Р Е Ш Е Н И Е

№  200/08.08. 2016 год.                           гр.Варна

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 06.07.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 294 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:   

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от ЗД”Бул Инс”АД гр.София, чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 1312/2015год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което исковете  с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ на М.Й.М. и на същата като законен представител на А.М.М. са уважени. Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и необосновано, по изложени съображения. Основните са срещу определения размер на съпричиняване, като счита, че същият следва да бъде завишен, както и срещу определения размер на обезщетение на неимуществените вреди, като счита, че същият е прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

 С жалбата се иска решението да бъде отменено в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на всяка от ищците суми над 2 500лв. до присъдения от съда размер съответно от 40 000лв. за М.М. и присъдения на А.М. размер от 21 300лв., преставляващи дължимо обезщетение  за обезвреда  на претърпени неимуществени вреди, сумата над 201,43лв. до присъдения размер 402,86лв. -имуществени вреди за М.М., в резултат на ПТП, настъпило на 23.12.2013год. по вина на водача К Т Х. със застраховка ГО по застрахователна полица, издадена от въззивното дружество.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемите страни, жалбата се оспорва като неоснователна.

В съдебно заседание жалбата  се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител на въззивното дружество и се оспорва чрез процесуален представител на въззиваемите страни и чрез писмени бележки на същия.

 След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Исковете по които е образувано съдебното производство пред ВОС са с  правно основание чл.226 КЗ /отм./ чл.84 и чл.86 ЗЗД и са предявени от М.Й.М. лично и като законен представител на А.М.М.,***” АД, ЕИК 831830482, гр.София, и са както следва:

-От М.М. за осъждане на застрахователя да заплати сумата от 48 700 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –представляващи причинени на ищцата болки и страдания следствие на ПТП, извършено на 23.12.2013 г. по вина на К Т Х., за което е налице влязло в сила Решение № 89/12.05.2015 г. на ДРС по АНД № 92/2015 г. по описа на съда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2013 г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата:  сумата от 402.86 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото деяние, ведно със законната лихва от датата на извършване на разхода до окончателното изплащане на сумата.

От А.М. за осъждане на застрахователя да заплати сумата от 21 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди-представляваща причинени на ищеца болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на извършване на разхода до окончателното изплащане на сумата, при твърдения, че между деликвента К Т Х. ***” АД е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”.

В исковата молба се твърди, че на 23.12.2013 година ищците М.М. и дъщеря й А.М. са пътували в лек автомобил „Пежо Ранч”, с ДК№ В 9922 РТ, управляван от М.М., по пътя гр. Девня, гр. Суворово, обл. Варна е настъпило ПТП между лекия автомобил и МПС – „БМВ 318” с ДК№ В 1043 РА, управлявано от К Т Х.. Причина за ПТП е поведението на Х., който е извършил маневра изпреварване на непозволено място и след навлизане в платното за движение на М. не е могъл да предотврати ПТП. Следствие удара на двете ищци са причинени средни телесни повреди, като авторството и вината на Калоян Х. за извършеното деяние са установени с влязло в сила Решение по АНД № 92/2015 г. на Районен съд Девня. В следствие на възникналото ПТП,   М.Й.М. е получила разкъсно контузни рани в областта на лицето, счупване на носните кости, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, контузия на лявата раменна става, кръвонасядания в двете тазобедрени области, подкожен кръвоизлив  в лява тазобедрена област. Ищцата А.М.М., е получила порезни и разкъсно-контузни рани в областта на лицето, мозъчно сътресение, контузия на лява длан.  Травматичните увреждания в областта на лицето са оформили груби белези, които създават асиметрия и променят нормалния човешки облик, обусловили обезобразяване на лицето. След като е изписана от болницата, ищцата М.М. доста време не могла да диша нормално и е изпитвала силни болки в областта на лявата раменна става и лявата тазобедрена става, поради което са и поставяли инжекции с болкоуспокояващи. Това състояние продължило повече от месец. Оздравителния процес на счупването на носните кости е с изкривяване  на носната преграда и реално затруднение на дишането през носа и в този смисъл обуславя  постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.  При среща с някого, се чуствала много зле, най вече от страховития израз на лицето си и поради болките, като през  първият месец избягвала да води каквито и да е разговори, понеже са я натоварвали изключителбно много и са я изморявали.  От тези състояния на психоза, при ищцата се е появило безсъние и реакция на тежък стрес.

Ищцата А.М. е прекарала четири дни в Неврохирургична клиника, като освен другите лекарства са и изписани и давани болкоуспокояващи медикаменти.  Вследствие на телесните наранявания  и претърпяното ПТП, изпада в дълбок емоционален стрес, придружен от силни смущения  при среща с хора не от семейството, заради белезите по лицето и претърпяното ПТП.  В резултат на телесните повреди и лечението е претърпяла големи болки и страдания, но случилото се е отключило  различни стресови реакции на крехката й психика, изпада в силен шок, когато се  се наложи да се качи в автомобил. 

С писмения отговор ответното дружество оспорва исковете  по размер, като счита че същите не съответстват на чл.51 ЗЗД и са прекомерно високи.  Прави също и възражение за съпричиняване, понеже пострадалите са пътували без поставени предпазни колани.

С жалбата не се оспорва наличието на влязло в сила решение на ДРС, установяващо вината на водача на МПС, както и наличието на валидно облигационно правоотношение на въззивното дружество със същия.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка, а именно:

От доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила Решение № 89/12.05.2015 г. на ДРС по АНД № 92/2015 г. по описа на същия съд, К Т Х. е признат за виновен за това, че на 23.12.2013 г. на междуселищен път гр. Девня – с. Чернево, обл. Варна при управление на л.а. „БМВ” с ДК№ В 1043 РА, при извършване на маневра „изпреварване”, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 6 ал.1 от ЗДвП – като участник в движението не е съобразил своето поведение с пътната маркировка и чл. 63 ал.2 т.2 от ППЗДвП „Двойна непрекъсната линия” М2. На пътните превозни средства е забранено  да я застъпват и пресичат” и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на М.Й.М., изразяваща се в счупване на носните кости, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота и на А.М.М., изразяваща се в рани в областта на лицето, оформили груби белези, които създават асиметрия и променят нормалния човешки облик, обусловили обезобразяване на лицето – престъпление по чл. 343 ал.3 пр.4 б.А пр.2 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата-на 23.12.2013год., Деликвентът К Т Х., поради нарушаване на правилата за движение, по непредпазливост причинил на ищците посочените телесни увреждания.

От представената по делото епикриза на А.М.М. се установява, че на 23.12.2013 г. същата е била приета в МБАЛ „Св. Анна - Варна” –новрохирургична клиника. Поставена е окончателна диагноза: Контузия на главата. Сътресение на мозъка. Разкъсно-контузна рана на горна устна, контузия на лява ръка. Пациентът е изписан е на 27.12.2013 г.

От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата А.М. е получила: Порезни рани в областта на лицето, мозъчно сътресение, контузия на лява длан. В своя оздравителен процес, раните в областта на лицето са оформили груби белези, които създават груба видима асиметрия в нормалния човешки облик, водат до загрозяване на лицето и в този смисъл обуславят обезобразяване. Останалите травматични  увреждания са обусловили временно разсройство на здравето, неопасно за живота.

В следствие претърпяното  ПТП ищцата М.М., според СМЕ е получила: Разкъсно контузна рана в областта на лицето, счупване на носните кости, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, контузия на лявата раменна става, кръвонасядания в двете тазобедрени области, подкожен кръвоизлив в лява тазобедрена област. Оздравителният процес на счупването на носните кости е завършил с изкривяване на носната преграда и реално затруднение в дишането през носа и в този смисъл обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът, изготвил СМЕ, в съдебно заседание уточнява, че за отстраняване затрудненото носно дишане на М.М., следва да се извърши оперативна интервенция – септопластика при специалист УНГ.

Съгласно заключението по съдебно психологичната експертиза при извършеното освидетелстване на двете ищци, клиничният психолог е констатирал, че и при двете са налице доказателства за т.нар. посттравматично стресово разстройство, като на основание чл.272 ГПК препраща към направените констатации и изводи в мотивите на окръжния съд, относно СПЕ. По делото е назначена и приета САвтЕ, неоспорена от страните, според която по време на настъпилото ПТП, ищците са били без поставени предпазни колани.

За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на св. И П Й. - майка и баба на пострадалите и св. Д Й Й. Според показанията на свидетелката, цялото лице на  ищцата А. било обезобразено, устната и била разцепена и защита, не можела да се храни, със сламка приемала вода. Все още изпитва болки  и белезите по лицето си личат, като се оплаквала, че е грозна и обезобразена. На няколко пъти я водили на психолот. Според свидетелката, ищцата М.  страда и чуства вина от това, че е взела детето със себе си и че е можела да избегне детето й да пострада. Самата ищца била със счупен нос, който още я боли, имала наранявания по ребрата и колената.  И двете ищци приемали медикаменти, и сега двете ищци били много изнервени и двете изпитвали страх.  А. ползвала много болнични, поради болки в главата, не се събирала с приятели и не контактува с никого.

Според показанията на свидетеля Й, след ПТП, ищцата М. станала друг човек. Не искала да шофира, да се вози в кола. Затворила се е  в себе си, живеела с мисълта, че тя е причината за белезите на лицето на А.. Станала агресивна, карала се е с близките без причина. А. живеела с мисълта, че е грозна, станала нервна, затворила се  е в себе си, не излиза навън. 

Предвид показанията на свидетелите, следва да се направи извод, че ищците са доказали претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, респективно, че исковете са доказани по основание. Този извод следва и от следното:

С жалбата не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за обезвреда на причинените имуществени вреди е доказан в размер  от 2 500лв. за всяка от ищците, поради което следва да се направи извод, че исковете за присъждане на неимуществени вреди, са доказани по основание. Относно претенцията за претърпени имуществени вреди:

С жалбата не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че причинените имуществени вреди са доказани в размер от 402,86лв.,  поради което не следва да се излагат съображения относно доказаността на определения с решението  размер на претърпените имуществени вреди.

Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила до размера на сумата от 2500лв. относно претърпените неимуществени вреди за всяка от ищците, следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само по размер. Както се посочи, решението се обжалва в частта относно определения размер на неимуществените вреди, като се счита същия за силно завишен, както и срещу определения размер на съпричиняване от страна на ищците, като се счита, че същият е занижен.

Относно жалбата срещу присъдения размер от 40 000лв. на претърпените неимуществени вреди от ищцата М.Й.М.: Съдът намира решението в тази част за неправилно, поради следните съображения:

При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди  и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в предвид следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищцата е получила следните увреждания: Разкъсно контузна рана в областта на лицето, счупване на носните кости, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош, контузия на лявата раменна става, кръвонасядания в двете тазобедрени области, подкожен кръвоизлив в лява тазобедрена област. Оздравителният процес на счупването на носните кости е завършил с изкривяване на носната преграда и реално затруднение в дишането през носа и в този смисъл обуславя постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установи се,  че за отстраняване затрудненото носно дишане на М.М., следва да се извърши оперативна интервенция. Установи се също, че освен посочените увреждания, получени вследтвие на претърпяното ПТП, претърпения шок от ищцата е, преминал в посттравматично разстройство, което е силно изразено и не е отшумяло и към момента.

Съдът намира, че паричният еквивалент на претърпените болки и страдания, описани по-горе е сумата от 24 000лв.   При определяне размера  на паричният еквивалент на посочените увреждания-физически и психически, настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията и периода на оздравяване и възстановяване. Най-тежкото увреждане е счупването на костите на носа, като не са установени усложнение относно оздравителния процес,  който изцяло е протекъл в домашни условия.  Ищцата е посочила че е чуствала болки и е ползвала болкоуспокояващи повече от месец, поради което съдът приема, че това е бил срока на възстановяване.

Относно искът на детето А.М. за присъждане на неимуществени вреди  в размер на 21 300лв. Установи се в процеса, че следствие ПТП са й причинени порезни рани в областта на лицето, мозъчно сътресение, контузия на лява длан. В своя оздравителен процес раните в областта на лицето са оформили груби белези, които създават видима асиметрия в нормалния човешки облик, водят до загрозяване на лицето  в този смисъл обуславят обезобразяване. Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според експертизата и след извършения преглед на А.М. вещото лице сочи, че за отстраняване на белезите в областта на лицето й може да се наложи извършване на пластична операция.

Съгласно заключението по съдебно психологичната експертиза при извършеното освидетелстване е констатирано, че и при тази ищца са налице доказателства за т.нар. посттравматично стресово разстройство, което е силно изразено и не е отшумяло.

Съдът намира, че паричният еквивалент на претърпените от ищцата А.М. болки и страдания, описани по-горе е сумата от 21 300лв.   При определяне размера  на паричният еквивалент на посочените увреждания-физически и психически, настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията и периода на оздравяване и възстановяване. Най-тежкото увреждане са мозъчното сътресение и причинени порезни рани в областта на лицето. Същите са довели до загрозяване на лицето и в този смисъл обуславят обезобразяване.  Безспорно, това обезобразяване, като се вземе в предвид, младата възраст на ищцата, е повлияло в силно негативен аспект, на нейната психика-същата силно се е изнервила, на начина й на живот-установи се настъпило отчуждение и нежелание да контактува с хора, извън близките си. Предвид изложеното, съдът определя паричния еквивалент на вредите в поискания размер от 21 300лв. Жалбата в тази й част е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Относно жалбата срещу определения размер на съпричиняване на ищцата М.М. и липсата на такъв относно ищцата А.М..

Жалбата е основателна. Безспорно се установи от САвТЕ, че ищците са били без предпазни колани.

А от вида на уврежданията, -най тежките са в областта на главата и гърдите- при ищцата М.М. и в областта на главата-при ищцата А.М., следва да се направи извод, че липсата на поставени предпазни колани е от съществено значение за настъпилите увреждания. Това е така, понеже при невисоката скорост на дввижение и на двата автомобила, участници в ПТП, предпазните колани биха задържали телата на ищците към седалките, респективно тялото на А. не би отишло свободно напред и не би последвал удара с глава в предното стъкло, от който са настъпили порезните рани. Това се отнася разбира се и за ищцата М.М., при която при поставен колан не би последвал удар в гръдния кош от автомобилното кормило, както и удар в главата, довел до счупване на носните кости. Това поведение на ищците-пътуване без поставяне на предпазен колан, безспорно е допринесло за настъпилите увреждания, изовод,  посочен и в СМЕ, според което, при поставени предпазни колани, уврежданията не биха настъпили.

Предвид изложеното, съдът определя процент на съпричиняване на вредите за всяка от ищците в размер на 1/3, поради което и установения размер на неимуществените вреди следва да се редуцира с 1/3.

Така от определения размер от 24 000лв. следва да бъдат присъдени 16 000лв. за ищцата М.М. и сумата от 14 100лв. за ищцата А.М.. Обжалваното решение следва да бъде отменено за горницата над посочените суми до уважената част от  исковете. По повод на приетото от окръжния съд, следва да се отбележи, че съпричиняването е обективен процес и субективното отношение на личността е без значение. Предвид изложеното, възрастта на ищцата А.М. е без значение относно наличието на съпричиняване.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено в посочените частти.

Разноски: За настоящата инстанция ищцата М.М. претендира разноски в размер на 1 650 лв., а А.М.-разноски в размер на 1080лв, които са в минимално определения размер по наредбата, съобразно защитавания интерес.  С оглед изхода на спора и установената от настоящия състав частична неоснователност на исковете, разноските следва да се редуцират на основание чл.78 ал.1 ГПК, според която заплатените от ищеца такси и разноски  и възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съобразно  уважената част от иска. Така за ищцата М.М. за настоящата инстанция следва да бъде присъдена сумата от 660лв., а за ищцата А.М.-сумата от 714,93лв.  За окръжния съд, след направената редукция, на ищцата М.М. следва да се присъди сумата от 1085,74лв. общо за разноски. Дължимата държавна такса от ответното дружество за разглеждане на делото пред окръжния съд, съобразно уважената част от исковете е 1220,11лв., като за горницата решението следва да се отмени.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                   

 Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 85 от 05.02.2016 г. постановено по т.д.№ 1312/2015  г. по описа на Варненски  окръжен съд, търговско отделение В СЛЕДНИТЕ ЧАСТТИ: В ЧАСТТА с която е осъдил ЗД”Бул Инс”АД, ЕИК 831830482 гр.София, да заплати на ищцата М.Й.М. ЕГН ********** сумата над 16 000лв. до 40 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие на ПТП, допуснато на 23.12.2013 г. по вина на К Т Х., за което е налице влязло в сила Решение № 89/12.05.2015 г. на ДРС по АНД № 92/2015 г. по описа на същия съд, ведно със законната върху тази сума, считано от 23.12.2013 г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата: В ЧАСТТА  с която е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр.София да заплати на А.М.М., ЕГН ********,***, действаща със съгласието на М.Й.М. с горепосочени идентификационни данни, сумата над 14 100лв. до 21 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени болки и страдания следствие на ПТП, допуснато на 23.12.2013 г. по вина на К Т Х., за което е налице влязло в сила Решение № 89/12.05.2015 г. на ДРС по АНД № 92/2015 г. по описа на същия съд, ведно със законната върху тази сума, считано от 23.12.2013 г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, при наличие между деликвента К Т Х. ***” АД на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, на осн. чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 84 ал.3 вр. чл. 86 от ЗЗД: В ЧАСТТА с която е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр.София да заплати на М.Й.М., ЕГН **********,*** сумата над 1085,74лв. до 2472.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение по иска на М.М. и по иска на А.М., действаща със съгласието на М.М., КАКТО И ОТМЕНЯ  И В ЧАСТТА с която е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр.София да заплати по сметка държавни такси на ВОС за сумата над 1220,11лв. до 2468.11лева държавна такса на осн.чл.78 ал.6 ГПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска  на М.Й.М. ЕГН ********** ***” АД, ЕИК 831830482, гр.София за сумата над 16 000лв. до 40 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие на ПТП, допуснато на 23.12.2013 г. по вина на К Т Х., за което е налице влязло в сила Решение № 89/12.05.2015 г. на ДРС по АНД № 92/2015 г. по описа на същия съд, ведно със законната върху тази сума, считано от 23.12.2013 г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата:

ОТХВЪРЛЯ иска на А.М.М., ЕГН ********,***, действаща със съгласието на М.Й.М. ***” АД, ЕИК 831830482, гр.София за сумата над 14 100лв. до 21 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени болки и страдания следствие на ПТП, допуснато на 23.12.2013 г. по вина на К Т Х., за което е налице влязло в сила Решение № 89/12.05.2015 г. на ДРС по АНД № 92/2015 г. по описа на същия съд, ведно със законната върху тази сума, считано от 23.12.2013 г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр.София, да заплати на  М.Й.М. ЕГН ********** сумата от 660лв.-разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, гр.София, да заплати на

А.М.М., ЕГН ********,***, действаща със съгласието на М.Й.М. сумата 714,93лв.-разноски за въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.