Р Е Ш Е Н И Е № 36

 

гр. Варна, 11.02.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАРИЯ Х.

 

секретар Десислава Чипева                          

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 290/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД – гр. Варна, чрез адв. И.А. и адв. К.Г. против решение № 245 от 04.04.2017 г., постановено по т. д. № 1184/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Албона Инвест“ ЕООД сумата в размер на 165 889.78 лв., представляваща сбор от дължими аванси по сключен между страните Договор за строителство от 25.02.2015 г., поради прекратяване на строителните работи за период повече от 60 дни, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и т. 29 от Договора, сумата в размер на 40 000 лв., представляваща компенсаторна неустойка, на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 2 713 лв., представляваща заплатени разходи от възложителя за разбиване на ламелна стена „запад“, изпълнена в отклонение с проекта и поръчката, както и сумата в размер на 5 289.72 лв., представляваща заплатени разходи от възложителя за ново изграждане на ламелна стена „запад“, изпълнена в отклонение с проекта и поръчката, на осн. чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, като е отхвърлен иска за разликата над последния присъден размер до претендираните 13 750 лв., ведно със законна лихва за забава върху горепосочените суми от 12.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че неправилно съдът е определил периода за спиране на строителството. Намира, че преустановяването на извършването на СМР не е по вина на изпълнителя. Твърди, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Закона за културното наследство и представеното доказателство – приемо-предавателен протокол от 17.05.2016 г.. Счита, че е налице кредиторова забава от страна на възложителя поради неоказване на необходимото съдействие за осигуряване на необходимите условия за изпълнение на възложените СМР. Сочи, че платената сума в размер на 52 941.84 лв. по офертата за укрепване на изкоп с 12 броя стоматобетонни пилоти, не представлява авансово плащане по договора и не обхваща предмета на договора. Позовава се на разпоредбата на чл. 293, ал. 6 от ТЗ и чл. 160, ал. 2 от ЗУТ, досежно предвидената форма за действителност на договорите за строителство. Намира, че уведомителното писмо се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, относно съдържащото се в него изявление за прихващане и редуциране на задължението до 127 051.30 лв.. Счита акцесорния иск за заплащане на компенсаторната неустойка за неоснователен. По подробно изложени доводи намира, че съобразно промените на инвестиционния проект, изпълнителят е бил във фактическа невъзможност за изпълнение на възложените СМР, предвид липсата на необходимите за точното изпълнение чертежи и информация. Намира за неоснователна и претенцията по чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за възстановяване на сумите за разбиване на ламелна стена „запад“, изпълнена в отклонение с проекта и поръчката. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Няма доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемото „Албона Инвест” ЕООД – гр. Варна, чрез адв. Е.К. и адв. П.С., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. По подробно изложени доводи намира правилен извода на първоинстанционния съд, че изпълнението на СМР е спряно на 13.04.2016 г.. Сочи, че последният момент за намиране на артефакти в обекта е при приемането на акт № 8 на 05.04.2016 г.. Инвокира доводи за заинтересованост на свидетеля Х, предвид вписването му като управител в ответното дружество към момента на даване на свидетелските показания. Намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба за наличие на фактическа невъзможност за изпълнение на СМР. Позовавайки се на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза счита, че е налице „фронт за работа“ дори само с поправката на погрешно изпълнената ламелна стена „запад“. Твърди, че плащането по фактура № 1000000024 от 13.10.2015 г. в размер на 52 941.84 лв. без ДДС е авансово такова, извършено преди изпълнението на възложените СМР. Позовавайки се на съдебна практика намира, че договорът за изработка на СМР е неформален, а писмената форма е само за доказване не и за действителност на същия. Сочи за безспорно установено от експертизите, че изграждането на ламелна стена „запад„ е в съответствие с възложеното по окончателния проект от 07.10.2015 г.. Намира, че ламелната стена е от съществено значение за годността на цялата строителна конструкция, от където извежда извод, за необходимостта от премахването й. Инвокира твърдения, че към момента  на отправяне на нотариланата покана са налице три основания за прекратяване на договора, а именно: изтичане на 10-месечен срок от датата на изпълнение на грубия строеж, отказ за отстраняване на недостатък и преустановяване на работата по обекта, продължило повече от 60 дни. Предвид валидно отправеното изявление за разваляне на договора, счита за дължимо връщането на даденото по договора по подробно изложени доводи и съображения в отговора на въззивната жалба. Твърди, че с действията си ответното дружество е признало прекратяването на договора със следващите го последици. Претендира заплащането на разноски. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В последното съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Сочи недопустимост на обжалваноро решение в частта за разликата от претендирания размер от 2 261 лева до присъдения 2 713 лева, представащи разходи за разбиване на ламелна стена „запад“. Посочва, че спирането на изпълнение на договора от страна на строителя не може да представлява сбъдване на прекратително условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД. В продължение на горното, излага доводи за липсата на прекратяване на договорната връзка между страните. В писмена защита навежда подробни твърдения за неоснователността на исковете. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на осъдителните искове. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В последното открито съдебно заседание процесуалните представители на въззиваемата страна излагат доводи за недопустимост на първоинстанционното решение за разликата от 450 лева по т. 3 от диспозитива на същото. Намират, че най-късно договорната връзка между страните по договора за строителство е отпаднала на 17.06.2016 г. с отправяне на нотариалната покана за разваляне на договора, за което излагат подробни доводи и в депозираната писмена защита. Молят за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника – Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД да заплати на ищеца – Албона Инвест“ ЕООД сума в размер на 165 889.78 лв., представляваща сбор от дължими аванси по сключен между страните Договор за строителство от 25.02.2015 г., поради прекратяване на строителните работи за период повече от 60 дни, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и т. 29 „д“, от Договора, сумата в размер на 40 000 лв., представляваща компенсаторна неустойка, на осн. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 2 713 лв., представляваща заплатени разходи от възложителя за разбиване на ламелна стена „запад“, изпълнена в отклонение с проекта и поръчката, както и сумата в размер на 5 289.72 лв., представляваща заплатени разходи от възложителя за ново изграждане на ламелна стена „запад“, изпълнена в отклонение с проекта и поръчката, на осн. чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, евентуално съединен с иск по чл. 88, вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 750 лева, представляваща обезщетение за претърпени загуби.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителната част за разликата над 5 289.72 лева до претендираниоте 13 750 лева, на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, поради което е влязло в законна сила.

В исковата молба се навеждат доводи за наличие на сключен Договор за строителство от 25.02.2015 г. между страните по спора с предмет извършване на груб строеж /етап 1/ на обект „Офис сграда“, за което е предоставена пълната документация за изпълнение на договора. Сочи, че цената на договора е определена в приложение № 1, което е неразделна част от същия. Позовавайки се на т. 8 от договора намира, че десет месечният срок за изпълнение на възложените СМР тече от получаване на аванса, от съставяне на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Посочва, че извършването на строителните работи започва с издаване на протокол образец № 2 от 26.03.2015 г.. Съобразно извършените промени в инвестиционния проект е издадена заповед № 92 от 07.10.2015 г. на главния архитект на община Варна. Посочва, че изпълнителят на 16.02.2016 г. е поканен да отстрани констатираното отклонение с инвестиционния проект по повод колони К22-К24 с около 26 см.. Договора счита за прекратен с едностранно изявление на основание чл. 29 „д“ от същия, получено на 20.06.2016 г. поради обстоятелства, възникнали след подписването му, а именно настъпване на прекратително условие – спиране на работата по обекта за повече от 60 дни. Твърди, че след отпадане на облигационната връзка страната следва да върне даденото по договора – неусвоен аванс в размер на 165 889.78 лева, изчислена след приспадане на сумата от 194 779.36 лева и 3 068.09 лева. Съобразно твърдяното наличие на разваляне на договора намира за дължима и уговорената в чл. 29 „д“ от същия неустойка в размер на 40 000 лева. Посочва, че ламелна стена „запад“ е изградена в отклонение от проекта, поради което счита за дължими разходи, свързани с разрушаването на същата и изграждане на нова, която да е в съответствие с проекта.

В депозирания писмен отговор, ответникът „Ер Джи Проджект Мениджмънт ООД оспорва предявените искове. Счита, че ищецът не е доказал превеждане на дължимия аванс, от където да се заключи, че срокът за изпълнение на договора е започнал. Дори да се приеме, че е започнал, намира, че десет месечният срок за изпълнение на възложеното не е изтекъл към настоящия момент. Посочва, че едва един месец след подписване на договора възложителят предава на изпълнителя технически проект в част „Архитектурна и технически проект“. От представените актове № 8 и № 9 за установяване на завършването и заплащане на натурални СМР намира, че се установява, че не е налице спиране на строителните дейности в обекта. Дори да се приеме, че е налице спиране счита, че същото е по вина на възложителя, поради неосигуряване на „фронт за работа“, свързан с наличието на ограда със съседен имот, навлизаща с 47 см. в линията на застрояване. Възразява за неизпълнение на договора от страна на възложителя по чл. 90 от ЗЗД. Посочва, че в изявлението за прихващане е посочена друга сума на задължението на строителя, а именно 137 730.13 лева. Твърди, че последната вноска в размер на 52 941.84 лева с ДДС не е част от авансовото заплащане, а представлява дължима сума по извършените СМР. Счита, че е налице кредиторова забава предвид непредоставяне от страна на възложителя повече от пет месеца необходимата проектна документация за изпълнение на договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира заплащането на разноски.

В законоустановения срок е депозиранa допълнителна искова молба, в която се оспорва изтичането на десет месечния срок за изпълнение на строителството, както и наличието на забава от страна на възложителя да предостави на изпълнителя проектната документация. В продължение на горното посочва, че в актовете образец № 7 и № 12 изрично е посочено, че изпълнените СМР съответстват на новия проект. Индиция за знание за проектите намира и отправеното предложение от изпълнителя до възложителя за укрепване на изкопа с 12 броя пилоти по променения проект, както изпратената на строителя по електронната поща заповед на главния архитект за промяна на техническия проект. Посочва, че на 13.04.2016 г. е спряно строителството на сградата предвид осъщественото последно заливане на бетон. Оспорва представената с отговора на исковата молба книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа, предвид възможността и да бъде съставена за целите на процеса. Представят действителната книга на ответника, в която е записано, че последният инструктаж за безопасност е проведен на 08.04.2016 г.. Намира, че спорът по гр. д. № 4358/2016 г. по описа на Варненския районен съд с предмет иск по чл. 109 от ЗС касае ограда от северната част на парцела, поради което е възможно изпълнение на СМР в останалите части на обекта. Доколкото като основание за плащане по проформа фактура № 1000000024 от 13.10.2015 г. в размер на 52 941.84 лева е посочено, че се отнася за оферта за укрепване на изкопа с 12 броя пилоти намира, че същото представлява авансово плащане.

В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор на исковата молба. В същия не се оспорва получаването на промените по проекта по електронна поща, като се твърди обаче, че до одобряването им по законоустановения ред извършваните СМР биха били незаконни. Посочва, че на 29.10.2015 г. са получили част от проектната документация, в това число и заповед № 92 от 07.10.2015 г. на главния архитект за изменение на техническия план, а останалата липсваща част на 24.02.2016 г.. В продължение на горното, намира, че десет месечният срок за изпълнение на СМР би могъл да изтича най-рано на 29.08.2016 г. в случай, че се строителната документация е предадена на 29.10.2015 г.. Съгласно договорните разпоредби намира, че срокът за изпълнение на възложените СМР следва да бъде увеличен с този на забава на възложителя. Сочи, че е невъзможно изпълнение на СМР при съществуването на оградата в северната страна на имота. От представения приемо-предавателен протокол от 17.05.2016 г. за предаване на артефакт на Варненския археологически музей намира за установено, че е продължила строителната дейност в обекта. Сочи, че за съставения в тяхно отсъствие акт образец № 10 са уведомени с писмо изх. № П36-19 от 19.07.2016 г.. Предвид твърденията на насрещната страна, че след отправена оферта е извършено заплащане на стойността по фактура №1000000024 от 13.10.2015 г., намира за доказано, че се касае за допълнително възложени дейности, които не са част от първоначално възложените СМР.

Настоящата съдебна инстанция съобразява  следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено, че между страните е сключен Договор за строителство от 25.02.2015 г. с предмет извършване на груб строеж /етап 1/ на обект „Офис страда“, находяща се в УПИ V-3, кв. 41, с идентификатор № 10135.1507.1064, по плана на 8 м. р., ул.“Преслав“ № 36, гр. Варна. Неразделна част към същия са Приложение № 1 - количествено-стойностна сметка и Приложение № 2 – линеен график. В чл. 2.2. от договора страните са уговорили начините на заплащане, а именно: аванс, междинни плащания и отсрочени плащания. Определен е срок за заплащане на аванс до 05.03.2015 г. в размер на 130 000 лева без ДДС или 156 000 лева с ДДС. Постигнали са съгласие, че възложителя ще удържа 3 % от всяко заплащане, за което ще следва да бъде съставен протокол за извършени строителни работи /чл. 2.2.3./.

Страните в чл. 8 от договора изрично са регламентирали десет месечен срок за изпълнение на строителните дейности, който започва да тече от заплащане на авансовото плащане от страна на възложителя и от съставяне на протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво. В чл. 8.1 от договора за предвидили хипотези на забава, чийто срокове следва да бъдат приспадани от срока на договора при условие за съставяне на двустранно подписан протокол за причините и за периода на забавяне /така чл. 8.2./. За приемането на извършените работи са предвидили издаването на двустранно подписани приемо-предавателни протоколи, сметка за междинно плащане и актове и протоколи по ЗУТ.

В чл. 14 от договора на изпълнителя са вменени следните задължения: да започне строителството в тридневен срок от получаване на цялата проектна документация, разрешението за строеж и откриване на строителна площадка, да спазва договорните срокове, да отстрани за своя сметка всички отклонения, извършени в отклонение с одобрения инвестиционен проект, да монтира камери и др.. В чл. 16.6. от договора страните са предвидили, че при липсата на фронт за работа изпълнителят може да отправи оферта до възложителя и сам да извърши тези работи. Като задължения на възложителя в чл. 23 страните са уговорили предоставянето на необходимите данни и документи на изпълнителя, заплащане на договорена цена, съдействие за получаване на необходимите разрешения и др..

В чл. 29 са предвидени хипотези на прекратяване на договора при осъществяване на предмета на договора, взаимно съгласие, едностранно от страна на възложителя, при забава повече от 60 дни от възложителя за заплащане, при забава на изпълнителя повече от 60 дни за извършване на СМР в обекта. В последната хипотеза са постигнали съгласие за дължимост на неустойка в размер на 40 000 лева, както и връщане на остатъка от предплатения аванс след приспадане на стойността на извършените до момента СМР.

Не се оспорва от страните издаването на разрешение за строеж № 13 от 26.01.2015 г., допълнено със Заповед № 92 от 07.10.2015 г. на главния архитект на община Варна, въз основа на промяна в инвестиционния проект.

В производството е представена фактура № 010000133 от 01.03.2015 г. /л. 34/, представляваща авансово плащане на сумата в общ размер на 156 000 лв. с ДДС, около 30 % от общата стойност на договора.

В производството е представен протокол от 26.03.2015 г. за откриване на строителна площадка и такъв от 09.06.2015 г. за определяне на строителна линия и ниво на строежа, подписани от страните по спора, от дружеството, осъществяващо строителен надзор на обекта, както и от главен инспектор на община Варна.

На 12.06.2015 г. между страните е постигнато допълнително споразумение № 1 поради откриването на архитектурни ценности в имота, което е довело до забавяне на СМР, поради което предвид оскъпяване на цената на арматурното желязо и бетон, са уговорили превеждане на допълнителен аванс от 60 000 лева с ДДС.

На 17.06.2015 г. е сключен договор между изпълнителя и Нели Пеева като пълномощник и съпруга на В П /собственик на съседен недвижим имот/, по силата, на който страните са постигнали съгласие за обединяване на дейността си във връзка със строежа на офис – сградата, както и задължение за построяване на сградата им в случай, че същата се срути.

Предвид констатираната необходимост от укрепване изпълнителят предлага на възложителя количествено-стойностна сметка за укрепване на изкопа с 12 броя стоманобетонни пилоти, за което е издадена и проформа фактура № 1000000024 от 13.10.2015 г. за сумата от 52 941.84 лева с ДДС /л. 189/, чието заплащане не се оспорва в процеса.

С приемо-предавателен протокол от 29.10.2015 г. възложителят предава на изпълнителя технически проект – част конструкции и технически проект - част архитектурна съобразно промяна по време на строителство на инвестиционните намерения от 07.10.2015 г. /л. 277/.

Със заповед № 4 от 21.01.2016 г. на проектанта по част „Конструктивна“ – инж. Р е установено пропадането на зида на съседната сграда следствие на провлажняване на основата и събиране на голямо количество вода в стар кладенец /л. 103/. В същата е издадено и предписание за изграждане на армирана стена под зида.

С писмо изх. № П36-8 от 16.02.2016 г. възложителят уведомява строителя и дружеството, упражняващо строителен надзор, че в процеса на строителството е изградена ламелна стена запад, която навлиза навътре от линията на застрояване с около 20-26 см.

В протокола от работна среща от 18.02.2016 г. е посочено, че започва ламелно укрепление по проекта от 07.10.2015 г., както и че в 7 – дневен срок изпълнителят ще получи липсващи проекти от възложителя.

От приемо-предавателния протокол се установява, че на 24.02.2016 г. възложителят предава на изпълнителя следните документи: инвестиционен технически проект – част електрическа, инвестиционен проект – част ОВК, актуален трасировъчен план за промяна по време на строителството 07.10.2015 г., технически проект – част геодезия, технически проект, част ВиК /промяна по време на строителството/ и технически проект – част ВиК. В производството е представен подписан приемо-предавателен протокол от възложителя от 02.03.2016 г. за предаване на технически проект – част архитектура и технически проект част – конструкции.

В производството са представени актове образец № 12, издавани от началото на м. декември 2015 г. до началото на м. април 2016 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, както актове образец № 7 за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция, подписани от строителя, строителния надзор и проектанта по част „Конструктивна“

От съдържанието на представената заповед № 8 от 11.05.2016 г., подписана от проектанта по част „Конструктивна“ – инж. Р, е видно, че е дадено предписание за разбиване и изграждане на сутеренна стена между колони К22-К23-К24, която е изградена с около 27 см. навътре към парцела.

От представения приемо-предавателен протокол от 17.05.2016 г. е видно, че на Варненския археологически музей е предаден античен древногръцки архитектурен елемент, намерен в изкопа на процесния обект.

С нотариална покана „Албона Инвест“ ЕООД уведомява „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД, че прекратява договора за строителство поради виновно неизпълнение на задължения на изпълнителя по чл. 29 „д“ от договора, изразяващи се в спиране на работа по обекта за повече от 60 дни. В същата се съдържа и покана за присъствие на 23.06.2016 г. в обекта за съставяне на акт образец № 10 за състоянието на строежа при спиране на строителната дейност. В производството не се оспорва получаването на нотариална покана на 20.06.2016 г. от страна на „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД.

На 23.06.2016 г. е съставен акт образец № 10 за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителството, подписан от строителния надзор, проектанта, техническия контрол за част „Конструктивна“, техническия контрол по част „Конструктивна“, възложителя, като от името на изпълнителя, подписът е положен от главния архитект, на основание чл. 170, ал. 2 от ЗУТ.

Безспорно в производството е сключването на последващ договор за строителство между „Албона Инвест‘ ЕООД и „Перфект-Симеонови“ ООД от 02.07.2016 г. /л. 118/, по силата на който е възложено на последното дружество да разбие стоматобетонна шайба между колони К22-К24, изградена в отклонение с проекта срещу заплащане на сумата в размер на 2 261 лева без ДДС или 2 713.20 лева с ДДС.

От дневника на бетоновите работи, започнат на 07.12.2015 г. се установява, че последното извършено заливане в обекта е осъществено на 09.04.2016 г.. Същото съответства и на записванията в книгата за инструктаж безопасност и здраве при работа, в частта за извършения кофраж на 08.04.2016 г.. Последващите записвания в книгата касаят действия, извършвани в друг обект, а не процесния, находящ се на ул. „Преслав“ № 36.

С писмо изх. № П36-19 от 19.07.2016 г. /л. 302/ „Албона Инвест“ ЕООД уведомява „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД, че им изпращат акт образец № 10 за установяване на състоянието на строежа при спиране на строителство, ведно с покана за отстраняване на намиращите се в обекта вещи на изпълнителя до 25.07.2016 г.. В последващо писмо от 29.07.2016 г. възложителят посочва, че договорът е прекратен и изпълнителят следва да върне неусвоения остатък от аванса и дължимата неустойка от 40 000 лева.

В изготвената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните, се установява, че: 1./ фактура № 01000000133 от 01.03.2015 г. за сумата от 156 000 лева с ДДС е платена на 26.02.2015 г., фактура № 0100000181 от 17.06.2015 г. за сумата от 60 000 лева с ДДС е платена на 12.06.2015 г., фактура № 01000000230 от 14.10.2015 г. за сумата от 52 941.84 лева е платена на 14.10.2015 г., 2/. кредитни известия № 01000000400 от 20.07.2016 г., № 01000000401 от 20.07.2016 г., № 01000000402 от 20.07.2016 г. са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, като за тях за подадени справки декларации по ЗДДС за сумите от 9 336 лева, 10 000 лева и 8 823.64 лева, 3/. по същите известия не е възстановено ефективно ДДС от НАП.

В назначената от страна на първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда като компетентна, обективно дадена се установява, че: 1/. стойността на изграждане на ламелна стена „запад“ е 5 947.84 лева без ДДС, 2/. разликата в първоначалния и променения проект е по повод дебелината на сутеренните стени, 3/. изготвените СМР между колони К22-К23-К24 не отговаря в цялост по отношение на местоположение и дебелина и на двата проекта, 4/. не е възможно цялостно изграждане на сградата без премахване на каменната ограда, 5/. по проект новостроящата се сграда е допряна на калкан до съществуващата едноетажна масивна жилищна сграда на ул. „Преслав“ № 38, което запазване не е било възможно предвид преувлажняването на терена и плитките основи на същата. В допуснатата тричленна съдебно-техническа експертиза /л. 374/, вещите лица посочват, че: 1/. стойността за разбиване на ламелна стена „запад“ е 5 373.06 лева без ДДС или 6 447.67 лева с ДДС, 2/. разликата между двата проекта е в дебелината на стените и начина на укрепване на изкопа, 3/. дебелината на ламелна стена „запад“ е 25 см. съобразно проекта промяна по време на строителството от 07.10.2015 г., но същата е изградена с около 26 см. по-навътре в парцела от проектното си място, 4/. същата е премахната съобразно заповед № 8 от 11.05.2016 г., 5/. възможно е било изпълнение на всички участъци, освен по имотната граница с имот № 523.

От събраните гласни доказателствени средства в първоинстанционното производство посредством разпит на свид. Румен Р-конструктор на сградата в част „Конструкции“ се установява, че същият не е могъл да провери дали армировката е изпълнена на правилното място, както и че промяна на проекта по повод дебелината на сутеренните стени е породена от опасността да се срути пътя до обекта. Същият посочва, че разликата в сутеренните етажи може да бъде преодоляна в следващите нива на сградата. Свидетелят М Й, управител на дружеството, упражняващо строителен надзор, посочва, че още на етап армировка е било видно, че стената ще се изпълни с 26 см. навътре, за което са дадени указания на проектанта. Същият излага, че строителят е започнал да изпълнява новия проект по указания на проектанта още преди да е бил одобрен от строителния надзор. От показанията, дадени от свид. Александър Богданов, пълномощник на „Албона Инвест“ ЕООД се установява, че ламелната стена от към ул. „Преслав“ не е изпълнена в съответствие с проекта и строителят е отказал да укрепи изкопа. Свидетелят Росен Х, пълномощник на „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД посочва, че допълнителното копаене с около 60-70 см. се е наложило предвид платформата за коли. Последният излага, че първоначалният проект е по трасирането от 1970 г., а новият от това от 2005 г., поради което са извикали геодезисти да заснемат имота.

Във въззивното производство е представено разрешение за строеж № 78 от 18.05.2017 г. /л. 80/ за изграждане на подпорна стена в имота за аварийно укрепване на ограда, находяща се в имот с идентификатор № 10135.1507.523.

В допусната във въззивното производство съдебно-геодезическа експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно дадена се установява, че разстоянието между двата трасировъчни плана за имота е в размер на + 0.142 м., което не налага изместване на сградата в ситуационно отношение. В даденото заключение по комплексната съдебно-техническа експертиза се установява, че 1/. със заповед № 92 от 07.10.2015 г. е предвидено понижаване на котата на фундиране с 1,2 м., намаляване на дебелината на сутеренните стени, отпадане на цялостното силово укрепване и заменянето му с такова на три участъка, 2/. след смяната на строителя няма издавани заповеди за изменение на конструкциите в отделни участъци на плоча „А“ на кота 0,00.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством, обективно кумулативно съединени искове с правни основания: чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и т. 29 „д“ от Договора, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – за заплащане на стойността за разбиване на СМР, извършени в отклонение с проекта, чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – за заплащане на стойността за изграждане на СМР в съответствие с проекта, последните два - евентуално съединени с искове по чл. 88, вр. с чл. 82 от ЗЗД.

Безпротиворечиво в съдебната практика е прието, че третият фактически състав на неоснователното обогатяване, закрепен в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, изисква предаване, съответно получаване, на нещо като основанието е отпаднало с обратна сила /т. 1 от ППВС № 1 от 1979 г./.

Съдът при постановяване на настоящия съдебен акт съобрази, че при кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, касаещ претенция за връщане на платена цена по развален или прекратен договор, разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. Предвид горното, в тежест на ищеца е да докаже даването, а на ответника – основанието за получаване на даденото, т. е. наличието на съществуваща договорна връзка и изпълнение на своята насрещна престация по нея /Решение № 138 от 07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г., ТК, II т. о. на ВКС, Решение № 26 от 28.02.2013 г. по т. д. № 297/2012 г., ТК, II т. о. на ВКС, Решение № 556 от 13.07.2010 г. по гр. д № 46/2009 г., ГК, IV г. о. на ВКС, Решение № 406 от 14.01.2014 г. по гр. д. № 1585/2013 г., ГК, IV г. о. на ВКС и Решение № 189 от 04.02.2014 г. по т. д. № 141/2012 г., ТК, I т. о. на ВКС/.

Претенция на ищеца са основава на твърдението за отправено едностранно изявление за отпадане на облигационната връзка между страните поради неизпълнение на дейност в строителния обект от страна на изпълнителя повече от 60 дни.

Настоящият съдебен състав намира, че в съответствие с чл. 9 от ЗЗД - основен принцип на облигационното право за свободата на договаряне, страните могат да регламентират правоотношенията, в които встъпват по своя воля, като уговорят конкретно условията за тяхното възникване, развитие и прекратяване /така решение № 21 от 30.06.2015 г., постановено по т. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС, ТК/. В процесния договор за строителство, в чл. 29 „д“ страните са уговорили отпадане на облигационната връзка  помежду им с прекратяване на строителните работи от страна на изпълнителя за период, продължил повече от 60 календарни дни. В доктрината се приема безспорно, че уредбата на предпоставките и последиците на развалянето на договорите е диспозитивна, доколкото същите са създадени в интерес на страните по договора и затова последните могат да се отклоняват от тях, ако изрично уговорят друго, какъвто е процесният случай /така Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част, С.: 2010, с. 371 и Марков, М. Облигационно право. С.: 2013, с. 154/.

На следващо място, за да отпадне на облигационната връзка по реда на чл. 87 от ЗЗД не винаги е необходимо предоставянето на срок. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, са регламентирани хипотези на разваляне на договора за изработка без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение, а именно в случаите когато е явно, че строителството няма да бъде изпълнено в срок или по уговорения начин. Разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ЗЗД препраща към тази на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а не се намира в съотношение на специална към обща норма. В настоящия случай се установява, че изпълнителят се е отклонил от проекта в частта, касаеща ламелна стена „запад“, възражение за което е изпратено от възложителя от изпълнителя на 16.02.2016 г.. Доколкото от една страна е последвало неизпълнение на задължение за спазване на инвестиционния проект, а от друга и спиране на строителните работи, следва да се приеме, че е възможно разваляне на договора от страна на възложителя без предизвестие.

Настоящият състав, съобрази и постановената практика на касационната инстанция, в която се приема, че за разваляне на договора за строителство без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение е необходимо да се отчита от съда фактическото състояние на отношенията между страните по спора /в този смисъл Решение № 13 от 07.03.2012 г. по т. д. № 15/2010 г., II т. о. на ВКС/. В процесния случай от данните се установява, че фактическите отношения между страните по договора за строителство вече са били прекратени към датата на нотариалната покана, с която като се констатира този факт и е направено искане за възстановяване на възнаграждението, авансово платено от възложителя след приспадане на стойността на извършените СМР към този момент. Този извод се подкрепя и от факта, че е сключен последващ договор от страна на възложителя с друг строител за премахване на ламелната стена, изградена в отклонение с проекта.

Дори да се приеме обратното, в практиката на касационната инстанция се приема, че договорът за изработка може да бъде развален с исковата молба /така Решение № 37 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 13 от 07.03.2012 г. по т. д. № 15/2010 г., II т. о. на ВКС /. Нещо повече, приема се, че в случаите когато се претендират последиците на разваляне или прекратяване на договора, индиректно в исковата молба се съдържа изявление за разваляне, /получено с преписа на исковата молба/, макар и същото да не е изрично отправено от ищеца /така решение № 269 от 22.10.2018 г. по т. д. № 1980/2017 г., ТК на ВКС/.

По повод наличието на осъществено виновно поведение от страна на изпълнителя, настоящият съдебен състав, съобрази следното:

От заключенията на вещите лица по тричленната съдебно-техническа експертиза, назначена в първоинстанционното производство се установява, че ламелна стена „запад“ е изградена с дебелина от 25 см. и е в съответствие с промените в проекта по време на строителството от 07.10.2015 г.. Същата обаче е изместена с около 26 см. по-навътре в имота и не отговаря на инвестиционния проект по повод местоположението й, което не се оспорва в производството. От заключението на вещите лица, дадено по съдебно-геодезическата експертиза се установява, че разминаването между трасировъчните планове между т. 65 и т. 66 +0,142 м., а между т. 66 до т. 68 е +0,066 м., между т. 68 – т. 71 е -0.084 м., което не налага изместване на сградата в ситуационно отношение и част Геодезия следва да остане непроменена от уличната регулация. Вещите лица в о. с. з. от 23.01.2019 г. посочват, че въпреки измененията в проекта по време на строителство със Заповед № 92 от 07.10.2015 г., външният контур на сградата не е променян, доколкото намаляването на дебелината на сутеренните стени е за сметка на вътрешното пространство.

Не се оспорва отправянето и получаването на уведомлението на възложителя от 16.02.2016 г. до изпълнителя да отстрани изградените СМР в отклонение с проекта, касаещи част от ламелна стена „запад“. За събарянето на същата е издадена заповед № 8 от 11.05.2016 г. от проектанта инж. Р. Съдът намира, че същото отклонение е съществено, доколкото се намалява светлия отвор на сутеренното ниво, което възпрепятства паркирането на автомобилите, поради невъзможността за монтиране на маневра на рампа.

Настоящият съдебен състав, намира за неоснователно възражението на строителя за наличие на кредиторова забава, предвид липсата на своевременно представени пълен комплект на строителни книжа съобразно промените на инвестиционния проект в хода на строителството от 07.10.2015 г.. Макар и действително част от същите да са представени на изпълнителя с приемо-предавателен протокол от м. февруари 2016 г. същият е имал достъп до преписката с всички документи, предложени за одобряване от община Варна. Този извод се споделя и от представената електронна кореспонденция, от която е видно, че на строителя са му изпратени необходимите книжа. Предвид горното и съобразно заключението на вещите лица, в частта, в която е определено, че ламелна стена „запад“ е изградена с дебелина от 25 см., тоест съобразно промените в хода на строителството, следва да се приеме, че строителството й е започнало преди одобряване на новия проект.

Настоящият съдебен състав съобрази и относимата разпоредба на чл. 260 от ЗЗД, съобразно която изпълнителят е задължен да уведоми другата страна в случай, че предоставеният проект е негоден и да изисква извършване на необходимите промени. Предвид горното, неоснователно се явява наведеното от въззивника възражение в тази насока, доколкото изпълнителят е следвало да уведоми възложителя за липсващите строителни книжа и да не допуска изграждането на СМР до предоставянето им. В производството отсъстват събрани категорични доказателства за отправянето на подобно изявление от страна на изпълнителя до възложителя.

Предвид последващото изграждане на частта от ламелна стена „запад“ от последващия строител следва да се приеме, че е било възможно построяването й на съответното местоположение съобразно новия инвестиционен проект.

В производството от записванията в дневника за бетоновите работи, започнат на 07.12.2015 г. и завършен на 09.04.2016 г. /л. 248/ се установява, че последното изливане на бетон е осъществено на 09.04.2016 г.. Същото съответства и на записванията в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа /ежедневен инструктаж - л. 255/, представена с допълнителната искова молба, в която е посочено, че на 08.04.2016 г. е извършен кофраж в обекта. Въззивният съдебен състав, съобрази, от едната страна, че в същата се съдържат неизгодни за изпълнителя факти, а от друга, че записванията в същата съответстват и на останалия събран доказателствен материал, досежно констатациите в подписаните между страните Актове образец № 12 от 09.04.2016 г. за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта и представената експедиционна бележка за доставката на бетон от 12.04.2016 г. /л. 251/. Преустановяването на извършването на СМР в обекта се подкрепя и от свидетелските на свидетеля Х, в частта, в която е посочено, че в обекта до м. юни са се извършвали дейности по 2- 3 часа дневно, които са свързани с почистване поради проблеми със съседите. Предвид горното, следва да се приеме, че в обекта не са се извършвали строителни работи от началото на м. април до получаване на нотариалната покана – 20.06.2016 г..

Горният извод не се променя и от представения акт образец № 9 от 28.04.2016 г. доколкото в същия е посочено, че СМР са извършени към 28.04.2016 г., но не е посочена изрично дата на реализирането им. Поради което съобразно, данните по дневниците, книгите и актовете образец № 7 и № 12 от 09.04.2016 г., следва да се приеме, че същите не са реализирани след 12.04.2016 г., предвид липсата на доказателства за това.

Възражението за наличие на кредиторова забава, свързано с неосигуряване на фронт за работа, е неоснователно. От заключението на вещите лица по съдебно-техническата експертиза се установява, че е възможно извършване на всички СМР, с изключение на тези, касаещи границата с имота № 523, където се строи ограда. Предвид горното, не е било налице разглежданото основание за спиране на СМР.

Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че предаването с протокол от 17.05.2016 г. на намерения в обекта античен артефакт на Варненския археологически музей, не може да доведе до извод за продължаване на извършване на СМР в обекта, доколкото от съдържанието му не се установява дата на намиране на същия, а и не следва да се презюмира, че същият се предава в законоустановения 7-дневен срок за това по чл. 88 и чл. 91 от ЗС, вр. с чл. 93 от ЗКН, поради което наведеното възражение в тази насока се явява неоснователно.

С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че между страните в отпаднала облигационната връзка, на основание чл. 29 „д“ от договора, поради неосъществяване на строителна дейност в обекта от страна на изпълнителя за период от повече от 60 календарни дни, считано от 13.04.2016 г. до 12.06.2016 г.. Предвид установеното, отпадане на облигационната връзка, следва да се изследва заплащането на претендираната сума, като остатъчна такава от дадения аванс по договора.

След преценка на представените доказателства, изявленията на страните и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира за безспорно установено даването и получаването на сумите в размер на 156 000 лв. с ДДС по фактура № 01000000133 от 01.03.2015 г., 60 000 лева с ДДС по фактура № 0100000181 от 17.06.2015 г. и 52 941.84 лева по фактура № 01000000230 от 14.10.2015 г..

Настоящият съдебен състав, намира за неоснователно възражението на въззивника, че плащането по фактура № 01000000230 от 14.10.2015 г. в размер на 52 941.84 лева не представлява авансово плащане по договора. Същата проформа фактура е издадена на основание чл. 16. 1. от договора за строителство от 25.02.2015 г. във връзка с възникнали допълнителни разходи за укрепване на изкопа на строителния обект, които не е могло да бъдат предвидени при подписването на договора за строителство. В производството са представени доказателства за закупуване на армопакети и сондажни-изливни пилоти от „Интерком Груп“ ООД и актуването им с протокол от 27.01.2016 г. /л. 193/. На следващо място следва да се посочи, че уговарянето е извършено преди закупуване на материалите и е включено в сметка № 5 от 27.01.2016 г. за междинно плащане на изпълнение на СМР към 27.01.2016 г. /л. 63/, в която изрично е посочено, че сумата от 44 118.20 лева без ДДС или 52 941.84 лева представлява авансово плащане. Същата сметка е двустранно подписана от представители на възложителя и изпълнителя, което не се оспорва в производството. Предвид горното, общият размер на авансовите плащания е 268 941.84 лева с ДДС.

В производството са представени доказателства за извършване и заплащане на допълнителни СМР на обща стойност от 91 727.30 лева с ДДС /сбор от 4 650.62 лв. + 15 772.78 лв. + 21585.82 лв. + 21.516.86 лв. + 1 541.53 лв. + 3 155.60 лв. + 4 889.35 лв. + 16 112.68 лв. + 2 502.33 лв./. От същите след приспаднане аванс в размер на 83 319.99 лева без ДДС или 99 983.99 лева с ДДС /1 722.76 лв. + 5 719.55 лв. + 6 188.59 лв. + 38 519.75 лв. + 13 011.68 лв. + 6 454.97 лв. + 75.68 лв. + 370.45 лв. + 9 743.65 лв. + 1 513.21 лв./, остава сумата от 168 957.85 лева с ДДС. Доколкото страните в чл. 2.2.3. от договора за строителство са предвидили, че възложителят задържа 3 % от сумата, дължима по всеки протокол за извършени СМР, следва да се приеме, че сумата от 3 068.09 лева също следва да бъде приспадната от размера на претенцията.

От представените писмени доказателства се установява, че за сумата от 165 889.78 лева възложителят е издал три броя кредитни известия № 0100000400, № 0100000401, № 0100000402 /л. 281-283/, всички от 20.07.2016 г.. В същите е посочено като основание неусвояването на авансово плащане. В заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитните известия са осчетоводени в счетоводните регистри на „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД и са декларирани в дневника за продажби и справката декларация по ЗДДС през м. юли 2016 /л. 330/. Настоящият съдебен състав намира, че издаването на кредитните известия от страна на строителя индиректно свидетелства за възприетото прекратяване на правоотношението. 

В производството е представено уведомително писмо изх. № В7-9 от 05.07.2016 г. от „Албона Инвест“ ЕООД до „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД, в което е посочено, че се извършва прихващане на задължения на последното дружество в размер на 137 130.13 лева за процесния обект с това на „Албона Инвест“ ЕООД в размер на 10 678.83 лева за друг обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Воден“ № 7. Настоящият съдебен състав, намира възражението за неоснователно, доколкото от една страна в изявлението за прихващане не е необходимо да се посочва целият размер на задължението, а от друга насрещното задължение не е било изискуемо предвид уговорения в чл. 29 „д“ от договора 120- дневен срок за връщане на остатъчния аванс. Предвид горното, следва да се приеме, че възражението е неоснователно, доколкото не е настъпило прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД, предвид отсъствие на предпоставките за това.

Съобразно даденото разрешение за разваляне на договора за строителство, на основание чл. 29 „д“ от същия, следва да се приеме за дължима и уговорената неустойка в този случай в размер на 40 000 лева, на основание чл. 92 от ЗЗД.

В производството се претендира заплащането на суми за премахване на изградените СМР в отклонение с проекта и новото им изграждане съобразно него, на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД. За разрушаването, на която на 02.07.2016 г. е сключен договор от възложителя с „Перфект – Симеонови“ ЕООД.

От назначената повторна експертиза в първоинстанционното производство, неоспорена от страните се установява, че стойността на изграждане на ламелната стена в зоната, в която е в отклонение с проект е 5 373.06 лева без ДДС или 6 447.67 лева с ДДС, включваща и стойността за разрушване на стената. Вещите лица посочват, че стойността за разбиване на стената е 964.96 лева или 1 157.95 лева с ДДС. Същата следва да бъде приспаднта от горепосочената стойност от 6 447.67 лева. Предвид горното, искът по чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се явява основателен за сумата от 5 289.72 лева с ДДС, представляваща разноски по изграждане на ламелна стена „запад“.

Предвид представянето на писмени доказателства за реално извършване на разходи в размер на 2 261 лева, за събаряне на ламелна стена „запад“, настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ГПК е основателен до претендирания размер.

В петитума на исковата молба и в доклада на първоинстанционния съд е посочено, че е предявен иск по чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2 261 лева, представляваща сторени разходи за събаряне на ламелна стена „запад“, изградената в отклонение с проекта. В първоинстанционното решение се съдържа осъдителен дипозитив по този иск за сумата е размер на 2 713 лева с ДДС. В о. с. з. от 20.12.2017 г. пред въззивната инстанция е наведено искане за обезсилване на първоинстанционното решение в разглежданата част. Становище за недопустимост на решението е релевирано и от процесуалния представител на ищцовото дружество /въззиваем/ в о. с. з. от 23.01.2019 г. /л. 195/. Предвид горното, първоинстанционното решение е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл над претендираните 2 261 лева без ДДС до присъдените 2 713 лева с ДДС и като такова на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК следва да се обезсили и производството да се прекрати в съответната част.

С оглед основателността на исковете по чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, не е налице сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на съединените към същите искове в условията на евентуалност.

Предвид горното, съдът счита, че обжалваното решение е частично недопустимо и следва да се обезсили в съответната част, а в останалата е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Съобразно изхода от спора разноски се дължат по съразмерност.

Въззиваемото дружество претендира заплащането на сумата в размер на 10 000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, за което представя доказателства за направата им и списък по чл. 80 от ГПК. Настоящият съдебен състав, намира за основателно, наведеното възражение на насрещната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото минималниният размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 5 807.81 лева. Същият следва да бъде съобразен и със седемте о. с. з., проведени във въззивната инстанция, поради което на страната следва да се присъди допълнително сумата от 500 лева, на основание чл. 7, ал. 8 от Наредбата. Предвид горното, съобразно фактическата и правна сложност на спора и по съразмерност, в полза на същото следва да се присъди сумата в размер на 6 295.19 лева, представлаваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Въззивното дружество претендира заплащането на разноски в общ размер на 8 972 лева, от които 4 278 лева – държавна такса, 1 194 лева – депозити по експертизи, 3 500 лева – адвокатско възнаграждение, за което представят доказателства за направата им и списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно изхода от спора, в полза на същото се дължат съдебно-деловодни разноски в размер на 17.94 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

След направена съдебна компенсация, в полза на въззиваемото дружество – „Албона Инвест“ ЕООД следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 6 277.25 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 245 от 04.04.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1184/2016 г., в частта, с която „Ер Джи Проджект  Мениджмънт“ ООД, ЕИК: 103097831, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова“ № 42, вх. Б, офис № 1 е осъдено да заплати на „Албона Инвест“ ЕООД, ЕИК: 202258930, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 36, за разликата над 2 261 лева до присъдените 2 713 лева, представляваща заплатени от възложителя разходи за разбиване на ламелна стена „запад“, изпълнена от ответника по Договор за строителство от 25.02.2015 г. в отклонение с проекта и поръчката, които разходи са част от необходимите за привеждането на този елемент от конструкцията в съответствие с одобрения проект, на основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху вземането от датата на предявяване на иска – 12.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като прекратява производството в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 245 от 04.04.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1184/2016 г. в останалата обжалвана част.

OСЪЖДА „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД, ЕИК: 103097831, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова“ № 42, вх. Б, офис № 1 да заплати на „Албона Инвест“ ЕООД, ЕИК: 202258930, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Преслав“ № 36, сумата от 6 277.25 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В необжалваната отхвърлителна част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                             

            

 

                                                                                           2.