О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №344

 

14.06.2017г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета, проведено в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                       НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова в. ч. т. д. № 310

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на М.Я.Х. – Й. ***, против определение № 1331/04.05.2017г. по т. д. № 337/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Жалбоподателят релевира оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, респ. на изводите на първоинстанционния съд, че петитумът на предявения отрицателен установителен иск е неясно формулиран по отношение на вземанията, за които се иска прогласяване на погасяването им поради изтекла давност. Твърди се, че съдът е следвало сам да извлече петитум от изпълнителния лист, приложен към исковата молба, а указанието за заплащане на държавна такса – 4% върху цената на иска, е неправилно и поради това неизпълнението му не следва да води до правна санкция, в случая, до прекратяване на делото. Искането е за отмяна на определението.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, при наличие на правен интерес от обжалването.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на М.Я.Х. – Й., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД – гр. София, с петитум за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ищецът не дължи плащане на ответника поради изтекла погасителна давност. В исковата молба се твърди, че ответникът е взискател по изп. дело № 20097170400496 по описа на ЧСИ Р. Т*с рег. № 717 на НК, образувано сред препращане на изп. дело № 20137130400088 по описа на ЧСИ Л. Т* с рег. № 713 на НК, по което се изпълнява изп. лист от 18.09.2009г. Излага се, че по изпълнителното дело не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение в периода след 16.11.2009г. при което погасителната давност би следвало да е изтекла на 16.11.2014г. съгласно чл. 117 ЗЗД и ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС.

С разпореждане № 3354/27.03.2017г. производството е оставено без движение, като на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба, с препис за другата страна, да изложи конкретни твърдения за обосноваване на правния си интерес от водене на иска, да наведе конкретни факти и твърдения, на които основава иска, в това число в какво производство е издаден изпълнителен лист, срещу кого е издаден, кой е образувал изпълнително производство и срещу кого, за какво вземане, какви действия по изпълнителното производство се твърди да са извършвани, съответно кои се твърди, че са прекъснали давността, да формулира ясен петитум, като в случай, че се отрича дължимостта на дадено вземане същото да се конкретизира надлежно с посочване на основание и размер; да се посочи цена на иска съгласно чл. 127 вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и да се представят доказателства за заплатена държавна такса – 4 % върху цената на иска, на основание чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С молба вх. № 9445/03.04.2017г., подадена в изпълнение на указанията, ищецът релевира уточняващи твърдения за обстоятелствата по кое частно гражданско производство е издаден изпълнителния лист, срещу кого е издаден, кои са страните в изпълнителното производство, посочен е общ размер на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист в полза на банката -145 084.67 лв., както и че правният интерес за предявяване на отрицателен установителен иск с петитум: за прогласяване погасяване на вземанията по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност, произтича от опит за провеждане на публична продан от ЧСИ Р. Т*на 27.03.2017г. По отношение на указанията в частта за заплащане на държавна такса се „ обръща внимание на съда“, че по установителен иск не се дължат 4% върху цената на иска.

С разпореждане № 3638/04.04.2017г. производството е оставено повторно без движение, като са обективирани отново част от указанията за нередовности на исковата молба по предходното разпореждане, които съдът е счел за неотстранени. На страна е дадена повторна възможност в нов едноседмичен срок да уточни по основание и размер всяко едно от вземанията, отричането на чиято дължимост се цели, респ. да посочи цена на исковете съобразно уточненията, и да представи доказателства за заплатена държавна такса – 4 % върху цената на иска, на основание чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

В подадената от ищеца молба вх. № 11775/25.04.2017г. отново е посочен общ размер на оспорените вземания - 145 084.67 лв., същите не са индивидуализирани по основание и размер, обективиран е същият петитум: за прогласяване погасяване изцяло на вземанията на банката поради изтека погасителна давност. По отношение на задължението за заплащане на държавна такса се излага, че същото няма да бъде изпълнено докато не бъде коригиран указания размер от 4 % върху цената на иска, който бил дължим при осъдителни искове, но е и при предприета защита с отрицателен установителен иск.

При преценката относно правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, по силата на разпоредбата на чл. 269 от ГПК във вр. с препращащата норма на чл. 278, ал. 4 от ГПК. Тъй като жалбоподателят не твърди, че е предприел изпълнение по разпореждания № 3354/27.03.2017г. и № 3638/04.04.2017г. в частта относно указанията за уточняване по основание и размер на всяко едно от вземанията, отричането на чиято дължимост се цели, респ. да посочи цена на исковете съобразно уточненията, и да представи доказателства за заплатена държавна такса – 4 % върху цената на иска, на основание чл. 71, ал. 1 във вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, произнасянето по частната жалба срещу приключващото определение въз основа на конкретните оплаквания в случая предполага преценка за правилност на предходните, неподлежащи на самостоятелно обжалване, разпореждания.

Въззивният съд намира, че указанията по разпореждания № 3354/27.03.2017г. и № 3638/04.04.2017г., за които ищецът - частен жалбоподател твърди, че са неправилни, са постановени от решаващия съдия в съответствие с процесуалния закон.

Според изричните разпоредби на чл. 127, ал. 1 ГПК, за да бъде редовна исковата молба тя трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на фактическото основание на иска, респ. фактите, от които се твърди, че произтича претендираното право, да са посочени страните по материалното правоотношение, както и петитум, чието съдържание да не води до неяснота относно претендираното право и вида на търсената защита. Фактическите твърдения следва да са ясни и логически свързани, а петитумът - адекватен на заявеното фактическо основание.

В случая, липсата на индивидуализация на процесните вземания по основание и размер едновременно и в обстоятелствената част и в петитума, която е надлежно указана на ищеца, съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и същевременно рефлектира върху изискването за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Пороците не могат да бъдат преодолени „ служебно“ от сезирания съд, чрез извличане на данни от приложени към исковата молба документи, в началната фаза на производството, и формирането на изводи от съдържанието им за основанието и размерите на вземанията, за които в случая се иска „ прогласяване на погасяването им поради изтекла давност“. Формулираният от ищеца петитум на иска в някой случаи би могъл да бъде подложен на тълкуване от съда по отношение на индивидуализацията на спорния предмет, съобразно приложимите правни норми, при яснота относно вида на предприетата съдебна защита и фактите, на които се основава правният интерес. По конкретното дело това се налага поради несъответствие между частично въведените от ищеца правопораждащи факти, тъй като твърденията за погасяване на вземания, които имат правния характер на възражения за погасено право на иск, респ. право на принудително изпълнение, не се свързва с възникване на претендираните от ищеца правни последици като следствие от приложимите правни норми, доколкото с изтичане на срока на погасителна давност не се погасява самото вземане, а правото на кредитора да го събере по принудителен ред. Тълкуване на петитума в случая обаче е невъзможно, тъй като достатъчно индивидуализиращи данни не се съдържан и в обстоятелствената част на исковата молба.

Установителните искове за парични вземания / положителни или отрицателни/ не са неоценяеми - те имат своя цена, която се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Цената на иск за парично вземане, съгласно посочената норма, се определя от търсената сума, независимо от това дали е предприета защита чрез осъдителен или установителен иск. Доколкото рамките на интереса на ищеца по конкретния спор би трябвало да се очертават от размерите на неудовлетворени до момента парични вземания на взискателя по изп. дело № 20097170400496 по описа на ЧСИ Р. Тодорова с рег. № 717 на НК, то държавната такса, дължима на основание чл. 71, ал. 1, изр. 1 ГПК, следва да се определи на база на техните размери / непосочени от ищеца в исковата молба и уточняващите молби / по правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК -  4 % върху цената на исковете, но не по- малко от 50 лв. / ако, съобразно размера на отделно вземане, 4 % от него формират сума под 50 лв./

Така мотивиран съставът на ВнАпС намира, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба на М.Я.Х. – Й. ***, против определение № 1331/04.05.2017г. по т. д. № 337/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.