Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    85/ 06.04.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на      осми  март                                                               Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  31  по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          С решение  № 111/08.10.2015г. по т.д. № 595/2014г. Шуменският окръжен съд е осъдил ЗК „Лев Инс” АД, гр.София да заплати на Т.С.К., ЕГН-**********, действаща лично и като законен представител на малолетните си деца М.Б.К., ЕГН-********** и К.Б.К., ЕГН-**********, с адрес ***  сумата от 30 520.76 лв. , дължими на основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за щети възникнали от пътно-транспортно произшествие случило се в гр. Шумен, кръстовището на ул. „Плиска” и ул. „Станционна”, на 03.05.2013 г. и  която сума се формира от следните суми:

- 20 000 лв за претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди от страна на ищцата Т.С.К.,

- 2 979.11 лв.  представляващи мораторна лихва върху сумите за неимуществена вреда за периода от ПТП – 03.05.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба – 20.10.2014 г.;

- 4 500 лв, представляващи обезщетение за претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди от страна на малолетното дете К.Б.К., ЕГН-**********,

- 670.30 лв.  мораторна лихва върху сумите за неимуществена вреда за периода от 03.05.2013 г. до 20.10.2014 г.;

- 1 000 лв, представляващи обезщетение за претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди от страна на малолетното дете М.Б.К., ЕГН-**********,

- 148.96 лв. - мораторна лихва върху сумите за неимуществена вреда за периода от 03.05.2013 г. до 20.10.2014 г.;

- сумата от 883.29 лв., представляващи претенция за пропуснати ползи от страна на Т.С.К., ЕГН-**********, формирани като разлика между получените обезщетения за временна нетрудоспособност и сумите, които ищцата би получила по трудовото си правоотношение за месеците май, юни и юли 2013 г.,

-  сумата от 151.65 лв. - представляващи мораторна лихва, считано от падежа на всяко месечно плащане до датата на предявяване на исковата молба - 20.10.2014 г., ведно със законната лихва по отношение на всички гореупоменати суми за главница от датата на предявяване на исковата молба – 20.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумите,

- както и сумата от 187.45 лв., представляващи имуществени вреди, претърпени от страна на Т.С.К., ЕГН-**********, вследствие на ПТП – суми платени за допълнителни медицински изследвания и процедури,

като претенциите в останалата им част са отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

И двете страни обжалват решението:

Ищцата Т.С.К., като родител и законен представител на детето М.Б.К. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен  предявеният иск за неимуществени вреди над уважения размер от 1 000лв по отношение на детето М.Б.К., като моли съда да уважи предявения иск за неимуществени вреди в пълния му размер от 7 000лв.

ЗК „Лев Инс” АД обжалва решението в частта, в която искът на ищцата Т.К. за неимуществени вреди е уважен за сумата над 10 000лв, както и в частта, в която  искът на малолетния ищец К.К., действащ чрез майка си Т.К., за неимуществени вреди е уважен за сумата над 3 000лв.  Моли за отхвърляне на предявените искове над посочените в жалбата размери.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.226 КЗ / отм./

Предмет на настоящото производство е размерът на дължимите обезщетения за неимуществени вреди на всеки от ищците. Критериите за определяне на този размер се свеждат до  преценката на понятието  „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, дадените в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС указания и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК . Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. Така също и решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК,  постановени по реда на чл.290 ГПК. Под „обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай”  съдът разбира : видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалите; начинът на извършване на увреждането; болките и страданията, претърпени от ищците, както при причиняване на увреждането, така и в последствие и към момента на подаване на исковата молба; възрастта на увредените; отношенията в семейството преди произшествието, отражението на вредоносното действие върху психическото състояние на пострадалите, както и   икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./. 

Изхождайки от горните критерии, приложени съобразно фактическата установеност по делото, която  е безспорна между страните, съдът определя следните размери на обезщетения за неимуществени вреди :

 

          По иска на Т.С.К. :

            От медицинската документация по делото и експертните заключения по  приетите пред първата инстанция съдебно-медицинска и психологическа експертизи, се установи, че в резултат на осъщественото на  03.05.2013г. ПТП ищцата Т.К.  е претърпяла следните травматични увреждания : Съчетана травма глава – крайници, контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане в горната трета на лява мишница, външна страна, счупване на лявата ключица и кръвонасядане по външната страна на лявото бедро. При благоприятно протичане на оздравителния процес и отсъствие на усложнения  счупването на лявата ключица се възстановява за 2-3 месеца, мозъчното сътресение  - в рамките на месец, а установените кръвонасядания отзвучават напълно за 2-3 седмици. В конкретния случай ищцата Т.К. е била временно нетрудоспособна  в продължение на 2 месеца и половина във връзка със счупването на лявата ключица. Възстановяването от мозъчното сътресение е продължило около един месец. Най-силно изразени болки и страдания ищцата е изпитвала  през първия месец след ПТП, след което те са започнали да намаляват и отзвучават. Счупването на лявата ключица не е било придружено с усложнения, а персистиращото главоболие експертите определят като тензионно, декомпенсирано от травмата и поддържано от начина на живот и промените в шийната част на гръбначния стълб. Прогнозата на състоянието на ищцата е добра, тъй като не се очаква задълбочаване на клиничните симптоми, които да могат да се свържат пряко с преживяната травма. Към настоящия момент е налице частично ограничение в движението на лявата раменна става поради поява на болка. Съгласно направеното уточнение в с.з. болки са възможни и занапред при прекомерно движение на раменната става, движение назад, повишено физическо натоварване и променливо време.

            Според експерта – клиничен психолог в резултат на претърпяното ПТП ищцата Т.К. е изпаднала в остър стрес – преходно разстройство, което се проявява в отговор на силен психичен или соматичен стрес и може да продължи от няколко часа до няколко дни. Състоянието се характеризира още с усещане за „зашеметеност”, стеснение на съзнанието, вниманието и др., като впоследствие може да се появят и тревожност, отчаяние, които според експерта са се проявили при пострадалата, но нито един от симптомите не се е задържал за дълго. При ищцата отсъства вероятността състоянието да прерасне в пост травматично стресово разстройство, възникващо като закъснял и/или протрахиран отговор към стресогенното събитие, както и да се усложни чрез продължителност с години и да предизвика трайна промяна в личността. Напротив – у ищцата  се откриват отделни симптоми на посоченото разстройство, които и към момента на освидетелстване продължават, но те не са изразени по степен и качество до оформено посттравматично разстройство, а само създават на пострадалата неприятен спомен, който води до отбягване на мястото и на други неща свързани със събитието, но не блокират нейното адекватно социално и професионално функциониране.

Събраните по делото свидетелски показания на С. Ж. А., която помагала на пострадалата за децата и по-специално – за малолетното дете К. за периода преди и известно време след произшествието, на  Р. П.С. – майка на ищцата и П. С. П. – брат на ищцата сочат, че след инцидента ищцата е ползвала отпуск за  временна нетрудоспособност в продължение на  три месеца, по време на който лежала почти непрекъснато поради постоянно главоболие, свързано със световъртеж. Това състояние, както и увреждането на ключицата й пречели да се грижи за двете си деца ефективно. И тримата свидетели помагали както на самата пострадала в задоволяване на ежедневните й нужди и посещенията при лекар, така и на децата.

Въз основа на горното съдът определя справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищцата Т.К. в размер на 20 000лв, като не споделя оплакването в жалбата на ЗК „Лев Инс” АД, че е налице разминаване на свидетелските показания със заключенията на вещите лица, което е следвало да бъде отчетено от първоинстанционния съд, респ. – от настоящия състав на съда. Възприятията на свидетелите като част от най-близкото обкръжение на ищцата, възпроизвеждат лични впечатления от нейното състояние непосредствено след индицента и в процеса й на възстановяване, които съдът не цени като противоречащи на дадените експертни заключения, тъй като в по-голямата си  степен се припокриват със субективните усещания и изживявания на пострадалата, възприети в чисто житейски план.

 

По иска на М.Б.К., действаща чрез законния си представител Т.С.К. :

Основният акцент в претърпените болки и страдания на ищцата М.К. лежи върху психологическите й преживявания във връзка с инцидента, тъй  като съгласно заключението на СМЕ соматични травми при нея не са регистрирани.

По време на произшествието М.К. е била на седем години и според клиничния психолог е била достигнала интелектуална зрялост за разбиране на причинно-следствените връзки на различни ситуации. Представата й за смъртта е била развита, както и разбирането, че животът има начало и край, което от своя страна е провокирало сложни преживявания, в т.число е било предпоставка да отреагира на стресогенното събитие  със субективно чувство за заплаха и увреда. Експертът обаче е категоричен, че въпреки крехката си възраст детето е притежавало ефективни стратегии за справяне със стресогенното събитие и въпреки силния първоначален стрес тя е запазила контрол над ситуацията и е могла да организира и ръководи преодоляването й. При нея не се откриват соматични заболявания, соматоформни и тревожни разстройства. Въпреки преживения остър стрес към момента на процесното ПТП, състоянието е отзвучало в рамките на няколко дни и към момента на провежданата експертиза ищцата има интелектуален спомен за събитието, но вече без емоционален пълнеж.

Съгласно свидетелските показания след инцидента М. трудно е ходела на лекар, тъй като не искала да влиза в кола, имала смущения в съня си, нощни изпускания, стряскания, затворила се в себе си. На следващия ден след произшествието имала рожден ден, на който изглеждала много стресирана, плаха, а на моменти ставала агресивна, блъскала братчето си и викала. Затрудненията при пътуването с кола обаче според свидетелите са преодоляни.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че в резултат на процесното ПТП ищцата М.К. е претърпяла сериозен психологически дискомфорт и уплаха, три месеца е била лишена от обичайния контакт и ежедневни грижи на майки си, която е виждала болна на легло в къщи, като при това стресогенното събитие се е случило един ден преди рождения й ден, но въпреки това тя е успяла много бързо да преодолее травменото изживяване, без наличието на каквито и да е последствия от това, успяла е изцяло да преодолее негативното емоционално натоварване и стреса, няма никакви физически увреждания, поради което съдът намира, че обезщетението от 1000лв се явява справедливо и съобразено със събрания по делото доказателствен материал.

 

По иска на малолетния К.Б.К., действащ чрез законния си представител Т.С.К. :

И при него соматични увреждания не са констатирани. Спецификата при преценката на претърпените от него морални болки и страдания идва от една страна от твърде крехката му възраст по време на инцидента – година и 11 месеца, а от друга – от регистрираното изоставане в нервно – психическото му развитие съобразно поставената му диагноза – Специфични разстройства в развитието на двигателната система, във връзка с която е бил наблюдаван от невролози и рехабилитиран  в ДМСГД. Първоначалната му реакция на инцидента, според свидетелските показания, е силно стресова – разплакал се и посинял, стоял вкопчен в майка си, бил по-вял и пасивен в първите дни след ПТП. Според клиничния психолог състояния като неговото отзвучават от няколко часа до няколко дни, а споменът за тях се изличава до 3 месеца, в случай, че детето е изведено от стресогенната ситуация, ангажирано е емоционално позитивно, създадена му е адекватна среда и е предпазвано от негативни емоции. Според свидетелите след инцидента детето спряло да говори, събуждало се нощем на час и пищяло, без майка си не искало да пътува в коли. Свидетелката С. А. се грижела за детето от навършването на 1 година и близо година след инцидента – до м.февруари 2014г. Според нея Т. не е можела да се грижи ефективно за детето си след катастрофата, 40 дни не е можела дори да го вземе на ръце. След инцидента К. имал проблеми с равновесието, изостанал с говора,  бил свитичък, непрекъснато търсел майка си. И според тримата свидетели изоставането в нервно – психологическото развитие на детето е дало отражение при справянето с последиците от инцидента. Допълнително усложнение в състоянието му е допринесло и тримесечното боледуване на неговата майка и последвалото от това лишаване от пряка родителска грижа, което и настоящият състав квалифицира като липса на посочените от психолога условия за справяне със стресогенното преживяване за няколко дни след катастрофата и за създаване на адекватна среда за преодоляване на негативните емоции в посочения кратък период от време.

При така изяснената фактология съдът споделя извода на първата инстанция за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 500лв. за малолетния К.К..

По изложените съображения решението в обжалваните му части се потвърждава.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция разноските остават в тежест на страните така, както са направени.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение  № 111/08.10.2015г.  на Шуменския окръжен съд по т.д. № 595/2014г.  в обжалваните части.

В необжалваната си част  решението е влязло в сила.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :