Р Е Ш Е Н И Е №  277

 

Гр.Варна, 06.11.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седми октомври, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

        ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 298 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-34501/04.12.2014 година от С.Д.И., чрез процесуалния му представител срещу решение No-1009/03.11.2014 година, постановено по т.д.1649  по описа за 2013 година на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено, в отношенията между страните по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК, че ответникът С.Д.И., ЕГН-********** дължи на ищеца „Юробанк България” АД, част от сумите, за които е издадена Заповед No-2026/18.03.2013 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.3411 по описа за 2013 година на ВРС, 18-ти състав, а именно сумата от 150 000 лева, представляваща част от просрочена главница за периода от 21.01.2012 година до 13.03.2013 година, дължима по договор за поръчителство No-100-549-1/03.12.2011 година за парични задължения по договор за банков кредит No-100-549/18.06.2008 година, изменен и допълнен с последващи Анекси от No-1 до 21 вкл. и допълнителни споразумения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 14.03.2013 година до окончателното погасяване на задължението и е осъден да заплати на „Юробанк България” АД сумата от 10890.90 лева, част от направени съдебно-деловодни разноски за заповедно производство по ч.гр.д.3411/2013 година по описа на ВРС, 18-ти състав, и сумата от 3200 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, тъй като се касае за особен иск по чл.422 ГПК, който предполага пълен идентитет между вземането, заявено в заповедното производство и това, което се претендира с иска. Липсва възможност да се претендира само част от вземането по заповедното производство.

Навеждат се доводи за неправилност на решението, тъй като отговорността на поръчителя е погасена на основание чл.147, ал.1 ЗЗД поради непредявяване на иск от страна на кредитора срещу длъжника в 6-месечен срок от падежа на главното задължение. Отделно от това се твърди, че отношенията между страните би следвало да се подчиняват на условията по споразумението, поради което неправилно банката е извършила служебно погасяване на дължими лихви, начислявайки наказателна лихва за забава върху пълния размер на дълга, считано от датата 25.01.2012 година. Твърди се, че договорът за поръчителство не е индивидуализиран в достатъчна степен, което пречи на договора да породи действие, а и са налице пороци в договорните ипотеки.

Подадена е и въззивна жалба срещу решение No-105/10.02.2015 година, постановено по т.д.1649 по описа за 2013 година на Варненски окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение No-1009/03.11.2014 година, като вместо сумата „150 000 лева” се чете сумата „150 000 евро”.

Въззиваемата страна „Юробанк България” АД е представила писмен отговор в срок, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на субективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК от „Юробанк България” АД срещу  С.Д.И. за признаване за установено, че дължи на „Юробанк България” АД сумата от 150 000 евро, за които е издадена Заповед No-2026/18.03.2013 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.3411 по описа за 2013 година на ВРС, 18-ти състав.

В исковата си молба ищецът „Юробанк България” АД излага, че между кредитора „Юробанк България” АД от една страна и от друга „Ленд инвестмънт къмпани” ЕАД, в качеството му на кредитополучател, „Ленд инвестмънт къмпани 2” ЕАД, в качеството му на кредитополучател и С.Д.И., в качеството му на поръчител е сключен договор за банков кредит No-100-549/18.06.2007 година, изменен и допълнен с последващи анекси от No-1 до No-21 включително, договор за встъпване в дълг от 17.12.2008 година; допълнителни споразумения, договор за заместване в дълг 100-549/28.06.2010 година и договор за поръчителство 100-549-1/30.12.2011 година. По силата на договора за кредит на „Унитийм” АД „Кей къмпани” ЕООД и „Би къмпани” ЕООД, в качеството им на кредитополучатели е предоставен кредит в размер на 8 000 000 евро. По силата на договор за встъпване в дълг от 17.12.2008 година в задълженията на посочените длъжници встъпва и „Кей къмпани 2” ЕООД. С допълнително споразумение 2 към договор за банков кредит 100-549/18.06.2007 година банката е освободила от права и задължения „Кей къмпани”. По силата на договор за заместване в дълг от 28.06.2010 година „Унитийм” ЕАД, „Би къмпани” ЕООД и „Кей къмпани 2” ЕООД са заместени в дълга към „Юробанк България” АД, на основание чл.102 ЗЗД от „Ленд инвестмънт къмпани” ЕАД и „Ленд инвестмънт Къмпани 2” ЕАД, като първоначалните длъжници са   освободени от задълженията им по договора за кредит. Остатъчният размер на кредита към датата на договора за заместване в дълг 28.06.2010 година съгласно чл.1, ал.1 от същия е в размер на 1949992.61 евро-главница. При лихва и други условия, подробно описани в него. На 30.12.2011 година С.Д.И. сключва договор за поръчителство и се е задължил да отговаря солидарно спрямо кредитора за всички задължения на „Ленд инвестмънт къмпани” ЕАД и „Ленд инвестмънт къмпани 2” ЕАД, произтичащи от договора за кредит, в това число главница, лихви, такси, комисионни до окончателното издължаване. Считано от 21.01.2012 година кредитополучателите не изпълняват задълженията си за плащане на главницата по договора за кредит съгласно уговорения погасителен план. Считано от 21.01.2012 година кредитополучателите не изпълняват задълженията си за плащане на договорната лихва върху редовна главница по чл.4.1. от допълнителното споразумение към договора за кредит в размер на 129193.06 евро, както и за плащане на договорни лихви върху просрочена главница по чл.4.2 от допълнително споразумение 4/13.11.2009 година, които към 13.03.2013 година са в размер на 175041.45 евро, както и не са изплатени задължения за плащане на таксите по управление и обработка на договора за кредит в размер на 5011.24 евро. Падежът на целия кредит е настъпил на 21.09.2012 година и след като длъжниците не са заплатили на падежа кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д.3411/2013 година, като е издадена заповед и изпълнителен лист, по който „Ленд инвестмънт къмпани” ЕАД и „Ленд инвестмънт къмпани 2” ЕАД, в качеството им на кредитополучатели и С.Д.И., в качеството му на поръчител са осъдени солидарно да заплатят сумите, както следва: 1949992.61 евро просрочена главница за периода 21.01.2012 година до 13.03.2013 година; просрочени такси в размер на 5011.24 евро; лихва, както следва: договорна лихва върху редовна главница по чл.4.1. от допълнителното споразумение към договора за кредит в размер на 129193.06 евро, както и договорна лихва върху просрочена главница по чл.4.2 от допълнително споразумение 4/13.11.2009 година, в размер на 175041.45 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. С разпореждане, получено на 07.08.2013 година съдът е дал указания за предявяване на иска. Налице е валидно възникнал дълг, който не е погасен по давност или чрез плащане. Налице е договор за поръчителство, като ангажирането на солидарната отговорност на ответника, в качеството му на поръчител се явява лично обезпечение по договора за кредит и тя е ангажирана в 6-месечния срок по чл.147 ЗЗД.

Ищецът излага съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като не е налице подадено възражение от С.И. в предвидения преклузивен срок. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено, в отношенията между страните наличие на вземане в размер на 150 000 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и да се присъдят направените в заповедното и в исковото производство разноски.

Ответникът С.Д.И. е депозирал писмен отговор, в който излага, че искът е процесуално допустим, тъй като твърдението, че ответникът не е подал възражение в срок не кореспондира с данните по делото. Оспорва основателността на иска по следните съображения: Размерът на дълга, установен със споразумението от 30.12.2011 година, за който се отнася поръчителството възлиза на 1949992 евро. Отговорността на поръчителя не следва да се ангажира по отношение на лихвите, за което не е постигнато споразумение. Ищецът неправомерно е погасил дължими такси с извършеното плащане на 23.01.2012 година, с което изрично се е погасявала главницата, поради което това неизпълнение на задълженията му водят до погасяване отговорността на поръчителя.

Отговорността на поръчителя е погасена по давност, като първоначалния момент, от който започва да се начислява лихва по кредита е 21.01.2012 година т.е. това е моментът на настъпилата предсрочна изискуемост, поради което заявлението е депозирано след изтичането на шестмесечния срок по чл.147 ЗЗД. Договорът за поръчителство е сключен при измама, тъй като е подписан при условие, че отговорността на поръчителя отпадне след придобиване на акциите на двете дружества. Учредените от банката договорни ипотеки са с недостатъци, които опорочават изискуемата за действителността им нотариална форма. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения иск и присъди направените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че по подадено заявление за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д.3411/2013 година по описа на ВРС, 18-ти състав, като по него е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Ленд инвестмънт къмпани” ЕАД и „Ленд инвестмънт къмпани 2” ЕАД, в качеството им на кредитополучатели и С.Д.И., в качеството му на поръчител солидарно да заплатят на „Юробанк България” АД сумите, както следва: 1949992.61 евро просрочена главница за периода 21.01.2012 година до 13.03.2013 година; просрочени такси в размер на 5011.24 евро; лихва, както следва: договорна лихва върху редовна главница по чл.4.1. от допълнителното споразумение към договора за кредит в размер на 129193.06 евро, както и договорна лихва върху просрочена главница по чл.4.2 от допълнително споразумение 4/13.11.2009 година, в размер на 175041.45 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Между страните няма спор, а и се установява от представените доказателства, че по силата на договор за кредит, сключен на 18.06.2007 година между „Българска пощенска банка” АД, от една страна като предоставяща кредит и „Унитийм” АД, „Кей къмпани” ЕООД и „Би къмпани” ЕООД, от друга страна, в качеството им на кредитополучатели е предоставен кредит в размер на 8 000 000 евро, представляващ лимит за частично финансиране покупката на недвижими имоти. Срокът за усвояване на кредита е 17 месеца, като след изтичането му задължението на банката отпада. Крайният срок за издължаване на кредита е 18.12.2008 година, като на тази дата кредитополучателят се задължава да погаси всички дължими по кредита суми, включващи главница, лихви, такси, комисионни и разноски/. Дължимата от кредитополучателя лихва се формира от сбора на тримесечен ЮРИБОР, който не подлежи на договаряне и договорна лихвена надбавка в размер на 2 пункта годишно. С последващи споразумения срокът за издължаване на кредита се променя. 

Видно от представения договор за заместване в дълг от 28.06.2010 година /л.79/ е, че  „Унитийм” ЕАД, „Би къмпани” ЕООД и „Кей къмпани 2” ЕООД са заместени в дълга към „Юробанк България” АД, на основание чл.102 ЗЗД от „Ленд инвестмънт къмпани” ЕАД и „Ленд инвестмънт Къмпани 2” ЕАД, като първоначалните длъжници са освободени от задълженията им по договора за кредит. Страните са приели, че към датата на подписване на договора остатъчният размер на кредита е в размер на 1949992.61 евро-главница, като са уточнили и размера на дължимата лихва - редовна лихва годишна лихва в размер на сбора от действуващия Корпоративен Бенчмарк лихвен процент за евро и договорна лихвена надбавка в размер на 1%.  С допълнително споразумение 12 страните променят крайния срок за издължаване на кредита на 30.09.2011 година, като на тази дата кредитополучателят се задължава да погаси всички дължими по кредита суми, както и, че размерът на кредита възлиза на 1949992.61 евро.

На 30.12.2011 година страните подписват допълнително споразумение /л.91/, от който е видно, че постигат съгласие срокът за издължаване на кредита да е 21.09.2012 и уговарят вноски за издължаване на кредита, като в т.2 се споразумяват да погасят всички задължения за просрочена лихва , дължими от 30.09.2011 година до датата на споразумението, както и се задължават да осигурят подписването на договор за поръчителство.  

Видно от представения договор за поръчителство /л.94/ е, че на 30.12.2011 година С.Д.И. сключва договор за поръчителство и се задължава да отговаря солидарно спрямо кредитора за всички задължения на „Ленд инвестмънт къмпани” ЕАД и „Ленд инвестмънт къмпани 2” ЕАД, произтичащи от договора за кредит, в това число главница, лихви, такси, комисионни и разноски до окончателното издължаване.

От заключението по назначените ССЕ и допълнителната ССЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени се установява, че по отношение на вземането за главница банката е отнесла в просрочие вземанията за главница, съобразно погасителния план, посочен в допълнително споразумение 13/30.12.2011 година. На 27.12.20212 година вземането на банката е прехвърлено изцяло от сметка „просрочени заеми за придобиване на ДМА във валута”, с основание „отписване на кредит срещу ценни книжа съгласно решение за отписване „продажба на кредити на BRS”. Представеното допълнително бордеро съдържа данни за счетоводната операция, от което е видно, че главницата по договора за кредита е прехвърлена по вътрешна сметка.  От съпоставката на записванията се вижда, че вземането на банката е отписано балансово и се води задбалансово.

Непосредствено преди и след сключването на споразумението от 30.12.2011 година по разплащателната сметка на „Ленд инвестмънт къмпани” в евро са постъпили сумите от 43400 евро на каса, с които банката е погасила лихвите по заема и сумата от 24478.34 евро, с които са погасени такси и лихви. След 21.09.2012 година лихвите за просрочие са начислявани върху пълния размер на кредита. 

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК. На осн. чл.146 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да установи наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника, както и наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, а в тежест на ответника е да установи погасяването на задължението си по договора.

Ищецът оспорва наличието на валидно постъпило възражение от страна на длъжника. Установява се, че призовката за доброволно изпълнение е получена от С.И. на 26.06.2013 година, а на 09.07.2013 година е постъпило заявление, към което е приложено възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед, поради което подаденото възражение е постъпило в срок и обуславя допустимостта на предявения иск. Допустим е и иск за част от вземането, тъй като последиците от непредявяването на иска в пълния му размер ще се понесат от кредитора.

Установява се наличието на издадена заповед за изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника. В тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вземането си, съобразно твърдяното от него основание. В процесния случай вземането се основава на договор за поръчителство.  

Установява се, че е налице задължение по договор за банков кредит за сумата от 1949992.61 евро. Размерът на тази сума е признат от главния длъжник съгласно Допълнителното споразумение 13 от 30.12.2011 година, като след датата на споразумението до 27.12.2012 година не са постъпвали суми за погасяване на главница. Съгласно споразумението крайният срок за издължаване на кредита е  21.09.2012 година. Срокът кани длъжника, поради което поради изтичането на този срок вземането за главница става изискуемо и след като не са постъпили суми за погасяване на кредита длъжникът дължи заплащането на сумата, представляваща главница в размер от 1949992.61 евро.

В договора за поръчителство поръчителят е поел задължението да отговаря солидарно с главния длъжник за задълженията по договора за кредит, поради което е възникнала солидарната му отговорност за заплащане на сумата от 150 000 евро, като част от сумата, представляваща главница.

Наведено е твърдение, че е изтекъл предвидения 6-месечен преклузивен срок. Съобразно т.4 на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС срокът по чл.147, ал.1 ЗЗД е преклузивен, като с изтичането му се отрича възможността кредиторът да се снабди със заповед за незабавно изпълнение. Датата, от която започва да тече този срок е последната дата, на която е падежирала последната вноска от погасителния план, в процесния случай – 21.09.2012 година, поради което към датата на подаване на заявлението 14.03.2013 година този срок не е изтекъл и отговорността на поръчителя не е погасена.

Ответникът твърди, че договорът е сключен в резултат на измама, поради което е унищожаем. Твърденията, които ищеца е навел не касаят въвеждането му в заблуждение относно съществени елементи на сделката, а се твърди устна уговорка за предоговаряне на обезпеченията по кредита, като не са ангажирани доказателства в тази посока.

Твърденията за нищожност на нотариалните удостоверявания не съставляват предпоставки за отпадане на отговорността на поръчителя по смисъла на чл.146, ал.3 ЗЗД, доколкото не се установява виновно поведение на кредитора.

Неустановено по делото е и направеното от ответника в съдебно заседание, след изслушване на съдебно-счетоводната експертиза възражение за наличието на цесия, прехвърляне на вземането на дата, предхождаща подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Наличието на цесия следва да се удостовери с писмен документ или постъпило до длъжника уведомление, каквито доказателства по делото не са събрани. При съвкупната преценка на представеното удостоверение от БНБ и заключението на ССЕ се установява, че вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не е предмет на цесия, отчита се пред БНБ като задължение на „Ленд инвестмънт” към „Юробанк България” АД и се води задбалансово.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че се установява наличието на ликвидно и изискуемо вземане на „Юробанк България” АД към ответника И. по договор за поръчителство, тъй като между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на „Ленд инвестмънт къмпани” ЕАД и „Ленд инвестмънт къмпани 2” ЕАД, произтичащи от договора за кредит, в това число главница, лихви, такси, комисионни, включително и за разноските по събирането им. От заключението на вещото лице, а и от представените допълнителни споразумения се установява размерът на главницата, дължима от   „Ленд инвестмънт къмпани” ЕАД и „Ленд инвестмънт къмпани 2” ЕАД, поради което искът за признаване за установено, че ответникът И. дължи сумата от 150 000 евро следва да бъде уважен като основателен.

По претенцията за разноски: Съгласно т.12 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съобразно предявения размер на исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 10890.90 лева за заповедното производство и 3200 лева за исковото производство.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.

Предмет на въззивното производство е и решението за поправка на очевидна фактическа грешка.

С оглед наличието на явна фактическа грешка в решението на Варненски окръжен съд относно посочването на валутата, в която се дължи сумата искът се явява основателен за сума, дължима в евро, а не в лева. И в заявлението и в исковата молба размерът на дълга е посочен в  евро, в евро е и издадената заповед за незабавно изпълнение, поради което и решението на Варненски окръжен съд за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-1009/03.11.2014 година, постановено по т.д.1649  по описа за 2013 година на Варненски окръжен съд.

ПОТВЪРЖДАВА решение No-105/10.02.2015 година, постановено по т.д.1649 по описа за 2013 година на Варненски окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: