Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    231/31.07.2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на     трети юли                                                                    Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Петров                                                               ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

             Р.Славов          

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  310   по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

      Образувано е по подадена въззивна жалба от „О ХХХХ” ООД, ЕИК 201132793, със седалище и адрес на управление с.Иваново, община В.Преслав, представлявано от управителя Г Н против решението на Шуменския окръжен съд от 08.01.2013г., постановено по т.д. № 479/2012г., с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца „П П” ЕООД, ЕИК 200160590, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.”Петър Парчевич” № 23, ет.3, ап.5 сумата 84 796,80лв, представляваща стойността на  доставени през 2011г. от ищеца на ответника и незаплатени от последния   семена, торове и препарати, сумата от 8 432,69лв -  мораторна лихва върху главницата от началото на забавата до  датата на завеждане на исковата молба - 25.07.2012г., както и лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на иска до окончателното  изплащане на задължението. По съображения, изложени в жалбата и свеждащи се основно до недължимост на сумата по проформа фактурата от 20.12.2010г., моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. В условията на евентуалност моли съда да отмени решението в частта, с която е осъдено да заплати 40 048,80лв – главница по проформа фактура № 001/20.12.2010г. и мораторна лихва върху нея в размер на 4 076,44лв.

      Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

      Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

     

 

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване :  иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ за заплащане на главница в размер на 84 796,80лв, представляваща стойността на  доставени през 2011г. от ищеца на ответника и незаплатени    семена, торове и препарати, фактурирани с описаните в исковата молба и приложени към нея фактури, както и иск с правно основание чл.86 ЗЗД- за заплащане на сумата 8 432,69лв - лихва за забава върху дължимата главница, считано  от първо число на месеца, следващ издаването на всяка фактура до предявяване на иска, а  по проформа –фактура № 1/20.12.2010г.-от 1.08.2011г. до 24.07.2012г.

      Безспорно установено по делото  от фактическа страна е, че  в изпълнение на сключен между страните  на 2.11.2010г.  договор за покупко-продажба на 40 тона семена за ечемик и пшеница, на обща стойност 25 560 лева и срок на плащане до 1.08.2011г., ищецът доставил на ответника семена,  торове и препарати, за което били съставени и двустранно подписани приложените към исковата молба четири данъчни фактури, неоспорени от ответника. Освен това съгласно издадената, двустранно подписана и неоспорена от ответника проформа фактура ищецът доставил, а ответникът приел

45 150 тона семена за пшеница и 14520 тона семена за ечемик, на обща стойност 40 048,80 лв. с ДДС.

      От приетото пред първата инстанция заключение на ССчЕ се установява, че и четирите фактури са осчетоводени в  счетоводствата на двете страни. По тях ответникът извършил две плащания : 35 044,80лв на 2.09.2011г., с което напълно погасил задължението  си по  фактура № 70/27.07.2011г. и 15 000 лв - на 18.11.2011г., с което частично погасил сумата по фактура № 69/27.07.2011г. По четирите данъчни фактури остава незаплатена сумата от 44 748лв, както и цялата сума от 40 048,80лв по проформа фактурата с ДДС.

      С оглед на горната фактическа установеност съдът приема за доказано наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор за доставка на семена, торове и препарати в посочените както в данъчните фактури, така и в проформа фактурата количества и при отразените в тях цени. Доказано се явява и частичното плащане на доставените и получени от ответника стоки, съобразно заключението на ССчЕ. Ответникът по иска не е депозирал отговор на исковата молба, респ. не е релевирал възраженията си в преклузивния срок по чл.367 ГПК. Пред вид на това и оспорването на доставките по проформа фактурата от 20.12.2010г., направено едва във въззивната жалба, се явява недопустимо. Но дори и да беше направено в срок, възражението срещу проформа фактурата би било неоснователно, по следните съображения :

      Проформа фактурата не е фактура по смисъла на чл.114 ЗДДС, редп. не съдържа всички изброени в този текст на закона реквизити. Пред вид на това тя не е и осчетоводена. Проформа фактурата е документ, който има предварителен характер и съдържа същата информация, която ще се съдържа и в данъчната фактура, с оглед на което сама по себе си не е основание за плащане на цената на стоката. Най-често се използва при плащане, което е било предварително уговорено, или при доставка на стоки, преди подписване на договора, с цел да послужи за определяне на продажната им цена. Когато обаче, както е и в процесния случай, е двустранно подписана и неоспорена, тя представлява доказателство за количеството и цената на доставената стока в качеството си на частен свидетелстващ документ. В този смисъл въз основа на нея съдът приема за доказано доставянето на 36 150 кг семена за пшеница и 14 520 кг семена за ечемик, на обща стойност 33 374,80лв. /без ДДС/ от ищцовото дружество на ответника. Пред вид на това, че проформа фактурата не е данъчна фактура, отразяването  в нея на стойността  на ДДС в размер на 6 674,80лв е неоснователно. Данъкът ще бъде дължим от крайния получател на стоката при данъчното оформяне на доставката. Ето защо искът за сумата от 6 674,80лв, представляваща стойността на включения в проформа фактурата ДДС, е неоснователен и в тази му част следва да бъде отхвърлен. Исковата претенция е основателна и доказана в размер на 78 122 лв./ 44 748лв – незаплатен остатък по четирите данъчни фактури + 33 374лв – незаплатена главница по проформа фактурата, без ДДС/.

      С оглед акцесорния характер на иска по чл.86 ЗЗД, същият се явява основателен и доказан в размер на 8 557лв. / 5 160лв върху главница от 44 748лв + 3 397лв върху главница от 33 374лв./ Тъй като увеличение на иска за мораторна лихва не е направено, претенцията се уважава в пълен размер от 4 432,69лв.

      Досежно разноските: Ищецът е направил разноски за двете инстанции общо в размер на 6 244лв., а ответникът – 1 864,60лв – държавна такса за въззивно обжалване. Адв хонорар от 3 730лв за процесуално представителство на адв.Галин Исаев от САК съдът не взема пред вид при изчисляване на дължимите разноски, тъй като доказателства за изплащането му не са представени. Съобразно изхода на спора на ищеца се дължат 5 796лв, а на ответника – 133лв. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за водене на делото в двете инстанции в размер на 5 663лв, изчислени по компенсация.

      Водим от горното, съдът

 

 

 

                                   Р       Е       Ш      И       :

     

      ОТМЕНЯ решението на Шуменския окръжен съд от 08.01.2013г., постановено по т.д. № 479/2012г., в частта, с която „О ХХХХ” ООД, ЕИК 201132793, със седалище и адрес на управление с.Иваново, община В.Преслав, представлявано от управителя Г Н е осъдено да заплати на ищеца „П П” ЕООД, ЕИК 200160590, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.”П П” № ХХ, ет.Х, ап.5 стойността на  доставени през 2011г. и незаплатени    семена, торове и препарати за разликата над 78 122лв до присъдените 84 796,80лв, както и в частта, с която ответникът  „О ХХХХ” ООД, ЕИК 201132793, със седалище и адрес на управление с.Иваново, община В.Преслав, представлявано от управителя Г Н е осъдено да заплати на на „П П” ЕООД, ЕИК 200160590, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.”Петър Парчевич” № 23, ет.3, ап.5 разноски за двете инстанции за разликата над 5 663лв до присъдените 6 244лв,като вместо него

     ПОСТАНОВЯВА  :

 

      ОТХВЪРЛЯ  иска на „П П” ЕООД, ЕИК 200160590, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.”П П” № ХХ, ет.Х, ап.Х срещу  „О ХХХХ” ООД, ЕИК 201132793, със седалище и адрес на управление с.Иваново, община В.Преслав, представлявано от управителя Г Н за заплащане на стойността на  доставени през 2011г. и незаплатени    семена, торове и препарати за разликата над 78 122лв до присъдените 84 796,80лв., като неоснователен.

      ПОТВЪРЖДАВА решението  в останалата обжалвана част.

      Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :