Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  170/12.07.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     дванадесети юни                                                     Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 290   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по  реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ 51 Д срещу решение № 25/08.02.2018г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 184/2017г., с което дружеството е осъдено да заплати на  Е.Е.Х. ЕГН-********** сумата от 60 000 лв. обезщетение /като част от обща претенция от 200 000 лв. /за неимуществени вреди от смъртта на внучката й С Ж, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба  07.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението;

            сумата от   18 303.15 лв  представляваща обезщетение за забава върху главницата от 60 000 лв. за периода от 07.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба 07.07.2017 г.;

             сумата от 1 850 лв.  имуществени вреди в размер на ½ идеални части от унищожения с престъпно деяние лек автомобил «Фолксфаген Голф» с рег. №Х ХХ ХХ ХХ, ведно  със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 07.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението;

             сумата от   564,87 лв.  представляваща обезщетение за забава върху сумата 1 850 лв.  имуществени вреди  за периода от 07.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба 07.07.2017 г., както и сумата от 3 228,72лв държавна такса по сметка на Добричкия окръжен съд в полза на бюджета на съда и на адв.Е Ф 2 951,54лв адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 Задв. По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се основно до това, че ищцата не е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на загубата на нейната внуч ка  в следствие на ПТП , осъществено на 08.07.2012г., както и че сумата от 564,87лв  обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за причинените имуществени вреди за периода от 07.07.2014г. до 07.07.2017г. е присъдена неправилно, тъй като се касае за тотална щета и не е налице прекратяване регистрацията на МПС, моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове. 

 

 

 

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.

          Ищцата Е.  Х., като баба на пострадалата С Ж, чиято смърт е била причинена  при ПТП, осъществено на 08.07.2012г. в с.Оброчище, община Вълчи дол, претендира заплащането на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 60 000лв, като част от обща претенция от 200 000лв., ведно с обезщетение за забава върху тази сума за периода от 3 години преди подаване на исковата молба, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди от 2 000лв, представляващи стойността на ½ ид.ч. от унищожения в ПТП автомобил, ведно с обезщетение за забава върху тази сума.

          Основният спорен по делото въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, е свързан с наличието на активна материалноправна легитимация  на ищцата да претендира обезщетение с оглед качеството й на възходящ от втора степен роднина на починалото лице.

          Въпросът е стоял на вниманието на страните и съда  доколкото преди настоящото произнасяне не е било постановено решението на ОСНГТК  № 1/21.06.2018г. на ВКС по тълк.дело № 1/2016г., имащо за предмет произнасянето именно по въпроса за кръга от лица, имащи право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на настъпила при деликт смърт на техен близък. Към настоящия момент това решение е налице, а разрешението, дадено с  него е задължително за настоящия съд на осн.чл.130 ал.2 ЗСВ. Така според разбирането на касационната инстанция материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

          В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според  традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а  връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да  признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

          В процесния случай претърпените от ищцата болки и страдания са доказани с показанията на разпитаните по делото свидетели З Я А– нейна сестра, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК и на Т М. От техните показания се установява, че пострадалата  С Ж е родена в гр.Истанбул и когато била на два месеца ищцата оставила работата си в България и отишла  да я гледа, тъй като майка й работела като   операционна сестра в  частна турска болница и се е налагало да се върне на работа. Ищцата поела изцяло грижите за бебето,тъй като майката работела и на нощни смени и така до 2003 година, когато се върнали в България и заживели в гр.Варна. Като се върнали в България, тя продължила да се грижи за внучето си,  учела го да говори на български език. Продължила да се грижи за него  и след като тръгнало  на училище.

Двете били много привързани една  към друга, всяка събота и неделя ищцата ги приемала на гости   в гр. Добрич. През 2007 г. ищцата заминала за София, за да гледа втория си внук от другата си дъщеря, но много често идвала в почивните дни при дъщеря си и внучката си във Варна, помагала им много и финансово.

          След катастрофата ищцата била много разстроена и се разболяла от тревоги. Когато е разбрала за случилото се, изпаднала в безсъзнание и се наложило да я приемат в болницата на системи. Получила сърцебиене, което все още продължава, страда от високо кръвно налягане. Непрекъснато ходи на гробищата, не може да се отдели оттам. Преди инцидента била жизнерадостна, а след него – направо е грохнала.

          Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извода, че ищцата е доказала наличието на здрава и продължителна семейна връзка с пострадалата С Ж, нейна внучка. Освен че я е гледала от най-ранната й детска възраст, ищцата е продължила да се грижи за нея, да прекарва свободното си време с нея, изграждайки постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Ето защо загубата й е преживяна изключително тежко, при наложила се медицинска помощ за овладяване на рязко влошеното й здравословно състояние. Свидетелите установяват, че страданията на ищцата продължават и до днес, както и че инцидентът я е променил значително в негативна посока. Ето защо настоящият състав намира, че ищцата е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своята внучка, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.

          Предвид на това решението в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

          С оглед уважаването на главната претенция основателна се явява и акцесорната такава за присъждане на обезщетение за забава за 3-годишен период преди завеждане на исковата молба.

          По отношение на присъдените имуществени вреди липсват наведени оплаквания във въззивната жалба. При това положение въззивната инстанция дължи произнасяне по постановяване на решението в съответната му част в съответствие с приложимите императивни правни норми. От събраните по делото доказателства се установява наличието на тотална щета по отношение на процесния автомобил по смисъла на чл.193 ал.4 от КЗ/отм./, т.е – увреждане, при което разходите за ремонт надхвърлят 70 % от действителната стойност на имуществото. Изводът на първоинстанционния съд, че дерегистрацията на автомобила не е условие за присъждане на обезщетението за имуществени вреди, а единствено за неговото заплащане следва да бъде споделен, тъй  като е направен в пълно съответствие с установената съдебна практика. Размерът на претенцията е определен при съобразяване със заключението на назначена за целта експертиза.

Оплакването за неправилно присъдено обезщетение за забава в размер на 564,87лв. върху претендираните имуществени вреди, представляващи ½ ид.ч. от  стойността на унищожения в ПТП автомобил се основава на това, че се касае за тотална щета и ищцата не  е представила доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС. В тази връзка съдът съобрази :

Съгласно императивното правило на  чл.193 ал.3 от КЗ /отм./ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от потребителя на застрахователна услуга доказателство за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Установената съдебна практика (решение № 44 от 02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г., на ВКС, I т.о. и решение № 59 от 12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о.) свързва значението на това задължение само с поставянето на застрахователя в забава, но не го счита за елемент на правопораждащия фактически състав.

          За да изпълни административното си задължение за дерегистрация собственикът, съгласно чл.18а ал.2 т.1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС  собственикът следва да представи изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател до съответното звено "Пътна полиция" за взето решение за изплащане на тотална щета. По делото такова писмено уведомление не е представено.

          В същото време обаче в допълнителната искова молба ищцата сочи, че регистрацията на автомобила не е прекратена по независещи от нея причини. Автомобилът е бил  веществено доказателство по наказателното дело и макар същото да е приключило, липсва разпореждане за връщането му на собствениците. Но дори и това да се случи, свидетелството за регистрация и ключовете могат да бъдат предадени на нея и на другия собственик -  Славин Желев, причинителят на катастрофата, а тя няма никакъв контакт с него.

          При това положение неоснователно се явява твърдението в отговора на въззивната жалба, че единствената причина регистрацията на автомобила да не е прекратена  е непредставянето от страна на застрахователя на изискуемото уведомление до съответното звено "Пътна полиция" за взето решение за изплащане на тотална щета. При така изложените от самата ищца обстоятелства съдът намира, че липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е попречил за настъпването на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл.25 ал.1 т.2 от ЗЗД не намират приложение в случая.  Присъждането на  обезщетение за забава върху имуществените вреди е неоснователно. В тази си част обжалваното решение следва да бъде отменено.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се следват разноски както следва : На ищцата се  дължат разноски за двете инстанции в размер на 5 869,19лв съобразно уважената част на исковата претенция, дължими по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. и чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения. Следователно за втора инстанция й се дължат още 2 917,65лв. На ответника се дължат разноски за двете инстанции  в размер на 27,59лв съобразно отхвърлената част на исковата претенция. Или изчислени по компенсация на ищцата се дължат 2 890,06лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ОТМЕНЯ  решение № 25/08.02.2018г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 184/2017г. в частта, с която  ЗК „Лев Инс“ 

 

 

 

АД, ЕИК 121130788, гр.София е осъдена  да заплати на Е.Е.Х. с  ЕГН-********** ***»Полковник Калотинов»  № 9А, ет.2  сумата от   564,87 лв.  представляваща обезщетение за забава върху сумата 1 850 лв.  имуществени вреди  за периода от 07.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба 07.07.2017 г. и вместо него

 

                             П  О  С  Т  А  Н  О  В  Я  В  А   :

 

          ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Е.Х. с  ЕГН-********** ***»Полковник Калотинов»  № 9А, ет.2  срещу ЗК „Лев Инс“ 

 

 

 

АД, ЕИК 121130788, гр.София за заплащане на сумата от   564,87 лв.  представляваща обезщетение за забава

 

 

 

върху сумата 1 850 лв.  имуществени вреди  за периода от 07.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба 07.07.2017 г. като неоснователен.

          ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

          ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ 

 

 

 

АД, ЕИК 121130788, гр.София да заплати на Е.Е.Х. ЕГН-********** ***»Полковник Калотинов»  № 9А, ет.2  сумата от   2 890,06лв разноски за водене на делото в двете инстанции съобразно уважената част на исковата претенция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :