РЕШЕНИЕ

   № 44

               гр.Варна, 08.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 15.02.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 29 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на "Банка ДСК“ ЕАД - гр.София срещу решение № 144/29.11.2016 г., постановено по т.д. № 87/2016 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлен предявеният от същия ищец иск по чл.422 - ГПК срещу Е.Г.Г. *** за установяване съществуването на негово вземане спрямо нея за сумата 12 999,30 евро, от които 8956,92 евро - главница по сключен договор за кредит за текущо потребление от 21.05.2008г., 3 028,79 евро - редовна лихва за забава за периода от 30.05.2013 г. до 14.01.2016 г., 1 013,59 евро - лихвена надбавка за забава за периода от 12.06.2013 г. до 14.01.2016 г., ведно с направените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и разноските в заповедното производство: държавна такса - 508,49 лв и юрисконсултско възнаграждение - 911,37 лв, по заповед за незабавно изпълнение №26/18.01.2016 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№71/2016 г. по описа на Районен съд-гр. Добрич. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебни разноски за двете инстанции по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.

Въззиваемата страна - Е.Г.Г. *** е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата. В с.з. моли чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Третото лице помагач „Групама животозастраховане“ ЕАД гр. София не е изразило становише по жалбата.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От заключението на ССЕ по делото се установява, че банката едностранно е завишавала договорната лихва по потребителския кредит – от 7.95% на 8.95%, считано от 01.10.2008 г., и на 13.45%, считано от 01.10.2013 г., без за това да е бил уведомен кредитополучателят П. Г., респективно ответницата Е.Г. като негов универсален правоприемник след смъртта му на 20.06.2013 г. На последните не са и били предоставени нови актуални погасителни планове съгласно чл.8.1 от Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление. Поетото в същата уговорка задължение на банката да „предоставя на кредитополучателя нов актуализиран погасителен план“ означава да „връчва на същия такъв план“, а не да „предоставя на същия информация за такъв изменен план при поискване“. И в клаузата на чл.9.3 от Общите условия по кредита е предвидено, че кредиторът, макар да има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Т.е. банката е поела задължение да уведоми клиента лично за промяната на лихвения процент, независимо по какъв начин – по пощата чрез обратна разписка, по телефона, по факса или по е.mail. Като уведомяване не може да се приеме само предоставянето на възможност клиентът да се осведоми по собствена инициатива в офисите на банката относно статуса на кредита си. Дори клаузата да имаше този смисъл, доколкото не е индивидуално уговорена, съдържа се в общи условия към договора за потребителски кредит, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, тя щеше да бъде неравноправна, респективно – нищожна съгласно чл.146, ал.1 във вр.ал.2 - ЗЗП.

От доказателствата по делото се установява, че банката е правила опит да  покани ответницата с покана №134/25.02.2015 г. за уреждане на отношенията по договора за банков кредит с наследодателя й П. Г., но пощенската пратка не е потърсена от получателя и не е достигнала до ответницата. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 – ЗЗД, наследниците изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Поканата не съдържа поначало искане ответницата да заплати в подходящ срок незаплатените падежирали вноски по кредита и не е посочен конкретен размер на задължението. При положение че наследницата не е била фактически поканена да уреди изискуемото задължение на наследодателя си, банката не може да премине към обявяване на кредита за предсрочно изискуем поради необслужването му от ответницата. Освен това обявяването е извършено с нотариална покана изх.№357/18.06.2015 г. на адрес – гр.Добрич, ул.“Захари Стоянов“ №22, вх.“Б“, ет.3, ап.8, на който ответницата не е живяла вече, тъй като е продала апартамента, установено от разписката към върнатото в цялост съобщение на л.29. Върху гърба на нотариалната покана е положен печат на нотариуса с изявление за извършено връчване на адресата чрез обявление /уведомление/ по чл.47, ал.1 от ГПК на 10.07.2015 г. Няма данни колко пъти и кога е търсена ответницата на адреса, за да се приеме, че същата не може да бъде намерена. Разпоредбата на чл.50 – ЗННД препраща към уредбата за съобщаване по ГПК. За да се приложи връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 - ГПК адресатът трябва да бъде потърсен няколко пъти по различно време, като връчителят, в случая – нотариусът или упълномощен служител от нотариалната кантора задължително събере и сведения дали лицето продължава да пребивава на адреса и преимуществено по кое време или го е напуснало. Ненамирането на адресата при посещение на адреса веднъж не е достатъчно за преминаване към връчване чрез залепяне на уведомление, тъй като целта е личното връчване. Неполагането на усилия от нотариуса да събере сведения дали лицето обитава адреса или го е напуснало, като данни за последното се съдържат по делото – апартаментът е бил продаден, а ответницата е отсъствала за значителен период от време от града и от страната предвид лечение на тежко заболяване на дъщеря й, прави връчването чрез залепване на уведомление нередовно. Още повече след като не е и ясно имал ли е връчителят достъп до апартамента и пощенската кутия и къде е залепил уведомлението – на вратата на апартамента или на вратата на сградата и пуснал ли е уведомление в пощенската кутия. При липсващо обявяване на ответницата на кредита за предсрочно изискуем, искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Доколкото това е основанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и основанието на иска по чл.422-ГПК, е неоснователно искането, направено едва с жалбата, за евентуално уважаване на иска за размера на изискуемите и неплатени вноски по кредита. Такова искане може да се направи по евентуален осъдителен иск за заплащане от ответницата на незаплатените падежирали вноски, какъвто няма предявен.

ОС Добрич-ТО е достигнал до същия краен резултат, предвид което обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. При този изход на спора в полза на ответницата по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №144/29.11.2016 г. на Окръжен съд – Добрич,  постановено по т.д. № 87/2016 г.

ОСЪЖДА "Банка ДСК“ ЕАД - гр.София, ЕИК 121830616, да заплати на Е.Г.Г., ЕГН-**********, с адрес: ***, сумата 1500 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.