Р Е Ш Е Н И Е   № 152

 

09.06.2016г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. т. д. № 298

по описа на ВнАпС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТР, образувано по жалба вх. № 13270/09.05.2016г. на „ ЕВРОСТАНДАРТ - 2000” ООД, ЕИК 103877703, със седалище гр. Варна, подадена чрез адв. И.Т. ***, срещу решение № 239/12.04.2016г., постановено по т. д. № 391/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е потвърден отказ рег. № 20160226152202-2 от 07.03.2016г. на длъжностно лице по регистрацията, постановен по заявление, вх. № 20160226152202 за вписване на промени по партидата на „ЕВРОСТАНДАРТ-2000” ООД, ЕИК 103877703 – заличаване на Борис Колев Тодоров като съдружник, напуснал по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, и като управител, в хипотезата на чл.141, ал.5 ТЗ.

Жалбоподателя инвокира оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че ВОС е достигнал до погрешни правни изводи, като не е съобразил правилно фактическата обстановка по делото и не я е субсумирал под хипотезата на приложимите правни норми, обуславящи основателност на заявлението за вписване на промени. Като се позовава на задължителна практика, формирана с Решение № 46 от 22.04.2010г. на ВКС по т. д. №500/2009г., II т. о., ТК, жалбоподателят релевира довод, че вземането на решение от общо събрание на съдружниците за съдбата на освободените дялове и за покриване стойността на капитала не е предвидено от закона като условие за възникване на правните последици от реализиране на потестативното право по чл. 125, ал. 2 ТЗ и липсата на такова решение не е основание за постановяване на отказ за вписване на заявената промяна, тъй като прекратяването на членственото правоотношение в отношенията между напускащият съдружник и дружеството е настъпило незабавно, с връчването на писмено предизвестие. По повод на извода в обжалваното решение, че в случая, при който управителят е уведомил сам себе си за прекратяване участието си като съдружник и за отказ от осъществяване на органно представителство, съставлява злоупотреба с право, жалбоподателят твърди, че не е съобразена задължителна практика, формирана с ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС. Искането е за отмяна на решението и на постановения отказ и даване на задължителни указания на АВп, ТР, по реда на чл. 25, ал. 5 ЗТР, за вписване на заявените промени.

Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 25, ал. 4 ЗТР, от легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна по следните съображения:

Със заявление Обр. А 4 вх. № 20160226152202, подадено по електронен път от заявител по чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗТР – адвокат с изрично пълномощно, са заявени за вписване в ТР, воден от АВп, по партидата на „ Евростандарт - 2000” ООД – гр. Варна, промени в подлежащи на регистрация обстоятелствата– заличаването на Борис Колев Тодоров като съдружник поради прекратяване на членственото му правоотношение след отправено предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ, и като управител на дружеството в хипотезата на чл.141, ал.5 от ТЗ.

За установяване изпълнението на процедурите по чл. 125, ал. 2 и чл. 141, ал. 5 ТЗ към заявлението са приложени: писмено уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ от управителя Б К Т до дружеството, с дата 10.12.2015г., с удостоверено получаване на същата дата от Б К Т в качеството му на представляващ „ Евростандарт - 2000” ООД; писмено предизвестие до дружеството по чл. 125, ал. 2 ТЗ, отправено от съдружника Б К Т, и получено от същия в качеството му на управител и представляващ дружеството на 18.09.2015г.

Съставът на ВнАпС намира, че приложените към заявлението документи не доказват изпълнение на изискванията по чл. 125, ал. 2 и чл. 141, ал. 5 ТЗ, предвидени от закона като предпоставка за вписване на заявените за регистрация промени по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ управителят на дружество с ограничена отговорност може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. В едномесечен срок от връчване на уведомлението дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му в търговския регистър. По аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ в този едномесечен срок, преди да се заяви за вписване освобождаване на управителя следва да се проведе общо събрание на съдружниците, на което да се вземе съответното решение. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване на това обстоятелство, което се вписва независимо дали на негово място е избрано друго лице.

Законът не регламентира конкретен способ за отправяне на писменото уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ, поради което същото може да се осъществи по различни начини – да бъде представено лично от напускащия управител в офис на дружеството, канцелария и др., с изпращане на нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или по други подходящи начини, на адреса на управление или на адрес, на който със сигурност ще бъде получено от лицата, формиращи състава на върховния орган на дружеството. Независимо обаче от избрания способ за отправяне на уведомление, фактът на получаване му от дружеството следва да бъде доказан. Ако уведомлението е получено от напускащият управител, в качеството му на органен представител, без никакви данни за фактическо входиране и приобщаване към документацията на дружеството, е логично да се изискат доказателства, че той е предприел действия по уведомяване на лицата, формиращи състава на върховния орган на дружеството, за който именно възниква задължение, в едномесечен срок от връчването, за свикване на общо събрание по въпроса за освобождаване на управителя.

С договор за управление по чл. 141, ал.7, изр. 1 ТЗ на органния представител на ООД е възложено да представлява юридическото лице във външните отношения с трети лица. Дружеството влиза в правоотношения с третите лица чрез органния си представител, при които същият прави волеизявления не като отделен правен субект, а като волеизявления, принадлежащи на юридическото лице / в този смисъл ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Във вътрешните отношения между управителя и дружеството, които се регулират от закона и от договора за управление, който се сключва от името на търговеца, чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик на капитала, волеизявленията на лицето, назначено за управител, са такива на отделен правен субект, а не такива, принадлежащи на юридическото лице. Само по силата на договора за управление управителят не е оправомощен да представлява дружеството в отношенията между него и другата страна по правоотношението за възлагане на органно представителство - общото събрание на съдружниците или едноличния собственик на капитала.

По тези съображения и като прецени данните от приложените към заявлението документи съдът приема, че фактът на връчване на дружеството на писмено уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ, в случая едновременно изходящо и получено от напускащия управител, не е доказан. Тъй като собственици на капитала на „Евростандарт - 2000” ООД са две физически лица – напускащия съдружник Б К Т и С А П, с равно участие в капитала, като и двамата съдружници са и управители, с начин на представителство заедно и поотделно, отправянето на уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ от единия от управляващите съдружници и получаването му от същото лице, като представител на дружеството, е следвало да бъде доведено до знанието на другия съдружник.

Изложените съображения относно процедурата по връчване на писмено уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ са частично относими и за преценката относно изпълнението на процедурата по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Независимо от избрания способ за връчване на писмено предизвестие за прекратяване на членствено правоотношение, е необходимо фактът на получаване му от дружеството да бъде доказан от напускащия съдружник. Аналогичният извод за липса на представителна функция, като част от законова компетентност на орган на юридическо лице, на управляващ съдружник във вътрешните отношения между него и останалите съдружници, в това число и при удостоверяване с подписа си получаване на собственото си волеизявление за напускане като съдружник, в качеството си на органен представител, се извлича от правната характеристика на членствените правоотношения в търговското дружество, регламентирани с учредителния акт, и на облигационните връзки между отделните членове и между тях и органите на дружеството.

Въпреки направения извод, че в случая не е доказано изпълнение на изискванията по чл. 125, ал. 2 и чл. 141, ал. 5 ТЗ, предвидени от закона като предпоставка за вписване на заявените за регистрация промени, съставът на ВнАпС намира за необходимо да се произнесе по правилността на правните изводи на окръжния съд за необходимостта от вземане на решение за съдбата на освободените от напусналия съдружник дружествени дялове и за промяна на дружествения договор, като условие за положителен акт в инициираното регистърно производство.

Прекратяване на членственото правоотношение между дружеството „ЕВРОСТАНДАРТ - 2000” ООД, и съдружника Борис Колев Тодоров би настъпило незабавно в отношенията между съдружниците и дружеството, с осъществяването на фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ, / което не се установява в случая/. Автоматично прекратяване на членственото правоотношение, настъпилото по силата на закона, не съставлява обаче самостоятелно основание за вписване на промяна в подлежащи на регистрация обстоятелства. При получаване на предизвестие от съдружник за прекратяване участието му в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, общото събрание следва или да вземе решение за намаляването на дружествения капитал или да избере начин за запазване покритието на капитал - чрез поемане на дела на съдружника от друг съдружник или разпределение на дяловете между съдружниците или приемане на нов съдружник. Следва да се вземат и решения относно промени в учредителния акт или дружествения договор, произтичащи от напускането на съдружника, които са част от задължителното съдържание на дружествения договор съгласно чл. 115 от ТЗ – размер на капитала, състав на съдружниците, размер на дяловете, с които съдружникът участва в капитала и т. н. Вземането на посочените решения от ОСС, както и приемането на актуален учредителен акт или дружествен договор, отразяващ промените, свързани с напускането на съдружник, не са условия за настъпване на автоматично прекратяване на членственото правоотношение, с изтичането на срока на отправеното от съдружника предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, но съставляват елементи от необходимия фактическия състав за вписване на промени в членския състав по партидата на дружеството, които следва да бъде заявена едновременно с останалите, произтичащи от тази промяна задължителни промени в дружествения договор, съответни на решенията на ОСС, с оглед защитата на дружествения капитал и интересите на кредиторите.

Именно поради императивната необходимост за уреждане на посочените правни последици законодателят е поставил изискване прекратяването на членственото правоотношение с едностранно предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ да се заявява за вписване единствено от действащ управител на дружеството, но не и от заинтересования напускащ съдружник.

Посоченото от жалбоподателя Решение № 46 от 22.04.2010г. на ВКС по т. д. №500/2009г., II т. о., ТК, формира задължителна практика по смисъла на чл. 290 ГПК по въпроса за автоматично прекратяване на членственото правоотношение, настъпващо по силата на закона с осъществяването на фактическия състав на чл. 125, ал. 2 ТЗ, но въпросът дали разрешаването на съдбата на освободените дялове е релевантен в регистърното производство, образувано по заявление за вписване на промени в членския състав в търговския регистър, по партидата на дружеството, не е обсъждан, дори и в незадължителната част на мотивите.

Липсата на вписване в ТР не лишава напусналия съдружник от възможността да реализира правата си по чл. 125, ал. 2 и ал. 3 ТЗ. Както е посочено по – горе в мотивите с надлежно отправяне на писмено предизвестие и изтичане на предвидения в закона срок прекратяването на членственото правоотношение настъпва автоматично и с това отпадат за в бъдеще правата и задълженията на съдружника, като същият разполага единствено с правото да реализира имуществените последици от прекратяването по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, включително и по съдебен ред, а за реализиране на тези права вписването на промени в ТР е ирелевантно.

Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции относно приложимите норми и установените с тях правни последици обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съставът на Варненски апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 239/12.04.2016г., постановено по т. д. № 391/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, Търговско отделение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.