РЕШЕНИЕ

   № 189

                   гр.Варна, 04.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 11.06.2013 г.  в  състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

      ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

                                                                                      РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 299  по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

С.Н.Я. *** е обжалвал решението на Окръжен съд Варна,ТО по т.д.№2476/2012  г., с което установителният му иск по чл.422-ГПК за сумата 36000 евро по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №2539/11 г. на ВРС-31 с-в въз основа на запис на заповед от 26.09.09 г. и сумата 1708.20 лв – разноски по същото дело и предявеният осъдителен иск за лихви, съответно – за сумата 1395.03 лв – мораторни лихви и за законната лихва върху главницата 36000 евро, считано от 18.01.2012 г., срещу М.Й.Х. *** е отхвърлен, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло, ведно с присъждане съдебните разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Ответницата по жалбата - М.Й.Х. *** с писмен отговор и с писмена молба моли за потвърждаване на решението.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която обикновено е свързана с каузално правоотношение. За да е действителна обаче, не е необходимо тя да има непременно основание и това е едно от малките изключения от правилото в гражданското право, че имуществените размествания трябва да имат основание. Абстрактният характер на сделката означава, че задължението на длъжника по записа на заповед не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича не от наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Ето защо, не е необходимо посочване в записа на причина, поради която издателят се е задължил да заплати сумата по нея на поемателя. Записът на заповед е ценна книга, което означава, че той материализира в себе си самото право да се иска плащане.

Кредиторът няма задължение да доказва каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане. Записът на заповед е за  него едновременно и основание, и доказателство. Ценната книга води до разместване на доказателствената тяжест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него. В случая длъжникът не само че не установява връзка с каузално правоотношение, по което е изпълнил задължението си,  а твърди, че изобщо липсвало такова. А липсата на основание по каузална сделка не прави ценната книга, в случая - записа на заповед, нищожна. Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши.

Без значение е, че ищецът е твърдял в исковата молба, че записът на заповед е издаден с оглед сключен договор за заем за сумата по записа – 36000 евро, която той е  дал в заем на ответницата. Ищецът няма задължение да доказва както съществуването на договора за заем, така и предаването на парите на ответницата. Обратно, ответницата следва да докаже твърденията в отговора си, че е подписала записа на заповед с оглед уговорки за бъдещо получаване на посочената сума по банков път, която в последствие не й е била изплатена. По същество това е възражение за привидност на записа на заповед. Такова възражение подлежи на доказване само с представяне от ответницата на издаден й за целта от поемателя контра летър, а с такъв документ тя не разполага. След като длъжницата е издала ценната книга, с подписване на записа на заповед тя потвърждава съществуването на поетото задължение. Отделно от това, ищецът е представил писмено доказателство на л.20 – опис на банкнотите, предадени на М. на 29.09.2009 г., с описване на всички предадени банкноти в копюри от 100, 200 и 500 евро, на обща стойност – 30000 евро, като описът е подписан от ответницата на три места за всеки от трите вида копюри и същата не оспорва подписа си. Този документ изхожда от ответницата, съдържа неизгодни за нея обстоятелства и важи срещу нея. Ответницата не е доказала, че е издала този документ във връзка с друго правоотношение. Фактът, че този документ се намира в държане на ищеца доказва, че той му е бил издаден от ответницата като доказателство и потвърждение за предаване на същата, респективно за получаване от нея, на 29.09.2009 г. на подробно описаните в описа с номера банкноти. Макар че доказването е проведено от ищеца вместо от ответницата, в крайна сметка се установява, че записът на заповед от 26.09.2009 г. е действително издаден с оглед устно сключен между страните договор за заем, задължението по който е изпълнено от ищеца на 29.09.2009 г., като заетата сума на ответницата възлиза на 30000 евро. Разликата от 6000 евро до сумата по записа на заповед - 36000 евро реално не й е била дадена в заем, като защитата на въззивника предполага в с.з., че това е договорена от страните лихва за периода на ползване на заема. Доколкото уговорка за дължимост на възнаградителна лихва по заем, за да бъде действителна, следва да бъде оформена в писмена форма съгласно чл.240, ал.2 – ЗЗД, каквато в случая липсва поради абстрактния характер на записа на заповед, и тъй като не се оспорва, че подписът за издател върху записа на заповед е на ответницата, съдът приема, че поетото от същата със записа на заповед задължение е действително до размера на 30000 евро.

 При това положение предявеният иск по чл.422-ГПК се явява основателен и следва да се уважи до този размер, ведно с разноски по съразмерност за заповедното производство. ВОС е достигнал до обратни правни изводи и краен резултат, предвид което решението в отхвърлителната му част по иска по чл.422-ГПК до размера на 30000 евро – главница и на 1423.50 лв - разноски за заповедното производство се отменя и вместо него въззивният съд постановява друго, с което уважава иска за същите суми, ведно с присъждане на съразмерни съдебни разноски за двете инстанции. В останалата му отхвърлителна част по иска по чл.422-ГПК за разликата от 30000 евро до 36000 евро, ведно със съразмерни разноски за заповедното производство и съдебни разноски  по делото, решението следва да се потвърди.

Решението в отхвърлителната му част по допълнително предявения от ищеца осъдителен иск за мораторни лихви считано от 10.11.2011 г. до завеждането на исковата молба - 18.01.2012 г. за сумата 1395.03 лв и за законната лихва след тази дата до окончателното изплащане на главницата  /36000 евро, равностойни на 70200 лв/ е недопустимо и следва да бъде обезсилено. От една страна, заповедният съд е отхвърлил направеното искане за лихви върху главницата и заявителят – ищец не е обжалвал решението на съда в тази му част съгласно чл. 418, ал.4 – ГПК. От друга страна, искът по чл.422-ГПК е специален, има за предмет само вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение, и изключва съединяването с него на други обективно съединени искове, в т.ч. осъдителни, за други вземания. От трета страна, предявяването след подаване на исковата молба на осъдителен иск за мораторни лихви представлява завеждане на нов иск, който е недопустимо да се  съединява с основния иск. Разпоредбата на чл.210, ал.1 - ГПК допуска обективно съединяване на искове, направено само с предявяване на исковата молба. Прибавяне на изтекли след предявяването на иска лихви, без това да се смята за увеличение на иска съгласно чл.214, ал.2 – ГПК, може да се иска само по осъдителен, а не и по установителен иск, какъвто е искът по чл.422-ГПК.

Ето защо, решението в тази му част се обезсилва и производството по делото в същата част се прекратява.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №175/27.02.2013 г. на Окръжен съд Варна, ТО по т.д.№2476/2012 г. в отхвърлителната му част по иска по чл.422-ГПК до размера на 30 000 евро – главница и до размера на 1423.50 лв - разноски за заповедното производство, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Й.Х., ЕГН – **********,***, дължи на С.Н.Я., ЕГН – **********,***, по заповед за незабавно изпълнение от 18.02.2011 г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №2539/11 г. на ВРС - 31 с-в въз основа на запис на заповед от 26.09.09 г. сумите: 30 000 евро – главница и 1423.50 лв - разноски за заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част по иска по чл.422-ГПК за разликата от 30000 евро до 36000 евро, ведно със съразмерни разноски за заповедното производство и съдебни разноски  по делото.

ОБЕЗСИЛВА решението в отхвърлителната му част по допълнително предявения от ищеца осъдителен иск за мораторни лихви, считано от 10.11.2011 г. до завеждането на исковата молба - 18.01.2012 г. за сумата 1395.03 лв и за законната лихва след тази дата до окончателното изплащане на главницата /36000 евро, равностойни на 70200 лв/ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в същата част.

ОСЪЖДА М.Й.Х., ЕГН – **********,***, да заплати на С.Н.Я., ЕГН – **********,***, сумата 4049.40  лв – съдебни разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 - ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.