Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   256/07.11.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   двадесет и шести септември                                  Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 309   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. 

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Деомид – Варна“ ООД, ЕИК 115208606, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, Апарт.хотел „Палм Бийч“, Тяло А, ап.А 4.6 против решение № 145/23.02.2018г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 374/2017г., с което е обявен  за относително недействителен спрямо „Босстил“ ЕООД, ЕИК 103799539, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „Възраждане", ул. „Цар Гавраил Радомир” № 7, ет. 5, ап. 17, представлявано от управителя Б Н Ш, по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Босстил“ ЕООД срещу „Палма хотели“ ООД, ЕИК 103852447, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, к.к. „Златни пясъци”, хотел „Палма” и „Деомид - Варна” ООД договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № ХХ, том I, рег. № ХХХХ, дело № ХХ от ХХХХ г. на нотариус Д С, рег. № 192 от НК, с район на действие ВРС, вписан на 30.03.2012 г. в СлВп под № ХХХ, том ХV, per. № ХХХХ, дело № ХХХХ, сключен между ответниците - длъжника „Палма хотели“ ООД  и третото лице „Деомид - Варна” ООД. По съображения, подробно изложени в жалбата и обосноваващи неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.135 ЗЗД.

Ищецът „Босстил“ ЕООД, ЕИК 103799539, гр. Варна претендира да бъде обявен за относително недействителен спрямо него договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нот. акт № ХХ, том I, рег. № ХХХХ, н.д. № ХХ/ХХХХ г. на нотариус Д С, рег. № 192 от НК, с район на действие ВРС,  сключен между ответниците - длъжника „Палма хотели“ ООД, ЕИК 103852447, гр. Варна и третото лице „Деомид - Варна” ООД, ЕИК 115208606, гр. Варна.

За да бъде уважен отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, като едно от средствата за защита на кредитора срещу увреждащи го действия на длъжника, същността на което е потестативното материално право да бъдат обявени по съдебен ред за недействителни спрямо кредитора на отделни  правни действия на длъжника,  ищецът следва да докаже кумулативното наличието на следните елементи: 1) обективен елемент –  увреждащ характер на атакуваното действие, който е налице, когато то води до изключване, намаляване или затрудняване на възможността на кредитора да получи дължимата престация по облигационното отношение, вкл. и чрез принудително изпълнение, и 2) субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение, което е различно според различните хипотези, а именно: ако действието е извършено след възникване на вземането – знание за увреждането у длъжника, а ако действието е възмездно и у лицето, с което е договарял, което субективно отношение и за двамата се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника /чл. 135, ал. 2 ЗЗД/ и  ако действието е извършено преди възникване на вземането – намерение за увреждане у длъжника и лицето, с което той е договарял, в който случай презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не се прилага.

Легитимиран да предяви иска е всеки кредитор на длъжника, включително и този, който е носител на непарично вземане – така ППВС № 1/29.03.1965 г.

По наличието на посочените предпоставки в процесния казус въззивният съд намира следното:

Досежно  качеството КРЕДИТОР на ищеца :

Според трайната и непротиворечива съдебна практика определящо за качеството „кредитор” по смисъла на чл.135 ЗЗД е наличието на съществуващо спрямо длъжника парично или непарично вземане, което не е необходимо да е ликвидно и изискуемо, нито да е установено със СПН по влязло в сила съдебно

решение.  Такова качество е налице от момента на възникване на задължение на едно лице към друго и се извежда от твърденията в исковата молба.

Тъй като в производството по иска по чл. 135 ЗЗД правоотношенията, от които произтича твърдяното ищцово вземане не стават предмет на делото съдът не може да се произнася по тях. По съществуването на тези вземания не се формира сила на пресъдено нещо, а такава се формира в исковото производство по тяхното установяване. В производството по отменителния иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдяните факти, като може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо /така решение № 552/15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., решение № 65/25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др./. Това е така, защото уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД не засяга атакуваната сделка в отношенията между страните по нея /длъжника и третото лице/, която се счита несъществуваща единствено спрямо увредения кредитор и само с оглед на това негово качество. Ако впоследствие това качество бъде отречено или отпадне, непротивопоставимостта губи смисъл, дори и такава да е обявена. От така посочената правна природа на отменителния иск следва, че  в производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, а защитата си по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за самото вземане.

Ето защо ирелевантни за настоящото производство са възраженията на ответника „Палма хотели“ ООД, поддържани и във въззивната жалба, отричащи качеството на кредитор на ищеца „Босстил“ ЕООД, основаващи се на твърдения относно съществуващите между тях облигационни отношения във връзка с вземането на „Палма хотели“ ООД по договора за строителство относно стойността на разходите, необходими за извършване на поправка на некачествено изпълнени СМР, което вземане от своя страна легитимира и „Палма хотели“ ООД като кредитор на ищеца.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор на ответника „Палма хотели“ ООД по следните съображения:

Въз  основа на сключения на 07.02.2007г. между ищеца „Босстил“ ЕООД и ответника „Палма хотели“ ООД  договор за СМР на обект „Палма” в тежест на възложителя /първия ответник/ се е породило  задължение за заплащане на възнаграждение на изпълнителя /ищеца/, след приемане на работата с протоколи обр. 15 и 16, окончателният размер на което е уточнен в подписаното на 02.03.11г. извънсъдебно споразумение. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на извършените СМР, ищецът е инициирал т.д. №1074/2011 г. по описа на ВОС. С постановеното по делото решение „Палма хотели“ ООД е осъдено да заплати сумата от 474 297,56лв.  неизплатено възнаграждение по договора за строителство, ведно със съответните мораторни лихви, както и сумата от 237 440,83лв – задържана гаранция за качество, също ведно с мораторните лихви. Насрещният иск е уважен за сумата от 108 747лв – стойност на разходите, необходими за извършване на поправка на некачествено изпълнени СМР, ведно със законната лихва. С решение по в.т.д. № 400/2012г. Варненският апелативен съд е осъдил „Босстил“ ЕООД да заплати на „Палма хотели“ ООД още  53 015,55лв разходи за извършване на поправки. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, предвид на което  спорът между страните е приключил с окончателен съдебен акт на 04.07.2014г.

Следователно в процесния случай изложените от ищеца фактически обстоятелства са от естество да породят твърдяното парично вземане, което е достатъчно за обосноваване на активната му материалноправна легитимация да предяви иска по чл. 135 ЗЗД. Всички останали възражения на ответниците срещу претендираното от ищеца вземане не подлежат на разглеждане в настоящото производство.

УВРЕЖДАЩИЯТ  ХАРАКТЕР НА СДЕЛКАТА:

Според трайната и непротиворечива съдебна практика  увреждане в хипотезата на предявен Павлов иск е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, вкл. извършва опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр., като е достатъчен фактът на разпореждане със съответното недвижимо имущество, независимо дали е налице насрещна парична престация. В тази хипотеза сделката е увреждаща кредитора, защото длъжникът се лишава от даден актив от имуществото си, служещ за обезпечаване вземанията на кредиторите си. Длъжникът  намалява собствените си ликвидни активи и обезпеченията на кредиторите си.

На първо място въззивникът поддържа, че с прехвърлянето на недвижимите имоти не е увредил кредиторите си, тъй като е изпълнил установено по делото свое задължение към втория ответник „Деомид – Варна“ ООД. В самия договор е посочена целта на транслативната сделка - погасяване на парично задължение  на „Палма хотели“ ООД към „Деомид - Варна” ООД в размер на 298 483,33 лв. без ДДС, представляващо част от дълга на прехвърлителя към приобретателя, съгласно подписано между тях споразумение от 03.11.2011 г. с участието на  „Коминвест” АД. Както от писмените доказателства по делото, така и от заключението на ССчЕ се установява, че „Коминвест“ АД има неизпълнени парични задължения към „Деомид - Варна” ООД в размер на 699 450 лв., представляващи част от дължимата сума по договор за покупко-продажба на акции от 25.11.2008 г., преоформена като заем, цялата в размер на 766 500,25 лв., като с посоченото споразумение „Коминвест” АД е прехвърлило на „Деомид - Варна” ООД част от вземането си към „Палма хотели“ ООД в размер на 699 450 лв., а общото задължение на „Палма хотели“ ООД към „Коминвест” АД към 02.11.2011 г. е  в размер на 1 477 230,85 лв. Т.е. – задължението към „Деомид – Варна“ ООД е доказано.

Въпреки това тезата за отсъствие на увреждане на кредиторите не  може да бъде споделена. Според константната съдебна практика всяко отчуждаване на длъжниковото имущество намалява възможността за удовлетворяване на неговите кредитори и в този смисъл ги уврежда, тъй като  съобразно разпоредбата на чл.133 ГПК цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите задължения. Право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество. Отчуждавайки свой актив длъжникът осуетява упражняването на това право, и то не само в изпълнителния процес.

Увреждане е налице не само когато разпоредителното действие намалява актива на имуществото на длъжника, но и когато затруднява възможността за удовлетворяване на кредитора. Такова затрудняване е налице и при отчуждаването на имот вместо погасяване на задължения към други кредитори, тъй като срещу това отчуждаване в имуществото на длъжника на постъпва никакъв друг секвестируем актив, от който ищецът да може да се удовлетвори, а намаляването на пасива е ирелевантно за ищеца.  Ето защо съдът приема, че процесният договор уврежда ищеца в качеството му на кредитор.

На второ място въззивникът обосновава отсъствието на увреждане на кредитора си  с твърдението, че насочването на изпълнението към процесните имоти към датата на атакуваната сделка  не би довело до удовлетворяване на „Босстил“ ЕООД предвид вписаната в полза на „УниКредит Булбанк“ АД ипотека. Това твърдение е хипотетично и не държи сметка, че последователността и степента на удовлетворяване на кредиторите от имота в изпълнителния процес са въпроси, които се разрешават в този именно процес и зависят от конкретните обстоятелства, тъй като винаги съществува възможност към момента на принудителното изпълнение върху имота ипотекарният кредитор да е частично или напълно удовлетворен по друг начин или цената от публичната продан на имота да е достатъчна да удовлетвори и хирографарните кредитори.

          Доказан се явява и субективният елемент от ФС на иска по чл.135 ЗЗД - ЗНАНИЕТО ЗА УВРЕЖДАНЕ. Неговото установяване е в тежест на ищеца, с всички предвидени в закона доказателствени средства, както преки, така и косвени. Доколкото възникването на твърдяното вземане на ищеца предхожда атакуваната сделка, то е приложима хипотезата на чл. 135, ал. 1 и изискуемото от закона субективно отношение е знание за увреждане, което при възмездна сделка следва да съществува  както у длъжника, така и у лицето, с което той е договарял.

          Педи всичко прехвърлителят и приобретателят по транслативната сделка са свързани лица  по смисъла на пар.1 от ДП на ТЗ. Като съдружник в „Палма хотели“ ООД вторият ответник „Деомид – Варна“ ООД е участвал в общите събрания на дружеството и е бил запознато с дейността на „Палма хотели“ ООД. При изповядване на транслативната сделка и двете страни са били представлявани от един и същи адвокат, като техен упълномощен представител, който адвокат е бил и процесуален представител на „Палма хотели“ ООД в производството по т.д. № 1074/11г. на ВОС и като такъв е бил запознат с наличието на облигационна обвързаност между ищеца и първия ответник, по силата на която за ищеца са възникнали неудовлетворени парични вземания.

          Наличието на знание за увреждане у договарящите страни не се опровергава и от твърдението във въззивната жалба, че „Палма хотели“ ООД е формирало разбирането, че е кредитор на „Босстил“ ЕООД предвид вземането му за некачествено изпълнение, а не негов длъжник. Това вземане действително е заявено в по-висок размер от признатото за основателно от съда, но  то не води до автоматично изключване на знанието за задълженията към ищеца, които са счетоводно и съдебно признати.

          Предвид на всичко гореизложено съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което счита, че същият следва да бъде уважен.

          С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за тази инстанция в размер на 3 950лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/23.02.2018г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 374/2017г.

          ОСЪЖДА „Деомид – Варна“ ООД, ЕИК 115208606, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, Апарт.хотел „Палм Бийч“, Тяло А, ап.А 4.6  и „Палма хотели“ ООД, ЕИК 103852447, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Приморски, к.к. „Златни пясъци”, хотел „Палма” да заплатят на „Босстил“ ЕООД, ЕИК 103799539, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н Младост, ж.к. „Възраждане", ул. „Цар Гавраил Радомир” № 7, ет. 5, ап. 17, представлявано от управителя Б Н Ш сумата от 3 950лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :