Р Е Ш Е Н И Е

 

238

                              

 

                гр. Варна, 09.09.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

като разгледа  докладваното от съдия Кристияна Генковска в.т.д. № 314 по описа на съда  за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по молба на ЗАД „Б. В. И. Г.” АД гр. София с искане за тълкуване на постановеното по делото решение № 193/07.07.2014г. по т.д. № 314/14г. на ВнАС със следното изложение: да се внесе яснота в диспозитива на второинстанционното решение, като чрез тълкуване по см. на чл. 251, ал. 1 ГПК да се определи точният размер на дължимото  застрахователно обезщетение за претърпените от ищците по делото неимуществени вреди. Счита, че има налице колизия между диспозитива на решението и изложеното в мотивите му досежно определяне размера на дължимото се застрахователно обезщетение.

В срока по чл. 251, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ответната страна по молбата Ц.Н.К. – К., лично и в качеството си на законен представител на децата ѝ Н.С.С. и С.С.С., чрез процесуалния им представител адв. Ив. Н., с който оспорва искането. Излага съображения за неоснователност на молбата, с оглед ясно и категорично отразената воля на съда, както в мотивите, така и в диспозитива на решението.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

По аргумент на чл. 404, т. 1 ГПК и това, че на принудително изпълнение подлежат освен влезлите в сила решения на съдилищата, още и осъдителните решения на въззивните съдилища, настоящият състав намира молбата за тълкуване на въззивното решение за допустима, предявена от легитимирана страна.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.т.д. № 314/2014г. на ВАпС е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Б. В. И. Г.” срещу решение № 270/17.03.2014г. по т.д. № 1626/13г. на ВОС в частта, с която са уважени исковете на Ц.К.-К. над 50 000лв. до 95 000лв., на С.С. над 50 000лв. до 90 000лв. и на Н.С. над 50 000лв. до 90 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг , респ. баща С. К., ведно със законната лихва върху главниците от 04.09.2010г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.226 КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

В мотивите на въззивното решение ВнАС е установил и приел, че претърпените от всеки ищец неимуществени вреди подлежат на обезщетяване в справедлив размер на по 120 000лв. От тях всеки ищец претендира по исковата молба за заплащане по 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като не се оспорва направеното преди процеса плащане от застрахователя.

Вземайки предвид полученото извънсъдебно от застрахователя изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв., а досежно двете деца – по 30 000 лв., съдът след направено прихващане от целия дължим размер на обезщетенията – по 120 000 лв. за всеки ищец, е изчислил оставащите за заплащане 95 000 лв. за майката и по 90 000лв. за всяко дете. Указал е, че в тези размери (на от по 95 000 лв., съответно 90 000лв.) предявените искове са основателни, а за разликата над така посочените сумих до претендираните по 100 000 лв. за всеки ищец подлежат на отхвърляне. За горницата над 100 000 лв. до 120 000 лв. съдът не е сезиран с искове, поради което и тази разлика не е предмет на произнасяне с диспозитив. В диспозитива си въззивният съд се произнася с потвърждаване на решението на ВОС само в частта за горницата над 50 000лв. по всеки иск, тъй като въззивникът не обжалва осъждането си за по 50 000 лв. за всеки ищец. В диспозитива на ВнАС не се съдържа произнасяне и относно отхвърлянето на претенциите над 95 000лв. до 100 000 лв. за майката и над 90 000 лв. до 100 000 лв. за всяко дете, тъй като липсва въззивна жалба от тях в тази част. Следователно по влязлото частично в сила решение на ВОС и по потвърдителното въззивно решение на ВнАС застрахователят дължи заплащане на 95 000 лв. на Ц.К. ; на 90 000 лв. на С.С. и на 90 000 лв. на Н.С..

В производството по тълкуване на влязлото в сила решение на съда по чл. 251, ал. 1 ГПК, респ. на подлежащо на принудително изпълнение осъдително решения на въззивната инстанция, съдебното решение се нуждае от тълкуване, когато е неясно. Решението е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на решението, а те в разглеждания случай са ясни и категорични. Поради това, в конкретната хипотеза, постановеното от въззивния съд решение е ясно и не се налага да бъде тълкувано.

Като последица от разрешаването на спора е и постановеният диспозитив, с който ВАпС потвърждава решение № 270/17.03.2014г. по т.д. № 1626/13г. на ВОС в частта, с която застрахователното дружество-настоящ молител е осъдено да заплати на всеки един от ответниците присъдените от ВОС обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до приетите за дължими максимални размери.

Ето защо, настоящият състав намира, че няма основание за тълкуване на решението в сочената от молителя част. Молбата е неоснователна и затова следва да бъде оставена без уважение.

 

От друга страна, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 247, ал. 1 ГПК.

От изложените мотиви в постановеното по делото решение № 193/07.07.2014г., става ясно, че (след направеното прихващане от дължимите по 120 000лв.) оставащите за заплащане  неимуществени вреди са в размер на 95 000 лв. за майката и по 90 000лв. за всяко дете. В потвърдителната част от диспозитива касателно обезщетението за децата С.С.С.,*** и Н.С.С. ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Ц.Н.К.-К., погрешно е посочено „до 95 000лв., представляващи обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга й С. К.”. Вместо това следва да се чете „до 90 000лв., представляващи обезщетение за понесени от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. К.”.

Налице е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за тълкуване на решението, на основание чл. 251, ал. 1 ГПК.

ДОПУСКА на осн. чл. 247, ал. 1 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 193/07.07.2014г. по в.т.д. № 314/2014 год. на Апелативен съд гр. Варна, като в 19-ти ред от потвърдителната част на диспозитива ВМЕСТО "до 95 000лв., представляващи обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга й С. К." ДА СЕ ЧЕТЕ „до 90 000лв., представляващи обезщетение за понесени от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща С. К.”.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: