Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

12/09.01.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                                     търговско   отделение

на  трети декември                                                                   Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Недева                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  Р.Славов

                                                                                                   П.Хорозова 

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  317   по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

      Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

      Образувано е по подадена въззивна жалба от ОББ, АД, ЕИК 000694959, гр.София, район „Възраждане”, ул.”Света София” № 5, представлявано от С П В и Р И. Тончева – изпълнителни директори срещу решение № 8/20.02.2013г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 176/2012г., в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на „В Т” ЕООД, ЕИК 118541338, със седалище и адрес на управление гр.А, ул.”Иван Вазов” № 21 е определена датата 31.12.2003г., назначен е временен синдик Б М В и е отказано присъждането в полза на ОББ, АД на разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер съобразно Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения – 43 490лв. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваните части като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с процесуалните правила, като вместо него постанови друго, с което да прогласи за начална дата на неплатежоспособността датата 29.11.2011г., както и да присъди на ОББ, АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 43 490лв.

      Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

      Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

      Досежно началната дата на неплатежоспособността :

      С обжалваното  решение № 8/20.02.2013г., постановено по т.д.н. № 176/2012г. на Силистренския ОС, гражданско отделение, на осн.чл.630 ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „В Т” ЕООД, гр.А, Резервен промишлено-складов терен, с начална дата 31.12.2003г., открито е производство по несъстоятелност, за временен синдик е назначен Б М В от гр.София, допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху наличното имущество на дружеството и е определена датата на първото събрание на кредиторите.

      Основният аргумент на съда е почерпан от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал и преди всичко от заключението на ССчЕ, съгласно което ответното дружество се намира във влошено икономическо състояние от 31.12.2003г., откогато изчислените показатели за ликвидност, финансова автономност и рентабилност са  много под референтни стойности.

      Действително съгласно заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция, финансово-икономическото състояние на длъжника е изследвано за един дълъг период от време – от 2003г. до 2012г., като са ценени ГФО за 2003г. – 2011г.,междинни баланси към 29.11.2011г., към 14.08.2012г. и към датата на проверката – 01.12.2012г., ОПР, паричен поток  и отчет за собствения капитал към същите дати, оборотни ведомости и извлечения от счетоводни сметки. Основно са изследвани коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, както и платежния процес по периоди и кредитори.  Общият размер на задълженията на дружеството към 01.12.2012г. / датата на проверката/  възлиза на 3 013 хил.лв  / 3 012 672,93 лв/, от които – 2 998 304, 93лв  задължения по търговски сделки и 14 368лв публичноправни задължения. Краткотрайните активи на дружеството към същата дата са в размер на 1 107 хил.лв, в това число  1 037 хил.лв вземания от клиенти, доставчици и други дебитори, 68 хил.лв по счетоводна сметка „Стоки”  и 2 хил.лв парични средства. При съпоставка на посочените балансови данни е направен извода, че наличните краткотрайни активи не са в състояние да покрият задълженията на длъжника към кредиторите му. Коефициентите на ликвидност, като количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, са определени под референтни граници за целия изследван период : коефициентът за обща ликвидност, който е и с най-висока информационна стойност за състоянието на длъжника, и представляващ съотношението между краткотрайните активи и краткосрочните задължения към 31.12.2003г. е 0,80; към 31.12.2004г. – 0,66; към 31.12.2006г. – 0,45; към 31.12.2007г. – 034; към 31.12.2008г. – 0,44; към 31.12.2009г. – 0,49; към 31.12.2010г. – 0,37 и към 31.12.2011г. – 0,37. Препоръчителната стойност на коефициента за различните отрасли е различна, но варира между 1 и 2. Стойност под 0,9 на този коефициент показва отсъствие на предпоставки за осигуряване платежоспособността на предприятието.  Коефициентът за бърза ликвидност се изчислява на база бързоликвидните краткосрочни активи /  вземания + инвест. + парични средства към  краткосрочни задължения/. Препоръчителната стойност е 0.5 -  1.00, което означава, че тези бързоликвидни активи трябва да осигурят 50 – 100 % от краткосрочните задължения. През изследвания период  този коефициент е със стойности между 0,30 за 2004г. и 0,47 за 2009г.  Другите два коефициента имат спомагателен характер. Коефициентът  за незабавна ликвидност показва съотношението между вземания и парични средства към текущи задължения. Препоръчителната му стойност е 0,5 – 0,7. Този коефициент  за целия период от време е между 0,00 за 2009г. и 0,08 за 2004г.

      Коефициентът за финансова автономност / платежоспособност/  показва какъв е делът  на собствения капитал спрямо задълженията.  Той трябва да бъде със стойност не по-малка от 0,33, т.е. собственият капитал трябва да бъде най-малко 1/3 от всички задължения на предприятието, за да може да се осигурят регулярните разплащания към кредиторите. Видно от заключението на ССчЕ коефициентът за 2003г. – 2008г. е с отрицателен знак, за 2009г. е „нула”, а за 2010г. – 0,04, респ. за 2011г. – 0,03, т.е. – през целия изследван период длъжникът е бил силно финансово зависим от чужди капитали.

      Коефициентът за задлъжнялост /пасиви към собствен капитал/, показва колко пъти задълженията надхвърлят собствения капитал. За него са    препоръчителни  стойности  по – малки от единица. Коефициентът за задлъжнялост за 2009г. е 240,94; за 2010г. – 24,41 и за 2011г. – 29,16.

      В същата експертиза е установено, че за периода 2003г. – 2008г.вкл., както и за 2011г.  дейността на дружеството приключва с отрицателен финансов резултат / загуба/. За 2009г. е налице печалба в размер на 40 хил.лв, а за 2010г. – печалба в размер на 107 хил.лв. Въз основа на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и тези за финансова автономност и задлъжнялост  към 29.11.2011г. и 01.12.2012г. в.лице е стигнало до заключение, че обективното икономическо състояние на длъжника не му позволява да изплаща своите изискуеми парични задължения поради липсата на парични средства и бързоликвидни активи.

      Основно е изследван и платежния процес като структура и по кредитори : За периода от 29.11.2011г. до 31.12.2011г. са извършени плащания в общ размер на 83 158,46лв, с най-голям относителен дял на разплащания по сметка 499 „Други кредитори” – 61 236,74лв и сметка 401 „Доставчици” – 19 866лв. За периода от 01.01.2012г. до 01.12.2012г. „В Т” ЕООД е извършило плащания в общ размер на 214 094,41лв. Краткосрочните вземания на дружеството към 01.12.2012г. са в общ размер на  1 036 606,13лв, като няма данни за тяхната събираемост.

      Финансово-икономическото състояние на длъжника бе изследвано и пред настоящата инстанция, като бяха приети заключенията на една основна и  две допълнителни ССчЕ. Установен бе размера на активите /краткосрочни и дългосрочни/ на дружеството за всяка година от изследвания период 2003г. – 2012г. Общият  размер на краткотрайните активи през 2003г. е  258 хил.лв, докато през 2012г. той е 1 114 хил.лв Най-висок е този показател през 2011г. – 1 137 хил.лв. Платежният процес е изследван по години и кредитори в прил. № 2 към заключението от 07.10.2013г. По отношение на структурата и размера на краткотрайните активи заключението не се различава от това, прието пред първата инстанция. Изследвани са и краткосрочните задължения на длъжника, които са с най-голям размер през 2012г., изчислени в два варианта – без вземането на кредитора „В” ООД и с това вземане, като втори вариант. Вземането на „В” ООД в размер на  905 451,96лв, водено по счетоводна сметка 499 „Други кредитори”, е заведено в счетоводството на „В Т” ЕООД  през 2012г. и произтича  от договори за прехвърляне на вземания от 17.04.2012г., сключени между „В” ООД и „В А”, „Е” и „Е”. Осчетоводени са и задължения на „В Т” ЕООД към „В” ООД по счетоводна сметка 401 „Доставчици” в размер на 236 561,78лв. Общо задължението към „В” ООД е в размер на 1 142 013,74лв.

      Показателите за финансов анализ на дружеството са изчислени без разчетите със свързани лица. Така коефициентът за обща ликвидност, изчислен по този начин, е значително по –висок в сравнение с коефициента, изчислен в първата инстанция : за 2003г. – 2004г. – 0,84/0,80, както и за 2012г. – 0,81 / без вземането на „В” ООД/. За 2010г. той е 0,9955, за 2009г. – 1,90, а за 2011г. – 1 ,11. Съгласно трайно установената съдебна практика показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост се изследват въз основа на балансовите показатели на  активите, а не пазарните такива, и без вземанията от свързани лица по смисъла на пар.1 от ДП на ТЗ. Пред вид на това налага се извода, че макар и показателите за обща ликвидност на дружеството през 2006г. – 2008г. да са по-ниски от референтните стойности – 1-2, това обективно състояние е преодоляно през следващите години 2009г. – 2011г., където показателят се качва до препоръчителни стойности. Същата е фактическата установеност и правен извод се налага и за втория показател – за бърза ликвидност, който за 2009г. е 1, 84; за 2010г. – 0,92, а за 2011г. – 1, 04. Коефициентът за финансова автономност, изчислен без задълженията към свързани лица, за целия изследва период остава под препоръчителната стойност 1, което показва превишаване на задълженията на дружеството спрямо собствения капитал, т.е. финансова зависимост от чужди капитали. Коефициентът за задлъжнялост е много над единица за 2009г. – 61,68, а за 2012г. – 85,50/142,06, което показва висока зависимост на предприятието от външни източници на средства. Вземанията на „В Т” ЕООД към 31.12.2012г. също са изчислени на 1 036 606,13лв, от които вземания към свързани лица – 18 960лв.

      От справките към приложение № 1 към основното заключение на ССчЕ се установи, че от 2003г. досега дружеството не е спирало да погасява задълженията си към кредитори. Така 2007г. дружеството приключва без каквито и да е задължения към доставчици.

  Горната фактическа установеност налага следните правни изводи :

Съгласно трайно установената съдебна практика, вкл. и задължителна такава по смисъла на т.2 от ТР 1 – 2010 – ОСГТК, постановена по реда на чл.290 ГПК / решение № 115/25.06.2010г. на ВКС, по т.д. № 169/2010г., ТК, ІІ т.о./, началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника или последното плащане към кредитор, към която дата са налице всички признаци на неплатежоспособността по смисъла на чл.608 ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние, преценено с оглед коефициентите за ликвидност, финансова автономност и рентабилност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения по търговски сделки. Не да не е погасил задължение към кредитор, а да не е бил в състояние да го погаси.

      Следователно, за да определи правилно началната дата на неплатежоспособността, съдът изследва финансово-икономическото състояние на длъжника, анализирайки  капиталовата и имуществената му структура, краткосрочните му вземания и задължения и определените въз основа на тях показатели за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, показателите за рентабилност и финансова автономност.

      На базата на общото икономическо състояние на длъжника съдът изследва и платежния процес, за да установи момента на спиране на плащанията, или момента на трайно спиране на обслужването на задълженията на длъжника към основния си кредитор. В тази връзка съдът съобрази :

      От представените по делото писмени доказателства съдът приема за доказано от правна страна, че ОББ, АД се явява основен кредитор на ответното дружество „В Т” ЕООД по следните съображения :

      На 29.08.2005г. между ОББ,АД – кредитор и „В А” ЕООД, ЕИК 118020716 – кредитополучател е подписан Договор за банков кредит, по силата на който Банката е предоставила ползването на кредит в размер на 2 000 000 лв. В последствие към договора са сключени допълнителни споразумения, с които са удължавани сроковете на договора и са изменяни лихвените условия. С Допълнително споразумение № 7/10.03.2010г., за обезпечаване на всички задължения по ДБК, като съдлъжник по договора встъпва „В Т” ЕООД. Съгласно разпоредбата на пар.12 от Допълнителното споразумение Банката приема встъпващия съдлъжник „В Т” ЕООД на основание чл.101 ЗЗД за солидарен съдлъжник по ДБК, така както е изменен и допълнен с последващи анекси и допълнителни споразумения към него. Съгласно пар.12 на споразумението встъпващият съдлъжник е запознат и е съгласен с всички уговорки на ДБК и приема да обслужва всички задължения по него. Учредено е и допълнително обезпечение в полза на Банката, като е сключен Договор за особен залог на търговско предприятие от 10.03.2010г. с предмет – особен залог на цялото търговско предприятие на „В Т” ЕООД, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Залогът е вписан в ТР по партидата на залогодателя като първи по ред в полза на ОББ, АД. С Допълнително споразумение № 8/28.12.2010г. е удължен срока за погасяване на сумите по договора до 29.09.2015г., като е прието, че към датата на подписване на споразумението дългът по ДБК възлиза на 1 999 493,62лв, дължими от кредитополучателя и солидарния съдлъжник. На 29.11.2011г. падежната вноска от 10 000лв не е погасена нито от кредитополучателя, нито от „В Т” ЕООД. От тази дата трайно е преустановено обслужването на кредита. Пред вид размера на задължението към ОББ, АД съдът приема, че именно Банката е основния кредитор на „В Т” ЕООД, погасяването на задължението към когото трайно е прекратено на 29.11.2011г. В този смисъл възражението на ответника по иска, че неизпълнението на поетите по ДБК от 29.08.2005г. задължения от „В А” ЕООД  е неотносимо към неплатежоспособността, респ. – несъстоятелността на „В Т” ЕООД е неоснователно.

      От анализа на финансово-икономическото състояние на дължника се установи, че същият е с коефициенти за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост под референтните стойности още от 2003г. По отношение на общата ликвидност  състоянието е преодоляно през 2009г., като  другите показатели остават ниски. При коефициент за обща ликвидност, изчислен без задълженията към свързани лица, през 2009г – 1,90, а през 2010 г. – 0,99 и 2011г. – 1,11 не може да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е настъпила на 31.12.2003г. Освен посочените показатели при определяне на началната дата съдът съобразява и следните обстоятелства : длъжникът е продължил да погасява задълженията си и през целия изследван период, като 2007г. приключва без никакви задължения към доставчици. Дружеството реализира и печалба за 2009г. и 2010г.

      От друга страна коефициентът на обща ликвидност пада през 2012г. Дружеството спира трайно обслужването на задълженията си към основния кредитор ОББ, АД на 29.11.2011г. Пред вид на което съдът определя тази дата като начална дата на неплатежоспособността.

      Досежно назначаването за временен синдик на Б М В : Пред вид фазата на която се намира производството по несъстоятелност, въззивникът няма правен интерес да поддържа жалбата си в тази й част. Освен това в тази й част жалбата е бланкетна, което изправя съда пред задължението да провери обжалваното решение досежно нарушение на императивни правни норми. Съобразно задължителните реквизити на решението по чл.630 ал.1 ТЗ такова нарушение не се открива.

      Жалбата в частта за разноските по съществото си представлява молба за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК, поради което в тази й част подлежи на прекратяване и изпращане по компетентност на първоинстанционния съд.

      Въззивникът претендира разноски за настоящата инстанция в размер на : 125лв – държавна такса за въззивно обжалване; 1 400лв възнаграждение за ССчЕ и 43 490лв – юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК, за което представя списък по чл.80 ГПК. С оглед изхода на спора искането за разноски е основателно, с изключение на юр.възнаграждение в претендирания размер, тъй като редът по чл.7 ал.3 вр.ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения в случая е неприложим, защото въззивникът е ищец по делото. Съобразно фактическата и правна сложност на делото съдът определя ю.консултско възнаграждение в размер на 2 000лв.

      Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш      И       :

 

 

 

 

      ОТМЕНЯ  решение № 8/20.02.2013г. на Силистренския окръжен

съд, постановено по т.д. № 176/2012г., в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на „В Т” ЕООД, ЕИК 118541338, със седалище и адрес на управление гр.А, ул.”Иван Вазов” № 21 е определена датата 31.12.2003г.,  като вместо него

П  О С Т А Н О В Я В А :

 

      ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.630 ал.1 ТЗ начална дата на неплатежоспособността – 29.11.2011г.

      ПРЕКРАТЯВА производството в частта, в която е отказано присъждане в полза на ОББ, АД разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 43 490лв съобразно Тарифата за минималните адв.възнаграждения, като

      ИЗПРАЩА жалбата в тази й част, имаща характера на молба по чл.248 ГПК, на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

      ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

      В необжалваната част решението е влязло в сила.

      На осн.чл.622 ТЗ решението подлежи на незабавно вписване в ТР. На осн.чл.14 ЗТР препис от решението да се изпрати служебно на АВп.

      На осн.чл.634в ТЗ решението да се впише в книгата за актовете на съда по несъстоятелността, водена при Силистренския ОС.

      ОСЪЖДА  на „В Т” ЕООД, ЕИК 118541338, със седалище и адрес на управление гр.А, ул.”Иван Вазов” № 21 да заплати на  ОББ, АД, ЕИК 000694959, гр.София, район „Възраждане”, ул.”Света София” № 5, представлявано от С П В и Р И. Тончева – изпълнителни директори сумата от 3 525лв – разноски за настоящата инстанция.

      Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в седемдневен срок от вписването му в ТР при условията на чл.280 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ :