Р Е Ш Е Н И Е

№    188/  19.06.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в закрито заседание на 19.05.2015год.. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА    

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 294 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

              Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „ЖИТО-КМ” ООД със седалище гр. Добрич, срещу Решение № 30/16.02.2015год., постановено по т.д. № 134/2014год. по описа на ДОС, в

частта му,  с което съдът е отхвърлил предявените от ООД „ЖИТО-КМ“, ЕИК 201313733, със седалище гр.Добрич, представлявано от управителя А.Т.Б., срещу ЕООД „ БИЗО - БЪЛГАРИЯ “,ЕИК 201174963,със седалище гр.Добрич, ул.“ Простор „ №7,представлявано от управителя А.Ф.-М.

 Иск с  правно основание чл.92 ал.1, изр.1 ЗЗД, във вр. с чл.10,ал.3 от договор за продажба № 39/26.03.2013г., за сумата от 29 378 лв., представляваща договорна неустойка в размер на 50%  от платената цена по договора, дължима заради разваляне на договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска-03.09.2014г., до окончателното й изплащане:

Евентуален частичен иск с правно основание чл.334,изр.3 ТЗ,във вр. с чл.93,ал.2,изр.2 ЗЗД,за сумата от 29 378 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска-03.09.2014г., до окончателното й изплащане, като част от обезщетение в общ размер от 117 514 лв., представляващо двукратния размер на платената по договор за продажба № 39/26.03.2013г. цена.

              В частта с която е осъдил заплати на ЕООД „ БИЗО - БЪЛГАРИЯ “, разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете в размер на сумата от 1 802.00 лв.

              Навеждат се доводи за неправилност  на съдебното решение, поради необоснованост по изложени съображения. Основният е срещу извода на съда, че с разпоредбата на чл.2 от допълнителното споразумение, се отменя уговорката по чл.10 ал.3  от основния договор. Иска се неговата отмяна в обжалваната част и да се постанови друго решение, с което да се уважи исковата претенция и относно иска по чл.92 ЗЗД. Претендират се разноските по делото.

В депозирания писмен отговор чрез процесуален представител, насрещната страна оспорва основателността на въззивната жалба. Основното съображение е, че исковата претенция се основава на подписаното на 05.12.2013год. споразумение, същото, както е приел и съда, има характер на новация по чл.107 ЗЗД, поради което и не е налице основание за търсене на неустойка по основния договор.

         В съдебно заседание жалбата се оспорва от процесуалния представител на въззиваемата страна.

         Чрез писмено становище на процесуален представител, въззивната жалба се поддържа.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваната част от решеинето: Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от ООД  „ЖИТО-КМ“,ЕИК 201313733, гр.Добрич, срещу ЕООД „ БИЗО - БЪЛГАРИЯ “,ЕИК 201174963, гр.Добрич.

         Предмет на разглеждане от настоящето производство са:

Иск с  правно основание чл.92, ал.1, изр.1 ЗЗД, във вр. с чл.10,ал.3 от договор за продажба № 39/26.03.2013г., за сумата от 29 378 лв., представляваща договорна неустойка в размер на 50%  от платената цена по договора, дължима заради разваляне на договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска-03.09.2014г., до окончателното й изплащане.

  При условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли като неоснователен иска за договорна неустойка,ищецът предявява частичен иск с правно основание чл.334, изр.3 ТЗ, във вр. с чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 29 378 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска-03.09.2014г., до окончателното й изплащане, като част от обезщетение в общ размер от 117 514 лв., представляващо двукратния размер на платената по договора цена.

         Ищецът излага, че след разваляне на сключения между страните договор за продажба №39/26.03.2013г., изменен и допълнен с допълнително споразумение към него от 05.12.2013г., за него е възникнала възможността да претендира сумата от 29 378лв. представляваща договорна неустойка в размер на ½ от платената цена съгласно чл.10 ал.3 от основния договор. В евентуалност, в случай, че съдът приеме, че с оглед на сключеното споразумение от 05.12.2013год. не се дължи договорената неустойка по чл.10 ал.3 от основния договор, то ответникът дължи обезщетение по чл.334 ТЗ, вр. чл.93 ал.2 ЗЗД в двукратния размер на платената цена или 117 514лв., от който се претендира частично в размер на 29 378лв. .

         Ответното дружество оспорва исковете като  неоснователни.

Относно иска за присъждане на неустойка  по чл.10,ал.3 от процесния договор в претендирания размер от 29 378 лв., според ответника с текста на чл.2 от допълнителното споразумение от 05.12.2013г. се изменя чл.10,ал.3 от основания договор, поради което при неговото разваляне се дължи само предоговореното с допълнителното споразумение обезщетение за претърпени вреди.

  Освен това, клаузата на чл.10,ал.3 от процесния договор, регламентираща дължимостта на неустойката, предполага виновно неизпълнение на договорно задължение на продавача, а установената техническа несъвместимост на хедера с комбайна на купувача не може да бъде вменена във вина на ответника.

         Относно евентуалния иск: Неприложима и неотносима към отношенията на страните и хипотезата на чл.334 ТЗ, вр. с чл.92,ал.2 ЗЗД, поради което предявената при условията на евентуалност претенция за заплащане на сумата от 29 378 лв., като част от сумата от 117 514 лв., е също неоснователна. Според договора, цената на вещта се заплаща на три вноски, последната от които при доставката на вещта. Вещта, предмет на основния договор, е предадена на 15.08.2013г., като купувачът по своя преценка е извършил не три, а две плащания, второто непосредствено преди предаването на веща, поради което евентуалната му претенция е  също неоснователна.

         Съдът съобрази следното:

Не се оспорва, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, както и от влязлата в сила част от решението, наличието на валидна облигационна връзка между страните Облигационната връзка е възникнала, по силата на подписаните от тях: договор за продажба №39/26.03.2013г. и допълнително споразумение към него от 05.12.2013г.;  Според т.10.3 от основния договор, ..при разваляне на договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 50% от цената. В т.1 от споразумението, страните са се съгласили, че цената по договора е платена, чее  установена техническа несъвместимост по време на експлоатация между доставената вещ и комбайна собственост на купувача: Според т.2 от споразумението, продавачът заплаща на купувача сумата от 7 000евро за претърпените от купувача щети, свързаните с установените недостатъци на продадената вещ по договор № 39/26.03.2013год., като страните заявяват, че тази сума обхваща всички претърпени от купувача преки и непреки неимуществени щети, които са претърпени като последица от недостатъците  ..на вещта. Според т.3, до 15.08.2014год. продавача се задължава да достави същата вещ, предмет на основния договор, договорени са и нови гаранционни условия.

Не се спори, че ищецът е изпълнил задължението си по договора да заплати в полза на ответника като продавач договорената продажна цена в размер на 58 757 лв.: Не се спори и е установено със сила на присъдено нещо / с необжалваната  част от решението/, неизпълнение на договорното задължение на ответника като продавач да достави на ищеца като купувач вещ, годна да се ползва по основното й предназначение,а именно-хедер, пригоден за използване от комбайн Claas Mega 208“: развалянето на договора, поради неизпълнение от страна на продавача.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи, относно обжалваната част от решението:

  По иска с правно основание чл.92,ал.1,изр.1 ЗЗД, във вр. с чл.10,ал.3 от договор за продажба № 39/26.03.2013г.:

Както се посочи, действително с разпоредбата на чл.10, ал.3 от основния договор, страните са договорили, че при разваляне на договора, неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 50% от цената по чл.2. С подписаното на 05.12.2013г. споразумение към  договор за продажба №39/26.03.2013г., както се посочи по-горе, страните в т.1 са се съгласили, че е установена техническа несъвместимост по време на експлоатация между доставената вещ и комбайна собственост на купувача: страните в чл.2 са се договорили, че продавачът следва да заплати на купувача сумата от 3 500евро при сключване на споразумението и 3 500 евро в срок до 15.08.2014г.-или сумата от общо 7 000.00 евро. Страните са се съгласили и изрично заявили, че тази сума представлява обезщетение и  обхваща всички преки и непреки имуществени щети, претърпени от купувача от установените недостатъци на продадената вещ по договор № 39. От посоченото съдържание, следва несъмнения извод, че споразумението от 05.12.2013г.погасява предвидената в чл.10 ал.3 от договора за продажба отговорност, поради което претенцията за присъждане на сумата от 29 378 лв. се явява неоснователна.  Това е така, поради следното:  Страните в т.1 са посочили, че доставената вещ е технически несъвместима, поради което и в т.3 от споразумението са се договорили ответникът да достави  нова вещ /до 15.08.2014год./.  Или, със споразумението страните са се съгласили, че вещта е технически несъвместима, като поради тази несъвместимост са договорена за заплащане от продавача сумата от 7 000евро-всички вреди от вече доставената вещ.  Следователлно, със споразумението страните са договорили глобална компенсация на всички щети-преки и косвени от вече доставената по договора и несъвместима за комплектация вещ. Следва да се отбележи, че същото представлява обективна новация по см. на чл.107 ЗЗД, каквото е становището и на ищеца /стр.49/, доколкото ответникът е поел задължение да достави нова вещ, с посочен срок на доставка и променени гаранционни условия-т.е. страните са се договорили за ново пълно изпълнение. За това, че основният договор вече не обвързва  страните, следва и от чл.4 на споразумението, според който при доставката на новата вещ, те се задължават да сключат нов договор за продажба. Този извод се подкрепя и от становището на ищеца, изразено в ДИМ /стр.49/, в което изрично се сочи, че обект на исковата претенция е неизпълнението на новото задължение на ответника, поето със споразумението от 05.12.2013год. А както се посочи, в този договор /споразумение/, освен санкцията по чл.2 друга санкция не е уговорена,-т.е. чл.10 ал.3 от основния договор не е възпроизведен. Следователно, споразумението от 05.12.2013г.погасява предвидената в чл.10 ал.3 от договора за продажба отговорност,поради което претенцията за присъждане на сумата от 29 378 лв.,представляваща договорна неустойка в размер на 50%  от платената цена по договора се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

 Относно евентуалния иск с  правно основание чл.334 изр.3 ТЗ,във вр. с чл.93 ал.2 изр.2 ЗЗД, предявен като частичен в размер на 29 378 лв.,като част от обезщетение в общ размер от 117 514 лв., представляващо двукратния размер на платената по договора цена:

         Предпоставка за уважаване на иска, съобразно чл.334 ТЗ е наличието на писмена уговорка за предварително заплащане на цената, както и на непредаване на стоката на купувача.

         Начинът на плащане е уговорен в чл.3 от основния договор.  Според съдържанието на чл.3.1 –купувачът извършва частично плащане  в размер на 20% от стойността до пет дни от издаване на фактурата:

В чл.3.3 е договорено, че остатъкът от сумата от 39 171,36лв. без включен ДДС следва да се плати в деня на доставката. Следователно, не се установява постигната уговорка между страните за предварително заплащане на цената. Напротив, задължението на ищеца е било да заплати 80% от цената в деня на доставката. Предвид изложеното, не се установява постигната договореност между страните за предварително плащане на цената на договорената вещ. Не се установява и втората предпоставка за уважаване на иска, защото ответникът е доставил вещта предмет на договора, по който е заплатена цената. А относно установената техническа несъвместимост на същата, страните са договорили обезщетение за претърпените вреди. Предвид изложеното, не са налице предпоставките за уважаване на  евентуалния иск.  Ако не се сподели посочения извод, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца: Същият е получил обезщетение по чл.2 от споразумението във връзка с вредите произлели от доставената вещ, втори път се търси възмездяване от недоставянето на такава вещ.

         Предвид изложеното, съдът намира предявеният евентуален иск също за неоснователен.

С оглед на изложеното, исковете се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/16.02.2015 год., постановено по т.д.№ 134/2014 год. по описа на Добрички окръжен съд-търговско отделение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.