Р Е Ш Е Н И Е

                          № 201

гр. Варна, 08.07.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на първи юли през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                              КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 311 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по повод на въззивна жалба от „Л.К.”ЕООД против решение № 14/05.06.2012г. по т.д. № 5/12г. на РОС, с което се прогласява нищожността по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ПБ И.”ЕООД /в несъстоятелност/ на извършени от последното дружество действия, осъществени след началната дата на неплатежоспособността – 01.01.2009г., представляващи изпълнение на парични задължения в полза на въззивника в общ размер от 68 288,76лв., на осн. чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ / редакция ДВ бр.70/98г./ и по повод на въззивна жалба от „Л.К.”ЕООД против решение № 739/19.07.2012г. по т.д. № 5/12г. на РОС, с което е оставена без уважение молбата на въззивника за допълване на решение № 14/05.06.2012г. по направеното от него евентуално възражение за намаление на претенцията на ищеца със сумата 25 489,40лв., поради последващо представяне на стоки от „Л.К.”ЕООД, чиято стойност не е платена от длъжника.

   Във въззивните жалби се излагат становища за неправилност на обжалваните решения на РОС. Твърди се, че неизяснен е останал въпросът дали стоките , предмет на сделките между въззивника и несъстоятелния длъжник са налични. Неоправдано е едновременно да се иска задържане на доставени стоки от длъжника  и връщане на получените за тях суми от въззивника. Навежда доводи за необснованост и неправилно приложение на материалния закон по отношение на атакуваните решения. Иска тяхната отмяна и отхвърляне на предявения иск по чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ / редакция ДВ бр.70/98г./ с присъждане на разноски.

   Не са постъпили писмени отговори от „ПБ И.”ЕООД / в несъстоятелност/ и от синдика Д.П.Д.. В с.з. пред настоящата инстанция последният изразява становище за съобразяване на промените в чл.646 ТЗ с ДВ бр.20/2013г.

   ВнАС прецени следното:

   Производството по т.д. № 5/12г. на РОС е образувано по искова молба от Д.П. синдик на „ПБ И.”ЕООД / в несъстоятелност/ срещу „Л.К.” ЕООД и „ПБ И.”ЕООД / в несъстоятелност/ с правно осн. чл.646,ал.2,т.1 ТЗ – за прогласяване нищожността спрямо кредиторите на „ПБ И.”ЕООД / в несъстоятелност/ на плащания към ответника „Л.К.”ЕООД в общ размер на 105 096,53лв., осъществени в периода 01.01.2009г.-25.02.2010г. След допуснато намаление на иска общият размер на плащанията , чиято нищожност се иска да се прогласи е 68 288,76лв.

   Настоящата инстанция намира , че така предявеният иск е недопустим.

В хода на висящото производство е прието изменение на чл.646,ал.2,т.1 ТЗ / ДВ бр.20/13г./. С решение №4/11.03.2014 г. на КС на РБ по конст.д. №12/2013 г.   е отхвърлено искането на ОСТК при ВКС за установяване противоконституционност на § 14 ал.1 ПЗР ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/28.02.2013 г./, съгласно който част от изменените разпоредби на чл.646 ТЗ се прилагат и за заварените искови производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е настоящото. Следователно, спрямо производството по предявения с искова молба от Д.П. синдик на „ПБ И.”ЕООД / в несъстоятелност/ срещу „Л.К.” ЕООД и „ПБ И.”ЕООД / в несъстоятелност/ с правно осн. чл.646,ал.2,т.1 ТЗ е приложима актуалната редакция на закона съгласно ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20/28.02.2013 г./ .

Промяната на първо място касае изменение във вида на исковете. Искът вече не е установителен, а конститутивен, тъй като с обратна сила законът в чл.646,ал.2,т.1 ТЗ определя изпълнението на парично задължение, независимо от начина на изпълнението, не за нищожно, а за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността. Съгласно решение №4/11.03.2014 г. на КС на РБ по конст.д. №12/2013 г. окръжните и апелативните съдилища, а и ВКС, следва задължително да се произнасят по наличието на правен интерес от предявените преди законодателната промяна установителни искове за попълване масата на несъстоятелността, като абсолютна процесуална предпоставка за тяхното разглеждане. Безспорно в случая тази абсолютна процесуална предпоставка не е налице, поради което искът се явява недопустим.

Урежда се и друг, различен от предишния фактически състав по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ в редакцията му до изменението с ДВ бр.20/2013 г. Като елемент на фактическия състав по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ в новата му редакция е въведено условието изпълнението да се отнася само до неизискуемо парично задължение, а не до изпълнение на изискуемо парично задължение, каквото е процесното. Освен това с  изменението на чл.646, ал.2 ТЗ като цяло, законодателят не само е разграничил двете хипотези ( изискуемо/неизискуемо парично задължение) чрез създаване на нова т.3 на същата алинея, но е въвел в т.3 и по-кратък 6-месечен срок. Следователно налице са нови фактически състави, които предявеният от синдика на осн. чл.646,ал.2,т.1 ТЗ /в редакцията до изменението/ иск не само, че не покрива, но и не може да се трансформира в някой от сега предвидените искове по чл.646,ал.2,т.1 и т.3 ТЗ. Наред с изложеното дотук, следва да се съобрази, че с новата разпоредба на чл.646,ал.5 ТЗ изрично са очертани юридическите факти, които изключват недействителността по горепосочените фактически състави.  Хипотезите на чл.646,ал.2,т.1 и т.3 ТЗ не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на длъжника и когато е извършено съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на равностойна стока или услуга в полза на длъжника. В случая, видно от заключението на в.л. Пенева по назначената пред РОС ССЕ и приложените по първоинстанционното дело фактури от л.49 до л.77 плащанията от длъжника са с оглед доставени му от „Л.К.” ЕООД стоки въз основа на валидно сключени договори за търговска продажба. Ето защо съдът приема, че за синдика липсва правен интерес от предявения установителен иск за нищожност, тъй като не може да получи търсената с този иск защита, а и длъжникът е получил насрещна еквивалентна престация.

В обобщение може да се заключи, че във въззивното производство не може да се прави изменение на иска /арг. от чл.214 ал.1 ГПК/, посредством което предявеният иск да се синхронизира с новите нормативни изисквания. Освен това изцяло различните фактически състави на чл.646, ал.2 ТЗ сочат, че изменението би касаело както петитума, така и обстоятелствата по иска, поради което би било недопустимо и на това основание. В ТЗ липсва преходна разпоредба, която да допуска подобно изменение. Следователно, липсва процесуална възможност да се премине от установителен иск за прогласяване на нищожност към понастоящем предвидения конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на едни и същи правни действия, който иск да бъде разгледан по същество от съда.

Предвид изложените по-горе в мотивите съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение №14/05.06.2012г. по т.д. № 5/12г. на РОС следва да се обезсили, а производството по делото,да се прекрати. Изводът за недопустимост на иска по чл.646,ал.2,т.1 ТЗ /отм./ обуславя и констатация , че ответникът по него „Л.К.” ЕООД няма правен интерес  да иска допълване на решението, постановено по недопустим иск, като РОС се произнесе по възражението на ответника за намаление на размера сумата , чиято нищожност се прогласява. Следва да бъде обезсилено и допълнителното решение.

На осн. чл. 649, ал.6 ТЗ дължимите държавни такси в размер на 2 731,55 лв. следва да се присъдят за сметка на масата на несъстоятелността.

На основание чл. 78, ал.4 ГПК в полза на „Л.К.”ЕООД следва да бъдат присъдени и сторените разноски в размер на 500лв. за адв.възнаграждение в първа инстанция.

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 14/05.06.2012г. по т.д. № 5/12г. на РОС и решение № 739/19.07.2012г. по т.д. № 5/12г. на РОС и ПРЕКРАТЯВА  производството по т.д. № 5/12г. и по в.т.д. № 311/14г. на ВнАС.

ОСЪЖДА „ПБ И.”ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК 102899279 ДА ЗАПЛАТИ чрез масата на несъстоятелността по сметка на АС – Варна сумата от  2 731,55 лв. лева – дължима държавна такса по прекратеното производство.

ОСЪЖДА „ПБ И.”ЕООД / в несъстоятелност/, ЕИК 102899279 ДА ЗАПЛАТИ чрез масата на несъстоятелността в полза на „Л.К.”ЕООД, ЕИК 102682497 сумата от 500 лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: