Р Е Ш Е Н И Е

№   181/ 19.07.2018 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  19.06.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С. 

 ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

            ЖЕНЯ Д.

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. С.  в.т.дело № 294  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Производстото е  образувано по въззивни жалби от Д.П.Б. и от  ЗК”Лев Инс”АД гр.София, чрез процесуални представители– страни по т.д. № 898/2017год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 132/21.02.2018год., с което исковете с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД на Д.Б. са частично уважени за сумата от 48 000лв.-неимуществени вреди и сумата от 1710,56лв. имуществени вреди.

 Считат  решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и необоснованост, по изложени съображения. Основните са срещу определените размери на  обезщетение, като се сочи, че същите не кореспондират с установената съдебна практика при сходни травматични увреждания, както и с социално-икономическата обстановка в страната.

 С жалбата на ищцата се иска решението да бъде отменено в частта му с което  искът е отхвърлен над присъдения до претендирания размер от 140 000лв. за неимуществените вреди и за разликата над 1710,56лв. до претендираните 2 850лв. имуществени вреди, а с жалбата на ответното  дружество решението се обжалва в частта с която то е осъдено да заплати сума на ищцата  над 30 000лв. до присъдения от съда размер  от 48 000лв. преставляващи дължимо обезщетение  за обезвреда  на претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 17.05.2016год. по вина на водача С. Н. Х. със застраховка ГО по застрахователна полица, издадена от въззивното дружество.

И в двете жалби са изложени твърдения за неправилност на решението, поради противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като в жалбите се излага, че определеният размер е занижен-според ищцата и съответно завишен според ответника-застраховател.  Решението е необосновано в обжалваната част, понеже съдът не се е съобразил в цялост с вида и интензитета на получените  травми, продължителността на тяхното лечение,  както и че ищцата е напълно възстановена.

В жалбата на ищцата се оспорва и определения процент на съпричиняване, като излага, че не е налице съпричиняване настъпването на резултата от нейна страна.

В жалбата на дружеството също се оспорва определения процент на съпричиняване, като излага, че същия е занижен.

С писмен отговор на процесуален представител на ищцата, жалбата на застрахователя се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбите се поддържат съответно оспорват, чрез писмени становища на процесуалните представители на страните.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Исковете по които е образувано съдебното производство пред ВОС са с  правно основание чл.432 КЗ  и чл.86 ЗЗД и са предявени от Д.П.Б. срещу „Лев Инс“ АД и са за заплащане на сумата от 140000.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен с умерена дислокация на фрагментите и счупване на дясна ключица, претърпени психични изживявания и съС.ие на емоционален стрес и сумата от 2850.94лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, както следва: 2749.00лв. стойност на гръбначна стабилизация, 8.80лв. стойност на афламил, 8.39лв. стойност на пулсет, 17.70лв., стойност на сефпотек, 58.00лв. такса за настаняване в болнично заведение, 9.05лв. стойност на афламил, всичките вреди настъпили в следствие на виновно причинено от С. Н. Х. ПТП на 17.05.2016г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22116000431114 със срок на действие от 02.02.2016г. до 02.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на деликта – 17.05.2016г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че на 17.05.2016г. на ул. „Родина“ в гр. Варна,е настъпило ПТП, при което, водачът С. Н. Х., при управление на лек автомобил „Опел Зафира”, рег. №ХХХХХВХ при движение на заден ход в локалното платно блъснал ищцата Б., която пресичала платното от дясно на ляво.

В следствие на ПТП на ищцата са й били причинени следните увреждания: компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен с умерена дислокация на фрагментите и счупване на дясна ключица.

Ищцата била приета за лечение в болнично заведение, като по спешност била извършена оперативна намеса в областта на гръбначния стълб с поставяне на винтове – педикуларна фиксация под обща анестезия. Поставена била и сегментна гръбначна стабилизация, включваща четири транспедикуларни винта, четири фиксиращи винта и две поръчки. По време на оздравителения период ищцата изпитвала силни болки и страдания, била в невъзможност да води нормален социален живот, нарушен бил съня й. Поради преживения стрес била оказана помощ от специалист – психолог.  Твърди се, че и към настоящия момент ищцата е временно неработоспособна, което обстоятелство се установява  от издаденото ЕР на ТЕЛК №01009/06.03.2017г.

За провеждането на лечението ищцата сторила разходи както следва: 2749.00лв.- стойност на гръбначна стабилизация, 8.80лв. стойност на афламил, 8.39лв. стойност на пулсет, 17.70лв., стойност на сефпотек, 58.00лв. такса за настаняване в болнично заведение, 9.05лв. стойност на афламил.

Водачът на МПС, чрез което са причинени уврежданията- С. Х.  с решение №108/26.01.2017г. по НАХД  №5671/2016г., влязло в законна сила на 11.02.2017г., е признат за виновен за това, че по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на ищцата, от които първата е обусловила трайно затруднение на движенията на снагата за около 7.8 месеца, а втората е обусловила трайно затруднение на движението на десен горен крайник за повече от 1-1.5 месеца, като на основание чл.78, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1000.00лв.

Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача С. Н. Х. Д. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №22116000431114. с ответника.

Поради наличие на причинната връзка между поведението на застрахования водач и настъпилите имуществени и неимуществени вреди, ищцата моли съдът да постанови решение за ангажиране отговорността на ответника чрез осъждането му за заплащане на същите в поисканите размери.

Ответникът „ЛЕВ ИНС“ ЗАД, редовно уведомен, в депозирания отговор оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се предявения иск по основание и размер. Оспорва се механизма на ПТП, причинно следствената връзка между вредите. Въвел е възражение за съпричиняване. Твърди се, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите, тъй като се е движела по пътното платно, пресичайки на необозначено за целта място, като е започнала движението си внезапно. Пострадалата не е положила необходимата грижа за предотвратяване на ПТП, като в нарушение на чл.113, ал.2 вр.ал.1 от Закона за движение по пътищата преди да излезе на пътното платно не е съобразила разС.ието до приближаващите се пътни превозни средства, тяхната скорост, удължила е ненужно пътя и времето за пресичане.

Излагат се съображения, че претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с принципа за справедливост и с установената съдебна практика.

 Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка.

Установява се от нохд №5671/2016 г., на ВРС, І с., че  подс.С. Н. Х.  е признат за виновен за това че: на 17.05.2016г. в гр. Варна при управлението на МПС – лек автомобил „Опел Зафира”, рег. №ХХХХХВХ нарушил правилата за движение – чл.40, ал.2 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Д.П.Б., изразяващи се в: компресионно счупване на тялото на 12 – гръден прешлен с умерена дислокация на фрагментите, без увреда на гръбначния мозък, което е обусловило трайно затруднение на движението на снагата за около 7-8 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес и счупване на дясна ключица, което е обусловило трайно затруднение на движението на горен десен крайник за повече от 1-1,5 месеца, като след деянието деецът е направил всичко зависещо от него за окозване на помощ на пострадалия, престъпление по чл.343А, ал.1, б.“А“, пр.2, вр. чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2, вр. Чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено наказание глоба в размер на 1000.00лв.

В констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1402/17.05.2016г., е описано, че водачът на л.а.”Опел Зафира”, рег. №ХХХХХВХ – С. Н. Х. на посочената дата в гр. Варна е участник в ПТП, настъпило в гр. Варна, ул. „Родина“, до бл.23 вх. А в 13.19.ч., при което при движение на заден ход пресичащата от дясно на ляво пешеходка Д.П.Б..

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата-на 17.05.2016год., деликвентът С. Н. Х., поради нарушаване на правилата за движение, – чл.40, ал.2 от ЗДв.П и по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Д.П.Б., изразяващи се в: компресионно счупване на тялото на 12 – гръден прешлен с умерена дислокация .на фрагментите, без увреда на гръбначния мозък и счупване на дясна ключица.

Съгласно заключението по допусната съдебно автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП: водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ – С. Х. при движение на заден ход със скорост около 20 км./ч блъска пресичащата улицата пешеходка Д.Б., стъпила на пътното платно от бордюра при пътечката между храстовидната растителност. Пешеходката не е възприела движещият се назад автомобил  на разС.ие от около 5-7 м., при което е предприела движение по пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на процесния автомобил. Ударът между автомобила и пешеходката е настъпил около 1.7 м. след предприетото пресичане на пешеходката. Видимостта от пътечката към локалкото платно е затруднена в близост до бордюра при излизане на пътното платно от храстовидната растителност.  Автомобилът е установен на средно 1.3 метра от бордюра, а зачистването в задната му част е било 0.4м. от десния му заден ръб, което определя взаимна конкретна видимост от водач и пешеходка 1.7м. Пешеходката се е движила със средна скорост 4.9-6.1км./ч за бавен ход или бързо – средно – 5.5 км.ч – 1.53м/с. При движение на тази скорост пешеходката е изминала разС.ие на категорична видимост за време от 1.11 секунди. За същото време автомобилът при скорост 15-20км./ч се е придвижил на около 5.4 м. С оглед изминатото разС.ие от автомобила в условията на категорична видимост на движещата се по платното пешеходка, автомобилът се е намирал непосредствено преди началото на пътечката на около 5-7м. при слизането пешеходката със задната си лява част. При локализираното положение на пешеходката спрямо пътечката и задната част на автомобила, водачът не е имал техническата възможност да забележи пешеходката  преди нейното слизане на пътното платно „сляпа зона“. Спрямо опасната зона водачът на автомобила е бил в съС.ие да приведе автомобила в аварийно спиране за времето от 1.3 секунди. Времето за предвижване на пешеходката от бордюра до точката на ПТП е граничело с времето за реакция на водача на автомобила, т.е ударът е бил неизбежен дори и при начална видимост на пешеходката  при слизане на бордюра, каквато ситуация не е налице. Пострадалата е имала техническата възможност да предотврати ПТП – то , като изчака и се убеди за намерението на автомобилите . Мястото на пресичане не е било специално предназначено за целта. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че към началото на маневрата си, водачът на МПС е имал видимост, но пострадалата, все още не е била в позиция, в която да бъде забелязана на самото пътно платно, тя не е била обект на пътното платно. На база растителността и излизането по тази импровизирана пътечка, пешеходката не е била видима. В момента, в който пострадалата е започнала движението си, водачът не е наблюдавал правилното огледало за обратно виждане за да я забележи. Вещото лице посочва, че водачът е имал възможност да спре ако е гледал на правилното огледало и е видял пострадалата в началото на нейното слизане на пътното платно.

От представените по делото епикризи, амбулаторни листи, документи за извършени медицински прегледи, ЕР на ТЕЛК и заключение по допусната съдебно медицинска експертиза се установява, че ищцата Д.Б. е получила счупване на 12 гръден прешлен, дясна ключица, рани по лицето и ожулване на двете колена.  Получените увреждания са от удар в или с твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по описания механизъм на ПТП. Посочените увреждания са свързани със много силни болки, особено през първите 10 дни поради преживяната оперативна травма и невъзможността счупената ключица да се имобилизира напълно. Счупената ключица е лекувана консервативно с имобилизация с мека превръзка. Поради невъзможността за добра имобилизация е зараснала с образуването на голям калус – двата костни фрагмента са допрени странично. Вещото лице Манчев е посочило, че това е козметичен дефект и не се отразява неблагоприятно на функцията на раменната става. Възможно е да се появяват болки при промяната на времето и по – големи физически натоварвания. Оздравителният период за ключицата е продължил около 2 месеца, костта е зараснала и не се очакват в бъдещи усложнения. Поради имобилизацията на ключицата и проведеното оперативно лечение ищцата е била в невъзможност да се грижи сама за себе си и й е била необходима помощта от трети лица за период от около месец.

По отношение на счупването на 12 – гръден прешлен според  вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза /с част ортопедия и част неврохирургия/,  към момента на прегледа ищцата е в много добро общо съС.ие, без деформации, без неврологичен дефицит, придвижва се самостоятелно без помощни средства. Направените рентгенови снимки установяват добро разположение на спиналните инструменти в костните структури без дислокации и деформации. Копресионното счупване на 12- ти гръден прешлен е свързано със силни болки, страдания, лишения и дискомфорт особено в острия период на травмата. Пострадалата е била хоспитализирана в продължение на 14дни. В резултат на успешно проведено лечение ищцата се е възстановила напълно, без последвали усложнения и рехабилитация. Не се налага, отстраняване на сегментната гръбначна стабилизация. Заключението на вещите лица е, че ищцата е трудоспособна, като се изключи тежък физически труд. Описаните в исковата молба медицински изделия, процедури за проведено лечение и лекарствени средства са свързани с лечението на ищцата. Според заключението на КСМЕ,  описаните увреждания са свързани с много силни болки, особено през първите 10 дни, поради преживяната оперативна травма и невъзможността счупената ключица да се имобилизира напълно. Периода на  оздравинтелния процес  на ключицата е около два месеца, коста е срастнала и не се очакват  бъдещи усложнения. Счупването на 12 гръден прешлен и на дясната ключица са обусловили съответно затруднение на движенията на снагата и на движенията на горен десен крайник за повече от 30 дни, като в съдебно заседание в.л. неврохирург Калевски уточнява, че лечението на счупването на 12 гръден прешлен е продължило около ммесец. 

Съгласно епикризите, амбулаторните листове и решенията на ТЕЛК, Д.Б. е била временно неработоспособна, като с последното решение на ТЕЛК е определена неработоспособност до 09.02.2017г., с датата за насрочен нов преглед на 09.03.2017г.

По делото са приложени: талон за медицинско изделие и касов бон, за закупени четири траспедикуларни винта, четири фиксиращи винта и две пръчки на стойност 2749.00лв., касов бон за закупени афламил на стойност 8.80, пулсет на стойност 8.39лв., сефпотек на стойност 17.70лв., касов бон и фактура за платена такса на стойност 58.00лв., касов бон за закупен афламил на стойност 9.05лв.

Според заключението по съдебно психиатрична експертиза,  в резултат на преживяното ПТП при ищцата се е отключило разстройство, код F32.1 Умерено тежък депресивен период по Междуродната квалификация на болестите – 10 ревизия, който е бил диагностициран в амбулаторни условия и е било назначено адекватно лечение. Към момента у Д.Б. е налице психично разстройство код 43.1Посттравматично стресово разстройство по Международната квалификация на болестите – 10 ревизия. Въпреки провежданото лечение през 2016г. към настоящия момент е наложително наблюдение и продължаване на лечението от психиатър и психотерапевтични сесии. Ходът на посттравматичното стресово разстройство е флуктуиращ. Лечението е симптоматично, може да завърши с оздравяване, но може да приеме хроничен ход с продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността.

За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на св. Атанас Петров Болов – брат на пострадалата.

 Според показанията на свидетеля, ищцата е изпитвала много  силни болки след инцидента, които едвам търпяла. Операцията на гръбнака направили след 7-8 дни, през които лежала обездвижена, а след операцията останала още 20 дни в болницата. След изписсването от болницата имала нужда от помощ и обслужване около 4 месеца, а след 7-8-я месецзапочнала сама да се обслужва.   Към  настоящия момент  психически не е  добре, не контактува, излиза на малка разходка, изпитва страх да върви по улицата, имала кошмари, които продължават. И сега продължава да изпитва болки  при промяна на времето.

Предвид показанията на свидетеля, както и от представените писмени доказателства, както и от СМЕ и СПЕ следва да се направи извод, че ищцата е доказала претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, респективно, че исковете са доказани по основание. Този извод следва и от следното:

С жалбата не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за обезвреда на причинените неимуществени вреди  в размер  от 30 000лв., поради което следва да се направи извод, че искът за присъждане на неимуществени вреди, е доказан по основание.

Относно жалбите срещу определения размер на претърпените неимуществени вреди:

 С жалбите не се обжалва решението в частта му, относно  присъдените неимуществени вреди до размера от 30 000лв.

Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила до размера на сумата от 30 000лв. относно претърпените неимуществени вреди за ищцата, следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само по размер. Както се посочи, решението се обжалва в частта относно определения размер на неимуществените вреди, като се счита същия за силно занижен, съответно завишен, както и в частта относно определения процент на съпричиняване от страна на пострадалата.

Относно жалбата срещу определения размер на претърпените неимуществени вреди от ищцата Десислава П.Б. размер на 80 000лв.:

Съдът намира решението в тази част за неправилно, поради следните съображения:

При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди  и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в предвид следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищцата Д.П.Б. е получила следните увреждания: Две средни телесни повреди, изразяващи се в: компресионно счупване на тялото на 12 – гръден прешлен с умерена дислокация на фрагментите, без увреда на гръбначния мозък, което е обусловило трайно затруднение на движението на снагата за около един месец при благоприятно протичане на оздравителния процес и счупване на дясна ключица, което е обусловило трайно затруднение на движението на горен десен крайник за повече от 1 месец, като  оздравителния процес е протекъл без усложнения и в сравнително непродължителен период и към настоящият момент уврежданията са отшумели и към момента функциите на крайника и тялото са възстановени в пълен обем / от преди ПТП/.

Установи се също, че освен посочените увреждания, получени вследствие на претърпяното ПТП, претърпения шок от ищцата не е отшумял и е преминал в настоящия момент в Постравматично стресово разстройство, което може да завърши с оздравяване, но може и да приеме хроничен ход с продължителност много години.

Съдът намира, че паричният еквивалент на претърпените болки и страдания, описани по-горе е сумата от 60 000лв.   При определяне размера  на паричният еквивалент на посочените увреждания-физически-две средни телесни повреди и психически, настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията и периода на оздравяване и възстановяване.

Относно жалбите срещу размера на определения процент на съпричиняване:

Възражението на ответника за съпричиняване на вредите от ищцата, се основава на нарушаване от нейна страна на правилото на чл.113, ал.2, вр.ал.1 от Закона за движение по пътищата.

 Съдът, с оглед установените в хода на съдебното дирене релевантни факти, относно механизма на ПТП и събраните по делото писмени доказателства и заключението по съдебно автотехническа експертиза, приема, че е налице нарушаване на правилото на чл.113, ал.2, вр.ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата от страна на ищцата, поради следното:

Д.Б. като пешеходец има качество на участник в движението, поради което за същата важат правилата за движение, установени с ЗДвП. От доказателствата по делото-материалите по досъдебното производство, както и от САвТЕ безпротиворечиво се установява, следното: Същата е предприела пресичане на локално пътно платно, където е нямало на близо пешеходна пътека. Пресичането от дясно на ляво е предприето от пътечка, която извежда на бордюра към локалното платно, при което поради наличната растителност, същата не е могла да бъде възприета от деликвента, преди стъпването и на пътното платно. Когато ищцата е била на бордюра, автомобилът, извършващ маневра на заден ход е бил на разС.ие 5-7 м. от нея с посока на  приближаване , т.е автомобилът е бил  в непосредствена близост. Това налага извода, че преди да предприеме пресичането, ищцата не е отчела, че на пътното платно има маневриращ автомобил, не е съобразила неговата посока на движение-на заден ход и пресичащ нейната траектория на движение, като в случай, че беше сторила това, не би се стигнало удара. Следователно, установява се твърдяното съпричиняване на резултата от поведението на пострадалата ищца.  Относно процентът на съпричиняване:

От двамата участника в движението, следва да се отбележи, че  отговорността на водачът за настъпването на процесното ПТП е по – голяма, тъй МПС което той управлява само по себе е източник на повишена опасност-поради неговите размери маса и скорост, поради което е въведено и изискването за съответната правоспособност на водачите на МПС. От друга страна, както е отчетено и в наказателното производство, той също е нарушил правилата на закона за ДвП, като относно тежеста на неговото нарушение, съдът  съобрази следното:  Съгласно чл.40 от Закона за движение по пътищата той е бил длъжен преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Бил е и длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно-както е било в случая,  да преустанови движението и да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В случая водачът при маневрата не е наблюдавал изцяло пътя на всички огледала, като вещото лице М. заключението си по съдебната автотехническа експертиза, посочва, че водачът е имал възможност да спре, макар и на границата, ако е гледал на правилното огледало и е възприел пострадалата в началото на нейното слизане на пътното платно.

Предвид изложените мотиви е налице твърдяното съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице, което да предпостави приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за съразмерно намаляване на определеното от съда обезщетение. При съобразяване на горното, съдът приема, че ищцата е съпричинила вредите в степен на 40%, а с оглед по – голямата отговорност на делинквента, последният следва ги понесе в размер на 60%.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният искове следва да бъдат уважени за сумата от  36 000.00лв. за неимуществени вреди, а както се посочи, срещу определения размер -сумата от 1710.56лв. за имуществени вреди няма жалба  от застрахователя и същия не следва да се редуцира.

Предвид изложеното жалбата на въззивника ЗК“Лев Инс“АД  срещу така определения размер на претърпените неимуществени вреди е основателна и следва да се уважи частично в посочения смисъл.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде отменено в частта относно присъдената сума-разликата над 36 000лв. до присъдения размер от 48 000лв. Разноски: С оглед на определения размер на неимуществените вреди, разноските пред окръжния съд следва да се редуцират, като: Ответникът ЗК“Лев Инс“АД дължи държавна такса в размер на 1491,31лв. и съдебно-деловодни разниски в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 627,66лв. Общият размер на дължимите разноски от ответника пред ВОС е 2 118,97лв.  Ищцата следва да заплати допълнително разноски на ответника в размер на 73,35лв. с оглед на отхвърлената от настоящата инстанция част от иска. Разноски пред настоящата инстанция: Въззивникът ЗК“Лев Инс“АД претендира разноски за държавна такса в размер на 360 лв. След извършената редукция съобразно уважената част от жалбата, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 300лв.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд 

                                    Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ решение № 132 от 21.02.2018 г. постановено по т.д.№ 898/2017  г. по описа на Варненски  окръжен съд  в следните ЧАСТИ:

В ЧАСТТА с която ОСЪЖДА "ЛЕВ ИНС" ЗАД,  ЕИК 121130788, със седалище гр. София, бул. „Черни връх“ №51Д ДА ЗАПЛАТИ НА Д.П.Б., ЕГН **********,*** за разликата над сумата от 36 000лв. до 48 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания от компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен с умерена дислокация на фрагментите и счупване на дясна ключица, претърпени психични изживявания и съС.ие на емоционален стрес, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2017год. до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която  ОСЪЖДА "ЛЕВ ИНС" ЗАД,  ЕИК 121130788, със седалище гр. София, бул. „Черни връх“ №51Д ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна държавна такса и съдебно деловодни разноски за разликата над 2118,97лв. до  размера от 2825.30лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д.П.Б., ЕГН **********,*** срещу "ЛЕВ ИНС" ЗАД,  ЕИК 121130788, със седалище гр. София, бул. „Черни връх“ №51Д да бъде осъден ответникът да заплати сумата за разликата над 36 000лв. до уважения размер от 48 000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в претърпени болки и страдания от компресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен с умерена дислокация на фрагментите и счупване на дясна ключица, претърпени психични изживявания и съС.ие на емоционален стрес.

ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на "ЛЕВ ИНС" ЗАД,  ЕИК 121130788, със седалище гр. София, бул. „Черни връх“ №51Д сумата от 73.35лв., представляваща сторени съдебно деловодни разноски пред окръжния съд и сумата от 300лв. разноски пред ВАпС, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК..

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.