О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 354

 

                                                гр.Варна, 15.06.2017 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                      НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев ч.т.д. №291 по описа на съда  за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е реда на чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба на "Ер енд Чи" ЕООД, със седалище гр.Бургас, ЕИК 201964320, представлявано от управителя А* Р* против определение №780/14.03.2017 г., с което е прекратено производството по т.дело №228/2017 г. по описа на ВОС, ТО, поради уважено възражение на ответника „Сайпем С.п.А.“, със седалище Сан Донато Миланезе, данъчен код 00825790157, действащо на територията на Република България чрез „Сайпем С.п.А. - клон България", ЕИК 203031795, със седалище гр. Варна за неподведомственост на спора с оглед наличието на арбитражно споразумение между страните във връзка с процесните правоотношения.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост и допуснати нарушения на процесуалния закон при постановяване на обжалваното определение, въз основа на които се иска отмяната му, като неправилно и връщане на делото на ВОС за разглеждането му по същество.

Насрещната страна с писмен отговор оспорва частната жалба, счита постановеното определение за правилно и законосъобразно и моли за оставяне на жалбата без уважение.

Предявената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Според нормата на чл.19 ГПК, страните по имуществен спор имат право да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, чрез сключване на арбитражно споразумение. С оглед разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗМТА, съдът, пред който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба.

В случая, предявените искове са с правно основание чл.79 вр. чл.82 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 30 455.28 лв., претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за услуги по наемане на апартаменти в градовете Варна и Бургас, т.е. касае се за претенция относно имуществени вреди, която попада в приложното поле на чл.19, ал.1 от ГПК, поради което е допустима уговорка между страните, спорът да бъде решен от арбитражен съд.

От своя страна, в отговора, ответното дружество е направило възражение за  неподведомственост на спора с оглед наличието на арбитражно споразумение между страните, инкорпорирано в Общите условия към договорни документи с висока сложност GTC-COR-SER V-009 - Е (версия 5) на Сайпем.

Изложените в частната жалба доводи се свеждат до това, че между страните не е налице арбитражно споразумение, тъй като договор № 5000026423 от 03.12.2014 г. и съгласно Ревизия 1 от 25.05.2015 г., изцяло е заместил първоначално сключения договор № 5000025451 от 08.09.2014 г., поради което не са налице основания за прилагане на Общи условия. Наред с това излага, че представените от ответника общи условия, не са парафирани на всяка страница и че представеното писмо за приемане, не е подписано от управителя на дружеството.

Тези доводи съдът намира за неоснователни, доколкото сам ищецът в исковата молба е изложил, че правата му произтичат от Договор за услуги по отдаване под наем в градовете Варна и Бургас № 5000026423/03.12.2014, Ревизия 1 от 25.05.2015 г., който в цялост замества сключения по-рано между страните договор №5000025451 от 08.09.2014 г. В чл.1 и чл.3 от на приложения към исковата молба договор № 5000026423/03.12.2014, страните са уговорили, че отношенията между тях по предоставяне на услугата, се уреждат в съответствие с договорните документи, между които са посочени и Общи условия към договорни документи с висока сложност GTC-COR-SER V-009 - Е Ревизия 5.

От представените в заверен препис с отговора на исковата молба Общи условия към договорни документи с висока сложност GTC-COR-SER V-009 - Е (версия 5) се установява, че в т. 36.2 и 36.3, страните са уговорили, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с договорните документи, ако не са разрешени по пътя на преговорите в срок от 45 дни, следва да бъдат отнесени, от която и да е от двете страни, към арбитраж в съответствие с Правилника за арбитраж на Международната търговска камара с място на арбитража -  Лондон, Великобритания.

Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че договорът между страните не конкретизира начини за уреждане на спорове и евентуалната им подсъдност и не препраща към конкретни общи условия, тъй като наличието на такива е предвидено в самия договор.

В случая жалбоподателят, писмено е заявил при сключването на договора, че приема общите условия и същите са посочени в договора като част от договорните документи, поради което същите го обвързват.

Между страните няма спор, че договорът е изпълняван от страните, поради което неоснователно е и възражението, че представеното писмо за приемане от 03.12.2014 г. не е подписано от управителя на дружеството. Страните са търговци и сключената между тях сделка е търговска, поради което дори управителят да не е подписал писмото за приемане, сключеният между страните договор при общи условия е обвързвал жалбоподателя, тъй като го е изпълнявал без възражения.

При това положение въззивният съд приема, че между страните е налице писмен договор при общи условия, в които се съдържа валидна арбитражна клауза по чл.19, ал.1 - ГПК, поради което производството по исковете се явява неподведомствено на съда и същото следва да се прекрати.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение за прекратяване е правилно и законосъобразно, поради частнната жалба, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Ер енд Чи" ЕООД, със седалище гр.Бургас, ЕИК 201964320, представлявано от управителя А* Р* против определение №780/14.03.2017 г., с което е прекратено производството по т.дело №228/2017 г. по описа на ВОС, ТО, поради уважено възражение на ответника „Сайпем С.п.А.“, със седалище Сан Донато Миланезе, данъчен код 00825790157, действащо на територията на Република България чрез „Сайпем С.п.А. - клон България", ЕИК 203031795, със седалище гр. Варна за неподведомственост на спора с оглед наличието на арбитражно споразумение между страните във връзка с процесните правоотношения.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: