О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

356………..

 

гр.Варна, ………. 2015 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

  ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

 ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 316 по описа на ВАпС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.No-3039/29.01.2015 година от С.Г. С* срещу разпореждане No-230/08.01.2015 година, постановено по т.д.No-243 по описа за 2011 година на Варненски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх.31661/10.11.2014 година срещу протоколно определение от 06.11.2014 година, с което е оставена без уважение молба вх.No-34292/18.11.2013 година от С. С* за възстановяване на пропуснат срок за представяне на препис от жалбата и такса от 15 лева. Пропуснатия срок е по частна жалба No-26833/09.09.2013 година срещу разпореждане No-7789/17.07.2013 година, с което е върната частна жалба No-18770/14.06.2013 година.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като е поискано удължаване на срока за уведомяване, като срокът е удължен до 30.12.2014 година, поради което определението представлява отказ от правосъдие. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба „Б* Д*” ЕАД  е представил отговор, с който моли да се потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от С.Г. С* лично и от адв.С., като пълномощник на С.И. С*, като същата е подписана само от адв.С. и към нея е приложено адв.пълномощно от С.И. Славеев.

С разпореждане No-1300/04.02.2015 година първоинстанционният съд е констатирал, че решението по отношение на С. С* е влязло в сила и същият не е страна в производството, поради което е дал указания на страната С. С* да отстрани нередовностите на частната жалба като представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева и приподпише лично или чрез упълномощено лице депозираната частна жалба.

Разпореждането е получено от С. С* лично на 11.02.2015 година като в указания от съда срок по пощата с молба входирана в съда на 20.02.2015 година жалбоподателката е заявила, че приподписва жалбата и потвърждава извършените без представителна власт действия, но не е представила доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Варненски апелативен съд.

С определение от 19.03.2015 година Варненски апелативен съд е констатирал, че липсват доказателства за внесена държавна такса по сметка на съда и е върнал делото на Варненски окръжен съд с указания за отстраняване нередовностите на частната жалба.

В изпълнение на указанията на Варненски апелативен съд администриращия съд с разпореждане No-3052/23.03.2015 година повторно е оставил производството по жалбата без движение и е дал указания на жалбоподателката да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева, съобразно чл.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата в 1-седмичен срок от получаване на съобщението, като е указал на същата, че при неизпълнение в срок и по указания начин жалбата ще бъде върната.

С молба от 14.04.2015 година жалбоподателката е депозирала молба в законоустановения срок, в която е посочила, че представя квитанция за внесена държавна такса в размер на 15 лева, като квитанцията липсва.

При извършена проверка в счетоводството на Варненски окръжен съд е констатирано, че до 22.04.2015 година такава сума по делото не е постъпвала, поради което жалбоподателката остава задължена за разноски и следва да бъде осъдена да заплати сумата от 15 лева, представляваща дължима държавна такса.

Частната жалба от С. С* е подадена в срок, от легитимирана страна и е  процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д.243 по описа за 2011 година на Варненски окръжен съд е образувано по искове с правно основание чл.422 ГПК от “Б*а Д*” ЕАД срещу С.Г. С* и С. С*, като по делото е постановено решение No-1077/25.10.2011 година, с което исковете са уважени.

С протоколно определение от 06.10.2014 година съдът е оставил без уважение молбата на С. С* за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на препис от жалба вх.No-18770/14.06.2013 година и държавна такса, като е констатирал, че липсват особено непредвидими обстоятелства.

 Съобщение за определението жалбоподателката е получила на 31.10.2014 година, като и е било указано, че определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението.

В указаният от съда срок по пощата с пощенско клеймо от 07.11.2014 година жалбоподателката е депозирала частна жалба вх.No-3166/10.11.2014 година.

С разпореждане вх.No-11823/12.11.2014 година съдът е оставил производството по частната жалба без движение, като е дал указания в 1-седмичен срок от получаване на съобщението страната да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на Варненски апелативен съд, като е указал на страната, че при неизпълнение в срок жалбата ще бъде върната, на осн. чл.262, ал.2 т.2 вр. чл.275, ал.2 ГПК.

Съобщението е получено от жалбоподателката на 27.11.2014 година, като в указаният от съда срок по пощата с пощенско клеймо от дата 04.12.2014 година, същата е депозирала молба, с която моли съда да удължи срока за изпълнение на разпореждането поради заболяване.

Съдът, с разпореждане от 16.12.2014 година е дал указания на страната, че удължава срока до 30.12.2014 година, като съобщение до страната не е изпращано.

В указания от съда срок страната не е представила доказателства за внесена държавна такса, поради което с разпореждане от 08.01.2015 година, съдът е върнал частна жалба вх.No-31661/10.11.2014 година.

Съобщението до страната е получено на 21.01.2015 година, като на 29.01.2015 година е депозирана частната жалба, предмет на настоящето производство.

Доводите на частния жалбоподател са, че е поискан срок за удължаване на срока за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева, като удължаването му до 30.12.2014 година представлява отказ от правосъдие.

Съобразно разпоредбата на чл.63 ГПК определените от съда срокове могат да бъдат продължавани по молба на страната, като дискреция на съда е да определи продължителността на удължаването. Единственото изискване, което е поставено от закона и за което съдът следва да следи при удължаване на срока е новоопределения срок да не е по-къс от първоначално определения. Видно е, че срокът за изпълнение на разпореждането на съда е изтекъл на 04.12.2014 година, като е бил едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите. Даденият от съда нов срок е до 30.12.2014 година или същият е по-дълъг от първоначално определения, поради което не е нарушена императивната разпоредба на чл.63 ГПК. Що се отнася до продължителността на срока, същата е от изключителната дискреция на съда и не подлежи на проверка от въззивния съд, но дори и да се приеме, че подлежи на проверка, то съдът констатира, че към датата на подаване на молбата 04.12.2014 година жалбоподателката е била уведомена за задължението да представи доказателства за внесена държавна такса на 27.11.2014 година, като в срок до 30.12.2014 година същата не е изпълнила задължението си. Срокът, който и е бил даден е повече от месец, поради което не може да се приеме, че е налице отказ от правосъдие, а и към подаване на частната жалба тя не е представила доказателства, че е изпълнила разпореждането на съда, нито е поискала възстановяване на срока поради непреодолими обстоятелства.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно ТР No-1/2010 година на ОСГТК на ВКС задължителен характер за съдилищата има даденото разрешение в определение No-79/04.02.2010 година по ч.гр.д.24/2010 година на IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, според разрешението, на което със задължителен характер е, че препис от разпореждането не следва да бъде изпратен на страната и след като новия срок започва да тече от изтичането на първоначалния то страната е длъжна да следи за началото и за края на срока.

Страната не е изпълнила разпореждането на съда в посочения срок, включително и след дадената с удължения срок възможност, била е уведомена за последиците, поради което проявеното от нея процесуално бездействие следва да бъде санкционирано, чрез връщане на частната жалба, на осн. чл.262, ал.2, т.2 вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции разпореждането на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане No-230/08.01.2015 година, постановено по т.д.No-243 по описа за 2011 година на Варненски окръжен съд, с което е върната частна жалба вх.31661/10.11.2014 година срещу протоколно определение от 06.11.2014 година, с което е оставена без уважение молба вх.No-34292/18.11.2013 година от С. С* за възстановяване на пропуснат срок за представяне на препис от жалбата и такса от 15 лева.

ОСЪЖДА С.Г. С*, ЕГН-********** с адрес: ***4 да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща дължима държавна такса, на осн. чл.77 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страната.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: