РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   153/28.05. 2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      двадесети май                                                                          Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   293           по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „К и И.”*** срещу решение №161/24.02.2015 г. по т.д. №931/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от Г.И.И. против дружеството иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна, като незаконосъобразно, на решението на ОС на съдружниците, обективирано в протокол от 22.05.2014 г. за изключване на ищеца като съдружник. Решението се обжалва и в частта за присъдените на ищеца на исн. Чл.78 ал.1 ГПК съдебноделоводни разноски в размер на сумата от 1 025 лева.

          В жалбата си въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение предвид неговата незаконосъобразност и необоснованост, поради което моли за неговата отмяна изцяло и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърли предявения иск ведно с присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции съдебноделоводни разноски.

          Въззиваемата страна оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а първонистанционното решение  - за правилно, с оглед на което моли за неговото потвърждаване ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Жалбата е редовна по смисъла на чл.267 ал.1 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

          Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявена от Г.И.И. против „К и И.”*** за отмяна, като незаконосъобразно на решението на ОС на съдружниците от 22.05.2014 г., с което ищецът е изключен като съдружник на осн. чл.126 ал.1  и ал.3 т.1 и т.2 от ТЗ, поради неизпълнение на предходно решение на ОС от 20.01.2010 г. за внасяне на определената му със същото решение парична вноска от 5 000 лв. за увеличение капитала на дружеството, невнесена и в допълнително определения му срок, както и за неизпълнение на задълженията му за осъществяване дейността на дружеството, както и за действия против интересите на същото дружество.

          Искът е предявен от съдружник в дружеството, притежаващ това качество и към датата на провеждане на ОС на съдружниците от 22.05.2014 г., установено от съда след служебна справка в ТР по партидата на ответника. Спазен е преклузивният срок по чл.74 ал.2 ТЗ предл. първо ТЗ, тъй като видно от съдържанието на протокола от проведеното на 22.05.2014 г. ОС ищецът е присъствал на това ОС, а иска е предявен на 23.05.2014 г., поради което съдът го намира за допустим.

          Видно от обстоятелствената част на исковата молба, при спазване на преклузивния срок ищецът е навел основания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушаване задължението по чл.126 ал.1 и ал.3 ТЗ за отправяне на писмено предупреждение за неговото изключване, както и поради отсъствие на твърдяните от ответника нарушения на задълженията му като съдружник.

          По делото е представен протокол от проведена на 14.03.2014 ОС на съдружниците, на което видно от неговото съдържание е присъствал и ищецът И.. На това ОС другият съдружник К му е отправила предупреждение за изключване по см. на чл.126 ал.1 ТЗ и по чл.126 ал.3 т.1 и т.2 ТЗ, като му е дала и едномесечен срок за изпълнение на задължението за внасяне на определената му за увеличаване на капитала вноска от 5 000 лв. и за преустановяване на действията, с които вреди на дружеството, изразяващи се в неучастие в управлението му и дружествените работи.

          Ищецът не само е присъствал на посоченото по-горе ОС, но и е подписал протокола, поради което съдът приема за доказано в процеса наличието на отправено писмено предупреждение за изключване по см. на чл.126 ал.1 и ал.3 ТЗ.

          С разпоредбите на чл.121 ал.1 ТЗ и чл.126 ал.1 ТЗ законодателят е уредил санкционните последици /възможността за изключване/, от неизпълнението на основното имуществено задължение на съдружника за плащане на вноската му в капитала на дружеството, относими и към хипотезата на дължима вноска при взето от ОС на дружеството решение за увеличение на капитала. За целта обаче, на съдружника следва да е определен от ОС не по-кратък от месец допълнителен срок и отправено му  от управителя предупреждение, че при неизпълнение в този срок ще бъде изключен.

          В конкретния случай решението на ОС за увеличение на капитала на дружеството е от 20.01.2010 г. /л.10/ е взето единодушно и съдържа конкретно посочен едномесечен срок за внасяне на определената на ищеца вноска от 5 000 лв. по сметка на дружеството. Ищецът не е ангажирал доказателства за изпълнение това негово имуществено задължение, както в първоначално определения му, а така също и в допълнително дадения му от управителя К едномесечен срок по чл.126 ал.1 ТЗ по протокола от 14.03.2014 г. /л.7-л.9/. Ирелевантни за предмета на настоящия спор са следните факти – изпълнил ли е другият съдружник това свое задължение, как го е изпълнил и налични ли са внесените от него средства по сметката на дружеството.

          С оглед изложеното се налага правния извод за основателност на предявения иск на посоченото по-горе основание. Настоящият състав на съда приема, че ищецът в качеството си на съдружник е обвързан от решението на ОС за вноска по протокола от 20.01.2010 г. и дължи на дружеството неговото изпълнение в определения му от ОС срок. Това е така, защото съдружникът следва да се счита за освободен от задължението да изпълнява решение на ОС само в случай на неговата нищожност на осн. чл.75 ТЗ. В случая дори и да е незаконосъобразно, след като решението на ОС не е атакувано по реда на чл.74 ТЗ от нито един от съдружниците, то е влязло в сила, задължително  е за тях и поради това подлежи на изпълнение.

С оглед неизпълнение от ищеца на горепосоченото задължение, съдът намира хипотезата на чл.126 ал.1 ТЗ за доказана, а решението на ОС за изключване на И. като съдружник на това основание – за законосъобразно.

Наведените други  основания за изключване на съдружника И. поради неизпълнение на неимуществените му задължения по чл.124 ТЗ - за участие в управлението на дружеството и в този смисъл - за оказване съдействие за осъществяване на дейността му, изпълващи фактическия състав на чл.126 ал.3 т.1 ТЗ, са общи и неконкретизирани, поради което и по съображения, изложени по-долу съдът ги намира за неоснователни. Нито в предупреждението за изключване, нито в решението са посочени факти, с изключение на неизпълнението на задължението за вноска, отнасящи се към действия или бездействия на И., препятстващи дейността на органите на управление на дружеството. Съответно липсват доказателства, установяващи такова поведение. Наведените твърдения за неизпълнение на задълженията му като управител са неотносими към отговорността на ищеца като съдружник, поради което съдът не ги обсъжда.

Съобразно изложеното, настоящият състав на съда намира наведеното основание за материална незаконосъобразност на решението по см. на чл.126  ал.1 ТЗ вр. с чл.121 ал.1 изр. първо и чл.124 предл. първо ТЗ за недоказано и поради това иска по чл.74 ал.1 ТЗ - за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до краен резултат, различен от този на въззивната инстанция, окръжният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

На осн. чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна се присъждат сторените от нея разноски за двете инстанции в размер общо на сумата 1 600 лв., адв. възнаграждения, от които 1 000 лв. за първа и 600 лв. за втора инстанция.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №161/24.02.2015 г. по т.д. №931/2014 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г.И. *** против „К и И.”***, иск по чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците в „К и И.”***, обективирано в протокол от 22.05.2014 г., с което Г.И.И. е изключен като съдружник.

ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН **********,***, да заплати на осн. чл.78 ал.3 от ГПК на „К и И.”***, сумата от 1 600 лв., разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.