ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№   349                                                         19.05.2015 год.                  Град Варна

Апелативен съд                                                                Търговско отделение

На  19-и май                                                      Година 2015год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*  

                                          ЧЛЕНОВЕ:  Р* С*   

                                                          Ж*Д* 

 

Като разгледа докладваното от Р.С* ч. гражданско дело № 290

 по описа за 2015 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по постъпила частна жалба от  Н.Н.Й.-изп. Директор на „Д* т*”АД /в нес./ гр.Разград, срещу определение №55/05.03.2015 г. на Окръжен  съд – Разград по т.д.№

 417/2006 г., с което е оставено без уважение подаденото възражение на жалбоподателя, срещу изготвената от синдика частична сметка за разпределение.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, поради необоснованост и незаконосъобразност по изложени съображения.

С писмен отговор синдикът на „Д* Т*”АД /н./, счита частната жалба за неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок. При разглеждането й по същество, съдът съобрази следното:

Синдикът на „Д* Т*”АД/н/ е представил Първа частична  сметка за разпределение на наличните суми в масата на  несъстоятелността в размер на 1 050 000лв.

Видно от съдържанието на частичната сметка, за кредитора Национална агенция за приходите е определена по реда на чл.722 ал.1 т.1  сумата от 64 966,68лв. а по реда на чл.722 ал.1 т.6 от  ТЗ сума за изплащане в размер на 917 174,64лв.

Срещу частична сметка №1  са постъпили следните възражения на основание  чл.728 от ТЗ:

От „Д* Т*” АД в /н/, чрез изп.директор Н.Н.Й.,  от НАП гр.София.

В първото възражение е изразено становище за незаконосъобразност на разпределението. Продадени са недвижими имоти и движими вещи на обща сума  от 1 101 300лв., а сума в такъв размер не фигурира в изготвената сметка за разпределение. Излага се също, че чрез разпределението се удовлетворяват публични държавни вземания, които са погасени с изтичането на 10 годишната абсолютна погасителна давност и това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от синдика при изготвянето на сметката за разпределение. Изразява се съмнение, че в общо посочените от синдика  вземания на НАП по чл.722 ал.1 т.6 са включени и вземания по чл.722 ал.1 т.7 и 9 ТЗ.

Относно извършеното разпределение НАП изразява становище, че същото е извършено  законосъобразно и моли същото да бъде одобрено от съда.

Частната жалба на „Д* Т*” АД в /н/, чрез изп.директор Н.Н. Й* допустима. Това е така, тъй като предпоставка за възможност за обжалване в хипотезата на чл. 729 ал.3 от ТЗ е подаване на възражение по чл.728 от лицата, с право на обжалване, съответно - с право на възражение, които са: длъжник, както е в случая, комитет на кредиторите или кредитор.

 При разглеждане на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

С изготвената частична сметка за разпределение синдика е извършил разпределение на постъпилата сума от 1050 000лв. по вземания, предявени от АДВ с молба вх.№ 3306/08.08.2007год./стр.278/. Същите са включени от синдика С.П* в списъка на приетите вземания /л.413/ и са одобрени от съда  по реда на чл.692 ТЗ с   определение от 06.12.2007год. /л.520/. От съдържанието на изготвения списък по чл.686 от ТЗ с дата 19.09.2007год. се установява, че са приети публични вземания в размер на 593 617,48лв.-главница и лихви до 20.06.2007год.-289 128,44лв. : Частни държавни

вземания-69 991,80лв. и лихви до 20.06.2007год.-197 547,05лв.

Според списъка, както и според представените писмени доказателства, включените в него вземания на АДВ са възникнали преди датата на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Д* Т*”АД.-20.06.07год.-т.е. същите са по чл.722 ал.1 т.6 ТЗ. Видно от сумата разпределена с обжалваната частична сметка за разпределие, същата е разпределена за покриване на вземания на НАП включени в списъка от 19.07.2007год., а по следващите списъци не е извършвано разпределение. Предвид изложеното, сумата е разпределена изключително за вземания включени в чл.722 ал.1 т.1 и т.6ТЗ и не се установява твърдяното във възражението и жалбата евентуално  нарушение, чрез разпределението на вземания по чл.722 ал.1 т.7 и т.9ТЗ.

Относно  възражението, респективно жалбата в частта й, с която не е уважено направеното възражение за погасяване на вземанията, поради изтекла погасителна давност: Възражението не може да бъде споделено.  С образуване на производството по несъстоятелност, се прекъсва давността  относно вземането, давността спира да тече,  докато трае производството по нестоятелност /чл.628а ТЗ и чл.685а ТЗ/. Посочените разпоредби са специални и дерогират действието на чл.171 ал.2 ДОПК, която е обща за публичните вземания. В допълнеие следва да се отбележи, че след приемане на вземанията, изготвяне на списъците по чл.686 ТЗ и одобряване на списъка на приетите вземания по реда на чл.692 ТЗ от съда, в образуваното производство по несъстоятелност не е предвиден процесуален ред за заличаване така приетите вземания /освен процедурата по чл.690 ТЗ и по чл.694ТЗ/. Предвид изложеното, вземанията не са погасени поради изтекла погасителна давност. Горните изводи са съобразени и с изложените съображения от ВКС в Определение № 887/10.10.2012год. по ч.т.д. № 668/2012год. В определението е разгледана частна жалба на настоящия жалбоподател, срещу определение на РзОС, потвърдено  от ВАпС, за прекратяване на производството  по молбата на същия  за изменение на списъка на приетите вземания на кредиторите на „Диана Тур”АД, поради изтекла погасителна давност. Относно оплакването, срещу неразпределянето на цялата получена  сума от  осребреното имущество. Това действително е така, но е видно от представените доказателства, че сумата е оставена за покриване на разноските по несъстоятелността, и  от същата по реда на чл.658 ТЗ, след одобряване от съда са извършени плащане на разходи. Предвид изложеното, не се установява твърдяната незаконосъобразност на това основание.

С оглед на изложеното, обжалваното определение с което е оставено без уважение възражението на длъжника „Д* Т*”АД /в нес./ чрез изп. Директор Н.Й. против изготвената частична сметка за разпределение и е одобрена същата сметка за разпределение, представена с молба вх.№ 507/09.012.2015год. за сумата от 1 050 000лв. по т.д.№ 417/2006год. по описа на РзОС, се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          По изложените съображения Варненският апелативен съд

                     

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 55 от 05.03.2015г. постановено по т.д.№ 417/2006г. по описа на Разградски окръжен съд.

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, на основание чл.613 а ал.3 ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.