О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  467/13.07. 2015 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на десети юли                                                                година 2015

в закрито заседание в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         М.Недева

ЧЛЕНОВЕ: Р.Славов

                    А.Братанова

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 317 по описа  на Варненския апелативен съд за 2015г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „Атлант” ООД, ЕИК 103075258, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Фердинанд” 19, Б, ет.2, представлявано от управителя си А.П.А. против определение № 768/26.02.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2016/2014г., с което производството по делото е прекратено на осн.чл.299 ал.2 ГПК. Съдът е приел, че твърденията за нищожност на договора за наем  от 30.05.2008г., предмет на предявения иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.26 ЗЗД, е следвало да бъдат релевирани като възражение по приключилия с влязло в сила решение спор между същите страни и досежно същото наемно правоотношение по гр.д. № 311/2010г. на ВРС, потвърдено с решение № 332/01.03.2012г. на Варненския окръжен съд, ТО по в.т.д. № 2586/2011г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 328/05.04.2013г. на ВКС, ТК по т.д. № 537/2012г., първо т.о. По съображения, подробно изложени в частната жалба и свеждащи се основно до това, че решението на ВРС по гр.д. № 311/2010г. е нищожно в частта, с която „Атлант” ООД е осъдено да предаде държането върху търговско място № 536, поради противоречие с нормите на ЗКИР, ЗУТ и Наредба № 7 и липсата на обективен идентитет в предмета на двете дела, очертаващ обективните предели на СПН, моли съда да отмени обжалвания съдебен акт като неправилен, немотивиран и незаконосъобразен.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се излагат доводи за нейната неоснователност и се  иска от съда да я остави без уважение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

Предмет на производството по прекратеното т.д. № 2016/2014г. е предявеният от „Атлант“ ООД срещу „Пазари“ ЕАД иск  с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД за  прогласяване нищожността на договор за наем от 30.05.2008 год. за временно и безвъзмездно ползване срещу заплащане  на търговско място № 536 от 266,05 кв.м., находящо се на пазар „Колхозен” в гр.Варна, сключен между страните и прекратен на 31.05.2010 год., като такъв без основание.

По повод на процесния договор за наем, недвижимия имот и изградените върху него постройки между страните са водени множество дела както за присъждане на обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор – 01.05.2010г. – 31.12.2012г. – т.д. № 144/2013г. на ВОС, чието решение е обжалвано пред ВнАпС  по в.т.д. № 658/2013г., спряно до приключване на гр.д. № 381/2014г. на ВОС; така и за установяване съществуването на правото на строеж в полза на „Атлант” ООД – гр.д. № 381/2014г. на ВОС, спряно до приключване на производството по т.д. № 2314/2013г. на ВОС; за признаване собствеността на „Атлант” ООД върху построените върху мястото сгради и за предаване на държането върху тях – гр.д. № 2314/2013г. на ВОС, ГО, шести състав и за предаване на „Пазари” ЕАД  от „Атлант” ООД на държането върху търговско място № 536, находящо се в гр.Варна, пазар „Колхозен”, идентифицирано по КК на гр.Варна – гр.д. № 311/2010г. на ВРС – 12 състав, потвърдено с решение  № 332/01.03.2012г. на ВОС, недопуснато до касационно обжалване.

Абсолютна процесуална предпоставка за водене на установителен иск е ищецът да докаже правния си интерес от предприетия от него способ за правна защита. За да съществува интерес от предявяване на установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Такъв е случаят, когато нищожен договор смущава правното положение на ищеца.

Както в исковата си молба, така и в уточненията към нея, ищецът сочи, че с предявения от него  иск за установяване нищожността на договора за заем от 30.05.2008г. цели да осъществи защитата си по предявения срещу него, в условията на евентуалност, иск от „Пазари” ЕАД, по който е образувано т.д. № 144/2013г. на ВОС, понастоящем висящо пред ВнАпС – в.т.д.№ 658/2013г., с предмет заплащане на сумата от 74 261,76лв, представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – търговско място  № 536 с площ от 266,05 кв.м., находящ се на пазар „Централен” /”Колхозен” /, гр.Варна при липса на валидно правно основание, дължимо за периода 01.05.2010г. – 31.12.2012г., както и незаплатени разходи за консумирана ел.енергия  за периода 20.04.2011г. – 20.12.2011г., а в случай на отхвърляне на главния иск поради наличието на валидно наемно правоотношение, исковата сума се претендира като дължима наемна цена за същия период – 01.05.2010г. – 31.12.2012г. В заявление от 22.12.2014г. ищецът уточнява, че договорът за наем е бил прекратен на 31.05.2010г., както и че твърдяната нищожност на процесния договор за наем е липсата на основание за сключването му. В заявление от 09.01.2015г. сочи, че липсва основание за сключването на наемния договор, тъй  като дружеството е титуляр на правото на строеж, което право се оспорва от „Пазари” ЕАД и който въпрос е предмет на предявения иск по гр.д. № 381/2014г. на ВОС, производството по което, видно от служебната справка, извършена от настоящата инстанция, е спряно с определение от 04.03.2015г. до приключване  с влязъл в законна сила съдебен акт по гр.д. № 2314/2013г. на ВОС.

Следователно за исковия период по т.д. № 144/2013г. на ВОС - 01.05.2010г. – 31.12.2012г. самият ищец признава, че договорът за наем не съществува между страните, поради това, че е бил прекратен на 31.05.2010г. С това отпада правният му интерес да установи със СПН, че този същият договор не съществува между страните за същия период, но на друго правно основание – поради нищожност. Липсва правен интерес от така предприетата искова защита.

Освен това нищожността на договора за наем от 30.05.2008г. е можела и е следвало да бъде предявена като защитно правоизключващо възражение в производството по т.д. № 144/2013г. на ВОС в предвидения за това преклузивен срок. / Друг е въпросът доколко то би било основателно предвид разминаването между периода на търсената от ищеца защита – 01.05.2010г. – 31.12.2012г. и твърденият и от двете страни факт на прекратяване на договора на 31.05.2010г./. Задължителната съдебна практика приема, с оглед установената в нормите на чл.133 и чл.370 ГПК процесуална преклузия,  че всеки юридически факт, който ответникът е пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението  си за неоснователност на иска изгубва качеството на правнорелевантен за конкретния спор факт, от което следва, че той не може да бъде предмет на самостоятелен иск /какъвто е и настоящия случай/ или на възражение в нов процес поради отпадане на преюдициалния му характер по отношение на висящия правен спор. В този смисъл определения №  722 от 27.10.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 569/2011 г., І т.о., ТК, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК и формиращо  задължителна съдебна практика по разрешения с него процесуален въпрос по смисъла на т.3 на ТР1-2010 ОСГК и т.2 на ТР2-2011-ОСГКТК. В  определение № 21 от 17.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 485/2010 г., І г.о., също постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, касационната инстанция приема, че не може непредявените възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес, защото това би означавало заобикаляне на процесуалния закон в частта за преклузията, настъпваща с изтичане на първото съдебно заседание. В опр. №  558 от 30.09.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 431/2011 г., ІV г.о., ГК, по чл.274 ал.3 ГПК, също се приема, че пропускането на възможността да се оспори документа не може да бъде преодоляна чрез завеждане на иск в отделно производство, след като срокът е пропуснат – това би означавало да се създаде възможност за заобикаляне на процесуалните правила, свързани с концентрационното начало и би обезсмислило реформата в гражданския процес, въведена с действащия ГПК.

Предвид горното, предявеният иск се явява недопустим на две самостоятелни правни основания, поради което определението за прекратяване на производството по делото е  правилно и законосъобразно, макар и по мотиви, различни от изложените от първата инстанция.

Водим от горното, съдът

 

О    П    Р    Е   Д    Е   Л    И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частната жалба на „Атлант” ООД, ЕИК 103075258, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Фердинанд” 19, Б, ет.2, представлявано от управителя си А.П.А. против определение № 768/26.02.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2016/2014г., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :