Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

168./гр. Варна, 10.07.2018 г.

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№292/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Р.Д.И., Р.И.К. и К.И.К., чрез адв.С.Й., срещу решение №107/16.02.2018 г. по т.д.1064/2017 г.  по описа на ВОС, в частта с която са отхвърлени исковете им срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за горницата над 80 000 лева до претендираните 100 000 лева за Р.Д.И., за горницата над 60 000 лева до претендираните 100 000 лева за Р.И.К. и за горницата над 60 000 лева до претендираните 100 000 лева за К.И.К..

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновани изводи, относно характера, степента и продължителността на претърпените болки и страдания. Твърди се, че присъдените обезщетения са занижени и не представляват еквивалент на интензитета и значимостта на претърпяната загуба, поради което нарушават принципа на справедливостта и морала.

Насрещната страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, не е подала писмен отговор.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, срещу решение №107/16.02.2018 г. по т.д.1064/2017 г.  по описа на ВОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 40 000 лева до присъдените 80 000 лева за Р.Д.И., за горницата над 30 000 лева до присъдените 60 000 лева за Р.И.К. и за горницата над 30 000 лева до присъдените 60 000 лева за К.И.К..

Поддържа, че присъдените обезщетения в обжалвания размер са прекомерни и не отговарят на действителния обем претърпените страдания от загубата на съпруга и бащата. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е съобразен с направеното възражение за съпричиняване.

Насрещните страни Р.Д.И., Р.И.К. и К.И.К., са подали писмен отговор, в който оспорвата жалбата.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.       Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                                                       Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Застрахователят поддържа неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Наследниците от своя страна поддържат неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му в нарушение на принципа за справедливост.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 във връзка с чл.52 от ЗЗД на обезщетение подлежат действителните и налични вреди, като при преценка за наличността им трябва да се изхожда от конкретната фактическа обстановка. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение.

При прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на настъпване на произшествието - 2015 г. нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. Икономическата конюнктура е в основата на нарастването на нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. При определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към момента на увреждането. Поради това, че икономическата конюнктура не е единствения елемент при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, трябва да бъдат съобразени и търпените от въззиваемата през продължителния период от време и бъдещите болки и страдания от загубата на нейния баща. В тази насока е и постоянната практика на ВКС, обективирана в р. № 142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013 г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.

От показанията на тримата свидетели, които се кредитират от съда като безпристрастни и отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалия се установяват близки отношения на обич и привързаност между починалия, неговата съпруга Р.  И. и двете му деца Р.К. и К.К.. Макар и в пенсионна възраст (68 г.), И К.И. е бил в много добро физическо състояние, работил е по трудов договор в „Напоителни системи“ АД, имал е лично стопанство.

Според показанията на свид. Д  И, след инцидента общото физическо и психическо състояние на съпругата Р.И. се е променило драматично, станала е много отнесена и замаяна, до степен да не иска повече да живее,  за да бъде при съпруга си.

Изключително рязка промяна във физическото и психическо състояние е настъпило и при децата на пострадалия Р. и К. К. Според свид. И Б, въззивницата Р.К. е разчитала изключително много на моралната и финансова подкрепа на своя баща, тъй като в началото на 2015 г., се е разделила с приятеля си и сама е отглеждала десет месечното си дете. След загубата на баща си, същата се е затворила в себе си, ограничила е социалните си контакти, спряла е да прави планове за бъдещето си.

От показанията на свид. Д А се установява, че след смъртта на баща си, въззивникът К.К. станал по-раздразнителен и нервен, отслабнал е с 10-15 кг., започнал е да пуши.

Със загубата на съпруга и баща, въззивниците Р.  И., Р.К. и К.К. са се лишили от моралната  подкрепа и опора на един от най-близките хора в живота им, като завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба, изгубвайки го при трагични обстоятелства.

Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с факта, че загубата на съпруга и баща няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявените искове за неимуществени вреди, причинени със смъртта на съпруга на Р.  И. и баща на Р.К. и К.К., са основателни до размера от по 100 000 лева за всеки от тях. Този размер съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – септември 2014 г. съгл. §27 ал. 1 т. 1 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при едно пострадало лице до 1 000 000 лв.

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника ЗД „БУЛ ИНС“ АД възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в обстоятелството, че велосипедистът е движил в средата на платното, а не възможно най-вдясно и не е направил всичко зависещо от него да избегне удара макар, както и в това, че е управлявал велосипеда без предпазна каска.

От заключението на вещото лице, по назначената в първоинстанционното производство САТЕ се установява, че причината за движение по средата на платното е наличието на затревена част и листна маса в дясната част, правещо опасно предвижването през нея, както и липсата на тротоар или обособена велоалея. Наред с това, съгласно заключението ударът би настъпил и в случай, че велосипедистът се е движил и по-близко до десния банкет, дори и с по-висок интензитет. Според заключението, ударът е бил неизбежен и при предприето аварийно спиране или маневра в ляво или дясно на пътното платно, поради което съдът намира, че вината за настъпване на произшествието е изцяло на водача на МПС-то.

Без значение е обстоятелството, че пострадалият е бил без предпазна каска, тъй като от една страна към момента на произшествието, в закона не е предвидено задължение, за носене на каска от велосипедистите, а от друга страна, че от заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че с оглед характера на травматичните увреждание, засягащи централната нервна система, леталният изход би настъпил и при наличие на предпазна каска.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение в отхвърлителните части следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което в полза на Р.Д.И., да се присъдят допълнително /над присъдените от първата инстанция/ още 20 000 лв., в полза на Р.И.К., да се присъдят допълнително /над присъдените от първата инстанция/ още 40 000 лв. и в полза на К.И.К., да се присъдят допълнително /над присъдените от първата инстанция/ още 40 000 лв., ведно със законната лихва считано от 05.05.2015 г. до окончателното плащане на главницата.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договори за правна помощ, сключени при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на Р.Д.И., Р.И.К. и К.И.К. - адв.С.Й., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в общ размер на размер на 7530 лева.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса върху уважената част от исковете, в размер на 4000 лева и държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от исковете  в размер на 2000 лева.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №107/16.02.2018 г. по т.д.1064/2017 г.  по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен предявения от Р.Д.И., с ЕГН ********** ***» АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, иск с правно основание чл. чл.226  от  КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 80 000 лв. до 100 000 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА «БУЛ ИНС» АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.И., с ЕГН ********** ***, допълнително сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от смъртта на съпруга й И К.И., причинена виновно от К.Г.Щ. като водач на л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХ ХХ ХХ ХХ, застрахован по риска “гражданска отговорност” по застрахователна полица № 02115000221443, при пътнотранспортно произшествие на настъпило на 28.04.2015 год., в гр.Каварна, на кръстовището на ул.“Райко Даскалов“ и ул.“Цар Калоян“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от увреждането 05.05.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОТМЕНЯ решение №107/16.02.2018 г. по т.д.1064/2017 г.  по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен предявения от Р.И.К., с ЕГН ********** ***» АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, иск с правно основание чл. чл.226  от  КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 60 000 лв. до 100 000 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА «БУЛ ИНС» АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87 ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.К., с ЕГН ********** ***, допълнително сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от смъртта на баща й И К.И., причинена виновно от К.Г.Щ. като водач на л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХ ХХ ХХ ХХ, застрахован по риска “гражданска отговорност” по застрахователна полица № 02115000221443, при пътнотранспортно произшествие на настъпило на на 28.04.2015 год., в гр.Каварна, на кръстовището на ул.“Райко Даскалов“ и ул.“Цар Калоян“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от увреждането 05.05.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД

ОТМЕНЯ решение №107/16.02.2018 г. по т.д.1064/2017 г.  по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен предявения от К.И.К., с ЕГН ********** ***» АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87, иск с правно основание чл. чл.226  от  КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 60 000 лв. до 100 000 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА «БУЛ ИНС» АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87 ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН: ********** ***, допълнително сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от смъртта на баща му И К.И., причинена виновно от К.Г.Щ. като водач на л.а. марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ХХ ХХ ХХ ХХ, застрахован по риска “гражданска отговорност” по застрахователна полица № 02115000221443, при пътнотранспортно произшествие на настъпило на на 28.04.2015 год., в гр.Каварна, на кръстовището на ул.“Райко Даскалов“ и ул.“Цар Калоян“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от увреждането 05.05.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД

 ОСЪЖДА «БУЛ ИНС» АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – Варна, сумата от 4000 (четири хиляди) лева, представляваща държавна такса върху уважената част от исковете и сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща  държавна такса за въззивно обжалване върху уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА «БУЛ ИНС» АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” №87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.З.Й. ***, с ЕГН *********, служ. адрес ***, като пълномощник на Р.Д.И., Р.И.К. и К.И.К., сумата от 7530 (седем хиляди петстотин и тридесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: