Р Е Ш Е Н И Е

236/06.08. 2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.07.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 306 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:             Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпили са въззивни жалби срещу решение № 179/24.02.2014 г. по т.д.№ 311/2012 г. по описа на Варненски окръжен съд, както следва:

1.Въззивниците Х.Н.О., Б.Р.Ш. и Ю.Р.Ш., чрез адв.С.П. АК-Бургас обжалват решението в отхвърлителните му части, а именно:

Първата ищца обжалва решението в частта с която е отхвърлен предявения от нея иск срещу ответното застрахователно дружество „Б И”АД  за присъждане на обезщетение от 100 000лв., за претърпени от нея неимуществени вреди от  смъртта на съпруга й И К И, ведно с обезщетение за забава от датата на увреждането до окончателното плащане:

Вторият и третия въззивник обжалват решението в частта с която са отхвърлени предявените искове срещу ответното застрахователно дружество „Б И”АД за разликата над присъдените 10 000 лв. до претендираните 100 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от  смъртта на баща им И К И, ведно с обезщетение за забава от датата на увреждането до окончателното плащане.:

Изразяват становище за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост. Размерът на обезщетението не е определен съобразно предвидения в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост, освен това,  съдът неправилно е приел, че починалият Колеве е прекратил съпружеските си отношения със съпругата си Х.О..

С писмени отговори останалите страни са изразили становище за оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна.

Срещу решението в частта с която са уважени исковете, е постъпила въззивна жалба от ЗД”Б И”АД. Счита решението за неправилно. Застрахователят не дължи обезщетение на трети лица, когато уврежданията са последица на непреодолима сила за застрахованото лице, защото отговорността му е функционална. В случая, налице е случайно деяние,  и водачът П. не носи гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД, следователно такава не носи и  застрахователя.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от адв. С.П.-пълномощник на ищците, в която се изразява становище за неоснователност на същата. В процеса не е доказано наличието на непреодолима сила, или вина на пострадалия. Налице  са условията на чл.50 ЗЗД за ангажиране отговорността на застрахователя.

В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители.

Постъпили са писмени становища от процесуалния представител на въззивниците-ищци, както и от пълномощника на ответниците „Д Г Б”АД и „М”ООД.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Предявените искове са с  правно основание чл.226 КЗ вр.чл.50 ЗЗД  и чл.86 ЗЗД.  Предявени са искове от Х.Н.О., Б.Р.Ш. и Ю.Р.Ш., чрез процесуален представител, срещу ЗД „Б И” АД,   за заплащане на сумата от по 100 000лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на смъртта на И К И-съпруг на първата ищца и баща на останалите, причинена от МПС, застраховано при ответното дружество. Претендира се със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Ищците са предявили следните евентуални искове по чл.50 ЗЗД:

Срещу „М”ООД гр.Варна, за присъждане на обезщетение на същите вреди, причинени от собствената му вещ-ремарке с рег.№ В 2577 ЕК и в същите размери:

Срещу „Д Г Б”АД гр.Варна за присъждане на обезщетение на същите вреди, причинени от намираща се под негов надзор вещ -ремарке с рег.№ В 2577 ЕК и в същите размери:

Срещу С.П.П. за присъждане на обезщетение на същите вреди, причинени от намираща се под негов надзор като водач  вещ-ремарке с рег.№ В 2577 ЕК и в същите размери:

 В исковата молба се излага, че на 10.08.2011год. четвъртия евентуален ответник- С.П. управлявал МПС-т.а. марка „Волво”, към който е било прикачено ремарке с р.№ В 27 77 ЕК, собственост на втория евентуален ответник и отдадено по наем на третия евентуален ответник. При движение на МПС по главен път Силистра-Добрич, след с.Хитово, задното ляво колело на ремаркето се отделило от МПС, като  продължило движението си и ударило по гърба И К И, който се намирал извън пътното платно. В резултат на удара Игнатов починал, поради разкъсване на съдовонервния сноп на шията  и шийтиге органи. Излагат, че ремарке с р.№ В 27 77 ЕК към датата на произшествието е имало сключена застраховка-ЗП № 02111891117321 с ответника ЗД”Б И”АД.

Твърдят, че настъпилата смърт им нанесла сериозни вреди от неимуществен характер. Ищците били много близки с пострадалия, споделяли всякакви тревоги и притеснения, винаги са разчитали на неговата морална и материална подкрепа. Смъртта му довела до неспокойствие, стрес и загуба на спокоен сън. Тъй като МПС, чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД”Б И”АД гр.София, желаят същото да бъде осъдено да им заплати обезщетение за претърпените от тях.

Ответниците осповат исковите претенции. Главният отвветник оспорва основанието на предявените искове. Не е налице деликт, а поради наличие на случайно деяние водачът С.П. не носи гражданска отговорност за причинените на ищците вреди, съответно и застрахователят няма каква отговорност да покрива. Всички ответници оспорват твърденията за настъпили болки и страдания на ищците. Евентуално оспорват исковите претенции, като завишени по размер и не съответстващи на чл.52 ЗЗД и установените от съдебната практика обезщетения.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, от фактическа и правна страна относно обжалваната част от решението:

Както се посочи, решението се обжалва от ищците и ответното по главния иск дружество.

Не се спори, че на 10.08.2011год. евентуалния ответник- С.П. управлявал МПС-т.а. марка „Волво”, към който е било прикачено ремарке с р.№ В 27 77 ЕК, собственост на втория евентуален ответник. При движение на МПС по главен път Силистра-Добрич, след с.Хитово, задното ляво колело на ремаркето се отделило от МПС и продължило движението си и ударило по гърба И К И, който се намирал извън пътното платно.  В резултат на удара Игнатов починал, поради разкъсване на съдовонервния сноп на шията  и шийните органи. Този механизъм на удара се установява от показанията на свидетелката Марийка Т., която е била непосредствен очевидец на произшествието и се подкрепя и от останалия доказателствен материал-СМЕ, обясненията на ответника С.П.. Не се спори, че ремарке с р.№ В 27 77 ЕК към датата на произшествието е имало сключена активна застраховка-ЗП № 02111891117321 с ответника ЗД”Б И”АД. От пътния лист приложен по ДП се установява, че превозвач на товара е собственика на товарния автомобил.

         В процеса не се твърди и не е установено виновно поведение на водача на амтомобила, или на трето лице, което да е причинило отделянето на колелото и което след удар е причинило смъртта на пострадалия. Следва да се отбележи също, че образуваното досъдебно производство също е прекратено, поради липса на вина на водача на МПС, или на трето лице за настъпването на вредоносния резултат. Следователно, вредоносния резултат не е вследствие на човешко виновно поведение. А при липса на виновно поведение,  следва да се приложи разпоредбата на чл.50 ЗЗД, която урежда правоотношенията, възникнали от вреди, причинени от вещи. Според цитираната разпоредба, за вредите произлезли от вещи, отговаря собственика на вещта. Следва да се отбележи, че и доктрината и съдебната практика относно приложението на тази разпоредба са безпротиворечиви-Напр. Пост. № 17-63-Пленум, Р-954-63-І и др. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че отговорността относно причинените вреди следва да бъде вменена на собственика на МПС, чиято част-колело, след отделянето си от същото, е причинила смъртта на пострадалия, а именно-на ответника „М”ООД. По делото е установена причината за отделянето на колелото- гайките, които закрепват колелото към главината, не са били натегнати с необходимия номинален момент, предписан от производителя, но следва да се отбележи, че собственикът на вещта отговаря и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта-Р-247-84-ІV. Относно отговорността на главния ответник-ЗД „Б И”АД по исковите претенции:

 Легалната дефиниция на застраховането срещу гражданска отговорност се съдържа  в чл.223 ал.1 КЗ-то е вид застраховане,  при което застрахователят се задължава да плати обезщетението, което застрахованият дължи на трето лице по силата  на своята гражданска отговорност. Следва да се отбележи, че рискът при ЗГО включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние, което съставлява гражданската отговорност в нейния стриктен смисъл, но и с несанкционните задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Приема се, че е без значение каква е техническата причина за увреждането, дали вредите са причинени от корпуса на МПС, или от товара, който се е намирал на него. Предвид изложеното, не може да бъде споделено становището, че предпоставка за ангажиране на отговорноста на застрахователя е вредите да са причинени чрез деликт.

         Следователно, при сключената с ответното дружество валидна ЗГО, задължението на застрахования да обезщети вредите на третото лице обуславя задължението на застрахователя да обезщети същите. Предвид изложеното, при доказване на настъпили вреди, причинени от вещ собственост на застрахования, относно тяхното обезещтяване следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя ЗД„Б И” АД, по силата на застрахователното правоотношение.

Предвид изложеното и на основание чл.226 КЗ отговорността за обезвреда на  настъпилите  увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество.

Относно основателността на твърденията на ищците, за претърпени неимуществени вреди:

Ищците попадат в кръга от наследници, очертан  в ППВС № 5/69год., като понасящи вреди от неимуществен характер, когато смъртта е в резултат на деликт. Следва да се отбележи, че въпреки формално признатото право на обезщетение, за да бъдат присъдено такова, вредите следва да са доказани.

За доказване на претърпените неимуществени вреди, ищците са ангажирали гласни доказателства-показанията на свидетелите Курбан Бекир и Димитър Евтимов. Първият свидетел Бекир заявява, че познава децата на починалия Иван като малки. Впоследствие е виждал бащата Иван да идва на гости при големия син Б.,***. Знаел също, че бащата е идвал да му помага, замествал го е в работата. Б. се е оплаквал, че „е станало лошо след смъртта на баща му”. Свидетелят Димитър Евтимов сочи, че познава Б., на който му било тежко от смъртта на баща му, като всеки син, чийто баща е починал.

Според показанията на свидетелката Т., същата 14 години е живяла с пострадалия Иван, а когато се събрали, той отдавна бил оставил  предишната си жена и с която повече не поддържал контакти.  Иван живеел при нея в нейната къща, заедно с тяхното дете, когато починал свидетелката го погребала, а на погребението присъствали дъщерята на Иван и съпругата на Б., а другите деца не са присъствали, тъй като били на работа в чужбина.  След И, Х. е живяла с други двама мъже, след това отишла в София при дъщеря си.

От анализа на събраните доказателства, съдът счита, че ищцата Х. не е доказала претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпруга си и претенцията й е изцяло неоснователна. Това е така, с оглед установената продължителна фактическа раздяла с пострадалия, която е прекъснала емоционалната обвързаност много преди смъртта му.

Относно основателността на претенцията на останалите двама ищци-деца на пострадалия.

Съдът счита, че същите са доказали претърпени от тях неимуществени вреди. Същите са имали нормални човешки отношения, основаващи се на тяхната родствена връзка-връзка между родител и собствени деца. Не се събра нито едно доказателство за влошени по една, или друга причина отношения между някое от децата ищци и починалия родител. Поради което съдът счита, че между децата и починалия родител са съществували обичайните за такава връзка отношения. Действително, относно дъщерята Ю. не се събраха доказателства, същата да е посещавала приживе пострадалия, или пък той да е ходил при нея, но следва да се има в предвид, че според данните и доказателствата по делото, тя живее и работи в София, което и с оглед на статуса на пострадалия, дава обяснение за липсата на възможностти за контакти между него и дъщерята Ю.. За едни нормални човешки отношения между пострадалия и децата му се прави извод и от обстоятелството, че на погребението му са присъствали дъщерята Ю. и съпругата на Б., който по това време се е намирал в чужбина, където работел.

Относно паричния еквивалент на претърпените от ищците Б.Р.Ш. и Ю.Р.Ш. вреди:

Претенциите, предмет на настоящата инстанция, са за обезвреда на претърпените неимуществени вреди. При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:

Безспорно, ищците и пострадалия са били в изключително близка родствена връзка-син, дъщеря и баща, поради което, по изложените по-горе  съображения, следва да се приеме, че са доказани претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие преждевременната му смърт.

Съдът намира, че справедлив еквивалент на същите по см. на чл.52 ЗЗД  е обезщетение в размер на по 40 000 лв. за всеки от посочените ищци.  При определяне на посочения размер, съдът взе в предвид възрастта на пострадалия, както и че ищците и пострадалия  са били  в изключително близка родствена връзка-деца и баща, свидетелските показания, които установяват, че отношенията между бащата и децата са били нормални човешки отношения. Поради което следва да се приеме, че неочакваната и внезапна загуба на най близкия родственик е довела до мъчителни и негативни емоционални преживявания на ищците, за което сочат и гласните доказателства.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено в посочените частти, а предявените искове бъдат уважени в посочените размери-до 40 000лв., като бъдат присъдени дапълнително по 30 000лв. за всеки от двамата ищци.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати допълнителни разноски пред първоинстанциония съд, съобразно допълнително уважената част от исковете, по 900лв. за всеки от низходящите. Пред настоящата инстанция, на основание чл.38 ал.2 ЗА, на двамата ищци следва да се присъдят разноски в размер от по 1730лв. Общо дължимите разноски пред двете инстанции за всеки от посочените ищци са в размер на по 2 630лв.

    На основание чл.78 ал.6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на съда държавна такса върху допълнително уважената част от исковете в размер на 2 400лв. за производството пред ВОС и 1 200лв. за производството пред настоящата инстанция.

Относно искането за присъждане на разноски на процесуалния представител на евентуалните ответници адв.Янлъзов в размер на 1 900лв. Представена е фактура от която се установява, че евентуалния ответник „Д Г Б”АД е заплатил сумата от 3 900лв., поради което следва извода, че заплащането на разноските е доказано. Съдът счита, че същите следва да бъдат заплатени от ЗД”Б И”АД, поради следното: Ищците са обжалвали решението само в частта, с която исковете са отхвърлени срещу ЗД”Б И”АД, поради което, ако не беше постъпила жалба от от застрахователното дружество, производството по евентуалните ответници следваше да бъде прекратено и решението в тази част би влязло в сила. Единствено жалбата срещу постановеното решение на „Б И”АД, съдържаща искане исковете да бъдат отхвърлени изцяло, е обусловила участието  на евентуалните ответници в настоящия процес, тъй като при уважаване на същата и отмяна на главния иск, съдът дължи произнасяне по евентуалните искове-чл.271 ал.2 ГПК.

 По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                             Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ решение № 179 от 24.02.2014год. постановено по т.д.№ 3011/2012год., на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА с която са отхвърлени исковете на Б.Р.Ш.  ЕГН **********,*** 6 и Ю.Р.Ш. ЕГН **********,***, срещу ЗД „Б И” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лавеле”№ 19 за разликата над присъдения размер от по 10 000 лв. до сумата от 40 000лв., по иска по чл.226 КЗ вр.чл.50 ЗЗД И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Б И” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лавеле”№ 19, представлявано от С. Проданов, да заплати на Б.Р.Ш.  ЕГН **********,*** 6 и Ю.Р.Ш. ЕГН **********,*** СУМИТЕ от по 30 000лв. (тридесет хиляди лева), представляващи допълнително присъдено  обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпила смърт на баща им И К И, причинена от вещ /ремарке Рандерс 87 с р.№ В 2577 ЕК/, застраховано от собственика „М”ООД, ЕИК 103948965 по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" № 02111891117321 в ЗД „Б И” АД, ЕИК 831830482, на осн. чл.226 от КЗ,  вр.чл.50 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 10.08.2011 г. до  окончателното изплащане на задължението, ведно със СУМАТА от 5260лв. (пет хиляди двеста и шестдесет лева и 84ст.), представляващи минимален адвокатски хонорар за оказана безплатна помощ, на осн.чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 ЗА, пред двете инстанции, дължими, съобразно допълнително уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ЗД „Б И” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лавеле”№ 19, представлявано от С. Проданов, да заплати на „Д Г Б”АД ЕИК: 831357606 гр.Варна, р-н Приморски, к.к.Чайка № 613, представлявано от изпълнителните директори Христо Георгиев И.  и Стефан Ебнер СУМАТА от 1 900 лв. (хиляда и деветстотин лева), представляваща заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 179 от 24.02.2014год. постановено по т.д.№3011/2012год., на Варненски окръжен съд в останалите части.

ОСЪЖДА  ЗД „Б И” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лавеле”№ 19, ДА ЗАПЛАТИ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, сумата от 3 600лв. /три хиляди и шестотин лева), представляващи дължима държавна такса върху допълнително уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.