РЕШЕНИЕ

   № 169

               гр.Варна, 11.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 26.06.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 298 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД - гр.София срещу решение № 109/ 16.02.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 1033/2017 г., в частта му, с която предявените искове са уважени за сумата над 30 000 лева до присъдените 120 000 лева с оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и постановяване в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли за отмяна на решението в посочените части, като вместо него бъде постановено ново решение, с което се намали обезщетението, ведно с присъждане на направените разноски, в т.ч. адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. С писмена молба поддържа въззивната жалба и прави евентуално възражение по чл.78, ал.5 - ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна – С.З. *** чрез законния си представител Я.И.С.  моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

 Относно неправилността на решението въззивният съд е ограничен и се произнася в рамките на оплакванията в жалбата – чл.269 – ГПК.

Оплакването за нарушаване от съда на принципа за справедливост съгласно чл.52-ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е неоснователно. Ищецът е бил малолетен – 12 г. към датата на ПТП, при което е загинал баща му З З., като същият е останал сирак, загубил е своя родител, който му е бил финансова опора в живота и с когото е поддържал близки синовни отношения /установено от показанията на св. Г З – негова леля/, на една крехка възраст, когато загубата е още по-тежка. Смъртта на баща му е довела до развиването на остра стресова реакция, преминала в усложнена реакция на скръб и до умерено-тежък депресивен синдром, установено от заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Макар тези състояния да са отшумели,  дететето и сега има проблеми със съня и натрапчиви страхове и кошмари. Загубата на родителя е невъзвратима и непрежалима, така че болките и страданията по него не се ограничават само да изживените такива в момента, а  ще оставят траен отпечатък в съзнанието на момчето. Съгласно чл.266 от Кодекса за застраховането /отм./ задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за минимална застрахователна сума от 2000000 лв за неимуществени и имуществени вреди следствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице. Ето защо, присъдената от съда сума от 120000 лв като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, не е завишена, а е напълно адекватна по размер с оглед остротата, интензитета и продължителността им, в т.ч. и за в бъдеще.

Оплакването за съпричиняване на резултата от самия пострадал е неоснователно. Няма доказателства по делото, че пострадалият е знаел, че водачът на лекия автомобил, в който се е качил – подсъдимият С А Х е бил неправоспособен водач.

Оплакването във връзка с разпита на допуснатия свидетел С Х е неразвито. Моли се за съобразяване на разпита му или ако не е разпитан поради процесуално нарушение да бъде разпоредено допускането му и извършването на разпит, като за основание се сочи чл.266, ал.3 – ГПК. Посоченият свидетел е допуснат, но заличен от съда поради ненамирането му на постоянен и настоящ адрес. Няма допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с допуснатия до разпит свидетел, което да е основание по чл.266, ал.3 – ГПК да се иска събирането на тези свидетелски показания, а и не се сочи друг адрес, на който свидетелят да бъде призован. Възражението за непоставен от пострадалия предпазен колан е недоказано. Освен това от заключението на смесената САТМЕ се установява, че не е било възможно да бъдат избегнати или ограничени травмите на пострадалия /несъвместими с живота/ при носенето на предпазен колан, тъй като ударът е бил в тавана на автомобила, който при удара е бил смазан върху него.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция. Адвокатският хонорар е определен в малко по-висок размер от минималния такъв съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, така че не подлежи на намаляване от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и положения труд от адвоката.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/ 16.02.2018 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 1033/2017 г. в обжалваната му осъдителна част.

 В необжалваната му част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД - гр.София, ЕИК 831830482, да заплати на С.З.З., ЕГН **********, със съгласието на майка си Я.И.С., с адрес ***, сумата 4500 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.