Р Е Ш Е Н И Е   №  177

 

01.08.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 311 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „ОЛИ 81” ООД – гр. Варна, ЕИК 200261568, подадена адв. Й.С. от ВАК, срещу решение № 136/23.02.2017г., постановено по т. д. № 1698/2016г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл. 12 ЗЗД, срещу “ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“ АД – гр. Варна, ЕИК 104518621, за присъждане на сумата 25 923.80 лв., претендирана като претърпени вреди вследствие неизпълнение в срок на задължение на ответника за подписване на предварителен договор за присъединяване на обект към електропреносната мрежа по искане с вх. № 3167922/15.07.2014г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В жалбата се инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решение поради необоснованост и постановяване в противоречие с материалния. Основното оплакване е за неправилност на извода на първоинстанционния съд за липса на причинно – следствена връзка между забавеното изпълнение от страна на ответника на задължението за подписване на предварителен договор за присъединяване на обект към електропреносната мрежа и претендираните за обезщетяване вреди на ищеца. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението и уважаване на иска изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.

Въззиваемото дружество “ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“ АД, чрез процесуален представител - ю. к. Д.Д., депозира писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове предявени от „Оли 81” ООД - гр. Варна срещу „Енерго-Про Мрежи” АД - гр. Варна за осъждане на ответника да заплати сумите от 25 923.80 лв., претендирана като претърпени вреди и сумата от 6 000 лева, предявена като частична от сума в общ размер на 144 000 лв. и претендирана като пропуснати ползи от неполучен наем по договор с „Виктория Дженеръл Консулт” ЕООД, за периода 15.11.2014г. до 15.01.2015г., вследствие неизпълнение в срок на задължението на ответника за подписване на предварителен договор за присъединяване обект на ищеца към електропреносната мрежа, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, на основание чл. 12 ЗЗД. С влязло в сила протоколно определение от 31.01.2017 год., производството по делото е прекратено по предявения частичен иск за заплащане на сумата от 6 000лв. и по акцесорната претенция за законна лихва.

Обжалваното решение, с което исковата претенция за сумата сумата 25 923.80 лв. е изцяло отхвърлен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Предвид конкретните оплаквания в жалба и становището на насрещната страна, съставът на ВАпС намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по част от посочените от ищеца факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове. Не се спори, че страните са влезли в преддоговорни отношения по силата на подадено от ищцовото дружество „Оли 81” ООД - гр. Варна искане с вх. № 3167922/15.07.2014 г. за проучване на условията за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителна мрежа, предшестващо сключване на предварителен договор за присъединяване и претърпени от него вреди поради несключване на такъв договор в предвидения в чл.12, ал. 2 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната мрежа или към разпределителните електрически мрежи 30-дневен срок от искането. Безспорно е установено и сключването от страна на ищеца на Договор № 232/09.09.2009 г. за отстъпено право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост, по силата на който Община Аксаково е учредила в полза на ищеца право на строеж върху имот частна общинска собственост, представляващ УПИ ХХ „за общ. обслужване” в кв. 32 по плана на с. Орешак, Община Аксаково, целият с площ 700 кв.м., за изграждане на търговски комплекс с максимална застроена площ до 280 кв.м., оформяне и поддръжка на инфраструктурата около изградения търговски комплекс посредством допълнително озеленяване и обособяване на детски кът, срещу заплащане на сумата от 14 000 лв.; 2% режийни разноски или 280лв.; 2,6 % местни данъци на територията на Община Аксаково в размер на 364 лв. Съгласно клаузата на т.1 от раздел III т.1, учреденото с договора право на строеж се погасява в полза на собственика на земята, ако не бъде упражнено в продължение на пет години, която хипотеза се твърди да е настъпила поради забавата на ответното дружество. Не е налице спор между страните, че на 15.07.2014г. ищецът е депозирал искане за проучване на условията за присъединяване на обект на потребител към електроснабдителната мрежа досежно имота, предмет на договора за суперфиция, както и че ответното дружество, в отговор на искането, е издало на 06.08.2014 год. техническо становище за условията за присъединяване на обект на потребителя към електроразпределителната мрежа. Установено е също изготвянето на предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа изх. № В14-3989/16.09.2014г., за което ищцовото дружество е уведомено на 18.09.2014г.

По делото не се спори, че ответникът е в забава относно задължението му за изготвяне и предлагане за подписване на предварителен договор в нормативно определения срок, тъй като е сторил това почти два месеца след постъпване на искането. Спорният по делото въпрос e дали забавата в изпълнението на задължението на оператора съставлява недобросъвестно поведение при воденето на преговори по смисъла на чл.12 ЗЗД и налице ли е причинно – следствена връзка между забавеното изпълнение на ответника на задължението за подписване на предварителен договор за присъединяване на обект към електропреносната мрежа и заявените за обезщетяване вреди на ищеца, произтичащи от погасеното право на строеж.

Според ищеца правото на обезщетение по чл. 12 от ЗЗД възниква при недобросъвестно поведение на страната по време на воденето на преговори или сключването на договори, поради което счита, че е изпълнен фактическият състав на чл.12 ЗЗД – ответникът не е изпълнил задължението си да изготви и предложи предварителен договор за присъединяване в законоустановения 30-дневен срок от датата на постъпване на искането за проучване, в което се изразява и неговото противоправно поведение.

Ответното дружество счита за безспорно установена липсата на причинно-следствена връзка между забавата за изготвяне и предлагане на предварителен договор за присъединяване към ел. мрежа и твърдените от ищцовата страна вреди.

Настоящият състав на Апелативен съд- Варна изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото е останало недоказано, че забавата на ответника с по – малко от един месец относно изпълнението на задължението по преддоговорните отношение за сключване на предварителен договор е в причинно – следствена връзка с погасяването на правото на строеж. С нормата на чл. 67, ал.1 ЗС, чието съдържание е обективирано и като клауза от договора, е предвидена петгодишна погасителна давност за упражняване на правото да се построи сградата върху чужда земя. Ищецът не е разполагал с технологичното време, считано от момента на сезирането на ответника с искане с вх. № 3167922/15.07.2014г. за проучване на възможностите за присъединяване и сключване на предварителен договор, за да се снабди с влязло в сила разрешение за строеж, което да обуслови правото му да упражни учредената му суперфиция, както и да я реализира. За да се приеме, че правото на строеж е надлежно упражнено, то е необходимо сградата, за чието построяване е учредено,  да е до етап груб строеж или завършена на съответния етап на строителството в хипотезата на чл. 152 ал.2 ЗУТ, както при учредено право на строеж за цялата сграда на един правен субект, така и когато той го прехвърли за отделни обекти на трети лица / ТР № 1/04.05.2012г. на ВКС по т.д. №1/2011г. на ОСГК/. За оставащото време от по - малко от месец, при обема на отстъпената суперфиция, определен от акта за негойното учредяване -„търговски комплекс с максимална застроена площ до 280 кв.м.“, правото на стоеж не би могло практически да бъде упражнено по смисъла на закона, дори при своевременно произнасяне на мрежовия оператор. Съществени са следните обстоятелства, като изключващи извод за причинна връзка - по делото не се твърди и съответно не е предприето доказване и няма данни за наличие на изготвен и подготвен за одобряване инвестиционен проект за обекта по учредената суперфиция във всичките му части / идеен, работен и технически проект/. Изхождайки от това, без значение за спора остава наличието или липсата на сключен договор за строителство между ищеца и трето лице, респ. определените в него срокове за осъществяване на строителство.

По оплакването във въззивната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционния съд във връзка с определения от ЗУТ срок за издаване на разрешение за строеж предвид категорията на обекта. Твърди се, че за обекти от пета категория, в която попада и търговския комплекс по договор за учредяване на суперфиция, е допустимо срокът за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж да бъде 14 дни, съгласно чл. 144, ал. 3 във вр. чл. 142, ал. 6, т. 1 ЗУТ. Оплакването е неоснователно, тъй като съгласно посочените разпоредби инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл. 145 ЗУТ в 14 - дневен срок от внасянето им при условие, че е изготвена оценка по чл. 142, ал. 6, т. 1 ЗУТ.  По делото не се твърди и не се установява нито съществуването на инвестиционен проект за търговския комплекс към момента на подаване на искане вх. № 3167922/15.07.2014 г., нито изготвяне на оценка за съответствие / за което също е необходимо технологично време/, представляваща комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма - консултант, несвързана с проектанта, по желание и при възлагане от възложителя за обекти от четвърта и пета категории.

Ето защо, предвид липсата на причинно - следствена връзка между забавеното изпълнение на ответника и претендираните за обезщетяване вреди, настоящият състав на ВнАпС намира предявеният иск за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Като е стигнал до същите правни изводи, ВОС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 000 лв. юрисконсултско възнаграждение, което е в рамките на минималния размер установен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед установения по делото материален интерес.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 136/23.02.2017г., постановено по т. д. № 1698/2016г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

ОСЪЖДА „ОЛИ 81“ ЕООД, ЕИК 200261568, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „ Братя Миладинови“ № 68, вх. А, ет. 3, ап. 30, да заплати на“ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „ Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс, кула Е, сумата 1 000 / хиляда/ лв., представляващи съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.