РЕШЕНИЕ

   № 222

               гр.Варна, 17.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.06.2015 г.  в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 309 по описа за 2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ДЗИ Общо застраховане” ЕАД - гр. София обжалва решение № 56/15.12.2014 г. по гр.д. № 375/2013 г. по описа на Окръжен съд Разград, в частта, с която са уважени предявените срещу него искове: от Д.Г.С. със съгласието на законния си представител Д.А.С. за сумата 40000 лв - обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди, и сумата 2046.73 лв - обезщетение за имуществени вреди, в резултат на ПТП на 05.06.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2010 г. до окончателното изплащане на първата от двете суми; и от М.Г.С. за сумата 10000 лв - обезщетение за претърпени от същия неимуществени вреди в резултат на ПТП на 05.06.2009 г., настъпило по второстепенен път Андравида - Трагано, Област Илея, Република Гърция, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъден да заплати сумата 2082 лв - държавна такса; сумата 332 лв - деловодни разноски и сумата 2932 лв - адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 - ЗА. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД - гр. София е подал и частна жалба срещу определение № 133/12.02.2015 г., с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбите му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответниците по жалбите – Д.Г.С. със съгласието на законния си представител Д.А.С. и М.Г. ***, Разградска област, молят в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, с молба за присъждане на разноски - възнаграждение за безплатно адвокатско представителство пред въззивната инстанция.

Третите лица – помагачи на въззивника, не изразяват становище.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

И двете жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Оплакването във въззивната жалба, че липсвали доказателства относно механизма на ПТП и вината на застрахования водач е неоснователно. Събраните по реда на Регламент /ЕО/ №1206/2001 г. на Съвета писмени доказателства – протокол за ПТП №1019/26/402 В, съставен от гръцката полиция, както и влязлото в сила решение на първоинстанционния съд на Амалиада №99/2010 г. описват механизма на ПТП и потвърждават вината на водача Левент С.Н., който е загинал в същото ПТП. Страна в производството пред гръцкия съд е бил собственикът на автомобила – Р.Т.И., с който е причинено ПТП. Безспорно е наличие на застрахователно правоотношение между въззивника и това лице, като съгласно нормата на чл. 258 ал. 2 ал.3 КЗ наличието на застрахователен договор покрива щетите на виновния водач и в друга страна – членка на ЕС, каквато е Гърция. Не се доказва, а е и без значение за резултата по настоящото дело, дали относно причинилия ПТП автомобил има сключена и международна застраховка „зелена карта” с друг застраховател. В решението на гръцкия съд е посочено, че такава застраховка не е установена. Уврежданията на двамата ищци следствие на ПТП се установяват от протокола за него, доклада от огледа на ПТП, медицинската документация от гръцки и български лечебни заведения и се потвърждават от показанията на свидетелката А Х. Ето защо, оплакването за недоказана причинно-следствена връзка между произшествието и уврежданията на ищците е несъстоятелно. Предвид изложеното исковете са доказани по своето основание.

Относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди същите са определени от съда в справедлив размер. По отношение обезщетението на първия ищец следва да се отчете, че увреденият е получил открито счупване на бедрената кост на левия крак и степенно помръчение на съзнанието, като счупването е довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник, увреденият е претърпял на три пъти хирургически интервенции, като в един дълъг период от време – около една година и половина е бил обездвижен и на легло, като е пропуснал и една учебна година поради невъзможността да се предвижва, а оздравителният процес е продължил общо около 5 години; претърпял е и посттравматично стресово разстройство, отзвучало в рамките на няколко месеца. Съобразно вида и характера на уврежданията, високата интензивност и продължителност на търпените в съвсем ранна детска възраст болки, страдания и неудобства – битов, душевен, емоционален и социален дискомфорт и дългия оздравителен процес, за да бъде възмезден ищеца адекватно, обезщетението следва да се определи в рамер не по-нисък от 40000 лв. На същия следва да бъде присъдено и обезщетение за имуществени вреди в размер на закупения консуматив, използван за лечението му съгласно заключението на СМЕ, в размер на 2046.73 лв. Вторият ищец е получил в резултат от ПТП счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в областта на гривнената става, като са му били извършени две оперативни манипулации за наместване и обезвижване на коста, оздравителният процес е продължил повече от средния оздравителен такъв с 5 седмици, като за около 3 месеца пострадалият не е могъл да се обслужва сам и е зависел изцяло от своята майка. Съобразно характера, интензивността и продължителността на тези търпени от него в детска възраст болки и страдания обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер не по-нисък от 10000 лв.

Исковете по чл.226, ал.1 - КЗ са основателни и следва да се уважат срещу ответника – застраховател в посочените по-горе размери. Окръжен съд Разград е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което решението в обжалваната част следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Частната жалба срещу определението от 12.02.2015 г. е неоснователна и същото следва да бъде потвърдено. Молителят „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-гр.София - ответник е изчислил разноските си съразмерно на уважената част от исковете, което е неправилно, вместо спрямо отхвърлената част от тях.

При този изход на спора в полза на ответниците по жалбата се присъждат съдебни разноски, представляващи възнаграждение по чл.38, ал.2 – ЗА за безплатно адвокатско представителство пред настоящата инстанция, определено съобразно Наредба №1/2004 г. на ВАС в размер на 2091.40 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №56/15.12.2014 г. на Окръжен съд – Разград по гр.д.№375/2013 г. в уважената част по исковете.

Решението е влязло в сила в останалата му необжалвана част.

ПОТВЪРЖДАВА определение №133/12.02.2015 г. на Окръжен съд – Разград по гр.д.№375/2013 г., с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на ДЗИ Общо застраховане” ЕАД - гр. София за изменение на решението в частта за съдебните разноски в негова полза.

ОСЪЖДА ДЗИ Общо застраховане” ЕАД - гр. София, ЕИК 121718407, да заплати на  адв. В.З. от Адвокатска колегия Разград  сумата 2091.40 лв - възнаграждение по чл.38, ал.2 – ЗА за безплатно адвокатско представителство пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.