О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…311……./гр.Варна, …29.04.2015…………………  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* А*

ЧЛЕНОВЕ: М* Н*

А* Б*

 

като разгледа докладваното от съдията А.Б* ч.гр.д.№ 295/2015  год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК. Образувано е по предявена частна жалба от „К*” ЕООД против Разпореждане № 71/24.02.2015 год., постановено по т.д.№ 17/2014 год.  по описа на ТОС, с което е върната депозираната от страната частна жалба вх.№ 197/20.01.2015 год. срещу разпореждане № 199/22.12.2014 год.

Предявената частна жалба е депозирана в срок, при съобразяване, че обжалваното разпореждане е връчено на страната на 06.03.2015 год.  Частната жалба изхожда от надлежна страна и има за предмет подлежащ на ревизия съдебен акт по арг. от чл. 279 ГПК. 

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В производството по чл. 274 и следв. ГПК съдът действа при условията на ограничен въззив, предвид изричната препращаща норма на чл. 278, ал.4 ГПК вр. чл. 269 ГПК. По изложените съображения, съдът изследва правилността на обжалвания съдебен акт единствено в контекста на изрично наведените в частната жалба доводи за неправилност.

Разпореждането за връщане на частна жалба вх.№ 197/20.01.2015 год.  е постановено в хипотезата на чл. 275, ал.2 ГПК вр. чл. 262, ал.2, т.2 ГПК – поради непредставяне в срок на доказателства за внесена държавна такса по сметка на АС – Варна.

В настоящото производство се оспорват единствено изводите на съда, че частният жалбоподател дължи заплащането на държавна такса. Поддържа се, че са налице предпоставките за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса като правилото на чл. 83, ал.2 ГПК следва да се тълкува разширително.

На първо място, трайна и последователна е съдебната практика, че правото на освобождаване от държавна такса е регламентирано единствено в полза на физически лица, а нормата на чл. 83, ал.2 ГПК подлежи на стриктно, а не на разширително тълкуване. На посоченото основание, ЮЛ не могат да претендират освобождаване от държавна такса /Определение № 271 от 14.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 179/2011 г., II т. о., ТК;  Определение № 727 от 31.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 698/2011 г., I т. о., ТК; Определение № 581 от 13.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2906/2013 г., I т. о./. Отделно от изложеното, процесуалните права по чл. 83, ал.2 ГПК се упражняват чрез нарочно искане до съда, с каквото частния жалбоподател не е сезирал ТОС.

С оглед на изложеното, съдът приема, че страната дължи заплащане на държавна такса, а процесуалното й бездействие в срока по чл. 262, ал.1 ГПК съставлява основание за връщане на депозираната частна жалба. Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден, респ. предявената частна жалба – оставена без уважение.

На основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да внесе сумата от 15 лева по сметка на АС – Варна, съставляваща държавна такса за настоящата инстанция.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 71/24.02.2015 год., постановено по т.д.№ 17/2014 год.  по описа на ТОС, с което е върната депозираната от страната частна жалба вх.№ 197/20.01.2015 год. срещу разпореждане № 199/22.12.2014 год.

ОСЪЖДА „К*”  ЕООД, ЕИК 127606493 със седалище и адрес на управление с. Паламарца, Община Попово, ул.”Л.Каравелов” № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АС – Варна сумата от 15 лева, съставляваща дължима държавна такса, на основание чл. 77 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: