Р Е Ш Е Н И Е

 №        68/ 24.03.2017 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 21.02.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 3 по описа за  2017 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Д.К. Василева, чрез процесуален представител–ищец по т.д. № 1776/2015год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което е отхвърлен предявеният отрицателен иск с правно основание чл.124 ГПК на въззивницата срещу „Търговска Банка Д ”АД гр.София, за приемане за установено по отношение на ответника несъществуването на учредено с нотариален акт № 006, том I, рег. № 159, дело № 006/2009 год. ипотечно право, поради погасяване на обезпеченото вземане чрез новирането му с анекс № 2/29.01.2009 год. без съгласието на ипотекарния гарант, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е осъдена въззивницата да заплати разноски в размера на 5 781 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Счита решението за неправилно- постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, по изложени съображения.

Основните са срещу извода на съда, чрез който е приел, че не е налице новиране на обезпеченото задължение. Счита, че със сключването на Анекс 2 са извършени съществени изменения на условията на кредита, имащи характер на нов договор.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявеният иск бъде  уважен.

Насрещната страна „Търговска Банка Д”АД, чрез писмено становище на процесуарлен представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.

              В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва,  чрез процесуални представители.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Производството е образувано по иск от Д.К.К. срещу „Търговска Банка Д“АД гр.София, за признаване на установено, че в полза на ответника ипотекарен кредитор не съществува ипотечно право, учредено с нотариален акт № 128, т.ІІ, рег.№ 1744, д. № 266 обективираното в нотариален акт № 37/2008 год. на СВп, поради подновяване на обезпеченото вземане с анекс № 2/29.01.2009 год. без съгласието на ипотекарния гарант, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Излага се, че на 21.01.2009г., между страните е сключен договор за  ипотека, обективиран в нотариален акт № 37, т.1, дело 341, от 22.01.2009 год. на Служба Вписвания при ВРС, по който обезпечаване на кредитна линия в размер на 1 000 000 евро, предоставена на „КАМЕЯ-7” ООД, ЕИК 103911261, чрез управителя на дружеството М. Н. К. по договор за кредит 622/29.01.2008 год. и Анекс №1 от 21.01.2009 год., е учредила договорна ипотека върху собствения на ищцата АПАРТАМЕНТ № 7- мезонет, находящ се в гр. Варна, ул. „Марин Дринов” 42 на четвърти и пети етажи, с площ от 116,79 кв.м., ведно с изба №3 с площ от 9,13 кв.м. както и 5,8516% ид.ч. от общите части на сградата и правото на собственост върху УПИ У-9,целия с площ от 485 кв.м.,в кв.443, първи микрорайон по плана на гр.Варна. Впоследствие между страните по договора за кредит се е сключило без нейно участие и съгласие, с Анекс №2 от 14.12.2009 год. още едно споразумение за увеличаване на размера на кредита до 1 200 000 евро, М. Н. К. и К. А. К. в качеството им физически лица, встъпват като съдлъжници  изцяло и солидарно за всички задължения на кредитополучателите.

С ДИМ оспорва твърдението на ответника,че с подписването на НА за ипотека е изразила съгласие да отговаря с имота си за вземането, произтичащо  от договора за кредит, независимо от измененията, които биха могли да настъпят от сключването на последващи анекси. Излага съображения, че с подписването на анекс №2 настъпват кардинални промени, които изцяло изменят първоначално подписания основен договор. Или, според ищцата, разкрива се принципна разлика между основния договор и подписаното в последния анекс, който изцяло преурежда  и заменя с други параметри  основния договор-т.е. налице е изцяло нов договор. Следователно, страните са новирали задължението с оглед промяна в размера, срокът на издължаване и условията по първоначалния договор, и поради липсата на изразено от нейна страна съгласие за посочените изменения, вече че не е налице валидно обезпечаване на дълга.

С писмен отговор ответника излага, че за обезпечаване вземанията по договор за кредит ищцата е учредила процесната  договорна ипотека. В т. I и II от договора за ипотека е посочено, че същата обезпечава вземанията на Банката по договор за кредит № 622/29.01.2008 год., анекс № 1 от 21.01.2009 год. и евентуалните други анекси към него. Следователно, с подписване на НА за учредяване на договорна ипотека, ищцата се е съгласила да отговаря с имота си за вземането, произтичащо от договора за кредит, независимо от измененията, които биха могли да настъпят чрез сключване на последващи анекси. Оспорва твърдението на ищцата, че ипотечното право по нотариалния акт за договорна ипотека е престанало да съществува, поради  сключването на анекс № 2 от 14.12.2009 г. между Банката и кредитополучателя.  С анекс №2 е изменена договорната връзка между банката, кредитополучателя и съдлъжника чрез преструктуриране на кредита, но това не е довело до новиране на задължението. Сочи за наличието на знание у ищцата за промените в договорните отношения с оглед на близката роднинска връзка между лицата.

        След преценка на събраните писмени доказателства и доводите на страните съдът приема за установено следното: 

              Не се спори относно следното:

На  29.01.2008 год. между ответника „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, от една страна и „КАМЕЯ-7“ ООД, в качеството му на кредитополучател и ЕТ „К. К.“, в качеството му на съдлъжник, е сключен договор за кредит № 622 по който банката е предоставила кредитна линия, в размер на 1 000 000 евро, с краен срок на издължаване 25.10.2009 год. и възможност за продължаване на срока последователно за по още една година – до 25.01.2013 год. В допълнителните разпоредби-чл.13.2. страните са се договорили, че изменения на договора се извършват само по взаимно писмено съгласие на страните.

С анекс № 1 от 21.01.2009 год., като се променя определени параметри по основния договор, като в създаденната нова т.5.1.8 към основния договор, страните по договора са се договорили Д.К. К. като трето задължено лице, да учреди в полза на банката договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 7- мезонет, находящ се в гр. Варна, ул. „Марин Дринов” 42 на четвърти и пети етажи, с площ от 116,79 кв.м.

Видно е от представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 006, том I, рег. № 159, дело № 006/2009 год.,Д.К. К. за обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит № 622/29.01.2008 год. и анекс № 1 към него е учредила договорна ипотека върху цитирания в Анекс № 1 недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 7- мезонет, находящ се в гр. Варна, ул. „Марин Дринов” 42 на четвърти и пети етажи, с площ от 116,79 кв.м., ведно с изба №3 с площ от 9,13 кв.м. както и 5,8516% ид.ч. от общите части на сградата и правото на собственост върху УПИ У-9,целия с площ от 485 кв.м.,в кв.443, първи микрорайон по плана на гр.Варна, която ищцата е учредила в полза на ответника на 21.01.2009 год. В раздел I от договора за ипотека е посочено, че учредяваната ипотека обезпечава цялото вземане на банката – главница, лихви и разноски до 25.01.2013 год., а в раздел II изрично е посочено, че ипотекарният длъжник обезпечава в пълен размер на която и да е част от вземанията на кредитора към кредитополучателя по предоставения кредит, включващи главница, лихви, такси, комисиони, разноски, евентуални наказателни надбавки и други, съгласно сключения договор и евентуалните анекси към него, включително и по принудително събиране на вземането.   

Представен е Анекс № 2 към договора за кредит, според който: На основание чл.13.2. Страните по договора за кредит са сключили анекс № 2 от 14.12.2009 год.,  за изменение и допълнение на Основния договор за по който са се съгласили на следните промени:

Увеличава се размера на кредитната линия от 1 000 000 евро на 1 200 000 евро за срок до 25.01.2013 год., която е и крайната дата на издължаване на кредита;

Предвижда се сумите по увеличението на кредита да бъдат усвоявани заразходи за лихви, такси и комисионни и др.; М. Н. К. и К. А. К. като физически лица, встъпват като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя по договора и анексите към него; Променя се падежа на предвидената годишна такса от 1 % като същата става дължима и платима за всяка година от срока на договора, както следва: на 25.01.2010 год., на 25.01.2011 год. и 25.01.2012 год.; Отпада чл.3.3 от договора за кредит, предвиждащ дължимост на годишна такса ангажимент върху неусвоената част от кредита в размер на 2 %; Променя се чл.4.2 от договора като се предвижда гратисен поиод от 25.12.2009 год. до 25.12.2010 год. вкл., в рамките на който кредитополучателят и съдлъжниците не заплащат главница, а само дължими лихви, такси и комисионни; изплащането на главницата се предвижда да става на 25 равни месечни вноски в размер на 48 000 евро всяка, платими за периода от 25.01.2011 год. до 25.01.2013 год.;  Отпадат членове от 4.2.1. до 4.2.13 на договора за кредит, свързани с разрешенията на банката да предостави възможност за ползване на целия ресурс по кредитния лимит, начина на издължаването му при положително решение и необходимостта от представяне на документи за икономическото състояние на кредитополучателя за формирането на такова; Отпада чл.5.1.6, предвиждащ издаването на запис на заповед от страна на кредитополучателя, авалиран от ЕТ „К. К.“, М. К., К. К. и Д. К., като физически лица; Предвижда се учредяването на договорна ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот; Анекс № 2 е подписан от страните по първоначалния договор, както и от встъпилите в дълга лица К. К. и М. К., като не е подписан от ищцата. В последен абзац на анекс № 2 изрично е посочено, че всички други клаузи на сключения между страните договор за кредит № 622/29.01.2008 год. и анекс № 1 от 21.01.2009 год. към него, остават в сила, доколкото не противоречат на анекс№2.

    С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи: Предявеният иск е с правно основание 124 ал.1 ГПК и с посочено основание, поддържано и с въззивната жалба: погасяване на учреденото от нея в полза на ответника ипотечно право, поради новацията му по см. на чл.107 ЗЗД, за която ищцата не е дала съгласие:        Ищцата основава претенцията си на разпоредбата на чл.107 ЗЗД, като твърди, че подписаният Анекс № 2 към Договор за банков кредит № 622/29.01.2008год. представлява новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Д.К. К. не е участвала като ипотекарен длъжник при сключването на  анекс № 2 и не е давала съгласие обезпеченията  да се запазят и при действието на новия договор, каквото е изискването на чл.107 ЗЗД. За това счита, че даденото обезпечение с процесната ипотека е било погасено.  Или, основният спор е, налице ли е новация на задължението със сключения анекс, която да е довела като краен резултат до отпадане на даденото обезпечение по първоначалния договор за кредит, на основание чл.107 ЗЗД-поради липсата на дадено съгласие, каквото е становището на ищцата, или с сключения Анекс №2  основния договор е преструктуриран.   Съдът намира че сключения анекс Анекс № 2 не представлява подновяване на задължението по Договор за банков кредит № 622/29.01.2008год., респективно няма характер на новация, поради следните съображения: Видно от съдържанието на Анекс № 2, в заглавната част е посочено: Анекс №2 към  Договор за кредит  № 622/29.01.2008год. Както се изложи, в самото съдържание на Анекс № 2 изрично е посочено, че на основание чл.13.2. от Договора за кредит, страните изменят основния Договор и Анекс № 1, които изменения и допълнения влизат в сила от датата на подписване на анекса. Следователно, страните са подписали анекс № 2, съобразно предвидената възможност в чл.13.2 от основния договор, като изрично са посочили, че чрез същия се изменя, и допълва основния договор.  Или, следва да се направи извод, че с подписване на Анекс № 2, страните по договора са целели да внесат изменения и допълнения на основния договор, сключен между тях. Това най ясно личи от последния абзац на анекс № 2  в който изрично е посочено, че всички други клаузи на сключения между страните договор за кредит № 622/29.01.2008 год. и анекс № 1 от 21.01.2009 год. към него, остават в сила,  Следва да се отбележи също, че за новиране на едно задължение, е нужно съгласието на страните, а с Анекс № 2 страните са постигнали съгласие да внесат изменения и допълнения в основния договор за кредит. Въпреки че не се установява съгласие за новиране, следва да се разгледат и останалите предпоставки, за да се направи извод, дали обективно, направените с Анекс № 2 изменения и допълнения не са довели до нов договор, респективно до новиране на задълженията по см. на чл.107 ЗЗД.  В допълнение, относно извода, че Анекс № 2 не води до новиране на старото задължение, следва да се има в предвид и следното:Както се изложи, с Анекс № 2 страните са се съгласили на следните промени в основния договор: Увеличава се размера на кредитната линия от 1 000 000 евро на 1 200 000 евро за срок до 25.01.2013 год., която е и крайната дата на издължаване на кредита;Предвижда се сумите по увеличението на кредита да бъдат усвоявани за разходи за лихви, такси и комисионни и др. /чл.2/; М. Н. К. и К. А. К. като физически лица, встъпват като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя по договора и анексите към него; Променя се падежа на предвидената годишна такса от 1 % като същата става дължима и платима за всяка година от срока на договора, както следва: на 25.01.2010 год., на 25.01.2011 год. и 25.01.2012 год.; Отпада чл.3.3 от договора за кредит, предвиждащ дължимост на годишна такса ангажимент върху неусвоената част от кредита в размер на 2 %; Променя се чл.4.2 от договора като се предвижда гратисен поиод от 25.12.2009 год. до 25.12.2010 год. вкл., в рамките на който кредитополучателят и съдлъжниците не заплащат главница, а само дължими лихви, такси и комисионни; изплащането на главницата се предвижда да става на 25 равни месечни вноски в размер на 48 000 евро всяка, платими за периода от 25.01.2011 год. до 25.01.2013 год.;Отпадат членове от 4.2.1. до 4.2.13 на договора за кредит, свързани с разрешенията на банката да предостави възможност за ползване на целия ресурс по кредитния лимит, начина на издължаването му при положително решение и необходимостта от представяне на документи за икономическото състояние на кредитополучателя за формирането на такова; Отпада чл.5.1.6, предвиждащ издаването на запис на заповед от страна на кредитополучателя, авалиран от ЕТ „К. К.“, М. К., К. К. и Д. К., като физически лица; Предвижда се учредяването на договорна ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот. Или, следва да се направи извод, дали така изчерпателно изброените промени, са довели до подновяване на задължението, каквото е становището на ищцата, или по своя характер представляват преструктуриране на основния договор, според ответника. Съдът като взе в предвид характера и вида на направените изменения счита, че същите не водят до подновяване на задължението /новация на същото/. Съдът стигна до посочения по-горе извод, относно характера на сключения между страните анекс, а именно, че същият не представлявява новация по см. на чл.107 ЗЗД на задължението по договора за банков кредит, като се съобрази с дадените със задължителната практика на ВКС разрешения, а именно: С решение № 130 от 24.03.2009год. по т.д. № 650/2008год. на ВКС, ІІ т.о. е уеднаквена противоречивата практика по въпроса:-Дали постигнатото между страните писмено споразумение относно начините на последващо изпълнение на задълженията, включително определяне на нови срокове за плащане, има правното значение на договор за новация по см. на чл.107 ЗЗД. На основание чл.291 ГПК е обявена за правилна практиката в решение № 789/22.04.2002год. по гр.д. № 2292/01год. на ВКС, V г.о., според която предоговаряне на дълга по съществуващ банков кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не  води до новиране на задължението, ако страните не са заявили изрично воля за подновяване: Новацията по чл.107 ЗЗД, разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел да замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява, предпоставя кумулативното проявление на три елемента:- наличност на предшестващо задължение, пораждане на действително ново задължение и воля за подновяване, която трябва да е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин и не трябва да се предполага, или извежда по тълкувателен път: за да е налице обективна новация, новото задължение трябва да се различава от старото по предмета си, или по каузата си. Посоченото разрешение е възприето  в решение № 13822.08.2013год. по т.д. № 27/2012год.  на ІІ т.о. В решението е акцентирано върху това, че няма обективна новация по чл.107 ЗЗД, когато страните са изменили само размера на отделните вноски,  и/или размера на договорната лихва и сроковете за плащане, които не са съществени елементи на облигационното отношение.   Практиката е възприета и в решение № 210 от 22.12.2014год. по т.д. № 4090/2013год. на ВКС, І т.о. в което е прието, че ако страните по договора за кредит са изменили в рамките на общия размер на стария дълг само размера на отделните вноски и с цел облекчаване на дълга, са разсрочили изпълнението му с уговаряне на нови срокове за плащане, не е налице обективна новация по см. на чл.107 ЗЗД, тъй като не е  извършена промяна нито в предмета, нито в в основанието на стария дълг и той не е погасен.  Подобни изводи по приложението на чл.107 ЗЗД са направени и в Решение № 175/25.02.2016год. по т.д. № 2602/2014год. на ВКС, ІІ т.о. в което е прието, че : Отсрочването, разсрочването, или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от  договора задължения и поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание и предмет, не представлява обективна новация  по смисъла на чл.107 ЗЗД.  Следва да се отбележи, че не може да бъдат споделени и твърденията за субективна новация, поради всъпването на М. Н. К. и К. А. К. като съдлъжници. Това е така, тъй като не е налице замяна на страните по договора за кредит в хипотезата на заместване в дълг, а е налице встъпване като солидарен длъжник по смисъла на чл.101 ЗЗД, при условията на чл.121-127 ЗЗД-чл.3 от Анекс 2. Освен това,  както се посочи и по-горе, предоговарянето на дълга по съществуващ банков кредит не води до новиране на задължението, ако страните не са заявили изрично воля за подновяване. А в Анекс 2 не само не е налице изразено съгласие за новиране на задълженията по него, но и изрично е посочено, че останалите уговорки в договора за банков кредит остават в сила. Изводът, че с Анекс 2 е преструктуриран дълга не може да се промени и от чл.1 от анекса, с който е променен максималният размер на кредита, предоставен под формата на кредитна линия – от 1 000 000 евро на 1 200 000 евро. Това е така, понеже в чл.2 от анекса е посочено за какво ще бъде използвано увеличението, а именно:- сумите по увеличението на размера на кредита ще бъдат усвоявани за разходи за лихви, такси и комисионни и др., които  съобразно договора за учредяване, ипотеката обезпечава. Следователно, сключеният анекс само изменя условията на договора за банков кредит, в него  няма и изразено съгласие за новиране на задълженията по него, напротив, както се посочи, в анекса се сочи, че останалите уговорки в договора за банков кредит, не се засягат от измененията.  Предвид изложеното, както и съобразно  цитираната по-горе задължителна съдебна практика, сключеният Анекс № 2 към Договор за банков  кредит № 622/29.01.2008год., не представлява новация по см. на чл.107 ЗЗД на поетото с договора задължение на кредитополучателите. Следователно, обезпеченото с процесната ипотека вземане не е погасено поради новиране на задължението. Предвид направения извод, че Договорът за банков кредит не новиран по см. на чл.107 ЗЗД, предявеният иск, да  се признае за установено по отношение на ответника несъществуването към датата на предявяване на исковата молба на договорното ипотекарно правоотношение, учредено с нотариален акт № 006, т.І, рег.№ 159, д. № 006 от 21.01.2009год. на н-с Т.Милков, рег.№ 237 НК по отношение на притежавания  от Д.К. К. имот, поради новиране на задължението по см. на чл.107 ЗЗД, се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя. С оглед изхода на спора и направено искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 781лв., съобразно защитавания материален интерес.С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                          Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 740/18.10.2016 год., постановено по т.д.№ 1776/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, ЕИК 121884560, със седалище и адрес на управление гр.София, район Красно село, бул“Ген.Тотбелен“ № 8 сума в размер на 5 781 лева - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на осн. чл. 78,ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                           2.