Р Е Ш Е Н И Е 

 

 номер 194/17.10.17 г. град  Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 27.09.2017 год.

в публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова

въззивно т. дело № 316  по описа  за 2017 год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.   

Предявена е въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД против Решение № 53/17.01.2017 год., постановено по т.д.№ 994/2015 год. по описа на ВОС, с което са  ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление гр. София 1404, район „Триадица”, ул. „Гоце Делчев” №105, представлявано от изпълнителния директор И Й, съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Х и П”, срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” №258, съдебен адрес:***, Адвокатско Дружество „В Ж И П“, искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3 871 755,76 лева (с включен ДДС), представляваща общият размер на дължимата, съгласно чл.29 от Правила за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ, бр.64 от 2010 г., отм., ДВ, бр.66 от 2013г.) и Решение № Ц-17/28.06.2012 г. на ДКЕВР, но неплатена цена за пренос на 352 163 928 Квч електрическа енергия, преминала от преносната към разпределителната мрежа за периода 01.09.2012-31.07.2013 г., за което са били издадени фактури №1200030380/30.09.2012 г. (коригирана с фактура /кредитно известие/ №1200030788/31.10.2012г.); №1200030787/31.10.2012г.; №1200031085/30.11.2012г.; №1200031480/31.12.2012г.; №1200031986/31.01.2013г.; №1200032303/28.02.2013г.; №1200032790/31.03.2013г.; №1200033224/30.04.2013г.; №1200033514/31.05.2013г.; №1200033904/30.06.2013г. и №1200034348/31.07.2013г., както и сумата 746 444,15 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислена върху неплатената данъчна основа (сумата без ДДС) по всяка отделна фактура, считано от деня, следващ датата на определения падеж, до 19.06.2015 г. (дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда).

По делото е постъпила и частна жалба от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД против Определение № 898/23.03.2017 год., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Основателността на предявената въззивна и частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна – „Енерго – Про Мрежи“ АД.

Конституираните трети лица – помагачи  „Национална електрическа компания” ЕАД („НЕК” ЕАД), ЕИК 000649348, гр. София и „Български енергиен холдинг” ЕАД („БЕХ” ЕАД), ЕИК 831373560, гр. София не са изразили становище във въззивното производство.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

I.                  Предявени претенции:

Производството по делото е образувано по искова молба, на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК 175201304, в която се поддържа, че ищецът е универсален правоприемник на „НЕК“ ЕАД със седалище гр. София за дейността "пренос на електрическа енергия", на основание извършено отделяне чрез придобиване по смисъла на чл. 262в ТЗ. Вследствие на преобразуването, всички права и задължения по договори за пренос с електроразпределителните дружества, включително непогасени вземания за пренос, са преминали върху "ЕСО" ЕАД.

До вписването на преобразуването "НЕК" ЕАД е предоставяло на ответника услугата "пренос на електрическа енергия" на основание издадена лицензия от 17.12.2004 г., като за извършваната услуга в периода от 01.09.2012 г. до 31.07.2013 г. разпределителните предприятия са дължали на праводателя  цена за пренос, определима от ДКЕВР при условията на действащите Правила  за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, обнародвани в ДВ, бр.64/2010 г., отменени ДВ, бр. 66/2013 г.  Ищецът се позовава на чл. 29 ПТЕЕ /отм./, съгласно който ответникът като разпределително предприятие, следва да заплаща на електроенергийния системен оператор цената за пренос на цялото количество електрическа енергия, постъпило от преносната в разпределителната мрежа. Посочено е, че вземането, което се заявява с исковата молба е за пълния размер на сумите по описани в т.5 фактури като се претендира плащане на цена за пренос за период  01.09.2012 г. - 31.07.2013 г. за количеството преминала през преносната мрежа, но неплатена от ответника електрическа енергия. Претендира се и заплащане на акцесорно обезщетение по чл. 86 ЗЗД.

          

 

 

 

С депозираната по реда на чл. 372, ал.1 ГПК допълнителна искова молба, по повод възраженията на ответника, съдържащи се в отговора на исковата молба, ищецът е пояснил, че претенцията, заявена с исковата молба, е с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 29 ПТЕЕ. Внесено е пояснение, че в исковия период ответникът е заплащал единствено нетното количество пренесена електроенергия, което е равно на консумираното такова. Разликата до пълното пренесено количество електроенергия не е признато като дължимо от ответника. Ищецът обеднява с неполучената цена пренос  за разликата между пренесеното и консумираното количество, респ. ответникът се обогатява в същия размер. Цената на иска съставлява разликата между цялото количество измерена енергия, постъпила от преносната в разпределителната мрежа и енергията, за която ответникът е признал и платил цена за пренос.

Страната се позовава и на нормата на чл. 29 ПТЕЕ, съобразно която разпределителното дружество дължи цена за пренос върху цялото количество електрическа енергия, постъпило от преносната към електроразпределителната мрежа и отчетено със средствата за търговско измерване.

В първото по делото с.з. ищецът е уточнил изричо твърденията си, че между страните не съществува договор относно преноса на електрическа енергия за разликата между измерената и консумираната такава.  Правото на заплащане на цена за пренос на цялото количество енергия, доставено в ЕРМрежа произтича от закона, а не от облигационна връзка между страните. 

Извъндоговорното основание на вземането се поддържа и в пледоарията на ищеца по съществото на спора.

Липсата на облигационен договор, респ. извъндоговорният произход на претенцията се поддържа и в писмените бележки на страната по чл. 149, ал.3 ГПК. Ишецът излага, че между страните липсва писмен договор по смисъла на чл. 21, ал.1, т.16 ЗЕ, а страната не разполага с писмени доказателства като единствено допустимо доказателствено средство чл.164, ал.1, т.3 ГПК за установяване на правотношения на стойност над 5 000 лева. Поддържа се и че при наличие на регулирани цени, обезщетението по чл. 59 ЗЗД следва да бъде определено въз основа на регулираните цени.  На основание чл. 29 ПТЕЕ регулираните цени се дължат върху цялото количество измерена пренесена електрическа енергия.

Извъндоговорният произход на претенцията се поддържа и във въззивната жалба.

Следователно – предявената главна осъдителна парична претенция /надлежно пояснена с допълнителната искова молба и уточненията на ищеца в първото с.з./ съставлява обезщетение, което се претендира по правилата на чл. 59 ЗЗД. Първостепенният съд се  е произнесъл по претенция с идентично правно основание, изследвайки всички релевантни предпоставки от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД.

Предявената въззивна жалба обективира нарочно оплакване, че предявената осъдителна претенция е обоснована и на отделно самостоятелно правно основание – чл. 29 ПТЕЕ /редкция към релевантния период/, по което липсва произнасяне на съда.  Твърденията на страната в разглежданата част съставляват оплаквания за непълнота на съдебния акт, по които е налице нарочно произнасяне на първостепенния съд с Решение № 288/26.04.2017 год., постановено по реда на чл. 250 ГПК. Съдебният акт е надлежно съобщен на ищеца и не е обжалван в срока по чл. 250, ал.3 ГПК. Влизането в сила на решението почл. 250 ГПК преклудира възраженията на страната за наличието на обективно съединени главни искови претенции, респ. за непълнота на обжалваното решение. Соченият въпрос не може да бъде ревизиран от въззивния състав.

II.              Фактическа обстановка:

Ищецът „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД („ЕСО” ЕАД) е твърдян правоприемник на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД („НЕК” ЕАД) за всички права, задължения и фактически отношения по отношение на дейността „пренос на електрическа енергия“. Правоприемството се твърди като  настъпило в резултат на преобразуване на двете дружества по чл.262в от ТЗ, чрез отделяне на имущество от „НЕК” ЕАД към ищеца с решение на едноличния собственик на капитала и на двете дружества - „БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ” ЕАД („БЕХ“ ЕАД), считано от датата на вписването в Търговския регистър - 04.02.2014г.

Между страните не се спори, че през процесния период (01.09.2012г. - 31.07.2013 г.) „НЕК” ЕАД е изпълнявало дейността „пренос на електрическа енергия”, като е било титуляр на лицензия за дейността „пренос на електрическа енергия“ № Л-147-04/17.12.2004 г. Титулярът на лицензията е търговско дружество по смисъла на чл.1, ал.2 ТЗ с предмет на дейност, включващ „пренос на електрическа енергия“.

„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД е разпределително предприятие по смисъла на Правила за търговия с електрическа енергия (отм., ДВ, бр.66/2013г.) като по силата на издадената му от ДКЕВР лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., изменена с Решение № И1-Л-138-07/29.09.2008 г. дружеството осигурява разпределението на електрическа енергия през собствената си разпределителна мрежа с цел осигуряване на снабдяването на крайните клиенти.

Не се спори между страните, че до вписване на преобразуването по чл.262в от ТЗ  и в исковия период 01.09.2012 г. - 31.07.2013 г. дружеството „НЕК“ ЕАД е предоставяло на ответника „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД ежемесечно услугата „пренос на електрическа енергия“ през електропреносната мрежа, изразяваща се в транспортиране на енергията до електроразпределителната мрежа /пар.1, т.44 ДР на ЗЕ/.   

III.           Характер на породените отношения:

Обществените отношения във връзка с преноса на електрическа енергия  са предмет на детайлна уредба в енергийното законодателство. Съгласно чл. 104, ал.1 ЗЕ ползвателите на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените от ползвателите на съответните мрежи се определят с правилата за търговия с електрическа енергия – чл. 104, ал.3 ЗЕ.

Идентичти правила съдържат и разпоредбите на чл. 91, ал.2 ЗЕ, чл. 97, ал.1, т.1 от ЗЕ.

Релевантни за характера на възникналото преносно правоотношение са и разпоредбите на Правилата за търговия с електрическа енергия /Обн. ДВ бр. 64/2010 год., отменен с ДВ бр.66/2013 год./. чл.11, т.2 от подзаконовия нормативен акт регламентира, че договорът  за пренос през електропреносната мрежа е вид договор  на пазара за електрическа енергия. Страни по този договор са преносното предприятие и разпределителните предприятия /така чл.13, ал.2 ПТЕЕ, отм./. Престацията има възмезден характер и се заплаща по регулирани цени, определени с Решение на ДКЕВР № Ц-17/28.06.2012г.

Относими към ценообразуването на мрежовата услуга „пренос“ са разпоредбите на чл. 26 и чл. 29 ПТЕЕ /отм./.

Действащото законодателство не предвижда квалифициран начин за обективиране на формата на договора за пренос.  Релевантните законови и подзаконови актове не предвиждат писмената форма на договора като условие за неговата действителност. Не следва да се тълкува като императивно изискване за форма и правилото на чл. 21, ал.1, т.16 ЗЕ. Нормата въвежда правото на регулаторния орган да изисква релевантните документи във връзка с функционирането на енергийния пазар, вкл. и договорите за пренос.  Разпоредбата има овластяващ характер. Предназначена е  да предостави права в полза на орган, а не да създаде императивно право за формата на договорите в енергетиката. До идентични правни изводи води и систематичното й място в раздел II – „Правомощия на комисията“.

Следователно – действащото законодателство регламентира, че правоотношенията във връзка с преноса на електрическа енергия имат гражданско-правен, договорен произход. Законът регламентира още страните по договора, престацията на преносния оператор и насрещното задължение на разпределителното дружество да заплати регулирана, нормативно определена  цена. Договорът за пренос е двустранен, възмезден и неформален.

Страните не спорят относно фактическото и трайно осъществяване на услугата „пренос“ в исковия период, вкл. заплащането й според нетното, консумирано и използвано количество.  Фактическото и трайно осъществяване на услугата „пренос“ следва и от лицензионния статут на двете дружества, едното от които е оператор на електропреносната мрежа, а другото – електроразпределително дружество.

 Съвпадащите се волеизявления относно транспортиране  на енергията, респ. приемането й за разпределение и доставка на крайните получатели е обективирано в множество писмени доказателства -  двустранни протоколи за измерване, фактури и кореспонденция. Не се спори, че за периода 01.09.2012-31.07.2013г. ответникът е заплатил  цена за пренос за фактурирано количество в общ размер 4 807 284 920 KWh на стойност 58 931 289,26 лв. Сочените доказателства сочат недвусмислено за възникването на възмедно договорно правоотношение  за пренос с установеното по закон съдържание. Следва да се има предвид, че писмено доказателство за наличие на договор е не само писмения текст на съглашението, но и всеки друг документ, който отразява косвено сключването и съдържанието му /Решение № 26/08.05.2009 год. по гр.д.№ 6357/2007 год., I ГО на ВКС/.

При съвкупната преценка на приложимата нормативна уредба и представените писмени доказателства по делото, съдът приема, че твърдяният праводател на ищеца и ответника са субекти на договорно правоотношение по пренос на електрическа енергия.

Спорът по настоящото дело е спор относно това каква е дължимата от електроразпределителното дружество цена за преноса по валидно възникнал облигационен договор. Според становището на ищеца, ответникът следва да заплати регулирана цена за цялото количество измерена пренесена електроенергия. Според становището на ответника, регулираната цена се дължи единствено за това колическво пренесена енергия, което е потребено от крайните получатели, от потребителите на свободния пазар и за задоволяване на собствени технологични нужди на електроразпределителното дружество. Спорът е за базата, върху която се начислява регулирана цена – върху пълното количество пренесена енергия или само върху нетното, консумирано количество.

Соченият спор има договорен произход и може да бъде релевиран единствено чрез иск, обоснован с договорно основание на дълга – чл. 79, ал.1 ЗЗД.

IV.           Недопустимост на предявените искове:

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Искът по чл.59 ЗЗД има субсидиарен характер и може допустимо да се упражни, само при условие, че ищецът не разполага с правна защита, основана на договорно, деликтно, вещно или друго специално основание /чл. 59, ал.2 ЗЗД/. В настоящия случай, правните изводи на съда за договорен произход на правоотношението  изключват прилагането на субсидиарния способ на защита, доколкото ищецът може допустимо да претендира сумата от ответника на договорно основание. Наличието на предвидена от закона специална правна възможност за защита изключва приложимостта на предявената претенция. Сумата за цена на преноса на електрическа енергия може допустимо да се претендира единствено на договорно основание.

С оглед на изложеното, съдът приема предявеният иск за недопустим / в идентична насока са и Определение № 548/21.11.2016 год., постановено по ч.т.д.№ 712/2016 год. по описа на АС – Пловдив, с което е оставено в сила Определение № 1725/24.08.2016 г., постановено по т.д. № 435/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, недопуснато до касационен контрол с  Определение № 252 от 3.05.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 344/2017 г., II т. о., ТК/.

Постановеното решение на първостепенния съд следва да бъде обезсилено, на основание чл. 269 вр. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК.

V.              Разноски:

 

 

 

 

 

При този изход на спора и с оглед разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК на ответника следва да се присъдят сторените пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски.

Разноските при първоинстанционното разглеждане на спора са присъдени в полза на ответника, поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено. Разноските се следват на страната и при обезсилване на постановения съдебен акт. Предявената частна жалба срещу Определението на съда, постановено по реда на чл. 248 ГПК следва да бъде разгледана по същество. Същата е обоснована с доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 333 780 лева с ДДС / облагаема основа – 278 150 лева и 55 630 лева ДДС/.

Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и задължителната практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - определение № 782/12.12.2014 г. по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС, определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на IV ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС. В настоящия случай, договорът за правна защита и съдействие е сключен на 12.01.2016 год. Ето защо, минималният размер на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство се определя по Наредба № 1/2004 г. в редакцията й обнародвана ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, предвидено в Наредбата възлиза на 139 076 лева /чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата/.

Фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий за преценката дали заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, е обусловена от множество фактори. Настоящото дело се отличава с фактическа и правна сложност, вкл. с голям обем доказателствен материал. Предмет на спора са и множество възражения на ответника – за липсата на правоприемство, за липсата на обедняване и обогатяване, за договорен произход на престацията. Защитата по същество по необходимост изисква запознаване с множество специални нормативни акта от енергийното законодателство. Страната е изготвила и депозирала по делото  обстоятелствени отговори на исковата молба. Делото е протекло със събиране на доказателства, вкл. с пространно устно изслушване на назначените експерти. Заплатено адвокатско възнаграждение, макар и да надвишава еднократно минималния размер на следващото се при тези случаи адвокатско  възнаграждение, се преценява като съответно както на правната и фактическа сложност на делото, така и на вложената от адвоката работа по делото.

В допълнение, първоинстанционното дело възлиза на 5 тома. Всички депозирани от страните писмени становища по спора са в значителен обем. Час и половина е протекло като времетраене откритото съдебно заседание по делото.

Въз основа на изложените съображения съдът намира, че постановеното Определение с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде потвърдено.

По разноските пред въззивната инстанция: Въззиваемата страна претендира заплащането на разноски в общ размер от 141 846 лв., от които 138 510 лв. с ДДС –адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба и 3 336 лв с ДДС – адвокатско възнаграждение за защита срещу частната жалба. По делото са представени доказателства за надлежно договаряне на хонорара, вкл. за заплащането му по банков път.

Въззивният съд е сезиран с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК. Адвокатското възнаграждение / в частта без ДДС/ надхвърля два пъти размера на минималното възнаграждение съгласно приложимата редакция на чл. 7, ал.2, т.6 от Наредбата /редакция Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.; изм. с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 5.02.2016 г.; изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г./.  Съдът, като съобрази изложените по-горе фактически и правни доводи, намира, че размерът на хонорара е справедлив и обоснован и съответства на фактическата и правна сложност на въззивното производство. В допълнение, пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства – СТЕ.

         Минималното възнаграждение съгласно приложимата редакция на чл. 7, ал.1, т.7 от Наредбата  за защита в производството по чл. 248, ал.3 ГПК възлиза на 1808, 02 лева или 2 169, 62 лв. с ДДС и следва да се определи според интереса на страната. Последният възлиза на 194 704 лева /разликата между минималното възнаграждение и договореното такова за първа инстанция/. Възраженията за намаляване на възнаграждението в разглежданата част са основателни. По делото липсват каквито и да е факти и обстоятелства, сочещи на усложняване на производството по чл. 248, ал.3 ГПК.

         В заключение – на страната следва да се присъдят разноски за въззивното производство в общ размер от 140 679, 62 лв.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 53/17.01.2017 год., постановено по т.д.№ 994/2015 год. по описа на ВОС, с което са  ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление гр. София 1404, район „Триадица”, ул. „Гоце Делчев” №105, представлявано от изпълнителния директор И Й, съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Хоро­зов и П”, срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” №258, съдебен адрес:***, Адвокатско Дружество „В Ж И П“, искове с правно основание чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта за разноските, ведно с постановеното Определение № 898/23.03.2017 год.

ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление гр. София 1404, район „Триадица”, ул. „Гоце Делчев” №105, представлявано от изпълнителния директор И Й, съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Хоро­зов и П”, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” №258, съдебен адрес:***, Адвокатско Дружество „В Ж И П“, сумата 140 679, 62 лв., представляваща сторени във въззивното производство и в производството по чл. 248, ал.3 ГПК разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ: