РЕШЕНИЕ

 

                   №    211/  03.07.2015 г.             град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд -  гр. Варна                 търговско отделение трети състав

На трети юни                                                                               2015 година

В публично заседание в следния състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                        Женя Димитрова       

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане възз.т.д. № 291 по описа за 2015 г. докладвано    от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК. Образувано е по въззивните жалби на двете страни срещу решение № 78/30.01.2015 г. постановено по т.д. 1243/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Въззивникът „Енерго – Про продажби” АД обжалва решението в осъдителната част с която е прието на осн. чл. 327 от ТЗ, че като купувач дължи на „Рекар” ООД цената на изкупената ел. енергия произведена от ВЕИ – фотоволтаична централа по три бр.договори съответно: 21 760,61 лв. дължима цена за ел. енергия по договор № 283/5.09.2012 г; 22 035,15 лв. цена за продадена ел. енергия по договор №284/5.09.2012 г и 21 820,10 лв. цена за продадена ел. енергия по договор №285/5.09.2012 , за които суми е извършено прихващане въз основа на тристранни протоколи, но с отмяната на адм. акт решение Ц -33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с обратна сила е отпаднало основанието за възникване на цедираните вземания между „Енерго – Про мрежи” АД и „Енерго – Про продажби” АД, с които е извършено прихващането. Претендира отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и постановяване на друго с което се отхвърлят обективно съединените искове и се присъдят съдебни разноски. Сочените оплаквания са за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивникът „Рекар” ООД обжалва решението в отхвърлителната част, относно претенциите за мораторни лихви на осн. чл. 86 ал. 1 ЗЗД дължими върху присъдените главници по обективно съединените искове по чл. 327 от ТЗ, съответно за сумата 2 730,92 лв. по първия договор, за сумата 2 809,64 лв. по втория договор и 2 789,72 лв. по третия договор. Навежда основания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и иска отмяната му и постановяване на друго, с което исковите претенции се уважат ведно със съдебни разноски.

В писмен отговор всяка от страните оспорва въззивната жалба на другата страна.

Въззивните жалби са подадени е в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт и са допустими.

Съдът след служебна проверка констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и за да се произнесе по съществото на спора съобрази следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване три иска с правно основание чл. 327 ТЗ за плащане на част от цената за произведена от ищеца ел. енергия по 30 бр. фактури издадени от „Рекар” ООД на „Енерго Про Продажби” АД, общо в размер на сумата 65 615,86 лв. За тази сума въз основа на 9 бр. протоколи е направено прихващане, за което се твърди, че няма погасителен ефект, защото след отмяната на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР с обратна сила е отпаднало основанието за плащане на цена за достъп на „Енерго Про Мрежи” АД, поради което и договорите за цесия са лишени от предмет и ответното дружество не е могло да придобие прехвърлените му вземания поради липса на такива и да извърши прихващания с тях. Претендира се и мораторна лихва общо в размер на сумата 8 372,89 лв., за периода от възникване на задължението за плащане на цената на ел. енергия по всяка фактура съгл. чл. 22 ал. 1 от договора за доставка до предявяване на иска.

Ответникът оспорва иска по основание. По съображения, че отмяната на адм. акт въз основа на който е определена цената за достъп не премахва с обратна сила настъпилите правни последици и не се отразява на  вече извършеното прихващане по всеки протокол.

Няма спор по фактите. С протоколи за прихващане на взаимни задължения: №1/26.11.2012г, №2/12.12.2012 г, №3/10.01.2013 г, №4/11.02.2013 г, №5/11.03.2013 г №6/09.04.2013 г, №7/13.05.2013г, №8/10.06.2013 г. и № 908.07.2013 г.,  съставени с участието на законните представители на ищеца „Рекар” ООД, ответника „Енерго Про Продажби” АД и „Енерго Про Мрежи” АД е признато задължението на „Рекар” ООД за плащане на услугата цена за достъп до електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи” АД, за периода октомври 2012 г. – юни 2013 г. съгласно описаните фактури. В същите протоколи вземането за цена на достъп е прехвърлено възмездно на осн. чл. 99 и чл. 100 от ЗЗД от кредитора „Енерго Про Мрежи” АД на ответника „Енерго Про Продажби” АД и е направено волеизявление от цесионера за компенсация с насрещно вземане на „Рекар” ООД за цената на произведената ел. енергия.

Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отменено с влязло в сила решение на ВАС, поради незаконосъобразност. С решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР са определени окончателни цени, като относно достъпа на доставчиците производители на ел. енергия от соларните ел.централи до ел. проводната и ел.разпределителните мрежи е определена нулева цена. Това решение също е обжалвано и не е влязло в сила. С решение КМ -1/13.03.2014 г. регулаторният орган е приел компенсаторни мерки за преодоляване на последиците от неоснователно обогатяване в резултат на разлика в цените.

Спорният въпрос е погасено ли е задължението на ответника за плащане на част от цената чрез извършеното прихващане.

Поддържаната от ищеца теза е, че вземането за плащане на цената на достъп, което ответникът е придобил чрез цесия и с което е извършил компенсация на своя дълг, вече не съществува и затова действието на компенсацията също отпада с обратна сила, поради което му се дължи плащане.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и възраженията и доводите на страните съдът прави следните правни изводи:

Доводите на ищеца, че му се дължи част от цената на произведена ел. енергия, тъй като тя не му е платена, а прихваната с насрещно вземане на ответника „Енерго Про Продажби”АД, което няма погасителен ефект, защото е придобито чрез цесия от „Енерго Про Мрежи”АД на неговия дълг за плащане на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, а административният акт с който е определена цената за достъп – решение на ДКЕВР Ц-33 от 14.09.2012 г. е отменено и на осн. чл. 177 от АПК този съдебен акт има ретроактивно действие са несъстоятелни. 

Отмяната на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по р.III т.10 от ВАС с влязло в сила решение, има действие спрямо всички съгл. чл. 177 ал. 1 АПК, което задължава гражданският съд / чл. 302 ГПК/ да съобрази отмяната на определената от ДКЕВР временна цена на достъп до електроразпределителната мрежа при разглеждане на възникналите гражданскоправни отношения. Задължението да плащане на цена за достъп е нормативно определено с нова ал.2 на чл. 82 от Закона за енергетиката /Д.в.бр. 54/2012/. Цената е само елемент от фактическия състав на търговската сделка – договор за достъп на производителя на ел. енергия до ел.разпределителната мрежа. Тя е определяема от регулаторния орган – ДКЕВР. В ЗЕ е разписан редът по който комисията определя временни цени подлежащи на предварително изпълнение, нови окончателни цени и приема компенсаторни мерки в случаите на отклонение между временната и окончателната цена. Регламентираното в ЗЕ административно производство във връзка с определянето на цена за достъп по чл. 82 от същия закон, все още не е приключило с влязъл в сила административен акт. Едва с приключването му ще се съобразят последиците от предварителното изпълнение на отделните обжалвани и отменяни решения на ДКЕВР, съобразно предвидения механизъм на компенсация в чл. 32 ал. 4 от ЗЕ. Затова отмяната на индивидуалния административен акт, с който е определена временна не произвежда твърдяните от ищеца последици. Задължението на ищеца за плащане на цената на услугата достъп до ел. разпределителната мрежа не е отпаднало и отмяната на акта с който е определена временна цена не води до нищожност на договора за достъп по чл. 82 ал. 2 ЗЕ. Затова не е отпаднало с обратна сила задължението на ищеца относно платената от него цена за достъп, общо в размер на 65 615,86 лв. Прихващането след цедиране на този дълг със насрещно задължение на ответника за плащане на част от цената на произведена ел. енергия по трите договора сключени с ответника е произвело погасителен ефект. Исковете за плащане на част от цената на произведена ел. енергия по договор № 283/5.09.2012 г в размер на 21 820,10 лв, по договор №284/5.09.2012 г - 22 035,15 лв. и по договор №285/5.09.2012 - 21 820,10 лв, общо  за сумата 65 615,86 лв, са неоснователни.

За пълнота на изложението относно неоснователността на исковете по чл. 327 от ТЗ, съдът излага допълнителни съображения: Вземането на ищеца за част от цената на произведената ел. енергия към момента на отмяната на решение Ц-33/14.09.2012 г. вече е било погасено, чрез прихващания. След като правото на компенсация е упражнено и погасителното действие се е осъществило към момента в който и двете вземания са станали компенсируеми последващи изменения на ликвидността, дори и да съществуват не биха могли да оказват влияние върху вече осъществената компенсация, тъй като вземането вече е погасено и не съществува. Още повече, че в случая компенсацията не е в резултат на едностранно изявление на едната страна, а въз основа на постигнато между страните съгласие, т.е. договорна компенсация, която би могла да се извърши и с неликвидно вземане, след като така е договорено.

Поради неоснователността на всеки от главните искове следва да се отхвърлят като неоснователни и акцесорните искове за мораторни лихви върху претендираните главници, за периода от възникване на задължението за плащане на цената на ел. енергия по всяка фактура съгл. чл. 22 ал. 1 от договора за доставка, до предявяване на иска.

По изложените съображения искът по чл. 327 от ТЗ се преценява като неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като поради различния краен резултат първоинстанционото решение следва да се отмени в тази му част, а в останалата да се потвърди.

С оглед изхода на спора и предвид направеното искане и представени доказателства на „Енерго – Про продажби” АД следва да се възстановят направените съдебни разноски. От тях за първа инстанция в размер на сумата 2 928,24 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение. За въззивна инстанция поисканите със списъка по чл. 80 и доказани съдебни разноски са платена държавна такса за обжалване 1 312,32 лв. и 6 588 лв. адвокатско възнаграждение. Предвид направеното възражение за прекомерност съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение до размера на 3 300 лв. , като общо съдебните разноски за въззивна инстания са 4 612, 32 лв., а за двете инстанции 7 540,56 лв.  

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение № 78/30.01.2015 г. постановено по т.д. 1243/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта с която са уважени исковете на „Рекар” ООД против „Енерго – Про продажби” АД за плащане на цената на изкупената ел. енергия общо за сумата 65 615,86 лв. и са присъдени съдебни разноски съобразно уважената част в размер на 5 818,72 лв. и вместо него ПОСТАНОВАВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на „Рекар” ООД със седалище гр. Аксаково  против „Енерго – Про продажби” АД със седалище гр. Варна за плащане на сумата 65 615,86 лв представляваща цената на произведена ел. енергия от ВЕИ –по три бр.договори съответно: 21 760,61 лв. по договор № 283/5.09.2012 г; 22 035,15 лв. по договор №284/5.09.2012 г и 21 820,10 лв. по договор №285/5.09.2012

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта с която са отхвърлени исковете на „Рекар” ООД със седалище гр. Аксаково против „Енерго Про Продажби” АД със седалище гр. Варна за плащане на сумата 8 372,89 лв. представляваща мораторни лихви на осн. чл. 86 ал. 1 ЗЗД, дължими върху главниците по обективно съединените искове по чл. 327 от ТЗ, съответно за сумата 2 730,92 лв. по първия договор, за сумата 2 809,64 лв. по втория договор и 2 789,72 лв. по третия договор, за периода от възникване на задължението за плащане на цената по всяка фактура до предявяване на иска, както и в частта с която е осъден „Рекар” ООД да заплати съдебни разноски върху отхърлената част на иска на сума 371,76 лв.

ОСЪЖДА „Рекар” ООД със седалище и адрес на управление гр. Аксаково ул.”Митко Палаузов”№ 25 ЕИК 103925735 да плати на „Енерго Про Продажби” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна бул.”Вл.Варненчик” № 258 ЕИК 103533691 сумата 7 540,56 лв. съдебни разноски, от които 2 928,24 лв. съдебни разноски за първа инстанция и 4 612, 32 лв.за въззивна инстанция. Не уважава искането за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция разликата над 4 614,32 лв. до 7 900, 32лв.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ :