Р Е Ш Е Н И Е № 171

 

Гр.Варна, 17.07. 2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на пети юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

        ЖЕНЯ Д.

При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. № 298 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-13134/09.05.2017 година от М.Х.Г. и Н.Д.М., чрез особен представител срещу решение No-275/20.04.2017 година, постановено по т.д.1066  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са осъдени М.Х.Г., ЕГН ********** *** Каблешков 12 и Н.Д.М., ЕГН ********** ***, да заплатят СОЛИДАРНО на „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“  ЕАД,  ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление: гр. София,  „ЕКСПО 2000“, бул."Н. Вапцаров" №55-20, представлявано от А В А и М Т П, следните парични задължения: сума 37 000,40лв (тридесет и седем хиляди лева и четиридесет стотинки), представляваща  предсрочно изискуема главница по договор за банков потребителски кредит от 22.08.2012г, формирана като сбор от всички части за главница по падежирали вноски и вноски с настъпил падеж след упражнено право на предсрочна изискуемост  на датата 30.09.2016г.,  ведно със законната лихва върху това задължение,  считано от 20.07.16г  до 30.09.16  само върху  част от 8155,27лв, съответно от 1.10.16 до окончателно изплащане върху целия размер от 37 000,40 лв,  на осн. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 60 ЗКИ; сума 6359,86лв (шест хиляди триста петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща сбор от договорни лихви, начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на остатъчна главница, формирана като части за лихва  от вноски с падежи от 10.03.2014 до 10.07.16г  и за периода 10.07.16 – 19.07.16г,  ведно със законната лихва върху това задължение, считано от 20.07.16г  до окончателно изплащане,  на осн.  чл. 430 ал. 2 ТЗ вр. чл. 33а ал.1 ЗПК; сума 935,44лв (деветстотин тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща сбор от наказателна лихва, начислена по същия договор като обезщетение за забава, редуцирано до размер на законната лихва,  върху частите от главницата по вноски с настъпили падежи от 10.03.2014 до 10.07.16г, за периода на забавата от съответен падеж на всяка просрочена вноска до 19.07.16г., на осн. чл. 33 ал.2 ЗПК; сумата 4851,21лв (четири хиляди осемстотин петдесет и един лева и двадесет и една стотинки), представляваща направени от ищеца по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за държавна, такса, хонорар на вещо лице и аванс за възнаграждение на особен представител и определено  възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 т.1 и т.8 ГПК.

В отхвърлителната част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивната жалба е депозирана от легитимна страна, в законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приложил задължителните указания на ВКС, дадени в т.18 от ТР 4/18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС. Следва да се приеме, че уведомяването на длъжника следва да предхожда подаването на исковата молба в съда. Кредиторът не е обявил надлежно предсрочната изиксуемост, поради което са налице предпоставките за отхвърляне на исковете.

Въззиваемата страна „Райфайзен банк /България/“ ЕАД е  представила писмен отговор в срок, в който моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят разноските.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на субективно съединяване искове от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД срещу М.Х.Г. и Н.Д.М. за осъждане да заплатят солидарно сумите от сума 37 000,40лв (тридесет и седем хиляди лева и четиридесет стотинки), представляваща  предсрочно изискуема главница по договор за банков потребителски кредит от 22.08.2012г, формирана като сбор от всички части за главница по падежирали вноски и вноски с настъпил падеж след упражнено право на предсрочна изискуемост  на датата 30.09.2016г.,  ведно със законната лихва върху това задължение,  считано от 20.07.16г  до 30.09.16  само върху  част от 8155,27лв, съответно от 1.10.16 до окончателно изплащане върху целия размер от 37 000,40 лв,  на осн. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 60 ЗКИ; сума 6359,86лв (шест хиляди триста петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща сбор от договорни лихви, начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на остатъчна главница, формирана като части за лихва  от вноски с падежи от 10.03.2014 до 10.07.16г  и за периода 10.07.16 – 19.07.16г,  ведно със законната лихва върху това задължение, считано от 20.07.16г  до окончателно изплащане,  на осн.  чл. 430 ал. 2 ТЗ вр. чл. 33а ал.1 ЗПК; сума 935,44лв (деветстотин тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща сбор от наказателна лихва, начислена по същия договор като обезщетение за забава, редуцирано до размер на законната лихва,  върху частите от главницата по вноски с настъпили падежи от 10.03.2014 до 10.07.16г, за периода на забавата от съответен падеж на всяка просрочена вноска до 19.07.16г., на осн. чл. 33 ал.2 ЗПК;

В исковата си молба ищецът „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ЕАД излага, че на 22.08.2012 година между него и ответниците е сключен договор за потребителски банков кредит, по силата, на който банката отпуска на кредитополучателя сума в размер на 41040.40 лева, при условия, подробно уговорени в договора за банков кредит. Кредитополучателя е поел задължение да заплаща на банката договорен лихвен процент. Ангажирана е и солидарната отговорност на Н.М.. Кредитът е усвоен, като въпреки поетите по договора задължения кредитполучателят е спрял плащанията като не са платени дължимите вноски с падежни дати от 10.03.2014 година до 10.07.2016 година. Неплащането представлява неизпълнение, за което длъжникът отговаря. Поради допусната забава в плащанията, ищецът упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на препис от исковата молба.  и е отнесен в просрочие. Дължими са и редовната /възнаградителна/ лихва, наказателната лихва и комисионна за управление.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответниците са депозирали отговор, чрез назначения особен представител.Оспорват наличието на валидно сключен договор за кредит. Не са налице предпоставките за обявяване предсрочната изискуемост на задължението.Оспорва основанието за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 6310.87 лева, както и наказателна лихва в договора за потребителски кредит.

Във въззивната жалба основното оплакване е, че не е настъпила предсрочната изискуемост, тъй като тя не може да бъде упражнена, чрез връчване на препис от исковата молба. С оглед въведеното оплакване във въззивната жалба и разрешенията, дадени с т.2 от ТР 1/2013 година  на ОСГТК на ВКС относно правилата на ограниченото въззивно производство, въззивният съд е длъжен да възприеме фактическата обстановка, така както е установена от първоинстанционният съд, а тя е следната.

Между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, /доколкото проведеното оспорване на автентичността на договора не е проведено успешно, висно от заключението по назначената СГЕ/. По силата на договора кредитополучателя М.Х.Г. е получил сумата от 41040.40 лева, а Н.М. има качеството съдлъжник, поради което отговаря солидарно за изплащане на задължението. Безспорно е усвояването на сумата по кредита.  

От заключението по назначената ССЕ, в настоящето производство, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че целта на отпуснатия кредит е рефинансиране на потребителски кредити от други банки, като със сумата по договора е заверена разплащателната сметка на М.Х.Г. на 23.08.2012 година. През първите 12 месеца сумите на месечните вноски, които са събирани от длъжника за погасяване на дълга съвпадат с тези по размер на вноската от погасителния план. В чл.4.2. от договора е уговорено, че след първите 12 месеца кредитът се олихвява с лихвен процент, равняващ се на 6 месечния софибор плюс надбавка 6.681 пункта, като е уговорено, че се вземат стойностите за 14 януари и 14 юли. Последната погасителна вноска е направена на 11.02.2014 година. Към 30.09.2016 година предсрочно иѝзискуемата главница е в размер на 28210.04 лева. Договорната лихва с пропуснат падеж до 30.09.2016 година е 6662.44 лева, а до 20.07.2016 година е 6320.67 лева, а във варианта без удръжки за наказателна лихва главницата е в размер на 28210.04 лева, а с отчитане на законна лихва вместо наказателната лихва главницата е в размер на 28210.04 лева.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Ограниченото въззивно обжалване обхваща пределите на проверка на въззивния съд относно фактическата обстановка, като съдът е ограничен при липса на оплакване да приеме факти, различни от тези, установени от първоинстанционния съд.

Основното оплакване касае настъпването на предсрочната изискуемост и основният спорен въпрос е може ли банката да упражни потестативното си право за обявяване на предсрочната изискуемост в хода на производството, чрез връчване на препис от исковата молба.

Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем е потестативно право, което се упражнява съобразно правилата за потестативните права, чрез едностранно волеизявление до другата страна по договора, с което едностранно волеизявление се променя нейната правна сфера.

Съдът намира, че даденото задължително тълкуване в т. 18 от ТР4/2013г на ОСГТК следва да намери приложение и по отношение на настоящия осъдителен иск, с което се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва с упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично уговорени обективни предпоставки т.е. в тежест на ищеца е да установи както наличието на обективните предпоставки за упражняване правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, така и достигнало уведомление до длъжника

Към момента на подаване на исковата молба, адресирана до двамата длъжници несъмнено е бил изтекъл период повече от 31 дни, в които кредитът изобщо не е бил обслужван от длъжника, поради което към тази дата е била осъществена хипотеза по чл. 8.1 от договора, допускаща право на кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми. Същевременно забавата е продължила повече от 150 дни, в който случай страните са се съгласили изискуемостта да настъпи  без допълнително да предоставя на длъжника нов срок за изпълнение, поради което за кредитора е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.

В конкретния случай, кредиторът не сочи предварително уведомяване на длъжника за упражненото трансформиращо право, а се позовава на инкорпорирано в исковата молба изявление. Пречката да се връчи изявлението след подаване на исковата молба, изразено в т.18 на ТР 4/2013 година на ОСГТК на ВКС касае исковете по чл.422 ГПК, където е прието, че изявлението следва да е упражнено преди подаване на заявлението. Тъй като със заявлението се дават изключителни преимущества на банките за снабдяване с изпълнителен лист, заповедният съд следва да провери дали е възникнало правото на вземане към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение, откъдето е и изискването за уведомяване преди датата на подаване на заявлението. Това тълкуване не може да се прилага разширително, тъй като при осъдителния иск, съдът е длъжен да разгледа и съобрази всички факти, които са  настъпили в хода на процеса. Такъв характер исковата молба има при упражняването на правото да се развали договора, което е също потестативно право/ Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г. II т.о. на ВКС, Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г.  IV г.о. на ВКС), но довършването на фактическия състав на предсрочната изискуемост изрично се свързва не с подаването, а с връчването на исковата молба на ответника.

С определение № 201/29.02.16г. по т.д.2072 по описа за 2015 година ВКС е допуснал до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалвания въззивен акт с разрешението в т.18 на ТР № 4/13г. от 18.06.14г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос: По какъв начин следва да е удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, за да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита? като в мотивите е дадено следното разрешение: Съгласно даденото разрешение в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. В т.3 на ТР № 1/28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

Горното води до извода, че връчен редовно е и преписа от исковата молба, оформен от длъжностното лице по правилата на чл.37-58 ГПК.

По съображения сходни с излаганите в практиката по повод отчитане на един общ момент за трансформиране на  правоотношението спрямо всички задължени лица (Решение № 149 от 19.12.2016г. по т.д.№ 2142/2015г., I т.о. на ВКС) за дата на пораждане на предсрочната изискуемост следва да се отчете връчването на исковата молба на ответника Г. или датата 30.09.2016г.

Служебно е повдигнат от съда въпроса относно въпроа за императивната закрила срещу неравноправно договаряне, доколкото са приложими правилата за защита на кредитполучателя и съдлъжника като потребители по ЗПК.

С решение № 23/07.07.2016г. постановено по т.д. № 3686/2014г. по реда на чл. 290 ВКС е допуснал касационно обжалване за произнасяне по въпроса дали съдът следи служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе по този въпрос само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба, приемайки че безспорно, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В мотивите си, ВКС е приел, че нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неправноправния характер на клаузи в потребителски договор, са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т.1 и т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при проверка на правилността на първоинстанцинното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, както и да събере необходимите за прилагането й доказателствата, които се събират служебно от съда. В пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Цитирана е и част от формираната по въпроса многобройна практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която националният съд (дори и без наличие на възражение)  е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза, е длъжен, от една страна, без да чака потребителя да направи искане в този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от тази клауза. Изискването е да се спази принципа за състезателност в процеса и да се даде възможност на страните за становище, което е изпълнено с размяната на книжата по делото.

Съдът намира, че процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като кредитополучателят е физическо лице, по договор за потребителски кредит.

 С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За да се прецени дали конкретните клаузи по договор отговарят на критериите на закона те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената.

Следователно изрично задължение на банката е в условията, при които предоставя на потребителя конкретния банков продукт да се съдържат кумулативно два елемента –методиката /метод/ за изчисляване на съответната лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора.   

Методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка. От тук съдът извежда, че методиката за изчисление на лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация относно това как кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен съобразно интересите си начин, както и когато методологията, създадена от банката-кредитор, като нейни вътрешни правила, не са част от кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по см. на общата дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП, т.е. дали изменението на цената се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.

В чл. 4 е посочен начина на определяне на уговорените между страните възнаградителни лихви, като за първата година е фиксиран размер от 9.5 % годишна лихва, а за останалия период от дългосрочното кредитиране(общо 10 години) е предвидено процента да се определя от сбор на променлив (6 –месечен СОФИБОР) и константен елемент ( надбавка от 6.681 пункта). В чл. 4.2.1. от договора ясно е посочено, че променливия коефициент ще се определя от банката два пъти годишно  (на 14 януари и 14 юли) въз основа на обявена стойност на пазарния индекс два работни дни преди тези дати, като преизчислената лихва ще се прилага от следваща падежна дата( в случая 10 число на следващ месец). Уговорено е изрично и оповестяването на актуализирания размер на лихвата и обусловената от него промяна във вноските, като в чл. 4.3  е предвидено, че на разположение на клиента ще бъде предоставен в обслужващия го офис изготвен служебно от банката нов погасителен план.

Допълнително в договора са обозначени: индивидуализиращите данни за всички страни, срока на договора за кредит ( чл. 5.1), общия размер на кредита и условията за усвояването му (чл. 3);  годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (чл. 4.4.), условията за издължаване на кредита от потребителя(чл. 4.7). Към договора е приложен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и отделните плащания, които ги формират(за главница, лихва и такси), като изрично е отбелязано, че планът е валиден за периода на фиксиран лихвен процент (първи 12 вноски) и до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съответно на уговорката в чл. 4.3. от договора за кредит. Уговорено е и обезщетение за забава в размер на увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта лихва, която следва да се начислява върху забавената главница за времето на забавата (чл. 4.6) и която е оповестена като 19.5% към сключване но договора.

Проверката, извършена от вещото лице(л. 108) установява, че за периода от сключване на този договор начисляваните от кредитора задължения изцяло са съвпадали с погасителния план до изтичане на първата година на фиксиран лихвен процент, след което банката е обявявала на интернет страница стойностите на индекса СОФИБОР и съответно е променила лихвата изцяло в съотвестствие с договорената методика (при сумиране на актуалната стойност на индекса с непроменливата надбавка), като за целия останал период е налице намаляване на общия размер на лихвения процент. В същия период вещото лице е установило текущо ежемесечно погасяване на вноски, извършвано от кредитополучателя(л.110) на обща стойност 9285,13лв, като последното постъпление в разплащателната сметка е от 11.02.2014г, след която дата липсват каквито и да е наличности, предоставени от кредитополучателя или съдлъжника.

Гореизложеното обуславя извода, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата, на което банката е предоставила кредитен ресурс, а длъжникът е в неизпълнение на задължението си да върне заетата сума. Съгласно размера, определен от вещото лице общо дължимата главница е в размер на 37000.40 лева, поради което искът, в тази му част следва да бъде уважен.

По наказателната лихва: Искът следва да бъде уважен за рамера от 935.44 лева, съобразно заключението на вещото лице.  Клаузата на чл. 4.6 от договора съдът преценява като договорена в противоречие с императивна норма на чл. 33 ал.2 ЗПК за горницата на размера над законната лихва.

По възнаградителната лихва: Договорната лихва е възнаграждение, което банката получава за услугата по договора за банков кредит и се дължи до датата, на която длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора за банков кредит и е възнаграждение за банката за това, че е предоставила паричен ресурс на длъжника. Общо дължимата договорна лихва за периода 10.03.2014 годин до 19.07.2016 година е в размер на 6359.86 лева, съгласно изчислението на вещото лице по трети вариант и допълнителните изчисления по неоснователно събраната разлика от 13.31лв, и прибави начислена лихва от 10.07.16 до 19.07.16г.

Законната лихва върху главницата следва да се присъди от датата на връчването на преписа на исковата молба 01.10.2016 година до окончателното изплащане, а от датата на подаване на исковата молба само за редовно падежиралата главница, доколкото е отправено такова искане.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.

Въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна разноски в размер на 1478.87 лева.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-275/20.04.2017 година, постановено по т.д.1066  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са осъдени М.Х.Г., ЕГН ********** *** Каблешков 12 и Н.Д.М., ЕГН ********** ***, да заплатят СОЛИДАРНО на „РАЙФАЙЗЕНБАНК(БЪЛГАРИЯ)“  ЕАД,  ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление: гр. София,  „ЕКСПО 2000“, бул."Н. Вапцаров" №55-20, представлявано от А В А и М Т П, следните парични задължения: сума 37 000,40лв (тридесет и седем хиляди лева и четиридесет стотинки), представляваща  предсрочно изискуема главница по договор за банков потребителски кредит от 22.08.2012г, формирана като сбор от всички части за главница по падежирали вноски и вноски с настъпил падеж след упражнено право на предсрочна изискуемост  на датата 30.09.2016г.,  ведно със законната лихва върху това задължение,  считано от 20.07.16г  до 30.09.16  само върху  част от 8155,27лв, съответно от 1.10.16 до окончателно изплащане върху целия размер от 37 000,40 лв,  на осн. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 60 ЗКИ; сума 6359,86лв (шест хиляди триста петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща сбор от договорни лихви, начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на остатъчна главница, формирана като части за лихва  от вноски с падежи от 10.03.2014 до 10.07.16г  и за периода 10.07.16 – 19.07.16г,  ведно със законната лихва върху това задължение, считано от 20.07.16г  до окончателно изплащане,  на осн.  чл. 430 ал. 2 ТЗ вр. чл. 33а ал.1 ЗПК; сума 935,44лв (деветстотин тридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща сбор от наказателна лихва, начислена по същия договор като обезщетение за забава, редуцирано до размер на законната лихва,  върху частите от главницата по вноски с настъпили падежи от 10.03.2014 до 10.07.16г, за периода на забавата от съответен падеж на всяка просрочена вноска до 19.07.16г., на осн. чл. 33 ал.2 ЗПК; сумата 4851,21лв (четири хиляди осемстотин петдесет и един лева и двадесет и една стотинки), представляваща направени от ищеца по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за държавна, такса, хонорар на вещо лице и аванс за възнаграждение на особен представител и определено  възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно на уважената част от исковете, на осн. чл. 78 ал.1 т.1 и т.8 ГПК.

ОСЪЖДА М.Х.Г. и Н.Д.М. да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД сумата от 1478.87 лева разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: