О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

324………..

 

гр.Варна, 12.05.. 2015 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети май, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*А

  ЧЛЕНОВЕ: Р*С*

 Ж* Д*

 

Като разгледа докладваното от съдия Д* в.ч.т.д.№ 311 по описа на ВАпС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, вр. чл.248 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-5472/18.02.20215 година от „П*- Г*” АД, ЕИК ***** срещу определение No-486/06.02.2015 година, постановено по т.д.No-734 по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение No-1175/09.12.2014 година, постановено по т.д.734/14 година.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като  противоречи на събраните доказателства и на материалния и процесуалния закон. Основният мотив на съда за отхвърляне на молбата е, че доказателствата са представени след постановяване на съдебното решение, поради което не са взети под внимание. Доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение не са такива по съществото на спора и представянето им не е преклудирано с изтичането на сроковете по чл.372 и чл.375 ГПК. Неправилен е и изводът на съда, че представените документи не доказват получателя на сумата и основанието за превеждане. На основание сключения договор е издадена данъчна фактура 20/10.04.2014 година, която е изписана на извлечението от разплащателната сметка, както и на банковото нареждане, приложено към молбата за изменение. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи молбата за изменение на решението, в частта за разноските и присъди в полза на „П**” АД сумата от 2530 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът по частната жалба „А* 2002” ООД не е представил отговор.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е  процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д.734 по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд е образувано по искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД на “П**” АД срещу “А* 2002” ООД за заплащане на суми, представляващи цена на доставени по договор за покупко-продажба инертни материали, ведно с обезщетение за забава за периода 07.11.2013 година до 10.04.2014 година, като исковете са частично уважени.

С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца се дължи присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част на иска.

За да бъде основателна молбата за присъждане на разноски следва да е налице отправено искане до съда до приключване на съдебното дирене, както и доказателства за реално извършено плащане с оглед разпоредбите на ТР 6/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Видно от мотивите на постановеното решение, първоинстанционният съд е отказал да присъди направените разноски поради липсата на доказателства за извършено плащане, като е формирал извод за недължимост на сумите. Гореизложеното обуславя извод, че е налице произнасяне на съда по въпроса за разноските, поради което искането, отправено до него с молбата от 13.12.2014 година е искане за изменение на решението, в частта за разноските.

За да е допустимо това искане следва страната да е представила списък на разноските до приключване на съдебното дирене и тъй като видно от представения списък /л.77/ такъв е налице, то отправеното до съда искане е процесуално допустимо.

Към списъка на разноски на л.78 е представено извлечение от банкова сметка *** „П**” АД с основание за извършено плащане фактура 20, а към исковата молба е приложено адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 10.04.2014 година  /л.16/ с уговорено възнаграждение в размер на 3036 лева с ДДС, както и представена фактура No-18/01.04.2014 година за сумата от 1464 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство  в полза на „П* Г*” АД пред РС-Габрово по договор от 01.04.2014 година.

Съобразно т.1 от ТР 6/2013 година на ОСГТК на ВКС за да се присъдят разноски в производството по чл.78 ГПК тяхното извършване следва да бъде доказано от страната. Когато е уговорен друг начин на плащане освен в брой заплащането следва да бъде установено със съответните документи.

В настоящия случай в представения договор за правна помощ и съдействие не е уговорено заплащане в брой, поради което в тежест на страната, която черпи благоприятните последици е да установи извършването на плащането. Представеното извлечение от банкова сметка ***ти, за да се установи, че същото удостоверява плащане на разноските по т.д.734/2014 година по описа на Варненски окръжен съд. От извлечението е видно, че ищецът е заплатил сумата от 3036 лева в полза на титуляра на сметката, без да са представени данни кой е титуляра на сметката, а посоченото основание за извършеното плащане е фактура 20, а не представеният по делото договор за правна помощ и съдействие от 10.04.2014 година. Представената с исковата молба фактура, установяваща основание за извършеното плащане е с друг номер -18, както и е по друг договор, с друга стойност и за осъществяване на процесуално представителство по друго дело т.е. като краен извод до приключване на съдебното дирене ищецът не е представил надлежни доказателства за извършено плащане на разноски за осъществено представителство по това дело.

Основният спорен въпрос е има ли възможност страната, пропуснала да представи доказателства за извършеното плащане да стори това чрез молба за изменение на решението, в частта за разноските, като отговорът за това е отрицателен.

Предвидената в чл.248 ГПК възможност съдът да допълва или да изменя решението, в частта за разноските е способ да се поправят процесуалните грешки, допуснати от съда при формиране на извода му за дължимостта на разноските, но не и способ страната да поправя собствените си процесуални пропуски. Съгласно т.1 на ТР 6/2013 година на ОСГТК на ВКС се присъждат разноските, за които са представени доказателства до приключване на съдебното дирене, като процесуалното бездействие на страната да осигури попълването на делото с доказателства следва да се санкционира чрез неприсъждане на разноските.  

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение No-486/06.02.2015 година, постановено по т.д.No-734 по описа за 2014 година на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение No-1175/09.12.2014 година, постановено по т.д.734/14 година.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: