Р Е Ш Е Н И Е

228/31.07. 2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.07.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 307 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от Н.Й.Н., чрез процесуален пълномощник–ответник по т.д. № 963/2013г. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което искът срещу въззивника е уважен. Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  незаконосъобразност на същото и постановено при  съществени нарушения на съдопроизводствени правила по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде оставен без уважение. Основното оплакване за неправилност на решението е, че след като ищецът не е установил и доказал наличие на обезпечено каузално правоотношение, съдът е уважил предявения иск. Според жалбоподателя, след като ищеца не е установил наличието и изправността си по обезпечено с процесния запис на заповед каузално правоотношение, претенцията е останала недоказана по основание.

Насрещната страна В.Б.Н., чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, а доказателствените искания-за недопустими и неотносими.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и оспорва чрез процесуални представители, както и чрез писмено становище на същите. Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Производството пред  ОС – Варна  е образувано по искова молба с правно основание чл.422 ГПК, предявена от В.Б. Панайотова ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Н.Й.Н. дължи на ищцата  заплащане на сумата от 21 000евро., -дължима главница по запис на заповед  издаден на 24.05.2010год. и с падеж -24.06.2010год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-14.12.2012год. до окончателното погасяване на задължението. Излага се, че въз основа на записа на заповед по чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 10209/15.12.2012год. издадена по ч.гр.д.№ 18593/2012 год.  по описа на РС – Варна. По посоченото дело съдът е издал изпълнителен лист, по силата на който ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 21 000евро, представляващи неиздължена главница по запис на заповед, ведно с обезщетение за забава, считано от подаване на заявлението-14.12.2012год. до окончателното изплащане на сумата, ведно със сторените разноски в заповедното производство в размер на 2 830лв. Твърди се, че на 24.05.2010год. ответникът Н. е подписал Запис на заповед за сумата от 21 000евро, платим на ищцата на 24.06.2010год., като на посочената дата, както и в последващ момент ответникът не е извършил плащане, съответно не е изпълнил своето задължение към ищцата като кредитор.

Ответникът, чрез писмени отговори на процесуален представител, е оспорил исковете като неоснователни. Излага съображения за недействителност на ценната книга, като оспорва автентичността на ЗЗ с твърдения, че подписите не са положени от ответника. Излага също, че не е налице каузално правоотношение, тъй като между страните не е  съществувало правоотношение, във връзка с което за ответника да е възникнало задължение да заплати на ищцата сумата от 21 000евро. Заявява, че ответникът е изпълнил ръкописният текст в процесната ценна книга.

Съдът съобрази следното:

От съдържанието на заявлението  по ч.гр.д. № 18593/2012год. на ВРС, както и от издадената заповед по чл.417 ГПК № 10209/15.12.2012год. се установява, че основанието  за издаване на заповедта за сумата от 21 000 евро е  парично задължение по запис на заповед, издаден на 24.05.2010год. с падеж на ЗЗ 24.06.2010год.  Въз основа  на заповедта на 18.12.2012год. срещу въззивника е издаден изпълнителен лист за сумата от 21 000евро, представляваща задължение по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.12.2012год.до окончателното й изплащане, сумата от 2 830лв. деловодни разноски.

Във връзка с направено оспорване автентичността на подписа, положен за издател, на процесния запис на заповед от 24.05.2010год., съдът е допуснал съдебно-графологична експертиза, според допълнителното заключение на която, положените подписи са изпълнени от ответника Н.Й.Н.. Както се посочи по-горе, ответникът е заявил че текстовата част е изпълнена от него.

Предвид изложеното, съдът прави извод, че процесния запис на заповед е подписан от Н.Й.Н., като издател.

Следователно, възражението на ответника, основаващо се на неистински подпис и водещо до нищожност на ценната книга, поради липса на форма, не може да бъде споделено. От външна страна е видно, че ЗЗ съдържа и останалите реквизити, визирани в чл.535 ТЗ, поради което следва да се направи извод, че взземането е по редовен от външна страна менителничен ефект.

 Относно възражението, поддържано и във въззивната жалба, за липса на каузално правоотношение, поради което не е имало основание за издаване на процесния запис на заповед като гаранционно обезпечение и искът следва да бъде отхвърлен:

Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която обикновено е свързана с каузално правоотношение. За да е действителна обаче, не е необходимо тя да има непременно основание и това е едно от малките изключения от правилото в гражданското право, че имуществените размествания трябва да имат основание. Абстрактният характер на сделката означава, че задължението на длъжника по записа на заповед не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича не от наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Ето защо, не е необходимо посочване в записа на заповед на причина, поради която издателят се е задължил да заплати сумата по нея на поемателя. Записът на заповед е ценна книга, което означава, че той материализира в себе си самото право да се иска плащане.

Кредиторът няма задължение да доказва каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане. Записът на заповед е за  него едновременно и основание, и доказателство. Ценната книга води до разместване на доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него. В случая длъжникът не само че не сочи и установява връзка с каузално правоотношение, по което е изпълнил задължението си,  а твърди, че не е налице такова, като според него ищцата е следвало да изложи обстоятелствата по каузалната сделка. Следователно в процеса е останало недоказано наличието на каузално правоотношение между страните. Но настоящият съдебен състав счита, че липсата на основание по каузална сделка не прави ценната книга, в случая - записа на заповед, нищожна. Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши.

Ищецът няма задължение да доказва съществуването на каузалното отношение. Обратно, след като длъжникът е издател на ценната книга, с подписване на записа на заповед той потвърждава съществуването на поетото задължение. За оборване на това обстоятелство, именно в негов интерес, респективно в тежест е да докаже каузалното правоотношение, което издадения ЗЗ гарантира, както и че е изправна страна по него.

Следва да се отбележи, че изложените съображения са съобразени и с т.17 на ТР №4/2013год. на ОСГТК на ВКС.

С оглед на изложеното, съдът приема, че ищцата е доказала възникване и съществуване на парично вземане, на основание процесния запис на заповед  в размер на 21 000евро., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на заявлението-14.12.2012год. до окончателното изплащане на сумата.

 Следователно, предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.422 ал.1 ГПК за установяване на изискуемо парично задължение на ответника, е доказан в размер на 21 000евро,  ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на заявлението-14.12.2012год. до окончателното изплащане.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото като краен резултат следва да бъде потвърдено.

Разноски: На основание чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на спора,  на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  направените съдебни разноски –сумата от 1 760лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 291/20.03.2014 год., постановено по т.д.№ 963/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА Н.Й.Н. ЕГН ********** да заплати на В.Б.Н. ЕГН ********** сумата от 1 760лв./ хиляда седемстотин и шестдесет лева/, представляваща направени разноски по в.т.д. 307/2014год. по описа на ВАпС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                       

                                                                                    2.