О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер343                               2015 г.                                              Град Варна

Варненски Апелативен съд             Търговско отделение           Първи състав

На 19.05.                                                                                           Година 2015

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

                                                               ЧЛЕНОВЕ: В* П*

                                                                             К* Г*

 

 

като разгледа докладваното от М* Х*

в.ч.т.дело номер    305           по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е образувано по въззивна частна жалба на А.Н.Н. чрез пълномощника му адв. М.К., срещу определение №723/2002.2015 г. по т.д. №464/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по предявения от него против „Б* Д*” АД гр. София като насрещен установителен иск за приемане за установено между страните, че в резултат на нищожни договорни клаузи ищецът – ответник по първоначалния иск недължимо е платил на банката сума в общ размер от 5 310,73 лв., както и  че с тази сума е намалил дължимата от него главница по договора за кредит.  

Частният жалбоподател счита първоинстанционното определение в обжалваната му част за неправилно, с оглед на което моли за неговата отмяна и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна „Б* Д*” АД не е изразила становище.

Частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството по първоначалния е иск е предявения от „Б* Д*” АД против А.Н.Н. иск по чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на банката 304 665,31 лв., неиздължена главница по договор за жилищен кредит от 26.07.2007 г., 24 694,53 лв. – договорна лихва, 1 533,13 лв. – санкционираща лихва и 95 лв. – заемни такси, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК по ч.гр.д. №4387/2011 г. на ВРС XXVI състав.

С предявения насрещен иск ответникът на практика е предявил в обективно кумулативно съединяване искови претенции, от които - първата за съдебно установяване със сила на пресъдено нещо нищожността на неравноправни клаузи от договора за банков кредит, втората, обусловена от първата,  - за установяване, че ответникът недължимо е заплатил на банката сумата от 5 310,73 лв., както и че с това плащане е намалил главницата по договора за кредит и осъдителна за сумата от 1 635,26 лв. – обезщетение за забавено плащане.

От тези искове допустим е само първия за прогласяване нищожността на договорни клаузи от сключения с банката договор за жилищен кредит. Вторият иск, прекратяването на производството по който се обжалва, е лишен от правен интерес, тъй като защитата на ответника – ищец по насрещния иск на нарушеното му субективно право следва да се осъществи чрез предявен против банката осъдителен иск. Последното произтича от особения характер на производството по чл.422 ГПК, което с крайния положителен резултат по предявения установителен иск има за цел да стабилизира издадения изпълнителен лист и вземането на банката да бъде удовлетворено. Няма процесуална пречка, при твърдения за недължимо плащане, ответникът да се защити и чрез възражение за прихващане.

Предвид изложеното, като е прекратил производството в тази му част, окръжният съд е постановил правилно определение, което следва да се потвърди.

          Водим от горното, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №723/2002.2015 г. по т.д. №464/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по предявения от А.Н.Н. против „Б* Д*” АД гр. София, като насрещен, установителен иск за приемане за установено между страните, че в резултат на нищожни договорни клаузи ищецът – ответник по първоначалния иск недължимо е платил на банката сума в общ размер от 5 310,73 лв., както и  че с тази сума е намалил дължимата от него главница по договора за кредит.

          В останалите необжалвани прекратителни части определението е влязло в сила.  

          Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                      2.