Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 185

 

Гр.Варна, 20.07.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на четвърти юли през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

                                                                                          ЖЕНЯ Д.А

          

          При участието на секретаря Ели Тодорова    

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 313 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр.София срещу решение № 26 от 07.03.2018г. по търг.дело № 82/17г. по описа на Силистренски ОС, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на Т.И.П. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от смъртта на нейния баща И. П. Х., бивш жител на с.Ветрен, починал на 01.01.2015г. вследствие на ПТП от 04.12.2014г., причинено виновно от застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със договор № ОП-51-Д-75 от 16.12.2013г., с водач Б. Х. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 01.01.2015г., за разликата над 50 000лв. до присъдените 180 000лв.

Не е съгласен с изводите на съда по отношение на направеното от застрахователното дружество възражение са съпричиняване. Излага че по делото е приета комплексна експертиза, която е дала заключение че пострадалият наследодател на ищцата е бил с поставен предпазен колан. Оспорва заключението на експертизата в тази част и твърди, че съдът е следвало да обсъди заключението при условията на чл.201 от ГПК, което не е сторено. Твърди че съдът не е подложил на никакъв критичен анализ заключението, дадено от експертите. Сочи че всички травми, които е получил пострадалият са само в областта на главата, и че той няма никакви увреждания в областта на тялото, каквито би следвало да има при поставен предпазен колан, нито има травма на врата при камшичен удар, какъвто следва да се получи при поставен предпазен колан, нито е обяснено как са получени травмите изолирано, само в областта на главата с поставен предпазен колан. Твърди че всички травми и механизма на ПТП установяват, че пострадалият е бил без правилно поставен обезопасителен колан, в следствие на което тялото е политнало от седалката, като се е ударил в областта на главата в части от интериора на колата. Твърди че ако беше с поставен обезопасителен колан, той щеше да го задържи на седалката и нямаше да настъпят травми м областта на главата.

Твърди също така, че съдът не е отчел и скоростта, с която се е движел лекия автомобил „Ауди“, управляван от пострадалия. Твърди че скоростта му, посочена в експертизата е с един километър над разрешената за пътния участък, поради което е превишена и от друга страна е несъобразена с оглед пътната обстановка, която се е характеризирала с тежки метеорологични условия, силен дъжд и участъци с локви. Твърди че съдът не е обсъдил извършените от пострадалия нарушения при избора на скорост на движение.

Твърди че съдът не е обсъдил и възражението му, че пострадалият не е изпълнил задължението си да управлява автомобила възможно най-вдясно на пътното платно.

Оспорва извода на съда по отношение на определения по справедливост размер на обезщетението. Твърди че сумата 180 000лв. не отразява репариране на действителните страдания на ищцата, не отговаря на икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, нито на критерия за справедливост, с оглед възрастта на пострадалия и общественото му положение. Твърди че присъдената сума е многократно завишена и по естеството си е неоснователно обогатяване, а не обезщетяване на вреда.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което предявения срещу него иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000лв., ведно със законна лихва да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, моли съда да уважи подадената от него жалба.

Въззиваемата страни Т.И.П. в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя част. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от Т.И.П. ***“ АД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща И. П. Х. в резултат на травми, получени при пътно-транспортно произшествие на 04.12.2014г., причинено виновно от Б. Х. Д., при управление на лек автомобил с рег.№ СС 61 00 АК, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от датата на увреждането. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди за сумата над 50 000лв. до присъдените 180 000лв., ведно със законна лихва. В останалите му части първоинстанционното решение е влязло в сила.

Не е спорна пред въззивна инстанция следната фактическа обстановка:

С влязла в сила присъда по НОХД № 156/15г. по описа на Окръжен съд – Силистра Б. Х. Д. е признат за виновен в това, че на 04.12.2014г. при управление на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СС 6100 АК нарушил правилата за движение: чл.21 ал.1 от ЗДвП, като е управлявал в населено място МПС със скорост от 114 км/ч. при максимално допустима скорост в този участък от пътя до 70 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на И. П. Х., настъпила на 01.01.2015г.

Ищцата Т.И.П. е наследник по закон на И. П. Х. – негова дъщеря.

Между ответника ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Б. Х. Д. вреди при управлението на лекия автомобил

Спорни пред въззивния съд са размера на обезщетението и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Ц. С. П. и М. П. С., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло, като показанията на свидетелката П. при условията на чл.172 от ГПК. От показанията им съдът приема за установено, че връзката между въззиваемата П. и нейния баща е била изключително силна и трайна, отношенията им са били близки и приятелски, постоянно са поддържали контакти по между си. Баща и е бил за нея водеща фигура и опора в живота. И след като е имала свое семейство и дете, връзката и с родителите се е запазила. Трагичната и неочаквана смърт на Х. се е отразила много зле емоционално и психически на дъщеря му, предизвикала е у нея стрес и неутешима мъка. Въпреки случилото се въззиваемата е полагала усилия да бъде в помощ на своята майка и да се грижи за своето малко дете. Допълнителен стрес за нея са били съдебните заседания по наказателното производство и желанието и името на баща и да не бъде опетнено. Промяната в състоянието е наложило да потърси професионална помощ.

Като доказателство по делото е приета съдебно – психологична експертиза, обективно и компетентно дадена, и кредитирана от съда изцяло. От заключението и от обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, въззивният съд приема за установено, че въззиваемата П. преживява смъртта и загубата на баща си като стресогенна и травматична. Първоначалната и реакция е шокова, като последваща реакция се появяват симптомите на депресия, съпътствани с физическо и психическо изтощение – потиснатост на настроението, двигателна потиснатост и негативни мисли, силно редуцирани социални контакти. Установено е от експерта, че към момента у въззиваемата липсват депресивни преживявани и настроения, както и наличие на повишена тревожност, макар и на горната граница, клоняща към слабо изразена тревожност. Психологичното и изследване сочи че все още не е преживяла напълно загубата на баща си, все още е фиксирана  в емоционалния стадий на гнева и приемането. Посочено е от експерта, че стресът и потисната емоция при въззиваемата се манифестират в областта на тялото чрез наблюдавания процес на психосоматизация /сърцебиене, гадене/, чрез бягство в дейността, чрез засилени страхове и чрез процеса на „уравниловка“ в изразяването на различни емоции, чувства и психични състояния, с притъпеност на сетивата и чувство за „празнота“.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. И. Х. е починал на 67г. в резултат на получени при пътно при пътно-транспортно произшествие на 04.12.2015г. тежки травми, Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат категорично, че между починалия и неговата дъщеря Т. са съществували изключително близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и привързаност. След внезапната му и неочаквана смърт дъщеря му е претърпяла морални болки и страдания с висок интензитет, отразили се на цялостния и живот. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.

Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от Т.И.П. неимуществени вреди от смъртта на нейния баща е в размер на 120 000лв. Събраните доказателства по делото сочат на претърпени болки и страдания с висок интензитет, като болката от загубата на баща и неочаквано и при трагични обстоятелства, ще остане завинаги в живота на П..

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване от страна пострадалия И. П. Х., въззивният съд намира следното:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалият Х. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат тъй като е пътувал без поставен предпазен колан, с превишена и несъобразена скорост, като не е движил възможно най-вдясно в пътната лента, и с това свое поведение се е поставил в превишен спрямо нормалния риск.

В тежест на застрахователното дружество - въззивник е да докаже при условията на главно и пълно доказване, поведението на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

От първоинстанционния съд е прието заключение на комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертизи, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от въззивния съд изцяло. От заключението на експертиза и от обясненията на експертите, дадени в съдебно заседание, въззивният съд приема за установено, че към момента на удара пострадалият водач Х. на л.а.“Ауди 80“ е бил с поставен предпазен колан. Установява се от експертизата че при установения механизъм на уврежданията, няма как да бъдат избегнати уврежданията по водача.

От първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните и кредитирана от въззивния съд изцяло. От приетото по делото заключение е установен следния механизъм на пътно-транспортното произшествие: Предполагаемото място на удара между двата леки автомобила – лек автомобил „Опел Астра“, управляван от Д. и лек автомобил „Ауди 80“, управляван от пострадалия Х. е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил „Ауди 80“ – в лявата лента за движение на платното за движение в посока Силистра, с дясна страна на около 4.8 м. от източния ръб н платното. Ударът е в резултат от занасяне на лек автомобил „Опел Астра“  при преминаване през косо пресичащия пътното платно воден поток. Определената от експерта скорост на движение на лекия автомобил „Ауди 80“ е 71 км/ч. , като не е спорно че скоростта в района на произшествието е ограничена до 70 км/ч. Определено е от експерта, че максималната скорост на движение на автомобила, при която водачът на лекия автомобил „Ауди 80“ би имал техническата възможност да спре е около 46 км/ч. Посочено е от експерта, че ако автомобилът на пострадалия се е движил на по-голямо разстояние от осевата разделителна линия, то удар пак би настъпил между двата автомобила, но най-вероятно не би бил в предната част на автомобила.

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.

При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, възражението за съпричиняване за недоказано.  Пострадалият е управлявал автомобила „Ауди 80“ с своята пътна лента, като изборът му да е в лявата и част не представлява нарушение на правилата за движение по пътищата. Ударът между двата автомобила е настъпил по вина на управлявания от Д. лек автомобил, който се е движил със скорост 114 км/ч, посочена в присъдата на наказателния съд, при разрешена в този участък на пътя скорост до 70 км/ч съгласно императивното правило на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Дори и установеното превишение на скоростта от пострадалия водач с 1 км/ч да не бе налице, то съобразно извода на приетата по делото съдебно техническа експертиза, пак би се стигнало до същото съприкосновение между двата автомобила. Съдът приема за установено по делото поставянето на предпазен обезопасителен колан от пострадалия водач Х..

С оглед на така изложеното въззивният съд намира, че наличието на съпричиняване на увреждането не е доказано по делото. Намаляването на обезщетението на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем в резултат на поведение и действие на пострадалия, каквито доказателства в настоящето производство не са събрани.

Поради което и предвид ненедоказаността на направеното от въззивника – застраховател възражение за съпричиняване, въззивният съд намира, че следва да бъде присъдено застрахователно обезщетение в приетия от съда за справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата по 120 000лв.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в частта, му с която е присъдено обезщетение до размера на сумата 120 000лв. и отменено в частта му, с която е присъдено обезщетение за разликата над 120 000лв. до присъдените 180 000лв., като вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за този размер.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК, направеното искане и променения от въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимите в полза на ищцата разноски за първа инстанция са в размер на сумата 126.70лв., а дължимите по реда на чл.38 ал.2 от ЗА разноски в полза на процесуалния представител на въззиваемата са в размер на сумата 4 000лв. Предвид на това и решението на първоинстанционния съд, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищцата разноски за първа инстанция в размер на сумата 190.05лв. следва да бъде отменено за разликата над 126.70лв.,  и в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на адвокат П.Н. адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лв. следва да бъде отменено за разликата над 4 000лв. На основание чл.38 ал.2 от ЗА и направеното искане застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.П.Н. възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 2 223.85лв., определено от съда съобразно предмета на спора пред въззивен съд, изхода на спора и минималните размери на адвокатските възнаграждение, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК, направеното искане и променения от въззивния съд размер на уважената част от иска, дължимите от ищцата разноски в полза на застрахователното дружество за първа инстанция са в размер на сумата 160лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и 2 212лв. – адвокатско възнаграждение, при уважено възражение от първата инстанция за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид на обстоятелството, че с първоинстанционното решение е присъдена сумата общо 593лв., с настоящето решение следва да бъдат присъдени разноски за първа инстанция още в размер на сумата 1 779лв. Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на застрахователното дружество разноски за въззивна инстанция в размер на сумата 1 661.54лв., представляващи държавна такса, съразмерно на отхвърлената от въззивната инстанция част от исковата претенция.

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и намаления от въззивния съд размер на уважената част от иска, следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати дължимите за първа инстанция държавни такси за разликата над 4 800лв. до присъдените 7 200лв.

Водим от горното, съдът

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26 от 07.03.2018г. по търг.дело № 82/17г. по описа на Силистренски ОС, в частта му, с която Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на Т.И.П. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от смъртта на нейния баща И. П. Х., бивш жител на с.Ветрен, починал на 01.01.2015г. вследствие на ПТП от 04.12.2014г., причинено виновно от застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със договор № ОП-51-Д-75 от 16.12.2013г., с водач Б. Х. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 01.01.2015г. до размера на сумата 120 000лв.

ОТМЕНЯВА решение № 26 от 07.03.2018г. по търг.дело № 82/17г. по описа на Силистренски ОС, в частите му както следва:

в частта му, с която Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на Т.И.П. *** обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от смъртта на нейния баща И. П. Х., бивш жител на с.Ветрен, починал на 01.01.2015г. вследствие на ПТП от 04.12.2014г., причинено виновно от застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със договор № ОП-51-Д-75 от 16.12.2013г., с водач Б. Х. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 01.01.2015г. за разликата над 120 000лв. до присъдените 180 000лв.;

в частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на адв.П.Б.Н. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за разликата над 4 000лв. до присъдените 6 000лв.;

в   частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Т.И.П. разноски по делото за разликата над 126.70лв. до присъдените 190.05лв. и

в частта му с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Силистра дължима по делото държавна такса за разликата над 4 800лв. до присъдените 7 200лв

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Т.И.П. *** срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр.София за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от смъртта на нейния баща И. П. Х., бивш жител на с.Ветрен, починал на 01.01.2015г. вследствие на ПТП от 04.12.2014г., причинено виновно от застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със договор № ОП-51-Д-75 от 16.12.2013г., с водач Б. Х. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 01.01.2015г. за разликата над 120 000лв. до 180 000лв.

ОСЪЖДА Т.И.П. ***, ЕГН **********,***“ АД със седалище гр.София, ЕИК 8318304820, сумата 1 779лв. /хиляда седемстотин седемдесет и девет лева/, представляваща направени пред първа инстанция разноски.

ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК 8318304820, да заплати на адвокат П.Б.Н. *** на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата 2 223.85лв. /две хиляди двеста двадесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА Т.И.П. ***, ЕГН **********,***“ АД със седалище гр.София, ЕИК 8318304820, сумата 1 661.54лв. /хиляда шестстотин шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: