Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   177/ 13.07.2018г.,            гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  дванадесети юли                                                       Година 2018

в  закрито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 305   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

           Производството е по реда на чл. 717 з, ал. 3 от ТЗ.

 Образувано е по подадена въззивна жалба от „Топлофикация - Шумен“ ЕАД /н./, ЕИК 127029454, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Съединение“ № 62А, представлявано от изп.директор Д.С.Д. против Постановлението за  възлагане на движими  вещи № 2/20.03.2018г. по т.д. № 586/2011 г. на Шуменския окръжен съд, с което при извършена продажба по реда на чл.717ж от ТЗ на вещи от масата на несъстоятелността на „Топлофикация Шумен“ ЕООД са възложени на участника С.Д.Л. с ЕГН ********** *** три броя вещи, предмет на продажба по реда на чл.717в от ТЗ, проведена на 25.01.2018г., а именно : клещи зегер - 2 броя при цена 10 лева; крик - 3 броя при цена 11 лева и микрометри - дванадесет броя при цена 273 лева.

Жалбоподателят твърди, че притежава лиценз за производство на електрическа и топлинна енергия Л 035-03/15.11.2000г., издадена от ДКЕВР и лиценз за пренос на топлинна енергия Л 034-05/15.11.2000г., също издадена от ДКЕВР.

          Счита, че като притежател на посочените лицензии спрямо него е приложима разпоредбата на чл.53 ал.1 от Закона за енергетиката, според която разпореждане с незавършени обекти на строителството или с имуществото, с което се осъществява дейността по лицензията може да се извършва само в  тяхната цялост след разрешение на комисията, включително при обявяване на лицензиант в несъстоятелност.

Тъй като дружеството е част от енергийната система на държавата, респ. – част от структурата на енергийната сигурност в държавен и обществен интерес е, дори и при обявяване в несъстоятелност,   дейността  му   да  бъде  продължена   под ръководството на КЕВР. Продавайки имуществото на дружеството не „на парче“, а на лице, което би продължило дейността на лицензианта, нараства и възможността да се получи по-добра цена, респ. – по-голямо овъзмездяване на кредиторите на несъстоятелността и възможност за длъжника.

Съдът, след преценка на доказателства по делото, намери следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

Предмет на обжалване е акт на съда по несъстоятелност, постановен при условията на чл. 717з, ал. 1 ТЗ, след проведена продажба по реда на чл. 717а и сл. ТЗ.

Съгласно изричната разпоредба на чл.435 ал.З ГПК, намираща субсидиарно приложение и в производството по несъстоятелност, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

Според т.8 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК по тълк.дело № 2/1Зг. част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.

Релевираното в жалбата основание за обжалване на възлагателното постановление на съда по несъстоятелността намира опора в нормата на чл, 53, ал. 1 ЗЕ, съгласно която разпореждането с незавършени обекти на строителството или с имущество, с което се осъществява дейността по лицензията, може да се извърши само в тяхната цялост след разрешение на КЕВР, включително при обявяване на лицензиант в несъстоятелност.

Нормата на чл. 53, ал.1 ЗЕ намира приложение когато имуществото, предмет на разпореждане, служи за „осъществяване на дейността по лицензията“, какъвто процесният случай не е. Възложеното имущество - клещи, крик и микрометри няма специализиран характер и не е създадено или придобито с единствената цел  да  обслужва  производството  на  ел.и  топлинна енергия, както и преноса на топлинна енергия, поради което и не съставлява имущество със специално предназначение.  Ето защо то може да бъде предмет на свободна разпоредителна сделка и не попада в предметния обхват на чл,53 ал.1 ЗЕ.

По изложените съображения въззивната жалба се оставя без уважение.

Водим от горното, съдът

                            

Р       Е       Ш      И       :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената въззивна жалба от „Топлофикация - Шумен“ ЕАД /н./, ЕИК 127029454, със седалище и адрес   на   управление  гр.Шумен,    ул.“Съединение“    №          62А, представлявано от изп.директор Д.С.Д. против Постановлението за възлагане на движими вещи № 2/20.03.2018г. по т.д. № 586/2011 г. на Шуменския окръжен съд, с което при извършена продажба по реда на чл.717ж от ТЗ на движими вещи от масата на несъстоятелността на „Топлофикация Шумен“ ЕООД са възложени на участника С.Д.Л. с ЕГН ********** *** три броя вещи, предмет на продажба по реда на чл.717в от ТЗ, проведена на 25.01.2018г., а именно : клещи зегер - 2 броя при цена 10 лева; крик - 3 броя при цена 11 лева и микрометри - дванадесет броя при цена 273 лева.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :