Р Е Ш Е Н И Е

 

128 /Варна, 06.06.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито  съдебно заседание на 08.05.2018 год.  в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН П.

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 29/2018  год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на П.Г.Б. против Решение № 112/20.06.2017 год., постановено по т.д.№ 32/16 год. по описа на ДОС, поправено с Решение № 145 /10.10.2017 год. и № 194/24.11.2017 год. с което е ОБЯВЕНА  ОТНОСИТЕЛНАТА  НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ по отношение на „БМ ЛИЗИНГ“ АД гр. София, ул. „Шипка“ № 36, съд. адрес ***, адв. Г.К. – САК  на  договор за дарение в нотариална форма с нот. акт № 63, т.III, вх. 3111,  нот. д. № 348/02.10.2016  г. на нотариус с рег. № 314 на НК, с район на действие Балчишки районен съд, актът вписан в АВ – СВ Балчик вх. рег. № 3747/03.10.2013  г., акт № 64, том VII, д. № 11013/2013 г.,  по силата на който П.Г.Б. ЕГН ********** и съпругата му Е. А. Б.  ЕГН **********, като дарители даряват на дъщеря си А.П.Х.,  ЕГН **********  като дарена ½ ид. ч. от масивна четириетажна сграда – хотел със снек –бар със застроена площ от 194.000 кв. м. и разгъната застроена площ от 852.000 кв. м., с кадастрален № 39459.501.87.1., ведно с ½ ид. ч. от дворното място в което е построена сградата с площ от 550.000 кв. м. , поземлен имот, урбанизирана територия, ниско застрояване с кадастрален № 39459.501.87., с площ по скица 559.000 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Кранево, общ. Балчик, област Добрич, одобрена със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г., при граници и съседи: имот № 501.278, 501.88, 501.86, 501.85, урегулиран в парцел V, планоснимачен № 55, квартал 3, по регулационния план на с. Кранево, общ. Балчик, област Добрич,  до размер на ¼ ид. ч. от гореописания имот, дарена от П.Г.Б..

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана. Същата  обективира доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на постановения съдебен акт.

Необходимият и задължителен другар на въззивника А. П.Х. изразява становище за основателност на предявената въззивна жалба.

По делото е депозиран писмен отговор от БМ ЛИЗИНГ ЕАД гр. София, чрез адв. К., в който се оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

По доводите за нищожност и недопустимост на постановения съдебен акт:

Търговско дело № 32/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд (преобразувано от гр. д. № 638/2015 г. по описа на Балчишкия районен съд ) е образувано по искова молба на „БМ ЛИЗИНГ“ АД  гр. София, с която при условията на субективно съединяване срещу ответниците П.Г.Б. и А.П.Х. – двамата с пост. адрес ***, е предявен иск за обявяване за недействителни спрямо „БМ ЛИЗИНГ“ АД  гр. София, действията на неговия длъжник П.Г.Б., с които го уврежда като кредитор, извършени със сключването на договор за дарение в нотариална форма с нот. акт № 63, т.III, вх. 3111,  нот. д. № 348/02.10.2016  г. на нотариус с рег. № 314 на НК, с район на действие Балчишки районен съд,  по силата на който П.Г.Б. и Е. А. Б. като дарители даряват на дъщеря си А.П.Х. като дарена ½ ид. ч. от недвижим имот, подробно описан в исковата молба,  на осн. чл. 135 ЗЗД.

В предявената искова молба и в хода на производството ищецът е поддържал, че има качеството на кредитор на П.Г.Б.. Последният е прехвърлил чрез дарствено разпореждане ½ ид.ч. от недвижим имот, притежавана в режим на СИО със съпругата му Е. А. Б.. Ищецът изрично е ограничил отменителната си претенция до разпоредителната сделка с предмет -  ¼ ид.ч. от вещта, съставляваща лична собственост на ответника.

Постановеният съдебен акт, ведно с Решенията за неговата поправка, обективират   диспозитив за обявяване на относителната недействителност на дарственото разпореждане до размер на ¼ ид.ч. от вещта, съставляваща лична собственост на ответника П.Б..

Даденото от съда разрешение на правния спор съответства на сезиращата искова претенция. Отделно – даденото разрешение съответства на константната съдебна практика, че за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД само за съответната ид.част, съставляваща лично притежание на пасивно задълженото лице. /така т.1 на ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС/.

         С оглед на изложеното, постановеният съдебен акт е валиден и допустим.

По доводите за неправилност на постановения съдебен акт:

Предявената въззивна жалба обективира доводи за неправилност на постановения съдебен акт, обосновани с възражения против активната материално-правна легитимация на ищеца. В производството не се оспорва, че страните са субекти на лизингови правоотношения, по които ответникът има качеството на солидарно задължено лице на лизингополучателя. Поддържа се, че
на 13.04.2013 год., вследствие на пожар и кражба, лизингополучателят бил лишен от ползването на лизинговите вещи. Настъпилите юридически факти водят до прекратяване по право на сключените договори за лизинг, респективно на отговорността на солидарно задължените лица. Обективираните в ОУ условия уговорки в противен смисъл са недействителни, поради нарушение на императивни разпоредби на ЗЗП. Евентуално, вземанията на кредитора са погасени по давност.

Не е спорно между страните, че на 08.07.2010 г. между „БМ ЛИЗИНГ“ АД гр. София от една страна като лизингодател и „РОМЕКС КАР“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от управителя П.Г.Б. от друга страна като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг № 20100701/08.07.2010 г., по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие вещи  ( четири броя мотокари РО, подробно описани в Приложение № 1 към договора ) от трети лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му ги предостави за ползване срещу възнаграждение. Ответникът П.Г.Б. ***, представлявано от управителя П.Г.Б. са се задължили съобразно чл. 121 ЗЗД да отговорят солидарно към лизингодателя за изпълнението на задълженията на лизингополучателя, произтичащи от договора за финансов лизинг.

         Съгласно експертното мнение на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, към 02.10.2013 г. размерът на задълженията на длъжниците, произтичащи от договора за финансов лизинг възлизат на сумата от сумата от 35 356.68 лева,  а към датата на изготвянето на експертизата – на 113 671.24 лв.  Соченият размер включва натрупани главни и акцесорни задължения  във връзка с дължими вноски по погасителен план както преди, така и след твърдяната дата на прекратяване на договора - 13.04.2013 год.

На 02.09.2011 г. между „БМ ЛИЗИНГ“ АД гр. София и „БАЛКАНКАР МИЗИЯ - БГ“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от управителя  Г. П. Б., от друга страна като лизингополучател, е сключен договор за финансов лизинг № 20110814/02.09.2011 г., по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие вещи  (електрокар ЕВРО 20, ричтрак, кламер ротиращ комплект с челюсти за бали, кламер ротиращ комплект с челюсти за бъчви и кош за насипни материали, подробно описани в Приложение № 1 към договора ) от трети лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.  Ответникът П.Г.Б., Г. П. Б. ***, представлявано от управителя П.Г.Б. са се задължили съобразно чл. 121 ЗЗД да отговорят солидарно към лизингодателя за изпълнението на задълженията на лизингополучателя, произтичащи от договора за финансов лизинг.

Съобразно заключението на ССЕ, по договора са налице непогасени лизингови вноски и акцесорни задължения както преди, така и след твърдяната дата на прекратяване на договора - 13.04.2013 год.

На 24.11.2011 г. между „БМ ЛИЗИНГ“ АД гр. София от една страна като лизингодател и „БАЛКАНКАР МИЗИЯ - БГ“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от управителя  Г. П. Б. от друга страна като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг № 20111114/24.11.2011 г., по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие вещи  (два броя мотокари, кламер ротиращ комплект, кламер ротиращ на 360, кош за насипни материали, подробно описани в Приложение № 1 към договора ) от трети лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.  Ответникът П.Г.Б.,  Г. П. Б. ***, представлявано от управителя П.Г.Б. са се задължилили съобразно чл. 121 ЗЗД да отговорят солидарно към лизингодателя за изпълнението на задълженията на лизингополучателя, произтичащи от договора за финансов лизинг.

Съобразно заключението на ССЕ, по договора са налице непогасени лизингови вноски и акцесорни задължения както преди, така и след твърдяната дата на прекратяване на договора - 13.04.2013 год.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/09 г. IV г. о., в производството по Павлов иск съдът изхожда от положението, че вземането на ищеца съществува, ако то произтича от твърдяните факти. В решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/09 г. III г. о. на ВКС е прието, че страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Това становище е обусловено от факта, че уважаването на иска по чл. 135 от ЗЗД и обявената относителна недействителност нямат вещни последици. Имуществото, предмет на увреждащата сделка, не се реституира в патримониума на длъжника. Това имущество се счита за имущество на длъжника, но само в отношенията между кредитора и длъжника и то доколкото срещу имуществото кредиторът може да насочи принудително изпълнение. В случай, че претендираното от кредитора вземане бъде отречено с влязло в сила решение, то тогава изпълнение въз основа на съдебното решение по иска по чл. 135 от ЗЗД няма да се осъществи и имуществото ще остане в собственост и владение на третото лице.

Трайна е и съдебната практика по въпроса, че за целите на успешното провеждане на Павловия иск, вземането на кредитора не следва да е установено предварително с влязъл в сила съдебен акт или в приключило и стабилизирано  заповедно производство.

При съобразяване на посочения стеснен предмет и тежест на доказване на активната материално – правна легитимация, въззивният съд намира, че представените по делото доказателства легитимират ищеца като кредитор спрямо ответника – солидарен длъжник за главни и акцесорни задължения по договори за финансов лизинг.

Наведените от ответника възражения за прекратяване на всички договори за  за финансов лизинг по право на 13.04.2013 год. не следва да бъдат изследвани по същество. Съобразно заключението на ССЕ, твърдяният от ищеца дълг се формира и от задължения за лизингови вноски и обезщетения , формирани  преди 13.04.2013 год. Договорът за финансов лизинг е договор с периодично и трайно изпълнение, поради което твърдяното от ответника прекратяване или разваляне може да има действие единствено за в бъдеще /чл.88, ал.2 ЗЗД/. Прекратяването на договорната връзка не дерогира дължимостта на изискумите до този момент лизингови вноски, ведно с други задължения с обезщетителен характер.  Отговорността за тях продължава да се носи от насрещната страна – лизингополучател,  както и от солидарно задължените при условията на чл. 121 ЗЗД лица.

Установените в производството задължения по договорите за финансов лизинг до 13.04.2013 год. са достатъчни, за да обосноват качеството кредитор на ищеца. Според трайната практика на ВКС, вкл. по реда на чл. 290 ГПК, размерът на вземането на ищеца е без значение както за активната легитимация по отменителния иск, така и за преценката относно увреждащия характер на атакуваното с иска действие, доколкото цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори - чл. 133 ЗЗД.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира за ирелевантни възраженията на ответника, основани на настъпил пожар и кражба на лизинговите вещи. Сочените твърдения имат релевантно значение единствено за наличието на парични задължения във връзка с претендирани лизингови вноски и обезщетения след 13.04.2013 год. В производството са надлежно установени заварени към сочената дата парични задължения и същите са достатъчни за обосноваване на качеството на кредитор на ищеца. Като ирелевантни се преценяват и свързаните възражения за виновно неизпълнение на лизингодателя на задълженията му да застрахова лизинговата вещ при настъпила кражба; за недействителност на клаузи от ОУ, вменяващи в задължения на лизингополучателя да заплаща лизингови вноски и след датата на погиване на вещта.

 Независимо от горното и само за пълнота на изложението, въззивният съд намира за нужно да изложи, че твърдяното погиване на лизингови вещи вследствие на пожар, не е установено в производството. Съобразно служебна бележка от 16.04.2013 год., издадено от МВР, ОУ „Пожарна безопасност и защита на населението“, пожарът е причинил материални щети единствено по отношение на 1 бр. строителен фургон.

По делото не са представени и доказателства за кражба на всички лизингови вещи. Представеният инвентаризационен опис не удостоверява липсващи вещи и части за тях с лизингополучател „РОМЕКС КАР“ ЕООД  по договор за финансов лизинг № 20100701/08.07.2010 г. Описът касае единствено вещи, собственост на

„БАЛКАНКАР МИЗИЯ - БГ“ ЕООД. Отделен е въпроса, че съдът е в невъзможност да прецени от кои лизингови вещи са липсващите части и дали кражбата им обуславя пълна непригодност за ползване по предназначение.

          Отделно от изложеното, отговорност за отнемането на вещта носи лизингополучателят.  Горният принцип за правилата за носене на риска при договор за финансов лизинг е изрично регламентиран и в чл.343 ТЗ и е възпроизведен в чл. 5.10, чл.12.7 и 12.8 от ОУ. Кражбата на лизинговата вещ не е основание за прекратяване на финансовия лизинг. Договорно учредената солидарна отговорност се разпростира върху всички задължения на лизингополучателя, а кражбата на вещта не съставлява договорно или законовопредвидено основание за прекратяване на солидарността.

Клаузите в ОУ не могат да бъдат оспорвани от ответника с доводи за нарушение на императивни материалноправни норми от ЗЗП. В решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на I т. о. на ВКС е прието, че физическо лице - съдлъжник по договор може да има качество на потребител по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. Съдът извършва конкретна преценка, съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото, с оглед установяване качеството "потребител". Обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е солидарен длъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални/ функционални връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. Ответникът е вписан управител или последващ управител на лизингополучателя по всички договори за  финансов лизинг, респ. не може да навежда възражения, основани на потребителска защита.

Установява се още по делото, че застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение, позовавайки се на множество факти, сред които и липса на уговорено застрахователно покритие при неквалифициран състав на кражба.  Съобразно уговорките в договора, лизингодателят застрахова автомобила  в собствена полза, но за сметка на лизингополучателя като определянето на застрахователно покритие е изцяло по преценка на лизигодателя /чл.12.1.2 от ОУ/. Не се оспорва, че лизингополучателят е получил копие от застрахователната полица съобразно чл.12.3 и е уведомен за покритите рискове по застраховката. Следователно – липсва твърдяното виновно неизпълнение на лизингодателя във връзка със застраховането на лизинговите вещи.

По възраженията за погасяване на вземанията по давност: Ответникът Б. не е навел своевременни възражения, основани на погасителна давност в отговора на исковата молба. Ответницата – необходим и задължителен другар е въвела възражения с отговора на исковата молба и същите следва да се считат за допустими и надлежно въведени в процеса. Като необходим ответник в процеса, купувачът по атакуваната на основание чл. 135 ал.1 предл. второ от ЗЗД възмездна придобивна сделка може да изтъкне в защита включително тези възражения, които материалноправно принадлежат на неговия другар, свързани с правоотношението между последния и неговия кредитор, явил се в качеството на ищец по отменителния иск. Това разрешение се налага не само предвид необходимото другарство в процеса по чл. 135 от ЗЗД , но и с оглед общото овластяване по чл. 134 ал.1 от ЗЗД , доколкото между двамата ответници по отменителния иск също е налице облигация  /в този смисъл Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 879/ 2010 г., III ГО/.

Възраженията, макар и допустимо въведени, не следва да се разглеждат по същество.  Предявеният Павлов иск не е съединен обективно с иск за вземането и правоотношенията, които легитимиран ищеца като кредитор не са предмет на спора. Възражението за погасителна давност е правопогасяващо възражение, което не е свързано с давността по  упражненото с иска материално право на отмяна, а се основава на неупражняване на вземането в полза на  кредитора по договорите за финансов лизинг. Качество на кредитор не може да бъде отречено в иницирания процес  с възражения от подобно естество, тъй като същите  не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка / Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 879/ 2010 г., III ГО;  Решение № 122 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о., ГК/

В заключение, твърдените от ищеца фактически обстоятелства са от естество да породят твърдяното парично вземане, което е достатъчно за обосноваване на активната му материалноправна легитимация да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, доколкото тя не е отречена със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение по дело, имащо за предмет самото вземане.

По останалите предпоставки за уважаване на иска: Ответникът Б. е извършил действие, увреждащо кредитора - договор за дарение в нотариална форма.  Всяко отчуждаване на имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора, а отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора /Решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о./. Длъжникът е солидарно отговорно лице по всички договори за финансов лизинг, което предполага  знание за наличието на дълг и неговия кредитор / Решение № 639 от 6.10.2010 г, по гр.дело № 754/2009 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО/. Атакуваното действие има безвъзмезден характер, поради което знанието на третото лице е ирелевантно /чл. 135, ал.1, изр.1 ЗЗД/.

         С оглед изложеното, предявената отменителна претенция е основателна. Постановеното в идентичен смисъл решение на ДОС следва да бъде потвърдено.

Разноски: В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 2 178, 50 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112/20.06.2017 год., постановено по т.д.№ 32/16 год. по описа на ДОС, поправено с Решение № 145 /10.10.2017 год. и № 194/24.11.2017 год.

         ОСЪЖДА П.Г.Б. ЕГН ********** с пост. адрес ***, и А.П.Х., ЕГН ********** с  адрес ***,  да заплатят на „БМ ЛИЗИНГ“ АД гр. София, ул. „Шипка“ № 36, съд. адрес ***, адв. Г.К. – САК сумата от 2 178, 50 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: