Р Е Ш Е Н И Е № 190

 

Гр.Варна, 23.07.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти юли, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

   ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

                     ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 302 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЗК ОЛИМПИК АД срещу решение № 896/21.12.2017 година по т.д.№ 389/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдено ЗК „ОЛИМПИК” АД, със седалище и адрес на управление Кипър, гр.Никозия, ул.Стасандру №26, СЕК, 3 и 4 етаж, действащо чрез регистриран клон в РБ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ  ОЛИМПИК – клон БЪЛГАРИЯ КЧТ, ЕИК  200737120, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н Триадица , ул. Гоце Делчев №142-142а, да заплати на К.Г.Д. и Д.А.Д. следните суми: - за разликата над 65 000 до 100000лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на сина й А Д Д. , починал на 07.12.2013г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Н.В.В. , при управление на МПС – л. а. марка „Фолксваген Голф” с ДК № Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

- за разликата над 19828.52 лева до сумата от 30505.42 лв / тридесет хиляди петстотин и пет лева и 42ст/, представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода, считано от 31.03.14г. до 30.03.17г., както и в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Н.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника ЗК „ОЛИМПИК” АД.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като при формиране на правните си изводи, съдът след като е констатирал съпричиняването е следвало да приеме процент в размер над 50%.

Съдът неправилно е приложил и чл.52, ал.2 ЗЗД по отношение на формирания извод за характера, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди, поради което е определил обезщетение в неправилен размер.

Въззиваемите страни са представили писмен отговор, в който молят да се потвърди решението, в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски. 

Постъпила е въззивна жалба и от К.Г.Д. и Д.А.Д., ЕГН ********** срещу решение № 896/21.12.2017 година по т.д.№ 389/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им срещу ЗК „ОЛИМПИК” АД, със седалище и адрес на управление Кипър, гр.Никозия, ул.Стасандру №26, СЕК, 3 и 4 етаж, действащо чрез регистриран клон в РБ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ  ОЛИМПИК – клон БЪЛГАРИЯ КЧТ, ЕИК  200737120, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н Триадица , ул. Гоце Делчев №142-142а,  за заплащане на сумата над 100 000 лева до 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на сина й А Д Д. , починал на 07.12.2013г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата, причинено от Н.В.В. , при управление на МПС – л. а. марка „Фолксваген Голф” с ДК № Х ХХХХ ХХ, както и за горницата над 30505.42 лева до размера от 45758.13 лева, представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода, считано от 31.03.14г. до 30.03.17г., както и в частта за разноските.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът неправилно е приел наличието на съпричиняване, както и, че определеният процент е прекомерно завишен.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 03.04.2017 година ищците К.Г.Д. и Д.А.Д. излагат, че на 06.12.2013г. по пътя с.Кошарица – КК Сл.бряг при управлението на л.а. Фолксваген Голф 4 с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от Н.В.В., настъпило ПТП, вследствие на което настъпила смъртта на А Д Д.. С влязла в сила присъда по НОХД № 274/16г. на БОС Н.В.В. е признат за виновен в това, че извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на А Д Д. , като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда промила, а именно 0,90 промила, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.б, пр.1 във вр. с чл.342, ал.1 вр. чл.2, ал.2 вр. с чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години. Към момента на произшествието лекия автомобил е имал договор за застраховка гражданска отговорност с ответника по застр.полица №28113001940553/31.07.13г. със срок на действие от 02.08.13г.-01.08.14г. Със сина си били много привързани един към друг, разчитали на неговата подкрепа и внезапната му смърт била шок за тях. Сочат, че изпитвали огромна мъка и скръб от загубата му, а болката и страданията били непоносими, като ищцата имала нужда и от професионална психиатрична намеса.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в неизползването на обезопасителен колан съгл. чл.137а ЗДвП , както и че доброволно се е превозвало в МПС, управлявано от водач, за който е знаел, че е консумирал алкохол. Счита за недоказани факта, че починалото лице и ищците са били в близки отношения, живеели заедно и са поддържали добри отношения. Оспорва и акцесорната претенция за лихва.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Предмет на въззивното производство е размерът на обезщетението, като между страните е налице влязло в сила решение, с което искът е уважен относно сумата от 65 000 лева, поради което със сила на пресъдено нещо е разрешено наличието на предпоставките, а именно настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Налице е и влязла в сила присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Гореизложеното обуславя извода, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за доказан по основание.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищците.

От представеното с исковата молба удостоверение за наследници се установява по несъмнен начин, че ищците са родители на загиналият при описаното пътно-транспортно произшествие.

От свидетелските показания се установява, че между починалия и неговите родители са съществували отношения на привързаност и взаимна подкрепа. Видно от показанията на св.Николова и св.Антонова пострадалия е живеел заедно с родителите си , като отношенията им били добри и родителите били много грижовни спрямо децата си. Установява се, че пострадалия е бил отговорно дете, като е полагал и грижи за семейството, когато баща му е отсъствал от дома, грижел се за майка си когато е имала здравословни проблеми. От свидетелските показания се установява още, че ищците са изживели силен стрес от случилото се, като ищцата започнала да се самообвинява, влошили се отношенията помежду им, както и се затворили в отношенията си спрямо другите, като контактували основно с най-близките роднини. Видно и от заключението по изслушаната съдебно- психиатрична експертиза към момента ищцата е с тежка социална дезадаптация, повишена невротичност, малоценностови изживявания, повишена сензитивност, като изпитва психологичен дискомфорт, като макар и да е провеждала лечение с нетрадиционни методи, които тя е избрала, това само е намалило тревожността, но психотравмата не е преработена рационално.

Смъртта е причинила значителни душевни болки, страдания, притеснения, съответстващи на неговата и нейната възраст, семейно положение, начин на живот, начин на настъпване на смъртта на пострадалият в ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП.  Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение за всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане като от съществено значение са възрастта на ищеца и на пострадалата, отношенията между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа, психическа и др. зависимост на ищеца от пострадалата. Следва да се преценят последиците от загубата с оглед на личния живот на ищците, наличието на други източници на морална опора и подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца, близки роднини.

Съдът намира, че сумата от 200 000 лева би репарирала причинените вреди. Съдът съобразява и разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ, според която след 01.01.2010 г. и към датата на увреждането по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са до размер на 1 000 000 лв. /един милион лева/. 

Гореизложеното обуславя извода, че са доказани претърпени вреди до размера от 200 000 лева.

Наведеното оплакване касае наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.

От заключението по изслушаната комплексна САТМЕ, кредитирано изцяло от съда, се установява, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, което съставлява нарушение, като вещите лица дават заключение, че ако пострадалото лице е било с поставен предпазен колан не би се реализирал процесния механизъм, който в случая е бил фатален. По делото се установява още, че към момента на ПТП водача на лекия автомобил е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0,90 промила. Видно от разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, сама по себе си констатацията, че водачът на МПС, в което пострадалия е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД. В тежест на позоваващата се на съпричиняването страна в процеса е да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на МПС , в което е пътувал, е употребил алкохол, като видно от разпита на свидетеля е, че пострадалия е имал възможност да възприеме поведението на водача, бил е наясно, че същият е употребил алкохол. С поведението си пострадалия обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, поради което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на ПТП. Съобразявайки гореизложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 50%.

Предвид гореизложеното исковете следва да се уважат до размера от 100 000 лева.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 896/21.12.2017 година по т.д.№ 389/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: