ОПРЕДЕЛЕНИЕ№421

 

Гр.Варна, ……29.06.… 2018г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 310 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на „Форекско“ АД със седалище гр.София срещу определение № 3084 от 28.03.2018г. по търг.дело № 63/16г. по описа на Варненски ОС, с което е върната подадената от жалбоподателя жалба вх.№ 5802 от 27.02.2017г. срещу решение № 916 от 12.12.2016г. на ВОС по търг.дело № 63/16г.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно  и необосновано, постановено е в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорва извода на съда, че разпореждането от 22.12.2017г., с което въззивната им жалба е оставена без движение е редовно връчено по смисъла на чл.50 ал.2 от ГПК. Твърди че приложимостта на чл.50 ал.2 и чл.50 ал.4 от ГПК е обусловено от изходяща от връчителя информация за напускане на адреса, респ. на така липса за липса на достъп до същия или на нежелание от служителите на адресата да получат съобщението. Твърди че следва да бъде посочен източникът на информация, както и да бъдат извършени не по-малко от три посещения на адреса в различен времеви период. Твърди че във върнатото съобщение до ответника, с което му е даден срок за внасяне на държавна такса в размер на 100 423лв. няма информация за липса на вписания в ТР офис, както и имало ли е такава фирма на адреса, той напуснат ли е и има ли известен нов такъв. Твърди че не са били налице основанията за прилагане на чл.50 ал.2 от ГПК към 28.03.2018г., поради което и съобщението за отстраняване на нередовности не му е редовно връчено.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба и да бъде разпоредено продължаване на съдопроизводствените действия по нея.

Насрещната страна по жалбата – ищеца „Консолид Комерс“ ЕАД със седалище гр.София в срока по чл.276 ал.1 от ГПК е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 63/16г. по описа на ВОС е образувано по иск на „Консолид Комерс“ ЕАД срещу „Форекско“ АД. По делото е постановено решение № 916 от 12.12.2016г.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх.№ 5802 от 27.02.2017г. След приключване на производството по молба на въззивника за освобождаване от държавна такса, с определение № 12726 от 22.12.2017г. на въззивника са дадени указания и определен едноседмичен срок от съобщението за внасяне на дължима за въззивно обжалване държавна такса в размер на 100 423лв. Изпратеното съобщение на адреса на управление, вписан в търговския регистър /гр.София, район Възраждане, ул.“Позитано“ № 23/, е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице призовкар че в гр.София, на ул.“Позитано“ няма № 23, след № 17 до № 35 няма сгради. Върху върнатото в цялост съобщение първоинстанционният съд е постановил разпореждане № 3083 от 28.03.2018г., с което е приложил върнатото съобщение към дело като редовно връчено на основание чл.50 ал.2 от ГПК.

По делото е постъпила по електронна поща молба вх.№ 9214 от 26.03.2018г. от въззивника за продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса.

С обжалваното определение съдът е приел че ответникът е редовно уведомен за констатираната нередовност на въззивната жалба, като съобщението за без движение следва да се счита за редовно връчено на 06.03.2018г., датата на удостоверяване от длъжностното лице връчител на обстоятелството, че вписания адрес на управление в търговския регистър не съществува, приел е че молбата за продължаване на срока е подадена след изтичане на срока за отстраняване на нередовности и я оставил без разглеждане и е върнал въззивната жалба на основание чл.262 ал.2 т.2 от ГПК.

Връчването на съобщения до страна – юридическо лице се урежда от правилата на чл.50 от ГПК. В случая съобщението за отстраняване на нередовности до въззивника – акционерно дружество е изпратено на вписания в търговския регистър по неговата партида адрес на управление. Съгласно удостоверителното изявление на длъжностното лице по призоваването такъв административен адрес в седалището на дружеството не съществува. Касае се за обективен факт, който може директно да бъде възприет и установен от призовкаря и не е необходимо извършване на проверка чрез събиране на сведения от съседи или няколко посещения на адреса. Тази хипотеза следва да се приравни на ненамиране на дружеството на посочения от него и вписан в търговския регистър адрес и към нея следва да се приложат последиците на чл.50 ал.2 от ГПК.

На основание чл.43 ал.2 предл.първо от ГПК съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото, което е сторено в настоящия случай от съда на 28.03.2018г. с разпореждане № 26.03.2018г. В този случай е необходим изричен акт – разпореждане на съда. Именно от датата на разпореждането на съда за прилагане на съобщението по делото започва да тече срокът за отстраняване на нередовности на въззивната жалба.

В настоящия случай въззивният съд намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл.50 ал.2 от ГПК и разпореждането на съда за връчване на съобщението чрез прилагането му по делото е законосъобразно. Това разпореждане обаче е от 28.03.2018г., на която дата е постановено и обжалваното определение за връщане на въззивната жалба. На първо място към датата на връщане на въззивната жалба срокът за изпълнение на дадените указания още не е бил изтекъл. Още повече, че към тази дата, в срока за изпълнение, по електронен път, по делото е подадена молба за продължаване на срока по чл.63 от ГПК, оставена без разглеждане.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното определение за връщане на въззивната жалба следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от произнасяне по подадена в срок молба на въззивника за продължаване на срока за внасяне на дължима по делото такса за въззивно обжалване.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯ определение № 3084 от 28.03.2018г. по търг.дело № 63/16г. по описа на Варненски ОС и

ВЪРЩА делото на ВОС за произнасяне по подадена в срок по електронен път молба на „Форекско“ АД по чл.63 ал.1 от ГПК за продължаване на срока за внасяне на дължима по делото такса за въззивно обжалване.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: