Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

225/23.07. 2015г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    двадесет и четвърти юни                                     Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева

ЧЛЕНОВЕ:  А.Братанова

                                                                     Ж.Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 292   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена жалба от „Енерго-Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Е, бул.”Вл.Варненчик” № 258, ЕИК 104518621, представлявано заедно от всеки от двама от членовете на управителния съвет М Б Р Ц П Т П В срещу решение № 177/27.02.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1456/2014г., с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца „Електроимпулс 2020” ЕООД сумата от 88 383,90лв, като получена на отпаднало основание по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 07.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски на осн.чл.78 ГПК в размер на 7 503,18лв. Релевира доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен  и законосъобразен.

          Третото лице – помагач Комисията по енергийно и водно регулиране изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с  правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.

   Ищецът „Електроимпулс 2020” ЕООД, гр.София претендира от ответника „Енерго – Про Мрежи” АД, гр.Варна сумата от 88 383,90лв., представляваща заплатена на отпаднало основание цена за достъп до  ЕПР и ЕРМ  на ответника за периода от 07.12.2012г. до 20.01.2014г., на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба  - 07.08.2014г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.

По делото е установено от фактическа страна, че ищецът „Електроимпулс 2020” ЕООД, гр.София е собственик на фотоволтаична  електроцентрала „Поп Груево” с обща инсталирана мощност от 4 905,60 kWp, изградена в УПИ ХІІ, кв.24, УПИ  VІІ, кв.25 и УПИ ІХ, кв.26, находящи се в землището на с. Поп Груево, общ.Тервел, обл.Добрич. Централата е въведена в експлоатация и присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго –Про Мрежи” АД на основание договор за присъединяване № П- Д11-72-2011-П-Д12-80-19.03.2012 от 22.03.2012г. и договор за достъп до електроразпределителната мрежа № ПД - Д12-159-12.11.2012г. от 15.11.2012г.

В качеството си на производител на ел.енергия от ВЕИ ищецът е сключил с крайния снабдител за лицензионната територия „Енерго- Про Продажби” АД и договор за изкупуване на ел.енергия от възобновяем източник № 313/20.11.2012г. Преференциалната цена, която е приложима спрямо произведената от централата ел.енерия, е определена с Решение № Ц – 018/28.06.2012г. на ДКЕВР  на  237,05лв за MWh.

Съгласно раздел ІV, т.6 от Решение № Ц – 33/14.09.2012г. на ДКЕВР, касаещ фотоволтаичните електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с Решение № Ц – 018/28.06.2012г. на ДКЕВР, ищецът е дължал ежемесечно заплащане на цена за достъп на „Енерго – Про Мрежи” АД в размер на 11,85 лв, без ДДС, за всеки произведен MWh електроенергия. Решението на регулаторния орган за определяне на временни цени е отменено в посочената част с влязло в сила решение на Върховния адм.съд.

За периода  от датата на влизане в сила на решение № Ц – 33/14.2012г. до датата на окончателната отмяна на раздел ІV, т.6 от него ищецът е заплатил цена за достъп в полза на „Енерго – Про Мрежи” АД в общ размер на 88 383,90лв с ДДС.

За доброволно връщане на платените на отпаднало, според ищеца, основание суми до ответника е изпратена покана за доброволно плащане, получена от него на 29.04.2014г.

Горната фактическа обстановка налага извода за неоснователност  на предявената искова претенция по следните съображения :

На осн.чл. 177 ал.1 АПК  отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР в частта, касаеща ищеца,  има действие по отношение на всички, а не само на участвалите в производството по отмяната лица и следователно действа и по отношение на „Електроимпулс 2020”  ЕООД. Спорът е за правните последици на тази отмяна.

Настоящият състав на съда намира, че действието на решението на Върховния адм.съд за отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР има конститутивно и обратно, ретроактивно действие. Съгласно разпоредбата на чл.298 ал.2 АПК отмяната на обжалваното действие възстановява положението, съществувало преди извършването му. В процесния случай това означава, че с влизането в сила на отменителното решение на ВАдм.С за отмяна на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР отпада с обратна сила задължението на ищцовото дружество не да заплаща цена за достъп до мрежата въобще, а задължението да заплати ТАЗИ, определена с решение Ц- 33 временна цена за достъп. В този смисъл съдът не споделя разбирането, че отпадането на последиците от отменения административен акт поражда задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението  отпреди действието на акта / чл.301 АПК/, тъй като това би поставило в неравноправно положение изправния лицензиант, предоставил услугата „достъп „ до ЕПМ, която е нормативно възмездна по характер услуга и за която няма спор, че е ползвана от ищеца. Задължението за заплащане цената за достъп остава като нормативно определено, а неговият размер следва да бъде определен в предприетата от ДКЕВР процедура по определянена окончателни цени, респ. – по компенсиране на разликата между временни и постоянни цени за достъп до мрежата.

Самото въззиваемо дружество, в депозирания пред настоящата инстанция писмен отговор на въззивната жалба, признава, че „дори и да се приеме, че е дължима /въпреки направеното от него оспорване/, цената за достъп би могла да бъде определена единствено в рамките на  специално производство пред ДКЕВР и в съответствие с приложимите нормативни разпоредби и установени процедури / принципите за регулиране на тези цени са заложени в Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, приета с ПМС № 35/20.02.2004г., отм.21.03.2013г., действаща към датата на Решение № Ц -33/.”

В тази връзка на  съда е служебно известно  решение № Ц-6/13.03.2014г. на регулаторния орган,  с което  е утвърдена, считано  от 13.03.2014г., окончателна  цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО” ЕАД, която се дължи от производители на електрическа енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ, присъединени към електропреносната и електроразпределителните мрежи в размер на 2,45 лв /МВтч и която следва да се заплаща от операторите на електроразпределителните мрежи на „ЕСО” ЕАД, както и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени – 0,00лв/МВтч. За преодоляване разликата между временни и постоянни цени и на осн.чл.32 ал.4 ЗЕ  във връзка с Наредба № 1/18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия ДКЕВР  е приела  и решение № КМ-1/13.03.2014г., с което утвърждава компенсаторни мерки в различните хипотези, като изрично е изключила от кръга на адресатите на тези мерки онези производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена.  Според настоящия състав това са дружествата, които са били страна в производството по отмяна на адм.акт за определяне на временни цени, но не и дружествата, по отношение на които тази отмяна разпростира действието си. А видно от установената по делото фактическа обстановка ищецът  не е сред дружествата, производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, които към датата на постановяване на решението за утвърждаване на окончателни цени – 13.03.2014г. са с влезли в сила съдебни решения, с които е отменена временната цена  и следователно се явява адресат на компенсаторните мерки, установени с решение № КМ -1 /13.03.2014г.  Отказът на оператора на електропреносната и електроразпределителната мрежа да приложи компенсаторния механизъм по отношение на него следва да бъде преодолян по реда за обжалване на адм.акт на Комисията,   вкл. и самото му евентуално невключване в кръга на адресатите на КМ. Процедура в тази насока е инициирана от друг производител на електрическа енергия от ВИ – „Еолика България” ЕАД, който е обжалвал решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР в частта, с която от обхвата на решението са изключени производителите, подали жалба срещу решение Ц -33, по която жалба е образувано адм.дело № 6774/2014г. на ВАдмС, ІV отд. Неприлагането на компенсаторния механизъм по отношение на ищцовото дружество от друга страна  може да бъде преодолян и чрез искане ДКЕВР да задължи електроразпределителното дружество да изпълни административния акт на Комисията – решение № КМ -1/13.03.2014г., подлежащ на предварително изпълнение  по чл.13 ал.7 ЗЕ, т.е. ДКЕВР да упражни своите правомощия по ЗЕ и НЛДЕ.

Следователно отмяната на решение № Ц – 33/14.09.2012г. от ВАдмС  не се отразява на  валидността на съществуващата между страните по спора облигационна връзка по предоставен достъп.  Самият акт на ценообразуване не съставлява основанието за възникване на вземането за достъп. Отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп до мрежата не прекратява правоотношението,  нормативно  възмездно по своя характер, а създава задължение за преуреждане на разменените престации. Механизмът за това преуреждане е нормативно определен – чл.32 ал.4 от ЗЕ. И тъй като  ищцовото дружество, по изложени по-горе съображения, не е изключено от кръга на адресатите на компенсаторни мерки по решение І КМ – 1/13.03.22014г. на ДКЕВР, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е неоснователен  и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззивника се дължат направените от него разноски за двете инстанции. Предвид направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на адв.възнаграждение и с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът присъжда разноски в размер на 8 130,72лв общо за двете инстанции : 1 767,68 лв държавна такса за въззивно обжалване и по 3 181,52 лв адв.възнаграждения за всяка инстанция, изчислено по реда на  чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 177/27.02.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1456/2014г., като  вместо него

П О С Т А Н О В Я В А  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения  от ”Електроимпулс 2020” ЕООД,  със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.”Мур” № 12, ЕИК 201774940, представлявано от  управителя си К С срещу „Енерго-Про Мрежи” АД,  гр.Варна,  ЕИК 104518621 иск  за заплащане на сумата от 88 383,90лв,  представляваща платена на отпаднало основание цена за достъп до мрежата на ответника, по издадени 13 броя фактури за фотоволтаична електроцентрала „Поп Груево”, находяща се в землището на с. Поп Груево, общ.Тервел, обл.Добрич с №№ 0001101239/07.12.2012г. – 610,04лв.; 0001101409/07.01.2013г. – 2753,28лв.; 0001101676/05.02.2013г. – 3640,61лв.; 0001101990/05.03.2013г. – 2729,39лв.; 0001102360/03.04.2013г. – 6328,19лв.; **********/07.05.2013г. – 8809,30лв.; 0001103001/05.06.2013г. – 12114,59лв.; 0001103450/05.07.2013г. – 10900,49лв.; 0001103808/06.08.2013г. – 10543,85лв.; 0001104300/05.09.2013г. – 10884,28лв.; **********/07.10.2013г. – 8843,42лв.; 0001105314/05.11.2013г. – 6945,05лв.; 0001107401/20.01.2014г. – 3281,41лв., подлежаща на връщане на отпаднало основание, на осн. чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска – 07.08.2014г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД. 

ОСЪЖДА  ”Електроимпулс 2020” ЕООД,  със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.”Мур” № 12, ЕИК 201774940, представлявано от  управителя си Кахриманович Сенад да заплати на  „Енерго-Про Мрежи” АД,  гр.Варна,  ЕИК 104518621 сумата от 8 130,72лв. – с.д. разноски за водене на делото в двете инстанции, съобразно изхода  на спора.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :