ОПРЕДЕЛЕНИЕ

389

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 09.06.2014 г. в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Х*

                                              ЧЛЕНОВЕ: В. П*

                                                                   КР.Г*

 

като разгледа докладваното от съдия В.П* в.т.д.№315   по описа за 2014 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е частна жалба от Н.С.Д. и К.П.Д.,***, срещу определението от 12.05.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№743/2013 г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата им за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по въззивната им жалба срещу постановеното съдебно решение за горницата от 1342.61 лв до 2685.21 лв.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предмет на делото са задълженията на ответниците към банката по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 18.11.2004 г. поради настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредита. На л.84 от делото е приложен нот.акт №98/19.11.2004 г. за закупуване от ответниците на недвижимия имот, за който им е бил отпуснат посоченият кредит – кафене, находящо се на първия етаж в сграда в гр.Варна, жк „Младост”, бул.”Ян Хунияди” №14 със застроена площ 92.05 кв.м. Този придобит недвижим имот въззивниците не са декларирали с декларацията си по чл.83, ал.2, т.2 – ГПК. Невярното деклариране само по себе си е основание да бъде отказано освобождаване от държавна такса. От друга страна този притежаван от ответниците недвижим имот може да бъде отдаван под наем и от него те биха могли да получават приходи, позволяващи им да заплатят дължимата по въззивната жалба държавна такса. Първоинстанционният съд освен това ги е освободил от внасяне на половината от дължимата държавна такса като очевидно е съобразил обстоятелството, че ответниците са пенсионери и живеят под наем. Няма основание обаче за пълното им освобождаване от държавна такса, тъй като за това не е достатъчно страната да е затруднена да я заплати, а е необходимо тя да няма изобщо такава възможност.

 Ето защо, определението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.

Воден от изложеното и на основание чл.278 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА определение №1826/12.05.2014 г. на Варненския окръжен съд, ТО по т.д.№743/2013  г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на въззивниците за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по въззивната им жалба срещу постановеното съдебно решение за горницата от 1342.61 лв до 2685.21 лв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок с касационна частна жалба пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 - ГПК.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.