Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 59

 

Гр.Варна, 05.03. 2014 г.

 

В    И М Е ТО    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на 11.12.2013 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.дело № 297 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, вр. чл.613а ал.1 ТЗ.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от К Г АД гр.Кубрат против решение № 11/05.03.2013 г. по т.д.№ 116/2012 г. по описа на РОС, с което е обявена неплатежоспособността на въззивника, определена е началната й дата – 15.09.2011 г., открито е производство по несъстоятелност, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратена е дейността на предприятието му, същото е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и е допустима. В нея се излагат две групи оплаквания - за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неправилността му в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността. Моли се същото да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено, евентуално решението да бъде отменено и делото да се върне на първата инстанция за изследване на въпроса за процесуалната легитимация на двамата кредитори да подадат молба по чл.625 ТЗ, при съблюдаване уредбата на съответното приложимо чуждо материално право. Ако горните искания не се уважат, се иска решението да бъде отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособност, като бъде определена друга такава, а именно 29.03.2012 г.

Против жалбата е депозиран писмен отговор от А Г Е К К КГ – Крефелд, със становище, че решението е допустимо и правилно, включително досежно определената от РОС начална дата на неплатежоспособността.             

За да се произнесе по съществото на жалбата, въззивният съд съобрази следното:

Т.д.№ 116/2012 г. по описа на РОС е образувано по молба с правно основание чл.625 ТЗ, предявена от А Г Е К К КГ – гр.Крефелд, Германия, в качеството му на кредитор на К Г АД. Легитимацията си този кредитор обосновава с договор за цесия от 23.08.2012 г. с цедент – ТРАНСГАЗ С.А. – гр.Корсо, Швейцария, по силата на който последният прехвърля вземанията си против длъжника по Договор за наем на вагони № 0800-101-01 и издадени фактури за дължима наемна цена и услуги по ремонт на вагоните-цистерни, в размер на 162 900.03 евро. В срока по чл.629 ал.2 ТЗ и по надлежния ред към молбата се присъединява и кредиторът В Х ГМБХ – гр.Виена, Австрия с вземания по договори за доставка на стоки /Договор за бутан № S/but/2011/080 от 14.11.2011 г. и Договор за пропан № S/pro/2011/081 от 14.11.2011 г./ и издадени фактури в размер на 153 079.20 евро и 38 295.60 долара, наем на цистерни – 792 евро и 99 долара и неустойка за забава в размер на 140 425.66 евро и 305.15 долара.

В първоинстанционното производство с подадения в срок писмен отговор длъжникът оспорва легитимацията на кредитора А Г Е К К КГ да предяви молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като намира че същата е процесуално недопустима. Твърди, че цесията по начало не представлява търговска сделка, а в подкрепа на този извод в случая е и нейният безвъзмезден характер. Намира, че за да се установи характерът на сделката, следва да се установи и приложи съответното чуждестранно право, т.к. страните по договора за цесия са чуждестранни лица. На следващо място, ако се счете, че цесията не е определяща за квалификацията на прехвърлените вземания, то тогава следва да се прецени, дали договорът за наем на цистерни е търговски съобразно швейцарското законодателство.

По молбата на присъединения кредитор длъжникът заявява, че не оспорва сключването на посочените два договора за доставка на горива, но поставя под съмнение изпълнението им от страна на кредитора. Счита, че за установяване на техния търговско-правен характер следва да се приложи австрийското законодателство, поради което също намира процесуално-правната легитимация на кредитора за недоказана.

І. Относно оплакванията против допустимостта на обжалваното решение, респективно на производството по несъстоятелност.

Във въззивното производство съдът следи служебно за валидността и допустимостта на решението в обжалваната му част, а по останалите оплаквания е обвързан от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК. В конкретния случай са направени две отделни искания, съединени в условия на евентуалност – за недопустимост на решението, поради липса на процесуално-правна легитимация на кредиторите да искат откриване на производство по несъстоятелност, или за отмяна на решението в една негова част, касаеща момента на настъпване на неплатежоспособността.

Съдът констатира, че атакуваното решение е валидно и допустимо. Оплакванията на длъжника, така, както са заявени пред първата и въззивната инстанция, касаят изцяло материално-правната легитимация на кредиторите. Допустимостта на молбата се определя по общите правила на ГПК, т.е. молителите следва да установят, че както те, така и ответникът са действащи правни субекти, че молбата изхожда от легитимирани лица, които представляват дружествата – търговци и пр., както и че те имат правен интерес от производството, което се определя единствено от заявените обстоятелства в исковата молба. Последните следва да обосноват наличието на правоотношение между кредитор и длъжник и изискуемост на парично вземане, свързано с търговска сделка, съответно да сочат неплатежоспособност на длъжника. Дали конкретните отношения попадат в обхвата на чл.608 ТЗ е въпрос по съществото на спора, т.е. касае само правилността на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Въпреки че оплакването против решението е за неговата недопустимост, всъщност се оспорва наличието на една от материално-правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност и съдът намира за нужно да го разгледа по същество, като приема следното:

Когато в производството по чл.625 и сл. ТЗ участват повече кредитори, доказаната легитимация на един от тях по или във връзка с търговска сделка е достатъчна за постановяване на исканото решение, при наличие на останалите изискуеми предпоставки на закона. В тази връзка съдът счита, че договорите за продажба на горива, сключени с  В Х ГМБХ, категорично представляват търговски сделки. В подкрепа на горния извод на първо място е съдържанието на договорите, според което при спорове между страните са приложими разпоредбите на австрийското законодателство, а юрисдикцията по разрешаването им е изключително предоставена на Търговския съд във Виена. Освен това съдът направи и нарочна проверка, при която констатира, че в Австрийския търговски кодекс липсва дефиниция на понятието „търговска сделка”, но според доктрината и практиката в Австрия безспорно е с търговски характер сделката, която е сключена между търговски дружества и е във връзка с тяхната търговска дейност.

На следващо място следва да се посочи, че вземанията на присъединения кредитор и на цедента по договора за прехвърляне на вземания фигурират в търговските книги на длъжника, видно от заключението на вещото лице по проведената ССЕ. Съгласно извлечение от счетоводна сметка 401 – Доставчици, К Г АД е осчетоводил парично задължение към В Х ГМБХ по процесните договори в размер на 262 222.09 лв., а към ТРАСГАЗ С.А. – в размер на 318 604.75 лв. на основание договора за наем на вагони, както и за ремонт на вагони-цистерни и други услуги. Следователно, със своите действия извън процеса длъжникът признава търговския характер на договорите, а с оспорването се цели евентуално затрудняване на хода на производството по несъстоятелност.

         ІІ. Относно правилността на решението в частта, с което е определена началната дата на неплатежоспособността.

За начална дата на това състояние кредиторите първоначално сочат в молбите си съответно датите 01.09.2011 г. и 25.11.2011 г. След събиране на доказателствата пред първата инстанция считат, че като начало на състоянието на неплатежоспособност следва да бъде определена по-ранна дата, когато длъжникът е спрял да погасява изискуеми задължения към А Г Е К К КГ, а именно – 03.02.2011 г. От своя страна длъжникът моли за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата 29.03.2012 г. Съдът е приел, че неплатежоспособността е възникнала на 15.09.2011 г., към който момент са установени изискуеми и неразплатени по-късно публични задължения за ДДС в много голям размер /1 825 791.46 лв./. Тази дата не е атакувана от кредиторите – страни в производството по реда на инстанционния контрол, нито са постъпили жалби от други кредитори, легитимирани на основание чл. 613а  ал.2 ТЗ, данни за каквито по делото са налице. С оглед горното съдът намира, че при изследване на спорния въпрос за началната дата на състоянието на неплатежоспособност на К Г АД е длъжен да се ограничи в период, заключен между началната дата, определена с решението, и тази, претендирана от длъжника.

Съдът намира, че липсва основание за определяне на по-късна дата на неплатежоспособност, по следните съображения:

Данните по делото сочат, че състоянието на неплатежоспособност на длъжника обективно настъпва след 31.08.2011 г. Към този момент коефициентът за обща ликвидност е бил в референтните граници, но прави впечатление в заключението по ССЕ пред първата инстанция, че краткотрайните активи се формират основно от вземания, съществен дял от които са такива към свързани лица /12 617 х.лв./. Към 2012 г. тези вземания са надвишавали 800 х. лв. Следователно, счетоводните данни за сравнително добра обща ликвидност са се основавали на вземания, които реално са били несъбираеми в разумен срок. Освен това, не без значение е фактът, че погасяването и на останалите вземания в периода по принцип е било рисково и несигурно. Същевременно се установява, че през първата половина на 2012 г. длъжникът вече изцяло е преустановил дейността си, освободил е персонала, не е изпълнил задължението си да обяви ГФО за 2011 г. в ТР, не е погасил дори част от публично-правните си задължения, а коефициентите относно ликвидността му в края на 2012 г. клонят към нула. Последните направени от него плащания на парични задължения са от м. 05.2012 г. Същите са несъществени на фона на общата краткосрочна задлъжнялост и не могат да бъдат съобразявани при определяне на началната дата на неплатежоспособността. Възникналите през 2011 г. затруднения на длъжника да обслужва задълженията си, създали сериозна опасност за кредиторите му, са станали напълно необратими.

Определянето на датата 15.09.2011 г. като начална за състоянието на неплатежоспособност на К Г АД съдът намира за напълно обосновано. Преустановяването на плащанията към държавата е особено симптоматично за състоянието на длъжника. От една страна се касае за задължения, чието неизпълнение се санкционира по-строго от закона и е свързано със значително по-неблагоприятни правни последици, поради което непогасяването им сочи не просто към нежелание, но и към неспособност на длъжника да ги покрие. От друга страна публично-правните задължения само за дължим ДДС, изискуеми към посочената дата, възлизат на значителната сума от 1 821 780.66 лв. /за сравнение всички задължения към доставчици към 30.09.2011 г. са били 2 330 922.52 лв./, следователно трайното спиране на плащанията към този кредитор е действително определящо за изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност.

На 04.10.2011 г. в ТР по партидата на свързаното лице К И ЕАД е вписано увеличаване на капитала на дружеството с непарична вноска, представляваща вземане на К Г АД срещу К И АД, произтичащо от Договор за временна финансова помощ от 02.01.2008 г., установено между страните в анализ-споразумение от 31.12.2010 г. /в ГФО за 2011 г. вземането е било отразено като дългосрочно/. В резултат на горното, К Г АД придобива налични поименни акции /дълготраен нематериален актив/ от капитала на К И АД и е вписан в книгата на акционерите на 05.10.2011 г. Незабавно след това - на 06.10.2011 г. длъжникът сключва с чуждестранно юридическо лице /ДИОН ЛТД, САЩ/ Договор за покупко-продажба на акции от капитала на К И АД срещу заплащане на сумата 12 779 302 лв. при липса на едновременност на насрещните престации. С анекс от същата дата е уговорено покупната цена да бъде погасяване на вноски /първоначална в размер на 65 % от цената/ в периода от 31.03.2012 г. до 31.03.2016 г. Горните обстоятелства не са намерили отражение в ГФО на длъжника за 2011 г., но въпреки това те не се отразяват върху вече установеното му състояние на неплатежоспособност. В най-добрия случай в резултат на разпорежданията изкуствено е формирано краткосрочно вземане, без реално намерение и възможност да бъде събрано от купувача, като непосредствено преди падежа на първата вноска в края на м.март 2012 г. изискуемостта му е отложена с ново споразумение между страните по договора за продажба, отново останало непогасено.

Вещото лице по назначената допълнителна ССЕ е установило следните коефициенти на ликвидност във връзка с горното вземане /предоговорено към 29.03.2012 г/: При съобразяването му, към 31.12.2011 г. КОЛ възлиза на 1.06, към 31.03.2012 г. – на 0.57, към 31.12.2012 г. – на 0.21. Без него към 31.12.2011 г. КОЛ е 0.4, към 31.03.2012 г. – 0.33, към 31.12.2012 г. – 0.2. Така изчислените показатели относно ликвидността само подкрепят формирания от РОС извод относно началния момент на състоянието на неплатежоспособност на К Г АД.

С оглед изложеното Варненският апелативен съд намира, че въззивната жалба против първоинстанционното решение е изцяло неоснователна и същото следва да бъде потвърдено, като допустимо и правилно.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/05.03.2013 г. по т.д.№ 116/2012 г. по описа на РОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 7 дневен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: