РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер   182!7.06. 2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      втори юни                                                                                 Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ          

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер    303          по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „Строителни системи Нитера” ООД гр. София срещу решение №213/11.12.2014 г. по т.д. №132/2014 г. на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от него против „Й.”*** и П.Й. *** обективно и субективно съединени искове по чл.86 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата от 30 595,97 лв., представляваща лихва за забава върху дължимата сума по запис на заповед от 111 207,24 лв., издаден на 01.06.2006 г. с падеж 30.11.2006 г., за период от три години назад, считано от 22.08.2011 г. до 22.08.2014 г., съобразена с извършените частични плащания по главницата по изп.д. №20/2009 г. през времето от 08.01.2014 г. до 24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху неизплатения остатък от главницата от 22 592,66 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Решението се обжалва и в частта за разноските от 3 000 лева.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение предвид неговата незаконосъобразност, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което уважат предявените искове ведно с присъждане на сторените пред двете инстанции съдебно деловодни разноски.

          Въззиваемите страни в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. В. оспорват въззивната жалба, считат я за неоснователна, а първоинстанционното решение – за правилно, с оглед на което молят за неговото потвърждаване. Не претендират разноски за въззивната инстанция.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което настоящият състав на съда я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

          Предмет на производството са предявените в условие на солидарност от „Строителни системи Нитера” гр.София против „Й.”***, като издател, и П.Й.Й., като авалист, обективно и субективно съединени искове по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 30 595,97 лв.., от които 27 200,24 лв., законна лихва върху дължима сума по запис на заповед и 371,34 лв., претендирани законни лихви върху остатъка от главницата от 22 592,66 лв., считано от предявяване на иска. Исковата претенция за обезщетение за забава в плащането на паричното задължение - менителнично по запис на заповед за сумата от 111 207,24 лв. с падеж 30.11.2006 г. с оглед разпоредбата на чл.111 б.”б” ЗЗД е предявена за три години назад от датата на завеждане на исковата молба.

          Страните не спорят относно това, че с влязло в сила решение на ДОС по т.д. №222/2009 г. по описа на съда, постановено по реда на чл.422 ГПК, е признато за установено съществуването на паричното вземане на ищеца срещу двамата ответници – първият като длъжник по записа на заповед, а вторият като авалист, по същия запис на заповед, за главницата по менителничния ефект от 111 207,24 лева. Не се спори също, че акцесорното вземане за лихви за забава не е било предмет на заповедното производство респективно – на предявения положителен установителен иск.

          С оглед безспорно установените, посочени по-горе факти и разпоредбата на чл.111 б.”б” ЗЗД /неправилно посочено б.”в”/ ищецът навежда доводи за дължимост на сумата по иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД, съответно за неговата основателност за три години назад преди датата на завеждане на исковата молба.

          В хода на производството пред окръжния съд ответниците са направили своевременно с отговора на исковата молба възражение за изтекла специална погасителна давност по чл.531 ал.1 ТЗ. Позовават се на погасяване с нова тригодишна давност и на специалния менителничен иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1 вр. с ал.2 ТЗ. Черпят допълнителни аргументи в подкрепа на заявеното и поддържано и пред настоящата инстанция становище от разпоредбите на чл.506 ал.1 ТЗ.

          При безспорно установеното по делото съществуване на менителнично задължение на ответниците, ищецът може да претендира сумата по ефекта /ЗЗ/, договорната лихва, ако има такава, както и законната лихва от деня на падежа – чл.506 ал.1 т.1 и т.2 ТЗ. Видно от материалите по делото, ищецът „Строителни системи Нитера” гр. София не е предявил в рамките на тригодишния срок до 30.11.2009 г. специалния менителничен иск по чл.531 ал.1 ТЗ вр. с чл.537 ТЗ за акцесорното вземане за законна лихва от деня на падежа на задължението по записа на заповед - 30.11.2006 г.. Вземането не е било предмет и на производството по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, съответно на производството по чл.422 ГПК. Ищецът не се е възползвал и от законовата възможност по чл.534 ал.1 ТЗ да предяви специалния менителничен иск за неоснователно обогатяване, поради което към 30.11.2012 г. и този иск е погасен по давност.

          Предвид горното, съдът приема, че след като ищецът разполага с прекия осъдителен иск по чл.538 ал.1 ТЗ за вземане срещу издателя на запис на заповед или неговия авалист, както е в конкретния случай, независимо дали вземането е  за главницата или лихви за забава, приложение намира специалната тригодишна давност по чл.531 ал.1 ТЗ, а не общата по ЗЗД и в частност тригодишната погасителна давност по чл.111 б.”б” ЗЗД. В този смисъл – решение №102/23.07.2014 г. по т.д. №2680/2013 г. на ВКС, ТК, първо т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Погасителната давност засяга не само главницата по менителничния ефект, но и акцесорното вземане за лихви.

          Съобразно изложеното иска по чл.86 ал.1 ЗЗД е неоснователен и се отхвърля.    

Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, към които настоящият състав на съда на осн. чл.272 ГПК препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №213/11.12.2014 г. по т.д. №132/2014 г. на Добрички окръжен съд.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.