Р Е Ш Е Н И Е № 245

 

гр. Варна, 31.10.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд – търговско отделение, ІІ състав, на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

 МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

секретар Е.Т.                        

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. дело № 293/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка” АД – гр. София, ЕИК 831094393, чрез юрисконсулти И.С. и М К, против решение № 197 от 24.03.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която се отхвърля искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК на въззивника срещу „Батимекс 1” ООД – гр. Варна за приемане за установено, че ответното дружество дължи на банката сумата от 7 118.60 евро, представляваща разликата над уважените с решението 35 280.79 евро до претендираните 42 399.39 евро – просрочена договорна лихва, съгласно р. ІІІ, т. 5 от  сключен между страните Договор за кредит № 338–52/13.12.2007 г., дължима за периода от 06.04.2013 г. до 12.06.2015 г. включително.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, като е посочено, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал изводите на вещото лице по счетоводната експертиза, което е изчислило дължимата лихва по начин различен от уговореното с договора между страните. Според въззивника отхвърлената част от иска в размер на 7 118.60 евро и при проста аритметична сметка може да се установи, че е следствие на неправилно изчисляване от експерта като общ сбор на мораторната неустойка, състояща се от два компонента – договорна лихва и наказателна надбавка за забава и същата е равна на разликата между претендираната наказателна лихва /14 700.99 евро/ и изчислената от ССчЕ наказателна лихва /20 908.66 евро/ - (тази разлика обаче е в размер на 6 207.67 евро, а не 7 118.60 евро). Моли се за отмяна на решението в посочената част. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Направено е доказателствено искане за допускане на ССчЕ, която да установи размера на дължимата от длъжника договорна и наказателна лихва съгласно сключения Договор за предоставяне на кредит „Развитие” № 338-52/13.12.2007 г., изменен и допълнен с три анекса, в два варианта: І вариант – на базата на уговореното между страните и ІІ-ри вариант – на базата на начина, проведен от експерта в първоинстанционното производство.

Постъпил е писмен отговор от „Батимекс 1” ООД – гр. Варна, с ЕИК 103622802, чрез адв. А. със становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Излага се, че вещото лице напълно обосновано е посочило каква е дължимата договорна лихва и каква дължимата наказателна. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Няма доказателствени искания.

            Настоящият жалбоподател е правоприемник на ТБ „МКБ Юнионбанк” АД, който е предоставил на ответното по жалбата дружество, банков кредит, поради което следва да се приеме, че същото е процесуално легитимирано по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

Пред Варненския окръжен съд е разгледан иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от страна на "Първа инвестиционна банка" АД – гр. София за установяване на вземане от „Батимекс 1” ООД – гр. Варна, в качеството му на кредитополучател по Договор за предоставяне на кредит „Развитие” № 338–52/13.12.2007 г., за което на основание чл. 417, т. 2 от ГПК е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 4173/10.07.2015 г. по ч. гр. дело № 8234/2015 г. на РС – гр. Варна, за следните суми: 1/ главница от 177 496.20 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 09.07.2015 г. до окончателно изплащане на задължението; 2/ 42 399.39 евро – договорна лихва за периода 06.04.2013 г. – 12.06.2015 г., 3/ 14 700.99 евро – наказателна лихва за периода от 06.04.2013 г. – 08.07.2015 г. и 4/ 910.91 евро – просрочена годишна лихва за управление, дължима на 15.12.2013 г. и 15.12.2014 г..

 Твърденията, на които се основават претенциите на ищеца са за отпуснат кредит по силата на посочения договор за сумата от 200 000 евро, със срок за връщане до 15.12.2017 г.. Уговорено било погасяването на кредита да се осъществи на месечни вноски, при плаващ лихвен процент и включващи главница, представляваща рамера на шестмесечния EURIBOR с фиксирана надбавка от 2.69 пункта и съответна част от годишна такса за управление и обслужване. В т. 5.2. от Договора е установено, че при неизпълнение на задълженията по т. 19.2. от същия за извършване на разплащания през разплащателните сметки на кредитополучателя в същата банка, от следващия месец се начислява допълнителна лихва за съответната част в размер на два пункта. В т. 15.2., вр. с т. 5.3. от Договора страните са се съгласили при забава за плащане на вноска по главница, дължими лихви, такси или комисионни, банката може да трансформира целия остатък по кредита в предсрочно изискуем, като до предяване на молбата за събирането му по съдебен ред се начислява увеличен лихвен процент с десет пункта, който е прибавен към договорения лихвен процент. С Анекс № 1 с изх. № 338-73/08.11.2010 г. е предоставен на кредитополучателя гратисен период по отношение на издължаването на главницата до 05.06.2011 г., като е променен падежа по кредита на всяко 6-то число. Страните с друг Анекс № 2 с изх. № 338-142/28.12.2011 г. са уговорили допълнително обезпечение по кредита – договорна ипотека на подробно описания в него недвижим имот и е променен погасителният план по отношение на задължението за заплащане на главницата. С Анекс № 3 с изх. № 338-124/20.12.2012 г. е приет нов погаситен план, като са променени условията по застраховането на обезпеченията и предсрочната изискуемост на кредита. Изрично в съдържанието на всеки един анекс са посочени размерите на задълженията, като се съдържа отбелязване, че страните ги приемат за установени и безспорни. Във връзка с това, след като не са били платени в пълен размер погасителните вноски с падеж от 06.04.2013 г. и следващи, банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем – на 11.03.2015 г., като е връчила нотариална покана на управителя на ответното дружество на 30.03.2015 г.

В отговор на исковата молба по реда на чл. 367 от ГПК „Батимекс 1” ООД, чрез процесуалния си представител, се оспорва предявения иск по основание и размер на претендираните суми, като се излага, че от приложените писмени доказателства не се установява размерът на погасените вноски на кредита. Счита, че ищецът с забавянето за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е увредил интересите на ответника, като е изчакал натрупването на мораторни лихви. Моли за присъждане на разноски.

В допълнителната искова молба ищецът излага, че обявяването на предсрочната изискуемост е право на банката, което зависи единствено от волята на кредитора как, кога и дали да го упражни. Счита, че с представената справка по чл. 366 от ГПК са детайлно индивидуализирани исковите претенции.

Не е депозиран отговор на допълнителната искова молба.

По делото като писмено доказателство е приет Договор за предоставяне на кредит от 13.12.2007 г., сключен между ТБ „МКБ Юнионбанк” АД, като кредитодател/кредитор, и „Батимекс 1” ООД, като кредитополучател/длъжник, по силата на който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя сума в размер на 200 000 евро, а последният се е задължил да ползва кредита съобразно уговорените в договора условия и срокове, като го върне ведно с дължимата лихва, която съгласно т. 5 от Договора е плаваща, като в момента на сключване на договора е в общ размер на 6.97 % годишно, като 4.28 % е шестмесечният EURIBOR, а 2.69 пункта е фиксирана надбавка. Останалите уговорки между страните касаят усвояването на сумата, издължаването на кредита с месечни вноски, включващи главница, лихва, съответната част от годишната такса за управление и обслужване, като крайният срок за издължаване е определен на 15.12.2017 г.; изпълнението на задължението е обезпечено с договорна ипотека върху посочения обект в т. 9.1. от Договора и издаден на запис на заповед за сумата от 200 000 евро, авалиран от Я Д.Д., В А А и „Ню Болкан Хаус” ООД. В т. 15. 2. от Договора страните са се съгласили при забава за плащане на вноска по главница, лихва, такса или комисионни, остатъкът по кредита да бъде трансформиран в предсрочно изискуем.

Установява се, че на 09.07.2015 г. „Първа инвестиционна банка” АД е подала заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение на основание –  чл. 417, т. 2 от ГПК, като видно от извлечението от счетоводните книги на банката, задълженията на „Батимекс 1” ООД по процесния договор за кредит, към 09.07.2015 г. са били в размер на общо 235 507.49 евро, от които: главница от 177 496.20 евро,  42 399.39 евро – договорна лихва за периода 06.04.2013 г. – 12.06.2015 г., съгласно р. ІІІ, т. 5 от Договора, 14 700.99 евро – наказателна лихва за периода от 06.04.2013 г. – 08.07.2015 г., съгласно р. ІІІ, т. 5.3. от Договора и 910.91 евро – годишна такса за управление, дължима на 15.12.2013 г. и 15.12.2014 г., съгласно съгласно р. ІІІ, т. 6.3. от Договора, ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Основанието, на което се позовава заявителят в заявлението /т. 12, допълнено в т. 14/, е сключеният Договор за предоставяне на кредит „Развитие” № 338-52/13.12.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 08.11.2010 г., Анекс № 2 от 28.12.2011 г., Анекс № 3 от 20.12.2012 г. и нотариална покана рег. № ХХХХ, том Х, акт № ХХ/ХХ.ХХ.ХХХХ г.. Издадена е била заповед за незабавно изпълнение № 4173/10.07.2015 г. по ч. гр. дело № 8234/2015 г. на Районен съд – гр. Варна за посочените суми, както и за сумата от 16 660.17 лв., от които 9 212.26 лв. – държавна такса и 7 447.91 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На 31.07.2015 г. „Батимекс 1” ООД е получило ПДИ от ЧСИ с връчване на заповедта за незабавно изпълнение, като на 13.08.2015 г., в законоустановения срок е депозирано пред Районен съд – гр. Варна възражението по чл. 414 от ГПК. Искът на „Първа инвестиционна банка” АД по чл. 422, ал. 1 от ГПК също е депозиран в законоустановения, преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Във връзка с твърдяното уведомление до длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, е приета по делото нотариална покана от 11.03.2015 г., която е получена от кредитополучателя на 30.03.2015 г..

От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ в първоинстанционното производство се установява, че предоставеният кредит е усвоен на 18.12.2007 г., както и че последното плащане на дълга е от 15.03.2013 г., като същото е погасило всички просрочени задължения, изискуеми към този момент. В експертизата е посочено, че преди банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати от 06.04.2013 г. и следващи не са били погасени. Посочено е също, че е дължима главница от 177 496.19 евро, 56 189.45 евро лихви, представляваща сбор от 35 280.79 евро – договорна лихва, начислена за периода от 04.06.2013 г. до 12.06.2015 г.. и 20 908.66 евро – наказателна лихва, начислена за периода от 04.06.2013 г. до 09.07.2015 г..

От ССчЕ, назначена във въззивното производство се констатира, че дължимата договорна лихва по кредита е в размер на 35 280.79 евро, а наказателната такава – 20 908.66 евро.

Правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК с предмет установяване съществуването на вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение. Нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК установява специфичен фактически състав за предявяване на разглеждания иск: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК; 3/ разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК; 4/ предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Сочените предпоставки за предявяване на иска са кумулативно установени. При съобразяването им, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, настоящият състав на съда намира искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК за надлежно предявен.

І. Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането.

Поради правилата на ограничения въззив, закрепени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съдът е обвързан по отношение на неправилността на решението само до изложените твърдения в жалбата. Решението се обжалва частично и към настоящия момент производството е висящо само по отношение на претенциите за заплащане на договорна лихва по Договора за кредит. В частта, в която е осъден кредитополучателят – „Батимекс 1” ООД да заплати сумата в размер на 177 496.20 евро, представляваща остатъчна стойност за главница по Договора за кредит, сумата в размер на 14 700.99 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода от 06.04.2013 г. до 08.07.2015 г. и сумата в размер на 910.91 евро, представляваща просрочена годишна талса за управление, платима на 15.12.2013 г. и 15.12.2014 г., решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила, тъй като не е подадена въззивна жалба или насрещна въззивна жалба за тази част.

С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК кредиторът се е позовал на сключен на 13.12.2007 г. договор за кредит и настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита, съгласно т. 15.2. от Договора, считано от 13.06.2015 г., според данните в заявлението.

Поради обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводните книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.

Видно от заключенията по първоинстанционното и въззивното производство се установява, че неизплатени са 35 280.79 евро – договорна лихва и 20 908.66 евро – наказателна лихва. Начисляването както на договорна лихва, така и на наказателна е допустимо, по силата на договорната свобода, като в сключения между страните договор е определен изрично и начина на изчисляването им.

С оглед на дадените разрешения в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Освен обективните предпоставки е необходимо съществуването на субективната предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост – отправено от банката волеизявление до кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта – неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока му. Когато заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание, какъвто не е настоящият случай.

II. При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът съобрази и следните обстоятелства:

При определяне на размера на задължението за заплащане на договорна лихва, което е възникнало в тежест на „Батимекс 1” ООД, съдът съобразява волята на страните, изразена в т. 5. от Договора за кредит, които договорености са задължителни за страната на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 287 от ТЗ.

Съгласно заключенията по двете експертизи, безпротиворечиво е определен размерът на договорната лихва. Предвид горното, искът е основателен до сумата от 35 280.79 евро – договорна лихва за периода от 06.04.2013 г. до 12.06.2015 г..

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът е обвързан при постановяване на решението си от заявеното от страната като основание и размер в заповедното производство. Твърденията от страна на кредитора за съставност на наказателната лихва от договорната лихва и надбавка от десет пункта, съгласно т. 5.3. от Договора и за частичното начисляване на размера на договорната лихва като част от наказателната такава в друга сметка, а не в тази за наказателната лихва са ирелевантни към настоящото производство. Заявителят сам определя основанието и размера на вземането си, поради което съдът в исковото производство е обвързан от закрепеното в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

По претенцията за разноски:

Въззиваемата страна не е посочила каква сума за разноски претендира, нито е представила списък за тези разноски или доказателства за извършването им, поради което разноски не следва да й се присъдят.

Постановеното въззивно решение, касателно акцесорните искове за възнаградителна лихва, не подлежи на касационно обжалване, доколкото попада в изключението на чл. 280, ал. 2 от ГПК – цена на иска до 20 000 лева по търговски дела /делото е търговско на основание чл. 286, ал. 1 /вр. чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ/ и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 287 от ТЗ/.   

  Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 197 от 24.03.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев’, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителните директори – В Х Х и Д К К, за признаване за установено, че „Батимекс 1” ООД, ЕИК 103622802, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Брегалница” № 28, ет. 1, представлявано от управителя – В А А, дължи на „Първа инвестиционна банка” АД, сумата над 35 280.79 евро до претендираните 42 399.39 евро – договорна лихва за периода от 06.04.2013 г. до 12.06.2015 г., за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 8234/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

В необжалваната част решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 

                                                                                     2.