Р Е Ш Е Н И Е

 

234 /01.08.2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 10.06.2013 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа в.т.д.№ 298 по описа за 2013 г., докладвано от съдия П.ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

А/ Страните по т.д.№ 1972/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд са подали въззивни жалби, както следва:

- С жалба вх.№ 36377/30.11.2012 г. ищецът П Г ООД гр. Бяла обжалва решение № 1559/08.11.2012 г. по т.д.№ 1972/10 г. в частта, с което са отхвърлени исковите претенции против Б Л ООД гр.Варна за разликата над присъдената сума от 88 200.44 лв. /неплатено възнаграждение по договор за продажба на дървени сглобяеми къщи от 02.06.2005 год., допълнително възложени СМР и разходи за транспорт/, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД.

- Ответникът Б Л ООД с жалба вх.№ 36615/03.12.12 г. обжалва същото решение в частта, с която предявените искове от П Г ООД са уважени, като ответникът е осъден да заплати сумата 88 200.44 лв., представляваща сбор от следните дължими суми: 1/ 82 226.44 лв. – възнаграждение за приети и подлежащи на заплащане СМР по договор от 02.06.2005 г.; 2/ 4 780 лв. – възнаграждение за допълнително възложени СМР по протокол от 10.08.2006 г.; 3/ 834 лв. – авансово плащане на допълнително възложени работи за изграждане на комини по протокол от 29.11.2006 г. и 4/ 360 лв. - одобрени разходи за извършване на транспорт по протокол от 29.11.2006 г., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД; както и в ЧАСТТА, с което е отхвърлен предявеният от ответника насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за връщане на сумата 39 500 лв., платени на ищеца в периода 18.10.2006 год. – 29.12.2006 год. по нищожен договор от 02.06.2005 г. за продажба на дървени сглобяеми къщи, както и евентуалният насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на същата сума, като платена на отпаднало основание – развален договор за продажба на дървени сглобяеми къщи.

- С жалба вх.№ 7896/08.03.2013 г. П Г ООД обжалва и постановеното решение № 127/13.02.2013 год., с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решение № 1559/08.11.2012 г. по наведените в п.Втори от въззивната му жалба доводи с характер на искане по чл.250 ал.1 ГПК, относно заплащане на сумата 27 185.25 лв., предмет на т.4 от уточняваща молба от 30.12.2010 г. /дължимо авансово плащане по чл.2.3 б.Б от договора при доставени материали за втора къща от 117 кв.м./.

Депозираните въззивни жалби отговарят на изискванията на чл.259, 260 и 261 ГПК, поради което са редовни и допустими.

Б/ Ищецът в жалба вх.№ 36377/12 г. против основното решение, уточнена с отделна молба, излага в 4 пункта основания за неговата неправилност /необоснованост/. Първо счита, че решението не съдържа коректни мотиви за заплащане на разликата в цената на къщата, приета с протокол 10.08.2006 г., съобразно степента й на довършеност, а именно дължима е останала цена в размер на 18 053.09 лв. /15 % от пълната й стойност - разлика между 60 % от цената и приетите с протокол от 10.08.06 г. СМР съставляващи 75 % от къщата от 216 кв.м./. На второ място сочи, че съдът не се е произнесъл по иска за заплащане на сумата 27 185.25 лв. по п.4 от уточняващата молба от 30.12.2010 г., касаеща сума по протокол от 29.11.2006 г. за доставка на материал за окомплектоване и монтаж на още една къща, във връзка с което ответникът се е задължил да заплати в 3 дневен срок 30 % от цената й /в тази част е проведена процедура по чл.250 ГПК за допълване на решението, приключила с второто обжалвано решение № 127/13.02.2013 г., предмет на жалбата с вх.№ 7896/2013 г./. Трето – необосновано е определен без ДДС размерът на дължимата сума по протокол от 10.08.2006 г. относно допълнително извършени и одобрени СМР. Към присъдената сума от 4 780 лв. следва да се прибави сумата 956 лв., представляваща дължим ДДС, т.е. общият размер да възлиза на 5 736 лв. Четвърто – необосновано е отхвърлена исковата претенция за сумата 124.80 лв. по п.6 от уточняваща молба от 30.12.2010 г., която е за потребено електричество, съгласувана и потвърдена от ответника. С оглед изложеното се претендира решението в обжалваните части да бъде отменено и на ищеца да се присъди разликата в размер на 46 215 лв. с ДДС /19 133.89 лв. по тази жалба и 27 185.25 лв. по жалбата против допълнителното решение/.

В/ В жалба № 7896/2013 г. се сочи, че решението от 13.02.2013 г. е неправилно, поради противоречието му със закона. Излага се, че сумата 27 185.25 лв. е предмет на отделен иск, формиращ част от общата искова претенция за заплащане на парични суми, при условията на обективно съединяване, по която липсва произнасяне от съда по същество. Моли се обжалваното решение по чл.250 ГПК да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът за заплащане на сумата 27 185.25 лв. по п.4 от молбата от 30.12.2010 г. - дължимо авансово плащане при извършена доставка на материал за монтаж на още една къща, да бъде уважен.

Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски при уважаване на въззивните жалби.

Ответникът не е депозирал писмени отговори против жалбите на ищеца, а в съдебно заседание ги оспорва като неоснователни.

Г/ В жалба № 36615/2012 г. на Б Л ООД се съдържат подробни оплаквания за недопустимост и неправилност на решението в обжалваните от него части. По първоначалния иск се твърди, че решението е частично недопустимо относно сумата от 34 821.53 лв., като постановено по непредявена искова претенция, с оглед изложеното в исковата молба относно формиране размера на иска. На следващо място не се споделят изводите на ВОС за валидност на договора от 02.06.2005 год., поради противоречие с материалния закон. Поддържа се, че договорът е нищожен, сключен при липса на индивидуализиран в достатъчна степен предмет. За необоснована се счита преценката на съда за изискуемост на дължимите по договора плащания по чл.2.3. б.Б и б.В от договора, както и за отделна дължимост на възнаграждение за изграждане на фундамент по протокол от 25.02.2007 г. Несъобразени с материалния закон са и изводите на съда по възражението за изтекла погасителна давност относно вземанията по чл.2.3. б.Б и б.В от договора.

По насрещните искови претенции, освен порока на решението, касаещо нищожността на договора, се излагат и такива за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон по евентуалния иск при преценката за неизправността на ищеца и развалянето на договора от страна на ответника. По тези съображения ответникът Б Л ООД моли решението в обжалваните части да бъде отменено, като предявеният против него иск да бъде отхвърлен, а предявеният от него такъв за връщане на част от платеното в размер на 39 500 лв. - да бъде уважен.

Ищецът с писмен отговор оспорва основателността на въззивната жалба на ответника, излага подробни доводи за допустимост и правилност на решението в тези части и моли същото да бъде потвърдено.

Страните претендират жалбите им да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените от тях съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по така очертания спорен предмет във въззивното производство, съдът съобрази следното:

Производството по т.д.№ 1972/2010 г. по описа на ВОС е образувано при обективно съединяване на искове, както следва – по искове, предявени от П Г ООД гр.Бяла срещу Б Л ООД гр.Варна с правно основание чл. 79 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за сумата 155 611,21 лв. /частично от цялото вземане в размер на 260 611.21 лв./ - претендирана като неизплатено възнаграждение по договор за продажба на сглобяеми къщи от 02.06.2005 г., допълнителнително възложени СМР и направени разходи и по насрещен иск, предявен от Б Л ООД срещу П Г ООД с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1, евентуално пр. 3 ЗЗД за връщане на сумата 39 500 лв., платена по нищожен, евентуално развален договор от 02.06.2005 г. за продажба на дървени сглобяеми къщи.

Твърди се в исковата молба, уточнена подробно и по пера с молба от 30.12.2010 г., че страните са сключили на 02.06.2005 г. договор за продажба на сглобяеми дървени къщи. Твърди се, че дължимите суми по договора /конкретно изброени по основание и размер/ са на обща стойност 394 171.21 лв. с ДДС и включват договорен аванс по чл.2.3 б.А и б.Б от договора, стойност на приети от купувача СМР /по договора и допълнителни/ и одобрени разходи. От така определената сума ответникът е заплатил 133 560 лв. /евентуално и 105 000 лв., ако към предната сума се прибави тази по договор за заем от 06.06.2005 г. между управителите на двете дружества/, като се твърди, че в полза на ищеца съществува вземане за 260 611.21 лв. Цената на предявените множество първоначални искове е разликата между 260 611.21 лв. и 105 000 лв., като последната сума не е част от предмета на спора.

Ответникът оспорва исковата молба. Противопоставя възражение за нищожност на договора поради липса на предмет /на възложителя не са представени спецификации за одобрение и дължимата престация е останала неиндивидуализирана, евентуално непредставянето на спецификациите съставлява виновно поведение на ищеца по договора/. Навежда и други възражения за неизпълнение на договора: че къщата с квадратура 216 кв.м е изградена от материал с лошо качество /променен цвят/, който е останал неподменен въпреки поетото в този смисъл задължение по протокол от 03.08.2005 г.; за къщата от 117 кв.м. сочи, че ищецът е доставил материал, различен от дължимия /греди ф-18 вместо ф-20/; отделно цената на фундамент за къща с площ 216 кв.м. е включена в общата цена и не се дължи самостоятелно; че стъклопакети и допълнителен комин не са били монтирани и пр. Възразява за ненастъпила изискуемост на плащанията по чл.2.3 б.А и б.Б по договора. Евентуално въвежда и правопогасяващо възражение, че част от същите вземания са погасени по давност, поради изтичане на 5 години от техния падеж. Счита, че подписаният анекс не установява твърдяното от ищеца спиране на сроковете за изпълнение на договора, а удължаване на първоначално определения срок за неопределен период от време.

В допълнителната искова молба се излага, че гредите с недостатъци по протокола от 03.08.2005 год. са били подменени своевременно от изпълнителя. По отношение на материалите за къща от 117 кв.м. се твърди, че възложителят се е съгласил с отклонението от договорените параметри, т.к. ги е приел без възражения, както и е уговорена отделна по-ниска цена за тази къща, която следва да се изпълни на място В8. Твърди се още, че къщата с площ от 216 кв.м. всъщност е изцяло изпълнена. Сочи се, че на ответника са предадени спецификации, които той е използвал за възлагане на проектиране, както и че договорът е бил сключен след преглеждане на вече готова къща от 216 кв.м. в имот, собственост на ищеца, а за изграждане на същата къща в имота на ответника са използвани плановете на ищеца. Относно възражението за изтекла давност се сочи, че давностният срок е бил прекъснат с отправянето на нотариална покана, получена от ответника на 28.02.2007 г.

Насрещната искова претенция се основава на вече изложените доводи за нищожност поради липса на предмет на договора от 02.06.2005 год. за продажба на дървени сглобяеми къщи. В условията на евентуалност се прави изявление за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в непредставяне на спецификации, недоставяне на материали за всички договорени къщи, дефекти и несъответствия в доставените материали. Поради продължителността на /не/изпълнението,  същото е безполезно - чл.87 ал.2 ЗЗД.

Ищецът оспорва насрещния иск по съображения, сходни с тези в допълнителната искова молба.

За да се произнесе по предмета на спора, очертан с въззивните жалби, съдът съобрази следното:

На първо място, доводите за частична недопустимост на решението са неоснователни. От уточнителната искова молба от 30.12.2010 год. е съвсем ясно как е формирана исковата сума и от къде произтича разликата между цената на предявените искови претенции и пълната стойност на твърдяното вземане, а именно тя се състои в непредявеният по настоящото дело спор дали сумата по договора за заем следва да се приеме като плащане по договора от 02.06.2005 г.

На следващо място, липсва въззивна жалба против решението в частта, с което е прието, че вземанията за дължими аванси към момента на сключване на договора /по чл.2.3 б.А от договора/ са погасени по давност, след като съдът е преценил на основание чл.76 ал.1 ЗЗД, че Б Л ЕООД е погасило с извършените от него плащания именно част от тези аванси, доколкото не са представени доказателства за тяхното основание.

От данните по делото се установява следното:

Видно от представения договор за продажба на сглобяеми дървени къщи от 02.06.2005 г., П Г ООД продава на купувача Б Л ЕООД 9 бр. сглобяеми дървени къщи, от които 1 бр. къща с площ 216 кв.м. и 8 бр. с площ 117 кв.м., които ще бъдат доставени, монтирани и предадени на купувача във вид и степен на завършеност съгласно този договор и приложенията му, а именно: основа – бетонов фундамент, облицован с фугиран камък /само за къщите от 117 кв.м./, конструкция – дървени иглолистни греди с диаметър 200 мм, руска сглобка без гвоздеи, покритие на гредите – съответно грунд и лак, изолация с дървесни кълчища, покрив – скатен, със стралджански керемиди, под – иглолистно дюшаме, прозорци – иглолистна масивна дограма, врати от иглолистна дървесина и камина за къщата от 216 кв.м. Продажната цена на къщите е от 330 евро за кв.м. без ДДС, като в нея са включени и монтажните работи, посочени в чл.1.3 /вид и степен на завършеност/, без транспортните разходи от гр.Пловдив до к.к.Пампорово. В чл. 2.3 страните са договорили следния начин на плащане на дължимото възнаграждение - аванс в размер на 30 % при подписването на договора /б.А/; 30 %, платими при доставка на материалите в имота /б.Б/, 30 % при завършване на монтажа на конструкциите /б.В/ и 10 % при завършване на всички довършителни работи /б.Г/. Плащането се дължи в тридневен срок от изготвянето на протокол, удостоверяващ изпълнението на съответния етап. Крайният срок на договора е коригиран многократно, но касае края на 2005 г. Уговорено е, че той се удължава с дните, в които продавачът не би могъл да изпълнява, поради форсмажорни обстоятелства, както и с дните, за които купувачът е в забава на задълженията си за представяне на документи за откриване на строителна площадка и разрешение за строеж, както и на това за извършване на плащания.

С анекс № 1 от 10.10.2005 г. към договора от 02.06.2005 г. страните са установили пречки по изпълнение на договора в първоначалния срок - забавяне откриването на строителна площадка от страна и по вина на купувача, ведно с лоши метеорологични условия /наводнения/ и са постигнали съгласие, че срокът за изпълнение няма да е ограничен с фиксирана дата, а според възможността за работа в зимни условия от страна на продавача. Уговорили са, че ако СМР продължат 1 год. след подписване на договора, цените подлежат на актуализация. Приели са, че къщите, които не са доставени до момента, са спрени временно от производство, поради непредставяне на документи за откриване на строителна площадка и в тази връзка - невъзможност за складирането им от страна на купувача.

Независимо, че договорът е назован продажбен, всъщност е такъв за изработка с материал, доставен от изпълнителя. Въззивният съд споделя изцяло съображенията на ВОС, че в чл.1.3 от договора в достатъчна степен е индивидуализирана дължимата от изпълнителя престация, поради което не е налице нищожност на същия поради липса на предмет. Във връзка с претенциите на ПРОМОС ГРУП ООД и направеното правопогасително възражение следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че давностният срок не е бил прекъснат с получаването на нотариална покана от възложителя за изпълнение на задълженията му, с оглед нормата на чл.116 ЗЗД. Следователно, погасени по давност са всички вземания, възникнали до 22.11.2005 г. /5 г. преди предявяване на исковата молба/, на основание чл.110 ЗЗД. От тези, предмет на въззивното производство, това са дължимите авансови плащания по чл.2.3 б.Б от договора в размер на 30 % при доставка на материалите за къща от 216 кв.м., осъществена към м.август 2005 г., в размер на 36 106.19 лв. и за къща от 117 кв.м. – 27 185.25 лв. през м.октомври 2005 г. Исковете за заплащане на горните суми са неоснователни.

Съобразно оспорването от страна на възложителя на факта, че материали за втора къща от 117 кв.м. не са доставяни и предвид липсата на доказателства за противното /протоколът от 29.11.2005 г. удостоверява само извършването на транспортни разходи/, неоснователен е искът за заплащане на втората сума от 27 185.25 лв., претендирана по чл.2.3 б.Б от договора.

На 10.08.2006 г. страните са подписали протокол за приети видове СМР, за които не се спори, че са във връзка с изграждането на къщата от 216 кв.м., с отбелязване, че същите представляват 75% от предвидените в договора. Също изрично е посочено, че приетите видове СМР са изпълнени съгласно проект /следователно спецификации и проект са представени/. С оглед протокола се претендира заплащане в размер на 15 % от стойността на къщата /75 % - 60 % от предходните два етапа/ в размер на 18 053.09 лв. Правилни са констатациите на ВОС, че подобно плащане не е уговорено между страните в чл.2.3 от договора. След първоначалните 60 % се дължат 30 % при завършен монтаж на конструкциите /б.В/ и 10 % след изпълнение на всички довършителни работи /б.Г/. Двустранният протокол представлява основание за плащане, когато удостоверява извършване на работите в чл.2.3 б.б. Б-Г. Следва да се посочи, че изпълнителят не е ангажирал годни доказателства и в двете инстанции относно степента на завършеност на къщата съобразно договора и проекта. По делото е била назначена СТЕ със съвсем различни задачи. Само по себе си частичното изпълнение в рамките на определен етап по чл.2.3, макар и прието, не обосновава изискуемост на съответното плащане, преди етапът да бъде довършен. Освен това, изпълнителят не твърди договорът между страните да е прекратен на каквото и да било основание, напротив – счита го за действащ, поради което клаузите относно момента на изпълнение на задължението за плащане на цената следва да бъдат зачетени и приложени между страните. По същата логика се претендира и заплащането на приет фундамент на къща от 117 кв.м. на място В8 с протокол от 25.01.2007 год., остойностен на 18 935 лв. /в протокола липсва отбелязване, че дължимата сума е без ДДС/. Исковите претенции са неоснователни, по изложените по-горе съображения.

По отношение на допълнителните СМР и направените разходи във връзка със строителството, становището на съда е следното:

Т.к. същите не са част от предмета на първоначалния договор /за цената на транспорта изрично е посочено, че същата се заплаща отделно/, неговите клаузи са неотносими. Следователно заплащането им се дължи, доколкото са извършени и одобрени от насрещната страна.

Основателен е искът за заплащане на възнаграждение за допълнително договорени, извършени и приети СМР по желание на инвеститора извън проекта, съобразно съдържанието на протокол от 10.08.2006 г., по отношение на който приложение следва да намери  правилото на чл.266 ал.1 ЗЗД. В протокола допълнителните СМР са описани по видове, количества и единични цени и възлизат на 4 780 лв. без ДДС или на 5 736 лв. с ДДС. В този размер предявеният иск следва да бъде уважен. Основателна е исковата претенция за заплащане цената на транспорт по двустранен протокол от 29.11.2006 г., доказана в размер на 360 лв. По отношение претенцията за поставяне на воалит, допълнително съгласувано и уговорено между страните с протокол от 29.11.2006 г., липсва въззивна жалба. Оспорва се доставянето и монтажа на стъклопакети и изработването на допълнителен комин в къщата от 216 кв.м. и предвид липсата на доказателства за извършване и приемане на работата, исковете съответно за 1 152 лв. и 1 668 лв. следва да бъдат отхвърлени, като от тях предмет на въззивното производство е 50 % от стойността на комина - 834 лв. Основателна е исковата претенция за заплащане на разходи за ток във връзка със строителството, които са одобрени и признати от Б Л ЕООД с нарочен протокол от 30.11.2006 г., в размер на 124.80 лв.

Насрещните искови претенции с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД се преценяват като неоснователни, поради следното: Както вече се посочи, не е налице твърдяната недействителност на договора за продажба на сглобяеми дървени къщи, поради липса на предмет. На следващо място, ответникът не е в правото си да развали същия договор поради неизпълнение, на основание чл.87 ЗЗД, доколкото самият той е неизправна страна по него, видно от подписания анекс. Анексът има характеристики и на установителен договор, в който страните изрично към момента на подписването му през м.октомври 2005 г. са посочили виновната страна, препятстваща надлежното изпълнение на договора, и това е ответникът, който не се е снабдил своевременно с необходимите строителни книжа. С оглед това волеизявление, възражението, че за същото неизпълнение вина всъщност има ищецът /поради непредаване от негова страна на проекти и спецификации/, се явява неоснователно.

На последно място, доколкото претенцията, предмет на молбата по чл.250 ГПК, е била включена в общата искова сума, по която е налице пълно произнасяне в диспозитива на решението, не е налице непълнота на съдебния акт. Освен това, съдът е изложил и мотиви във връзка с този иск, като правилно е приел, че от данните по делото не се установява доставката на втори комплект материали за къща от 117 кв.м.

С оглед изводите на въззивната инстанция по предмета на спора, първоинстнационното решение следва да бъде отменено в частта, с което е присъдена сумата 82 226.44 лв. /представляваща сбор от сумите: 36 106.19 лв. + 27 185.25 лв. + 18 935 лв./ и в частта, с което е присъдена сумата 834 лв. – като в тези части исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с което са отхвърлени следните искови претенции: за сумата 956 лв. - разлика над присъдените 4 780 лв. до претендираните 5 736 лв., представляваща ДДС, и изцяло претенцията за заплащане на разходи за ел.ток в размер на 128.40 лв., като в тези части исковите претенции следва да бъдат уважени.

Следва да бъде потвърдено и решението по реда на чл.250 ГПК, т.к. изводите на ВОС, че постановеното по делото първоначално решение е пълно, се споделят.

По изложените съображения, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение на ВОС № 1559/08.11.2012 г. по т.д.№ 1972/2010 г. в следните негови части: С което Б Л ООД, ЕИК 103899831 е осъдено да заплати на П Г ООД, ЕИК 103836101 сумите 82 226.44 лв. и 834 лв.; и с което са отхвърлени предявените от П Г ООД против Б Л ЕООД искове за заплащане на сумата 956 лв. /ДДС върху присъдената сума от 4 780 лв./ и на сумата 124.80 лв. – разходи за ток; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Б Л ООД, ЕИК 103899831, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „М” № 2, ет. 2, ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на П Г ООД, ЕИК 103836101, със седалище и адрес на управление: гр.Б, ул. „Г М” № 45 сумата от 956 лв. – дължим ДДС върху стойността на допълнително изпълнени СМР по протокол от 10.08.2006 г. и сумата 124.80 лв. – разходи за ток във връзка с изпълнение на СМР по протокол от 30.11.2006 г., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във връзка с поети договорни задължения по изграждане на дървени сглобяеми къщи.

ОТХВЪРЛЯ исковете на П Г ООД, ЕИК 103836101 против Б Л ООД, ЕИК 103899831 за заплащане на сумата 82 226.44 лв. /сбор от следните искови претенции - за плащане на 36 106.19 лв. и 27 185.25 лв. – дължими аванси по чл.2.3. б.Б от договор от 02.06.2005 г., и 18 935 лв. – възнаграждение за изпълнен фундамент по протокол от 25.01.2007 г., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във връзка с поети договорни задължения по изграждане на дървени сглобяеми къщи.

ПОТВЪРЖДАВА решение на ВОС № 1559/08.11.2012 г. по т.д.№ 1972/2010 г. в останалите обжалвани части.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 127/13.02.2013 г. по т.д.№ 1972/2010 г. по описа на ВОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: