Р Е Ш Е Н И Е

 

58 / 15.03.2016 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 08.03.2016 год. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова  в.т.д.№ 3/16 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпили са въззивни жалби срещу решение № 798/30.10.2015 г., постановено по т.д.№ 624/2015 г. по описа на Варненски  окръжен съд, както следва:

1. Въззивникът Д.Р.М. чрез процесуален представител адв.Г.К., обжалва  решението в частта, с която частично е отхвърлен иска за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на 14.08.2013 г., т.е. за разликата над присъдените 20 000 лв. до претендираните 35 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 14.08.2013 г. на осн. чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатски хонорар на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и за двете съдебни инстанции.

2. Въззивникът ДЗИ „Общо застраховане” ЕАД е депозирал въззивна жалба срещу  решението в частта, с която е осъдено да заплати на Д.Р.М. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на настъпилото ПТП на 14.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като го обжалва за разликата над 10 000 лв. до присъдените от съда 20 000 лв. Обжалва решението и в частта досежно присъденото обеззщетение за имуществени вреди, а именно за разликата над сумата от 1225.75 лв. до присъденото обезщетение общо в размер на 2451,51 лв., ведно с лихви върху всяка една от главниците.

Решението в останалата необжалвана част е влязло в законна сила.

Предявените жалби се поддържат в о.с.з., респ. се оспорват от насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесната претенция е доказана по основание. Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради наличието на съпричиняване на пострадалото лице, както и поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД.  В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

I.По възраженията за допуснато съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице:

         Възражението за съпричиняване е наведено своевременно, но бланкетно с отговора на исковата молба.  В нарушение на чл. 375 ГПК, чл. 143, ал.1 ГПК първостепенният съд не е указал на страната да уточни наведеното защитно възражение чрез релевиране на конкретни факти и обстоятелства за приноса на пострадалия в ПТП.

С оглед на изложеното, наведените конкретни възражения за съпричиняване във въззивнага жалба следва да бъдат разгледани по същество от въззивния съд.

         В предявената въззивна жалба на застрахователя се поддържа, че съпричиняването на пострадалото лице – велосипедист се изразява в 1/ движение в непосредствена близост до автомобила, управляван от Д.Д.К., в нарушение на чл. 23, ал.1 ЗДП и чл.81, т.3 ЗДП и 2/ нарушаване на изискването велосипедистът да се движи възможно най-близко до дясната граница на платното за движение – чл. 80, т.2.

От приложения препис на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2635/14.08.13г. се установява факта на настъпило ПТП на пътя гр.Варна, ул. «Ген.Колев» – ул. «Дж.Баучер», между л.а. „Опел”, модел „Вектра” с ДК № СТ 3111СН , управляван от Д.Д.К.  и велосипед Спринт, управляван от Д.Р.М., който факт не се оспорва от страните по делото. В същият като причина е отразено, че л.а. при маневра десен завой не пропуска движещият се в права посока от дясната страна велосипедист. От приложения протокол за ПТП е видно, че при така настъпилото ПТП контузии е получил велосипедиста Д.М..

Обективираните в протокола факти и обстоятелства се подкрепят и от показанията на св.Д.Д. /водач на л.а./ с допълнението, че след светофара същата предприела меневра престрояване от лявото в дясното пътно платно на приблизително 5 метра преди завоя.  Не си спомня да е забелязала коли и велосипедисти. Показанията на свидетеля досежно субективните възприятия за наличието на велосипедист на пътното платно противоречат на дадените показания пред органите на досъдебното производство, според които преди кръстовището водачът изпреварил велосипедиста, който по-късно блъснал.

От заключението по изслушаната експертиза се установява, че от наличните данни може да се заключи, че скоростите към момента на удара са средно 20 км/ч за велосипедиста и 35км/ч-за автомобила. Сочи се, че движението на автомобила е било по булеварда с предприета маневра десен завой за навлизане по второстепенната улица, а това на велосипедиста е било съпосочно с автомобила без предприемане на маневра. Вещото лице заключава, че вероятно при започналата маневра от страна на автомобила велосипедиста е бил принуден да се прибере към десния бордюр и в момента на отклоняване на автомобила е настъпил удара - между задна дясна странична част на автомобила и предна лява част на велосипеда в областта на лява кормилна ръкохватка. В с.з. уточнява, че ударът е станал след навлизане на предницата на автомобила във второстепенната пресечка, т.е. по-голямата част от автомобила е бил завил, когато велосипедистът го е застигнал и се е ударил в задната дясна част на автомобила. Сочи се, че спрямо механизма на произшествието и минималните вреди по превозните средства, последните са били в непосредствена близост, която не е позволила избягването на удара посредством аварийно спиране от страна на водачите, като велосипедиста е бил технически невъзможен за забелязване от водача на автомобила. Счита, че с оглед показанията на св. Д.Д., велосипедистът е попадал в така наречената сляпа зона за страничните огледала, при която обектите се намират извън ъгъла, затворен между автомобила и най-външната граница на видимост спрямо отражението в огледалото. В с.з. уточнява, че сляпата зона е към момента на извършване на първата маневра за пристрояване на автомобила от лява в дясна пътна лента, като от извършването на тази маневра до започването на маневрата- десен завой велосипедиста, тъй като са се движели с почти съизмерими скорости, е попадал в тази зона и не е бил забелязан, а в последствие не е бил потърсен. Сочи още, че е имало възможност велосипедистът да види включен пътен показател, но същият е нямал техническа възможност да предотврати сблъсъка с автомобила.

Заключението на вещото лице е дадено при многократно посочване, че по делото няма изходни данни за надлежно определяне на скоростта на движение на превозните средства преди настъпването на удара, вкл. за положението на участниците в ПТП преди, по време и след произшествието.

При съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът приема, че  ударът е настъпил при предприета от автомобила маневра за десен завой, при което е било пресечено движението на застигащ го велосипедист. Установява се , че с оглед предприемането на тази маневра водачът на МПС се е пристроил от лява в дясна пътна лента, при което пристрояване същият е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат пред, след или минават покрай него, вкл. да съобрази тяхната посока, положение и скорост. На основание чл.5, ал.2 ЗДвП водачът е длъжен да прояви особено внимание към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни ППС. Тезата за попадане на велосипеда в сляпата зона на водача почива единствено на показанията на св.Д.Д., които в тази част противоречат на показанията й в досъдебното производство, в които недвусмислено е заявила, че при предприемането на подготвителната маневра е възприела и изпреварила велосипедиста.

В чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на деликвента при деликтната отговорност е уредена с оборима презумпция. Приносът на пострадалия обаче не се презумира, а подлежи на доказване и то при условията на главно и пълно доказване от насрещната страна. 

Събраните доказателства по делото не формират сигурен и безусловен извод за принос на увреденото лице, изразяващ се в неспазване на дистанция или каране, отдалечено от дясната граница на платното за движение. Формулираните предположения от вещото лице са дадени при изрично посочване, че наличните данни са «оскъдни». Автомобилът и велосипедът не са останали на мястото на произшествието. Липсват спирачни следи, конкретизиращи положението на участниците преди, след и по време на удара. Известни са единствено траекториите на движение на двете превозни средства. Предположението на вещото лице за непосредствена близост на велосипеда до задната дясна част на автомобила би могло да бъде резултат както от каране при липса на дистанция, така и от предприето изпреварване от автомобила, несъобразено с конкретната пътна обстановка.  Разсъжденията, че «при започналата маневра, велосипедистът е бил принуден да се прибере към десния бордюр, в който момент е настъпил и удара», съставлява хипотеза, а не извод, почиващ на обективни данни от мястото на инцидента.

В заключение – по делото липсват събрани доказателства, които да установят по реда на главното и пълно доказване съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.

II. По размера на претендираните неимуществени вреди:

Съгласно заключението по допуснатата комплексна експертиза в медицинската й част, в резултат на ПТП Д.М. /на 42 год./ получил счупване на лява предмишница на границата средна-долна трета. Вещото лице дава заключение, че счупването на лявата предмишница е обусловило трайно затруднение във функцията на левия горен крайник за период от около 3 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес, като при липсата на усложнения затрудненията обичайно отзвучават в рамките на 3-4 месеца. Пострадалото лице е претърпяло операция за фиксация на фрактурите с последваща гипсова имобилизация.

От показанията на разпитаният по делото св.Иванов се установи, че след инцидента ищецът се е чувствал много зле, костите му стърчали през кожата, приели го в болница и му направили операция. Понесъл с болки постоперативния период, понастоящем се оплаквал от епизодични болки при студено време. След  злополуката пострадалият – изявен спортист се променил коренно, престанал да спортува.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Понятието „неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални преживявания и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период от време. Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение според характера и степента на уврежданията; интензитета и продължителността на болките и страданията; възрастта на пострадалия; бъдещите прогнози и пр. 

С оглед на горните съображения, съдът намира, че определеното обезщетение в размер на 20 000 лева съставлява справедливо възмездяване на претърпените от процесния деликт болки и страдания. Соченият извод отчита следната съвкупност от релевантни факти: ищецът е претърпяла фрактура на горен крайник при сравнително кратък възстановителен период и липса на трайни увреждания и усложнения.

Съдът отчита факта, че ищецът /на 42 години към датата на инцидента/ е спортувал активно, вкл. че притежава отличия по фитнес.  Нанесената телесна повреда обаче не препятства воденето на пълноценен живот и обуславя само епизодични, а не константни оплаквания.  Самата искова молба е основана на твърдения, че причинената травма е препятствала изпълнението на „личните и служебни задължения” на страната единствено за период от три месеца.

 Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

III. По претенцията за претърпяни имуществени вреди: Страната е представила доказателства за сторени разноски във връзка с проведената оперативна интервенция и възстановителен период. Сторените разноски са във функционална връзка с причинените увреждания.Пред въззивната инстанция се оспорва единствено размера на присъденото обезщетение с оглед възражението за съпричиняване, което е прието за неоснователно от въззивния съд. На посоченото основание, обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен в изследваната част.

С оглед изхода от спора, разноските остават в тежест на сторилите ги страни.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 798/30.10.2015 г., постановено по т.д.№ 624/2015 г. по описа на Варненски  окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                              ЧЛЕНОВЕ: