РЕШЕНИЕ

 

                   №   52/  4.03.2015 г.             град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд -  гр. Варна                 търговско отделение трети състав

На четвърти февруари                                                      2015 година

В публично заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                        Петя Хорозова       

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане възз.т.д. № 3 по описа за 2015 г. докладвано    от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Енерго - про мрежи” АД, със седалище гр. Варна, срещу решение № 952/20.10.2014 г. постановено по т.д. 900/2014 г. по описа на ОС гр. Варна, с което въззивникът е осъден по иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД да върне на „Лонг Ем” ООД сумата 33 538,33 лв. получена на отпаднало основание, като цена на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за периода 11.10.2012 г. – 05.07.2013 г. по договор за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия от 14.04.2010 г. , и по иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за плащане на 817, 84 лв. мораторни лихви считано от поканата за връщане до предявяване на иска както и 5 091,53 лв. съдебни разноски.

Въззивникът „Енерго - про мрежи” АД със седалище гр. Варна  обжалва решението като неправилно. Сочените пороци са необоснованост, нарушение на материалния и на процесуалния закон, поради което постановеният акт следва да се отмени и предявените искове се отхвърлят като неоснователни.

Въззиваемата страна „Лонг Ем” ООД не е подала отговор в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът представя писмена защита в която поддържа доводи за обратно действие на отмяната на решението на ДКЕВР, поради което платената вече цена се явява на отпаднало основание и подлежи на връщане, като допълнително основание за недължимостта и сочи липсата на писмен договор за достъп.

Въззивната жалба е  подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Съдът след служебна проверка констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което следва да се произнесе по съществото на спора.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Няма спор по фактите, че ищецът на „Лонг Ем” ООД със седалище и адрес на управление гр. Каварна е производител на ел. енергия от възобновяем източник – вятърен генератор с мощност 1 MW, който е присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника съгл. договор № 1703/17. 01.2009 – 3012 ВГ -12.05.2009 – 4018- ВГ -04.03.2010 от 14.04.2010 г. С решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, са определени считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, като относно вятърни електроцентрали чийто преференциални цени са определени с решение Ц- 010/30.03.2011 г. , каквато е тази на ищеца, цените за достъп са посочени в. р.VII т. 1 и 2. Тъй като на осн. чл.13 ал. 7 от ЗЕ решенията на ДКЕВР подлежат на предварително изпълнение ответникът е начислил конкретно дължимата цена за достъп до мрежите и е издал 10 фактури в периода 11.10.1012 – 5.07.2013 г на обща стойност 33 538,33 лв. с включен ДДС. Заключението на назначената ССЕ, потвърждава, че определената цена за достъп е платена. По подадена жалба от „Кей Енд Ес Енерджи 1” ООД, решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, касаещо определените временни цени за достъп до електропреносната мрежа е отменено в частта по раздел VII т. 1 и 2, видно от окончателно решение № 9484/25.06.2013 г. по адм. д 6473/2013 г. на ВАС. Като се е позовал на ретроактивното действие на отменителния акт, който съгл. чл. 177 ал. 1 от АПК действа по отношение на всички, ищецът с покана получена от ответника на  28.06.2013 г. е определил едноседмичен срок за връщане на платеното по 9 – те фактури за периода 11.10.2012 г. – 5.06.2013 г., а с покана получена на 23.08.2013 г. и платеното по последната фактура. Като не е получил доброволно плащане е предявил иска за главницата от 33 538,33 лв, поради отпаднало основание. в резултат на отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, както и за изчислената мораторна лихва на сума 817,84 лв.

В хода на производството са настъпили нови факти  – приети са решение № Ц-6 от 13.3.2014 г. за определяне на окончателни цени / което е обжалвано и не е влязло в сила/ и решение № КМ 1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, с което се предвиждат компенсаторни мерки по чл. 32 ал. 4 от ЗЕ,  поради отмяната на решение № Ц-33 от 14.09.2012. Относно производителите на ел. енергия от вятърна енергия, които не са оспорвали решението за временните цени е предвидено, че операторът на електропреносната мрежа” ЕСО” ЕАД задържа събраната сума до датата на утвърждаване на цената с Решение Ц-6/133.03.2014 г. и възстановява разликата на производителите след окончателното решение.

Ответникът оспорва основателността на предявените искове, по съображения, че задължението за плащане на цена на достъп е само елемент от сложен фактически състав на правоотношението по правото на достъп до електроразпределителната мрежа и отмяната на административният акт - решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, с който е определена временна цена не поражда основание за връщането ѝ, доколкото отмяната на решението на ДКЕВР няма обратно действие, а вече платената цена на достъп въз основа на подлежащия на предварително изпълнение акт е платена с основание и не подлежи на връщане.

Договорът за достъп на производители на ел. енергия до електроразпределителната мрежа е търговска сделка. Съгл. чл. 30 ал. 1 от Закона за електроенергията от възобновяеми източници /Д.в. бр.35/3.05.2011 г/, производителите чийто обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор с оператора на преносната или разпределителната мрежа при ОУ одобрени от ДКЕВР, преди сключване на договора за изкупуване на ел. енергия. С изменението на чл. 84 ал. 2 от Закона за енергетика /Д.в. бр.54/2012 г./ договорите за достъп на производителите на ел. енергия, с които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги са уредени като задължително условие за изпълнение на договорите за продажба. С §197 ал. 1 от ПЗР на ЗЕ е определен двумесечен срок за сключването им, който изтича на 17.09.2012 г. Сделката не е формална, затова въпреки липсата на договор за достъп при наличие на договор за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, възражението на ищеца, че не дължи плащане, поради липса на договор за достъп е неоснователно.

Поради значимия обществен интерес, на осн. чл. 21 т.8 от ЗЕ, всички цени по веригата производство пренос и доставка изрично посочени в чл. 30 ал. 1 ЗЕ подлежат на регулиране от ДКЕВР по строги процедурни правила. Конкретно за цените на достъп съгл. чл. 32 ал. 4 от ЗЕ е разрешено определянето на временни цени при спазване на законово регламентираните принципи. С решение № Ц – 33/14.09.2012 г. р. VII т. 1 и 2 на ДКЕВР е определена временна цена на достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел. енергия от възобновяеми източници вятърни електроцентрали ползващи преференциални цени. Затова след като ищецът е производител на ел. енергия от ВИ, присъединен към електропреносната мрежа, дължи цена за достъп. По силата на предварителната изпълняемост / чл. 13 ал. 7 от ЗЕ/ начислената от ответника, като собственик на електроразпределителната мрежа цена, която е съобразена с регулаторната е била изискуема. Към този начален момент плащането е било с основание. След отмяната по съдебен ред на решението с което са определени временни цени за достъп, от ДКЕВР е прието решение № Ц-6 от 13.3.2014 г. за определяне на окончателни цени, което също е обжалвано и не е влязло в сила. Но едновременно с него е прието и Решение № КМ – 1/13.03.2014 г., за определяне на компенсаторни мерки по чл. 32  ал. 4 от ЗЕ. В него изрично е посочено, че само обвързаните от съдебни решения страни, които са обжалвали решение № Ц – 33 /14.09.2012 г. са изключени от компенсаторните мерки, но за всички останали следва да се приложат.

Доводите на ищеца, че правото на ответника да изисква плащане въобще не е възниквало, защото актът на ДКЕВР никога не е влизал в сила и не може да породи правни последици, а последиците от постановеното предварително изпълнение се заличават с обратна сила са незаконосъобразни. Решението на административния съд с което административния акт - решението на ДКЕВР за определените временни цени е отменен има действие по отношение на всички на осн. чл. 177 ал. 1 АПК. Но предмет на спора са гражданскоправните последици от решението на административния съд, с което е отменен индивидуалния адм. акт. Затова по отношение на неучаствалите в административното производство лица, решението на ВАС няма действие, но следва да се зачете съгл. чл. 302 ГПК, т.е. то е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Отмяната на решение № Ц – 33 /14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени е факт, който следва да се вземе предвид от съда, но значението му следва да се прецени в съвкупност с останалите, включително и новонастъпили факти /чл. 235 ал. 3 ГПК/ каквито са невлязлото в сила решение № Ц-6/13.3.2014 г. за определяне на окончателни цени и решение № КМ – 1/13.03.2014 г., за определяне на компенсаторни мерки по чл. 32  ал. 4 от ЗЕ. Ищецът който не е бил страна в административното производство по обжалване на решение на ДКЕВР №Ц – 33/14.09.2012 г., е адресат на предвидените компенсаторни мерки по чл. 32 ал. 4 от ЗЕ. Предвиденият ред в специалния Закон за енергетиката дава правомощие на ДКЕВР при разлика между временната и окончателна цена да вземе решение относно компенсаторни мерки. Решение № КМ – 1/13.03.2014 г.,предвижда ред за възстановяване на производителите на  ел. енергия разликата между събраната в изпълнение на отмененото решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена за достъп и определената окончателна цена за достъп, след влизане в сила на решението на регулатора, като връщането ще се дължи не от ответника по иска, а от оператора на електропреносната мрежа „ЕСО” ЕАД.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 33 538,33 лв., получена на отпаднало основание, като цена на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за периода 11.10.2012 г. – 05.07.2013 г. е неоснователен..

Поради неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на мораторна лихва на сума 817,84 лв.

Поради различие в изводите на двете инстанции, първоинстанционото решение следва да се отмени.

В полза на въззивника следва да се присъдят направените съдебни разноски поискани по реда на чл. 80 ГПК, общо в размер на сумата 8 471,74. Съдебните разноски пред първа инстанция са посочени в списък л. 100 от първ.дело  1804/2013/ г.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение № 952/20.10.2014 г. постановено по т.д. 900/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд  и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Лонг Ем” ООД със седалище гр. Каварна ЕИК 119591447 срещу „Енерго - про мрежи” АД, със седалище гр. Варна, ЕИК104518621, искове: с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 33 538,33 лв., получена на отпаднало основание, като цена на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи за периода 11.10.2012 г. – 05.07.2013 г. по договор за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия от 14.04.2010 г., ведно със законната лихва считано от 1.10.2013 г. до окончателното плащане и по иск с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за плащане на 817, 84 лв. мораторни лихви считано от поканите за връщане до предявяване на иска, както и 5 091,53 лв. съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Лонг Ем” ООД със седалище гр. Каварна ЕИК 119591447  да плати на „Енерго - про мрежи” АД, със седалище гр. Варна, ЕИК104518621 сумата 8 471,74 лв. съдебни разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ :