Р Е Ш Е Н И Е

   № 193

                           гр. Варна, 07.07.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 314 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба от ЗАД „Б. В. И. Г.” срещу решение № 270/17.03.2014г. по т.д. № 1626/13г. на ВОС в частта, с която са уважени исковете на Ц.К.-К. над 50 000лв. до 95 000лв., на С.С. над 50 000лв. до 90 000лв. и на Н.С. над 50 000лв. до 90 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг , респ. баща С. К., ведно със законната лихва върху главниците от 04.09.2010г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл.226 КЗ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

    Във въззивната жалба се правят оплаквания за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон. Счита, че ВОС не е приложил в цялост изискванията по чл.52 ЗЗД за определяне на размер на обезщетение по справедливост, а и не е отчел изплатените на всеки наследник извънсъдебно обезщетения от ищеца. Счита , че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните части и постановяване на друго , с което се отхвърлят исковете за претендираните разлики.

    Въззиваемите страни Ц.К.-К. , С.С. и Н.С., действащ чрез своята майка и законен представител Ц.К.-К. не подават писмен отговор.  В с.з. чрез пълномощник оспорват въззивната жалба и искат присъждане на разноски.

    ВнАС прецени следното:

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на С. С. К.. Последният е починал при ПТП на 10.04.2009г., причинено виновно от И. Д.. Ищците са претърпели значителни неимуществени вреди – болки и страдания по загуба на любим човек, техен съпруг, респ. баща – единствена опора в живота им. Приживе семейството е живяло съвместно , обгрижвано изцяло от С. К., на когото те са разчитали и за в бъдеще. Личната трагедия на всеки един от ищците оставя тежко психическо отражение върху тях, още повече че майката и големият син са били свидетели на пътния инцидент и на смъртта на наследодателя. ПТП се е осъществило при наличие на покрит риск „гражданска отговорност” по валидна застраховка „гражданска отговорност” със срок 01.01.2009г.-31.12.2009г. при „Застрахователна компания Б. и.”АД, чийто универсален правоприемник е ответникът ЗАД „Б. В. И. Г.”. Последното е заплатило на ищците: 25 000 лв. на съпругата и по 30 000лв. на всяко дете за покритие на неимуществените им вреди, но тези суми са недостатъчни като се претендира в исковото производство по 100 000лв. за всеки ищец.

Ответникът в писмения си отговор оспорва основателността на исковете досежно техния размер. Излага, че вече са изплатени обезщетения за неимуществени вреди в полза на ищците и те не са възразили по отношение на така определените размери. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците – непоставяне на предпазен колан, нарушение на ЗДП и съучастие в механизма на осъществяване на процесното ПТП.

Предявените искове са с правно осн. чл.226,ал.1 КЗ вр. чл.45,ал.1 ЗЗД.

Съобразно становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни норми съдът прави следните фактически и правни изводи:

Не се спори между страните и от писмените доказателства се установява настъпването на ПТП на 10.04.2009г. на пътна връзка между АМ Х. и главен път I – 2, край гр.Шумен, където при управление на МПС Ровър с рег.№С 4083 ХА водачът И. Д. причинил по непредпазливост смъртта на водача С. К. на насрещно движещия се л.а.Опел Астра с рег.№В 1245 КВ.

От заключението на изслушаната пред ВОС САТЕ, неоспорена от страните, се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: около 17.00 часа на 10.04.2009г. на АМ Х. автомобил Опел Астра , управляван от С. К. се движел в посока гр.Варна. По същото време в посока гр.Шумен се движила колона от автомобили, вторият л.а. Ровър 620 от които предприел маневра изпреварване като навлязъл в насрещната лента и се сбълскал челно с движещия се там автомобил Опел Астра. Ударът и при двата автомобила бил с предните им леви части, при което се завъртат и се спират и двата в дясната част на пътното платно за движение. Ударът между двата автомобила се е осъществил в лентата за движение на л.а. Опел Астра. От заключението безспорно следва и извод за противоправността на деянието от страна на водача на л.а.Ровър 620, който именно навлязъл неправомерно в пътното платно на насрещно движещите се автомобили, при което причинил смъртоносен удар за водача на л.а. Опел Астра. Няма данни за употреба на алкохол и упойващи вещества както и за превишаване на скоростта. В резултат на удара и двамата водачи почиват като водачът на Ровър 620 – на място, а водачът на Опел Астра – по-късно в болничното заведение.

От изслушаната пред ВОС по делото СМЕ, възприета изцяло от съда и от страните, се установява, че в резултат на ПТП водачът на л.а. Опел Астра С. К. е получил несъвместими с живота гръдни травми и контузия на гръбначния мозък. Вещото лице изразява становище, че съобразно степента и естеството на получените травматични увреждания, деформациите на лекия автомобил /удар в ляво/, травмите са могли да бъдат получени както без, така и с поставен предпазен колан. В устните си обяснения вещото лице заявява, че получените увреждания по тялото, конкретно в гръдната област, са толкова значителни и дълбоки, че не може да се предположи наличие на евентуална „коланна травма” както и избягването им с оглед ползването на предпазен колан. Според вещото лице свидетелските показания от досъдебното производство сочат на извод, че водачът на л.а.Опел Астра е бил с поставен предпазен колан.

Двете заключения изцяло изключват виновно поведение от страна на С. К. - управление на автомобила с несъобразена скорост или евентуално непоставяне на предпазен колан, което да е в причинна връзка с настъпване на ПТП и с вредоносния резултат. Поради което и въззивникът , чиято е доказателствената тежст да установи  участие на пострадалия водач, което да е от естество да способства за осъществяване на деликта и неговите вредни последици, не доказва възражението си за съпричиняване.

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.10.2009г. е прекратено досъдебното производство №81/2009 год. по описа на ОД на МВР-Шумен и пр.преписка №584/2009 год. на ОП-Шумен поради смъртта на носещия наказателна отговорност водач И. Д., на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК.

По отношение размера на претенидраното обезщетение от всеки един ищец:

Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот към датата на ПТП - 2009г., така и че тя е фон на проявление на конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец . В настоящия случай обективните данни, събрани чрез разпит на свидетели и писмени доказателства са, че към датата на ПТП  Ц.К. /38г./  и С. К. /39г./ и техните деца С. /13г./ и Н. /5г./ живеят като щастливо, задружно и обичащо се семейство. Родителите споделят грижите за децата, като основно ангажиментите по издръжка на домакинството, обслужване на децата до училище и обратно, организация на свободното им време, възпитание са поети като отговорност от бащата. Той е и опора за своята съпруга. След смъртта на С. К. този съвършен порядък на съществуване е безвъзвратно нарушен, при това неочаквано, в разцвета на един човешки живот, без каквото и да е виновно поведение от страна на починалия. Майката загубва любящ съпруг и бащата на двете й деца, а последните – един безспорен за тях авторитет, модел за собственото им израстване от момчета в мъже. Поради което и логично отражението на смъртта на С. К. върху психиката на наследниците му е : дълбока депресия, затваряне в себе си, откъсване от предишен приятелски кръг, невъзможност да се осмисли случилото се и да се приеме настъпилия край / отклоняване на разговори за ПТП, снимки из цялата къща, чести посещения на гроба на починалия от майка и деца/. Допълнително  интензивността на претърпените неимуществени вреди у Ц.К. и С.С. следва да се прецени с оглед на безспорния факт , че те са пътували в л.а. Опел Астра и са участвали също в ПТП, като са станали свидетели на смъртта на С. К. . А и самите те поради получени сериозни травми и хоспитализация не са могли да присъстват на погребението му. По отношение на по-малкото дете Н. съдът преценява, че поради  ниската възраст на детето 5г. към 10.04.2009г. ранната смърт на С. К. лишава Н. от възможността да изгради една пълноценна и осъзната връзка с биологичния си баща. По отношение на по-голямото дете С. следва да се отчете, че моментът на произшествието  съвпада с навлизането му в трудна възраст, като смъртта на бащата катализира психологическите промени у детето в неблагоприятна посока: бягства от училище , пререкания с учители, употерба на алкохол и цигари, посещения при психолози и психиатри.

Горната фактическа установеност налага извод , че претърпените от всеки ищец неимуществени вреди подлежат на обезщетяване в размер на по 120 000лв. Доколкото извънсъдебно съпругата е получила от застрахователя изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв. , а двете деца – по 30 000 лв., то остават за заплащане 95 000 лв. за майката и по 90 000лв. за всяко дете. В тези размери предявените искове са основателни, а за разликата до претендираните по 100 000 лв. за всеки ищец подлежат на отхвърляне.

Неоснователно е възражението на въззивника , че ищците като са приели извънсъдебното изплащане на обезщетения са се съгласили с техния размер. Липсва обективирано признание от наследниците на С. К. относно приет окончателен размер на застрахователното обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди поради смъртта на наследодателя им. Напротив в молба от 13.01.2010г., изходяща от тях до застрахователя, изрично посочват, че претендират обезщетения за неимуществени вреди от загубата на С. К. в размер на по 150 000лв.

Ето защо ВнАС намира , че обжалваното решение следва да се потвърди.

 Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция такива се дължат от въззивника на въззиваемата страна Ц.К.-К. общо в размер на 8840лв.

Водим от горното , съдът

 

                 Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 270/17.03.2014г. по т.д. № 1626/13г. на ВОС в частта , с която е осъдено ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Б. В. И. Г. АД, ЕИК 000694286, гр.София, ул.Позитано №5, представлявано от Р.Я., да заплати: 1/ на ищеца Ц.Н.К.-К. ***, разликата над 50 000 лв. до 95 000 лева, представляващи обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга й С. К., починал при ПТП на 10.04.2009г. на АМ Х., ведно със законните лихви върху главницата за периода от 04.09.10г. до окончателното им изплащане, на основание чл.226 КЗ вр.чл.45, чл.84, ал.3 и чл.52 от ЗЗД; 2/ на ищците С.С.С.,*** и Н.С.С. ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Ц.Н.К.-К., разликата над 50 000 лв. до 95 000 лева, представляващи обезщетение за понесени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на съпруга й С. К., починал при ПТП на 10.04.2009г. на АМ Х., ведно със законните лихви върху главницата за периода от 04.09.10г. до окончателното им изплащане, на основание чл.226 КЗ вр.чл.45, чл.84, ал.3 и чл.52 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Б. В. И. Г. АД, ЕИК 000694286, гр.София, ул.Позитано №5, да заплати на Ц.Н.К.-К.,***, сумата от 8840лв. , представляваща сторените от последната разноски пред настоящата инстанция.

Решението на ВОС в останалата част е влязло в сила.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: