Р Е Ш Е Н И Е

 

66

 

Гр.Варна, 17.03.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 30 по описа на ВАпС за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ АД гр. Варна против решение № 1107/25.11.2014 г. по т.д.№ 1259/2014 г. по описа на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на АСАТ ООД гр. Севлиево сумата 78 901.54 лв. като платена без основание по фактура /дебитно известие/ № 0083636128/22.08.2011 г., начислена за търговски обект с аб.№ 1408006 по съставена разпределителна справка № 18142 за периода от 24.01.2011 г. до 22.07.2011 г., на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2014 г. – дата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 6 156.06 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок от легитимирана страна и е редовна, поради което подлежи на разглеждане по същество.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, за което са изложени конкретни съображения. Претендира се решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

Против жалбата е постъпил писмен отговор от АСАТ ООД, който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и съобразено със задължителната съдебна практика. С оглед това, моли решението да бъде потвърдено, с присъждане на съдебно-деловодните разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като взе предвид становищата на страните по спорния предмет и материалите по делото, приема за установено следното:

Не се спори между страните, че по Справка № 18142 за корекция при неточно измерване на електрическата енергия за периода от 24.01.2011 г. до 22.07.2011 г., съставена на основание чл.38 ал.3 т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ и издаден констативен протокол № 465/27.07.2011 г., с дебитно известие № 0083636128/22.08.2011 г. на ищеца АСАТ ООД е възложено да заплати за посочения минал период от време допълнително сумата 78 901.54 лв. като цена за ползвана от него, но неточно отчитана ел.енергия. Липсва и спор, че сумата е заплатена в полза на електроразпределителното дружество.

На страните е известна и формираната непротиворечива практика на ВКС в решения, постановени по чл.290 ГПК, в смисъл, че е лишена от законово основание едностранната промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя на ел.енергия, което да препятства правилното й отчитане. Подобна корекция нарушава принципа на равнопоставеност на страните в договорните правоотношения и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Отклонението от горните принципи предполага нормативна регламентация, а в нито един нормативен акт, действащ в процесния период /2011 г./, не се съдържат разпоредби, уреждащи правото на доставчика да коригира сметките на потребителите за минал период, вкл. и когато корекцията е предвидена в отнапред установени общи условия. При липса на предвидена законодателна възможност за едностранна промяна от доставчика на доставеното количество ел.енергия и сметките за минал период, не съществува правно основание такава санкция да се уговаря в общите условия. Доставчикът на ел.енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция с клауза от приетите от него Общи условия и поради това, че с оглед неравноправния им характер същите са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

По отношение на измененията в Закона за енергетиката /ДВ, бр. 54/17.07.2012 г./, регламентиращо по нов начин обществените отношения по повод доставка и продажба на ел.енергия, в практиката на ВКС е прието, че това изменение не се отразява на така дадените разрешения, т.к. законодателят не е придал обратно действие на измененията спрямо заварените случаи и съгласно чл.14 ЗНА изменението на закона има действие занапред. Нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ няма тълкувателен характер, поради което не може да бъде съобразена при разрешаването на спор, породен от извършена през 2011 г. корекция на сметка.

С оглед гореизложеното, от фактическо естество, правно значение за разрешаване на спора би имала евентуално преценката, дали ищецът виновно е препятствал правилното отчитане на ползваната от него ел.енергия. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази връзка, т.к. защитната му теза е, че сам по себе си фактът на нерегламентирана намеса в СТИ е достатъчен да докаже виновното поведение на потребителя, с оглед клаузите на Общите условия. Съдът не споделя тези доводи, доколкото те са функция на обективната отговорност на потребителите, заложена в общите условия, чието приложение законът и задължителната съдебна практика отричат. Липсата на проведено доказване е в тежест на ответната страна, съобразно правилото на чл.154 ГПК.

При така формираните изводи въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Липсата на основание за извършване на корекцията в сметката на ищеца недвусмислено води до извода, че той недължимо е платил исковата сума, представляваща цена на доставена и ползвана ел.енергия за минал период, поради което и претенцията за връщането на същата с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважена. Доколкото първостепенният съд е изложил обосновани и съобразени със закона мотиви за основателност на предявения иск, съдът препраща и към тях, на основание чл.272 ГПК.

Предвид изхода от спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея съдебно-деловодни разноски за тази инстанция, доказани в размер на 3 000 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1107/25.11.2014 г. по т.д.№ 1259/2014 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД гр.Варна с ЕИК 103533691 да заплати на АСАТ ООД гр.Севлиево с ЕИК 107586816 сумата 3 000 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: