Р Е Ш Е Н И Е

№      207/12.07.2013 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  11.06.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.       

ЧЛЕНОВЕ:   ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

          РАДОСЛАВ СЛАВОВ

при секретаря Е. Тдорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 311 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 37/13.02.2012год. по т.д. № 297/2012год. на  ДОС, съдът е:

ОБЯВИЛ  неплатежоспособността  на основание чл.630 ал.1 от ТЗ на „Л." ЕООД, с ЕИК 820190807, със седалище и адрес на управление в град Генерал Тошев, ул.”Велко Ангелов” №38.

ОПРЕДЕЛИЛ е начална дата на неплатежоспособността на „Л." ЕООД, -26.06.2012год.

ОТКРИЛ е производство по несъстоятелност на „Л." ЕООД.

Допуснал е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху движимите и недвижими вещи на дружеството: Назначил е временен синдик на дружеството: Определил е дата на първото събрание на кредиторите: Осъдил е дружеството дза заплати 1 250лв.-разноски по делото и сумата от 90 605,96лв.-адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с правно основание чл.613а ал.2 ТЗ от Цветан Киров, като пълномощник на Национална агенция за приходите. Счита решението за неправилно в частта му,  относно определената начална дата на неплатежоспособност. Изразява становище, че началната дата следва да бъде определена на 31.18.2008год., по изложени съображения. Основното е, че към посочената дата ответното дружество е имало непогасени публични вземания по влязло в сила НП № ТД-716/23.07.2008год., издадено от ТД-Добрич, а от  коефициентите за ликвидност се установява, че същите са под единица, което налага извода, че дружеството е било в невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи. 

Насрещната страна „П К Б” АД гр.София, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна „Л.”ЕООД гр.Г.Тошево, не е изразила становище по делото.

Въззиваемата страна „П К Б”АД гр.София, чез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

 Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата  е подадена в срок и е  процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред окръжния съд е образувано по молба за откриване производство по несъстоятелност вх.№ 6787/08.11.2012год. на „Прокредит Банк /България”АД гр.София,  чрез процесуален представител, срещу „Л." ЕООД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 820190807, със седалище и адрес на управление в град Генерал Тошево, ул. „Велко Ангелов, 38, представлявано от управителя П.М.П..

Твърди, че „Прокредит Банк /България”АД гр.София като кредитор е предоставило на  „Л." ЕООД като кредитополучател, кредити по  сключени договори за банкови кредити и анекси към тях, описани подробно в молбата.

С решение на КС на банката, вземанията са били обявени за предсрочно изискуеми на основание Общите условия за кредитиране на банката, за което са уведомени и длъжниците.

Въпреки водените преговори, „Л.”ЕООД е спряло да изпълнява изискуемите задължения към банката, считано от 26.06.2012год.

За принудително събиране на дължимите вземания, Прокредит Банк /България”АД гр.София, се е снабдил с изпълнителни листи по договорите за банков кредит, както следва:

ИЛ от 15.08.2012год., изадден по ч.гр.д. № 320/2012год. на РС-Г.Тошево:

ИЛ от 15.08.2012год., изадден по ч.гр.д. № 319/2012год. на РС-Г.Тошево:

ИЛ от 07.08.2012год., изадден по ч.гр.д. № 300/2012год. на РС-Г.Тошево:

ИЛ от 15.08.2012год., изадден по ч.гр.д. № 321/2012год. на РС-Г.Тошево:

Присъдените суми не са заплатени на банката молител и ведно със законната лихва до 06.11.2012год. са в общ размер на 1 918 749,94евро, или -3 752 748,70лв.

Предвид изложеното, както и че „Л.”ЕООД не изпълнява задълженията си по търговските сделки с банката молител, на основание чл.630 ал.1 ТЗ моли да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството,  да бъде определена начална дата на неплатежоспособността  26.06.2012год. и да се открие производство по несъстоятелност на същото.

В съдебно заседание молбата се поддържа чрез процесуален представител.

Ответното дружество „Л.”ЕООД не е изразило становище по молбата на „Прокредит Банк”АД за откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът съобрази следното:

Представено е наказателно постановление № ТД-716/23.07.2008год. на ТД на НАП-Добрич, влязло в законна сила на 25.02.2009год., с което на „Л.”ЕООД е наложена глоба в размер на 8350,89лв.

Съобразно неоспореното заключение на ССЕ, дълготрайните активи на дружеството са 3 370 000лв. към 01.01.12год., 2 843 000лв. към 30.06.2012год.  Общата  стойност на активите на дружеството, към 30.06.2012год. е в размер на 3 780 000лв., от които дълготрайни 2 843 000лв. дълготрайни и краткотрайни активи -937 000лв.: Към 31.12.12год. дълготрайните активи са 2 788 000лв., а 570 000лв.-краткотрайните.

Считано от 2011год. собствения капитал на длъжника е в отрицателен размер, тъй като привлечения капитал-задълженията  е в по-големи стойностти от размера на активите.

Задлъжнялостта на дружеството към 30.06.2012год. е в размер на 4 701 000лв., а към 31.12.2012год.-4 294 000лв.  По счетоводни данни задълженията по банкови кредити към 30.06.2012год. са в общ размер на  2 901 618,57лв. главници, а задълженията към доставчици към посочената дата са 1 469 000лв., а към 31.12.2012год.-1018 000лв.

Размерът на публичните задължения е 352 262,30лв., от които-главница-293 068,46лв. и лихви-59 557,88лв.

Според заключението, последното плащане към банката –кредитор и молител по делото е извършено на 26.06.2012год. и  е в размер на 5 053,60 евро.

От заключението  на ССЕ се установява, че коефициентите за Обща ликвидност-съотношението на краткотрайните активи  към краткосрочните задължения, са следните: -За 2011год.-0,403,  към 30.06.2012год.-0,199, към  31.12.2012год.-0,133. При резултат на показателя Обща ликвидност под 1, следва да се направи извод, че  е налице индикация за проблеми с ликвидността на дружеството-т.е., че наличните активи не са достатъчни  за покриване на всички текущи пасиви, за посочения период.

Коефициентите за бърза ликвидност-т.е. съотношение на сбора от краткосрочните вземания,  краткосрочните инвестиции и парични средства към краткосрочните задължания-коефициентът показва способността на предприятието за покриване на задълженията с наличните средноликвидни активи, са следните:

-За 2011год.-0,249,  към 30.06.2012год.-0,129, към  31.12.2012год.-0,096.

Коефициентите  за незабавна и за абсолитна ликвидност за периода клонят към нулата, от което следва, че за периода дружеството не е  разполагало със собствени парични средства.

Според заключението, показателите за финансова автономност са следните:

-За 2011год.-0,122,  към 30.06.2012год.-0,196, към  31.12.2012год.-0,218.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните правни изводи:

Преди всичко, следва да се отбележи, че длъжникът не е оспорил решението,  поради което следва да се приеме, че решението е влязло в сила, освен в обжалваната част, относно определената начална дата на неплатежоспособност.

Следователно, предмет на настоящето производство е само определената начална дата на неплатежоспособност.

Както се посочи, ОС – Добрич е определил за начална дата на неплатежоспособност на длъжника „Л.” ЕООД -  датата 26.06.2012 г., а с въззивната жалба се иска за такава да бъде определена 31.12.2008год.

За да приеме посочената начална дата на неплатежоспособност, съдът е посочил, че на същата дружеството е преустановило изпълнението на задълженията към своите кредитори.

Този извод се споделя и от настоящата инстанция.

Действително, коефициентите  за ликвидност, са важен показател за определяне на финансовото състояние на търговските дружества, особено когато счетоводството на дадено дружество е водено нередовно, или не се осигури достъп до същото-при този случай за определяне на коефициентите и то към края на даден отчетен период, се ползват обявените данни в ТР.

 По делото ССЕ е ползвала освен представените по делото документи и представени документи от счетоводството на дружеството, /описани в р.ІІІ от заключението/, от които следва да се направи извод, че счетоводството на дружеството е водено редовно и дава обективна и вярна информация относно финансовото състояние на дружеството.

Както се посочи,  заключението е установило, че последното плащане към банката –кредитор и молител по делото е извършено на 26.06.2012год.

Съгласно чл. 608, ал. 1 т.1 ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение по търговска сделка…, а според ал.2-Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.

По делото не се твърди, а и не се установява, спиране на плащанията по кредитите на „Прокредит Банк”АД в по-ранен от 26.06.2012год. момент.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че като началната дата на неплатежоспособността на ответното дружество следва да бъде  определена 26.06.2012год.

Относно изразеното искане във въззивната жалба,  за начална дата да бъде определена 31.12.2008год., поради неплащане на публично задължение в размер на 8 350,89лв. Действително, няма данни за погасяване на това публично задължение, но въпреки това, това становище не може да бъде споделено.

Търговецът е неплатежоспособен не когато просто не плаща паричното си задължение по търговска сделка, или публично задължение,  а когато не е в състояние обективно да плаща.

Към 31.12.2008год. няма данни за други непогасени задължения. А към посочената дата, както и след нея, ответното дружество регулярно е обслужвало кредити /с ежемесечни вноски, надхвърлящи сумата от 8 350,89лв./ отпуснати от молителя, а именно: Кредит в размер на 180 000евро, в размер на 230 000евро, в разме на 299 980, 88лв. и кредит в размер на 1 300 000евро.  Наред с тези задължения, дружеството е погасявало и задължения към доставчици. Видно от заключението на ССЕ, през 2012год. е платена на доставчици сумата от 2 002924,13лв. /стр.157/.

Предвид изложеното, съдът намира, че неплащането на задължението към НАП-сумата от 8 350,89лв., не се е дължало на невъзможност на дружеството да погаси това свое задължение, тъй като е видно, че след това задължение, същото е погасявало задължения в несравнимо по-големи размери от посочената сума.

Предвид изложеното, съдът счита, че неплащането към ТД на НАП-Добрич на сумата от 8 350,89лв. не води до извод за неплатежоспособност по см. На чл.608 ал.1 ТЗ.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно изложените правни изводи, които споделя.

 По изложените съображения, Варненският апелативен  съд

                                                            

                                                      Р  Е  Ш  И

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 13.02.2013 г. постановено по търговско дело № 297 по описа на Добрички окръжен съд за 2012год.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.    

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.